№ 4
гр. Плевен, 04.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Административно
наказателно дело № 20244430200824 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от ЗМВР.
Образувано е по жалба с вх. №5671/22.04.2024 г. по описа на МВР, на В. Д. З., с
която се иска да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед №Р1772зз-
112/09.04.2024 г. на Л. В. М.-служител в сектор „Криминална полиция“ при Първо РУ-
Плевен.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед
поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като са
допуснати нарушения при нейното издаване от административния орган. С оспорената
заповед жалбоподателят бил задържан за срок от 24 часа в помещение на Първо РУ
МВР Плевен, но твърдените от административния орган „данни за престъпление“ не
намирали опора в обективната действителност. Според жалбоподателя фактическата
обстановка е различна, защото при извършена му проверка на 09.04.2024 г. в 16.00ч и
личен обиск по ЗМВР, не са намерени каквито и да е вещества, притежаването на
които да е забранено по закон, а още по-малко свързани с посоченото в заповедта
престъпление по чл. 354А, ал. 3 от НК. Жалбоподателят счита, че посочените данни,
че той държи в себе си наркотични вещества без надлежно разрешително, са формални
и представлявали опит да се придаде законност на задържането за срок до 24ч по
ЗМВР. Издалият заповедта орган бил подведен или преднамерено си измисля
аргументи за подобна констатация. На следващо място, жалбоподателят счита, че
заповедта противоречи на закона, тъй като посоченото правно основание чл. 72,ал.1,т.1
ЗМВР не е подкрепено от фактическо такова – не е посочен номер на преписка или
досъдебно производство. Вместо това заповедта бланкетно и общо съдържала, че
фактическо основание е задържане до 24ч, без мотиви и какво налага задържането, от
което не ставало ясно с какви данни разполага административния орган.
Жалбоподателят формулира и довод, че е налице нарушение на материалния закон –
чл. 72,ал.1,т.1 от ЗМВР, тъй като при налагане на мярката по ЗМВР са необходими
само данни за извършено престъпление, т.е. че конкретното лице е възможно да е
1
съпричастно към конкретно извършено престъпление, но в случая такива данни не
били посочени. Разпоредбата на чл. 72,ал.1,т.1 ЗМВР предвижда правомощието за
задържане на лице при данни за извършено престъпление, а не превантивно задържане
за извършване на проверка. Задържането освен това било сторено при нарушение на
принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. Мярката представлявала
ограничение на правото на свобода съгласно чл.5, параграф 1, б. „с“ от КЗПЧОС, като
по изключение тя се прилагала с цел осигуряване явяването на лице пред
предвидената в закона институция, при обосновано подозрение за извършено
престъпление, или когато обосновано е призната необходимост да се предотврати
извършване на престъпление, или укриване след извършване на престъпление.
Жалбоподателят сочи, че в случая оспорената заповед не оправдава нито една от тези
цели, понеже самоличността му е била установена, нямало данни да се е укривал или
да се предотвратява извършване на престъпление. Затова счита, че задържането му е
засегнало негови права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото от гл.
т. целта на закона. По-нататък, жалбоподателят посочва, че заповедта не съдържала
основни реквизи – разясняване на правото на жалбоподателя да откаже да дава
обяснения, съгласно чл. 72,ал.5 от ЗМВР. Жалбоподателят сочи още, че му е
ограничена възможността да обжалва задържането, тъй като заповедта му е връчена
след освобождаване от ареста. Липсвала и декларация за разяснени права със
съответната дата на „част първа“. Също така сочи, че административният орган е
ограничил възможността му да се свръже незабавно с адвокат и роднина по негов
избор. В декларацията било посочено от неустановено длъжностло лице, че
защитникът му на посочения телефон е уведомен в 17.05ч, което не отговаряло на
истината. Пълномощникът на жалбоподателя на свой ред, сочи,че като негов баща и
защитник не е уведомяван по никакъв начин за задържането на жалбоподателя. Така
фактически, жалбоподателят счита, че е лишен от право на адвокатска защита, макар
изрично в част втора на декларацията да е декларирал още в 16.00ч, че желае да се
свърже с адвокат „баща ми“ . При задържането жалбоподателят сочи, че е лишен от
възможността за комуникация с родител и защитник, тъй като е лишен от мобилен
телефон, който е следвало да му бъде върнат след личния обиск, тъй като няма
протокол за изземване. От всичко това следвал изводът, че админситративният орган е
издал оспорената заповед при неизяснена фактическа обстановка, касаеща
„предположение“ за наличие на данни „държи в себе си нарткотични вещества, без
надлежно разрешително престъпление по чл. 354А,ал.3 от НК“.
Иска от съда се да отмени заповедта като незаконосъобразна.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на жалбата от административния
орган.
В с.з. жалбподателят поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена, като в
писмената защита си формулира доводи затова, че в хода на производството не са
събрани доказателства за това, че към датата на 9.04.2022 г. е притежавал в себе си
наркотични вещества. Липсвали доказателства затова, че преди задържането, както и
по време на задържането, са извършени ПСД по реда на НПК, а не по ЗМВР. Липсвали
и докладни записки от полицейските служители, в които да се съдържа информация
какви действия са извършени преди задържането/ по време на задържането, както и
след него. В задължителната практика на ОСГК на ВС е прието, че е допустимо да се
съдържат мотиви и в друг документ, но те трябва да предхождат издаването на
заповедта, както и задържането лице да е могло да се запознае с тях, което не е
сторено. В съдебната фаза съдът не поправя и не замества липсващите мотиви на акта,
а проверявал само неговата законосъобразност.
В с.з. административния орган счита предявената жалба за неоснователна, тъй
2
като са спазени правилата за издаване на оспорената заповед. Претендира се юрк.
възнаграждение в размер на 200 лв. В случай, че жалбата бъде отменена, моли
разноските да бъдат съоразени с минималните по наредбата.
Съдът, като взе предвид изявленията на страните и събраните доказателствени
средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от
фактическа страна:
Със Заповед за задържане на лице №1772зз-112/09.04.2024 г. на Първо РУ на
МВР Плевен, е заповядано задържането за срок до 24ч на лицето В. Д. З., ЕГН
**********, в помещение за временно задържане на Първо РУ-гр.Плевен. Заповедта е
издадена от административен орган Л. В. М., служител в сектор „Криминална
полиция“ при Първо РУ гр. Плевен. В мотивите на заповедта, органът е посочил, че
на 09.04.2024 г. в гр. Плевен, на осн. 72,ал.1,т.1 ЗМВР и във вр. с наличие на данни за
извършено престъпление по смисъла на чл. 354а,ал. 3 от НК, имал данни, че на
09.04.2024 г. около 16.00ч в гр. Плевен до блок „Прилеп“ задържаното лице държи в
себе си наркотични вещества без надлежно разрешително. Видно още от съдържанието
на заповедта е, че на задържането лице са му разяснени правата по чл. 72,ал.3,4,5 и чл.
73 от ЗМВР. Заповедта е подписана от полицейския орган и задържаното лице.
На гърба на заповедта са съставени две разписки, като от първата е видно, че
задържаното лице е получил екземпляр от заповедта, както и че същият е освободен в
13.30 на 10.04.2024 г.
По делото е изискана и представена административната преписка въз основа на
която е издадена оспорения индивидуален административен акт, като видно от описа
на преписка ИРУ №177200-5671/22.04.2024 г. е, че съдържа 13 листа. Съдържащите се
в нея документи са следните: жалба-оригинал, заповед за задържане от 09.04.2024 г.,
протокол за личен обиск от 09.04.2024 г., декларация, фиш за спешна мед.помощ,
декларация от В. Д. З., разписка за приети вещи и пари, обяснения от В. Д. З..
От съдържащия се по посочената преписка протокол за личен обиск на лице рег.
№1772р-7128/09.04.2024 г., се установява, че админситративният орган на 09.04.2024 г.
в 16.00ч в гр. Плевен на осн. чл. 80,ал.1 от ЗМВР в присъствието на Иван Цветанов
Джантов-разузнавач в сектор „Криминална полиция“ при Първо РУ-плевен, е
извършил личен обиск на В. Д. З.. В лицето са намерени следните вещи: 1 бр.
Мобилен телефон марка „Сони експерия 3“, 1 бр. Ръчен часовник с черна метална
верижка и в бельото на лицето е намерен 1бр. Полиетиленов плик с размери 7,5см. и
5,5 см., съдържащ съцветия от суха-зелена тревиста маса с характерен цвят и мирис на
марихуана. За произхода на намерените вещи, обискираното лице е заявило, че тревата
е на „салатата“, а вещите са негови. Обискираното лице е заявило, че няма
възражения, а протоколът за обиск е подписан от него, административния орган и
свидетеля. Съставена е и разписка от жалбоподателя, с която се удостверява
получаването на препис от протокола.
Видно от съдържанието на декларация за правата на задържано лице, част първа
и втора, е че на 09.04.2024 г. в 16.00ч жалбоподателят е удостовереил, че е получил
незабавно декларация за правата му на задържано лице, имал е възможност да е
прочете и да я запази за периода на задържането. Жалбоподателят изрично е заявил
своето желание за адвокатска защита по негов избор, като е посочил телефонен номер.
От декларацията се установява още, че в 17.05ч е уведомена майката и бащата на
жалбоподателя, като е поставен подпис на служител по чл. 15,ал.8. Установява се още,
че жалбоподателят е запознат с правните и фактически основание за задържането,
запознат е справото му да запази мълчание(т.2.4) и е пожелал майка му да бъде
уведомена за задържането. В графата не е поставен подпис от служител по чл. 15,ал.8
и не е посочена дата и час на уведомяване. Жалбоподателят е посочил, че има
3
епилепсия, желае медицински преглед, както и че няма необходимост от спазване на
режим по медицинско предписание. В точка 7 и следващи е посочено, че задържаното
лице е запознато със срока на задържане, правото му да обжалва задържането си, както
и че е получил препис от декларацията. Документът е подписана от задържаното лице.
От извършения медицински преглед на жалбоподателя се установява, че лицето
може да бъде задържано.
На 10.07.2024 г. жалбодателят е подписал и разписка затова, че на 10.07.2024 г. е
получил от административния орган следните вещи: 1 бр. Мобилен телефон „Сони
експерия 3“ и 1 бр. Ръчен часовник. С отделен документ, наименован „Обяснения“ от
10.04.2024 г., жалбоподателят е заявил, че не желае да дава обяснения.
Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото
писмени доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като са
последователни и непротиворечиви, същите са неоспорени от страните и липсват
данни, които да внесат съмнение в тяхната достоверност и доказателствена сила.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата за отмяна на Заповед за задържане с рег. № 1772 зз-112/09.04.2024 г. на
ОД на МВР Плевен, първо РУ-Плевен, е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна – задържаното лице, в законоустановения срок съгласно чл.
149, ал. 1 от АПК, срещу индивидуален административен акт, издаден от полицейски
орган по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, чиято обжалваемост е изрично предвидена в чл. 72, ал.
4 от ЗМВР и следва от общата норма за съдебен контрол на законосъобразност на
индивидуални административни актове по чл. 145, ал. 1 от АПК.
Предметът на съдебен контрол обхваща проверка затова дали заповедта е
издадена от компетентен орган и при наличие на нормативно установените фактически
предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка. Тоест от
значение е дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност
и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт, очертани в
нормата на чл. 146 от АПК. В част II, глава IV и V, от ЗМВР законодателят е
регламентирал органите на МВР и правомощията им, като полицейските органи
посочени в чл. 56 ЗМВР (ред. бр. 56 от 2015 г.) пряко осъществяват някоя от
дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 7 и 8 / оперативно-издирвателната, охранителната,
разследване на престъпления, контролна и превантивна /. Оспорената заповед за
задържане е издадена от орган, който е държавен служител към МВР със статут на
полицейски орган съгласно чл. 142 от ЗМВР, тъй като към момента на издаване на
заповедта заема длъжност на държавен служител в Първо РУ на МВР Плевен, която е
сред изброените в чл. 57 от ЗМВР структури. Неговата компетентност произтича не
само от статута и посочените правомощия, а и от разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР.
Тази компетентност е общо възложена на всички полицейски органи, помежду им не е
разпределена по какъвто и да е признак (структура, длъжност, категория, степен),
няма ограничения (времеви, персонални, предметни или др.) за упражняването й.
Овластяването по чл. 72, ал. 1 ЗМВР произтича пряко от закона и без нарочна заповед
от съответния орган по чл. 158 или чл. 159 МВР, поради което правомощията на
полицейския орган да издаде заповед за задържане по чл. 72 от ЗМВР не е ограничена
по време и територия. Следователно издалият оспорената заповед за задържане,
полицейски орган е материално и териториално компетентен.
Заповедта за задържане е съставена в писмена форма и отговаря на общите и
специалните реквизити за съдържание, регламентирани в чл. 74 от ЗМВР. Тя е
обоснована с това, че има данни за престъпление по чл. 354а, ал.3 от НК, а именно, че
задържаният държи в себе си наркотични вещества без разрешително на 09.04.2024 г.
4
около 16.00ч в гр. Плевен до блок „Прилеп“. Посочено е и правното основание за
задържане чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР- наличие на данни за извършено престъпление.
Спазени са и законово установените процесуални изисквания за разяснение на правата
на жалбоподателя и правото му на адвокатска защита. Това е така, защото задържаното
лице е удостоверило с подписа си върху оспорената заповед, че е запознато с правата и
възможностите си, както и че е получил препис от заповедта. Доводът на
жалбоподателя, че не са му разяснени правата, вкл. да не дава обяснения, е
неоснователен, тъй като видно от заповедта за задържане и декларация за разясняване
на права, е че жалбоподателят е подписал документите, а в тях е отразено, че на
същият са му разяснени правата, вкл. да „запази мълчание“ – както предвижда
образеца на декларацията. На гърба на оспорената заповед са съставени две разписки
подписани от жалбоподателя – една за това, че е получил препис от заповедта, и
втората, че е освободен на следващия ден. Няма данни, а и по делото не са събрани
доказателства от които да се направи извод, че на жалбоподателя не е връчена
своевременно заповедта за задържане. Точно обратното се установява и от декларация
за разясняване на права – че жалбоподателят е запознат със фактическите и правни
основание на задържането. На следващо място, администартивният орган, както се
установява от декларацията, е разяснил правата на задържаното лице, осъществил е
контакт с посочените от него лица и е декларирал, че ги е уведомил.
Административният орган е попълнил само една от двете графи, предназначени за
осъществяване на контакт с роднина и адвокат, но е удостоверил и двете групи
обстоятелствата, свързани със задължението му да уведоми посочените от
задържаното лице роднина/адвокат. Удостоверявайки тези обстоятелства, съдът
намира, че административният орган е удовлетворил изискванията на закона,
гарантиращи правото на защита на задържаното лице. Следва да се посочи, че
представената декларация в тази част, се ползва с материална доказателствена
сила(съставена е от държавен орган в рамките на неговите правомощия – чл. 72 и сл.
от ЗМВР, в изпълнение на законово задължение по чл. 74 от ЗМВР), като подписът и
съдържанието не е оспорен от жалбоподателя, поради което съдът е обвързан на осн.
чл. 179 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Не са ангажирани и други доказателствени
средства, които да внасят съмнение в неговата достоверност.
На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че заповедта за
задържане е мотивирана от фактическа и правна страна, тъй като става ясно кое
субективно право упражнява административният орган ( задържане на лице, за което
има данни, че е извършило престъпление) и от кои факти то възниква –посочено е
време, място, начин на извършване (държане) и вида на правонарушението.
Административният орган не е посочил кой е източника на данни и какво е тяхното
съдържание, за да стигне до посочената в заповедта фактическа констатация.
Законодателят не е регламентирал изрично императивно изискване в чл. 74 от ЗМВР за
посочване на източника на данни и тяхното съдържание. В трайната съдебна
практиката е прието, че заповедта следва да е обоснована до такава степен, че
задържаният да е наясно с причините за задържането, така че да може да осъществи
ефективно правото на защита срещу издадената заповед. Органът постановил
задържането е посочил конкретните фактически обстоятелства на противоправното
деяние – държане на наркотични вещества без разрешително на точно определяно
място, ден и време, както и правно основание/чл.74,ал.1,т.1 ЗМВР и чл. 354,ал. НК/.
Предвид изложеното, съдът намира, че заповедта е мотивирана в достатъчна степен,
тъй като съдържа достатъчно правнорелевантни факти за наличието на законовата
хипотеза на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която обосновава правото на органа да упражни
предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и е
осигурена възможност на задържания да упражни правото си на защита. Други
5
фактически обстоятелства, освен съдържащото се в хипотезата на нормата на чл. 72,
ал.1, т. 1 от ЗМВР, органът няма задължение да излага. В т.ч. не е необходимо
полицейският орган да разкрие източниците на данни, да уточнява точния вид на
престъплението или пък да събере доказателства, установяващи категоричната вина на
задържаното лице по смисъла на НК.
В съдебната практика е трайно установено разбирането, че задържането е
принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която е
предназначена да предотврати и преустанови извършването на противоправно деяние,
както и да предотврати и отстрани вредните последици от него. Тази цел съвпада и с
осъществяваната от полицейските органи дейност, която е контролно-превантивна и
дейност по разследване на престъпления. Тоест целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин
престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие или да извърши друго
престъпление, или да осуети наказателно преследване чрез заличаване или укриване
на улики и/или лица или други действия, пречещи на работата на разследващите
органи. Полицейската дейност по установяването на фактическите данни за наличие
на противоправно деяние в горната хипотеза може да се предхожда от други действия,
и/или да е осъществена непосредствено преди задържането. В хипотезата на чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР под „данни“ следва да се има предвид наличие на данни,
обосноваващи предположение, че вероятно едно лице е извършило престъпление или е
съпричастно към такова. Безспорно се установява от доказателствения материал, че на
09.04.2024 г. издалият заповедта полицейски орган е осъществявал контролно-
превантивна дейност, и непосредствено преди издаване на заповедта е установил, че
задържаното лице държи наркотични вещества без разрешително. Не се установяват
твърденията на жалбоподателя, че в него не са намерени вещества, притежанието на
които да е забранено от закона. Точно обратния извод следва от протокола за личен
обиск– а именно намерено в бельото на жалбоподателя 1бр. полиетиленов плик с
размери 7,5см. и 5,5 см., съдържащ съцветия от суха-зелена тревиста маса с
характерен цвят и мирис на марихуана. Жалбоподателят е заявил какво е веществото в
протокола – „тревата“, т.е. има яснота за съдържанието на веществото от полиетиленов
плик, намерен в бельото му. Дали жалбоподателят е упражнявал пряка или косвена
фактическа власт върху вещите, е факт, който е пряко относим към наказателното
производство, но не и в настоящото, което има за предмет проверка на предпоставката
дали действително са налице данни към момента на задържане. Няма данни личния
обиск да е извършен след издаване на заповедта, а напротив протоколът е част от
административната преписка по издаване на заповедта, и на практика предхожда или
съпровожда издаването и. Задържаното лице се е запознал с него и не е имал
възражения по протокола. С оглед на това, съдът намира, че положителна
предпоставка „наличие на данни“, в разглеждания случай, е налице, като този извод
следва не само от административната преписка по издаване на заповедта, която
предхожда издаването на заповедта, но и от признанието на жалбоподателя за
съдържанието на веществото, което съдът цени на осн. чл. 175 от ГПК вр. чл. 144 от
АПК наред с всички останали доказателства по делото. Наличието на това
извънсъдебно признание подкрепя съмненията на полицейския орган и извода му за
наличие на данни за извършено престъпление от жалбоподателя, осъществяваща
хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
Не се констатира и твърдяното нарушение на принципа за съразмерност,
регламентиран в чл. 6,ал.2 от АПК от административния орган. Прилагането на
принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР следва да е
оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с
необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната
6
административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е оправдано в случая, тъй като
задържането е извършено с оглед обществения интерес, който интерес, независимо от
презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната
свобода. Жалбоподателят е бил задържан за по-малко от 24ч, с оглед намереното
вещество, поради което мярката се явява съответна на преследваната с нея законова
цел-чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР, чл. 5, пар.1, буква „с“, пр. последно. Макар един час след
задържането да е уведомен посочения от него адвокат/родител, не се констатират
нарушения на правата на жалбоподателя и настъпили в резултат от това вреди явно
несъизмерими с целта на закона. Не се установяват ограничения на правата на
жалбоподателя в степен по-голяма от необходимата с оглед преследваната от закона
цел, за която е издадена заповедта за задържане.
За пълнота, следва да се посочи, че в Глава пет, Раздел I, в която е уредено
правомощието на полицейските органи по чл. 72 от ЗМВР, се съдържат и норми, като
тази на чл.61,ал.2 от ЗМВР, по осъществяване на индивидуална превенция, т.е. по
отношение на конкретни лица, за които има данни от които може да се предположи, че
ще извършат престъпление. В конкретния случай преследваната от закона цел е
обосновала задържането на жалбоподателя, поради това, че в полицейските органи е
възникнало съмнение в това, че държи наркотични вещества без разрешително.
Подозренията им са потвърдени от извършения личен обиск и изявления на
жалбоподателя.
Предвид горното, оспорената заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, в необходимата
писмена форма, съдържаща правни и фактически основания, които се потвърждават от
доказателствата по делото. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административното производство, и същата съответства на материалния закон
и целта му, поради което е законосъобразна, а подадената жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК жалбоподателят
следва да понесе отговорността за разноски, които ответникът е реализирал, тъй като е
представляван от юрисконсулт от структурата на ОД на МВР-Плевен, като съдът на
основание чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24 от НЗПП определи възнаграждение в размер на
100,00 лв., която сума жалбоподателят следва да заплати в полза на бюджета на ОД на
МВР Плевен
Ръководен от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ Жалба с вх. №5671/22.04.2024 г. по описа на МВР, подадена от В. Д.
З., ЕГН **********, чрез адв. З., срещу Заповед за задържане на лице с №1772зз-
112/09.04.2024 г., издадена от полицейски орган, Л. В. М., служител в сектор
„Криминална полиция“ при I РУ-Плевен, с която на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа.
ОСЪЖДА В. Д. З., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. ***, да заплати
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на ОД на МВР – Плевен юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд
Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му.
Препис от решението да се изпрати на страните.
7
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8