Номер 21430.07.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София4-ти наказателен
На 28.07.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
Прокурор:Мариян Любенов Александров (21169 СГП-София)
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно наказателно дело от общ характер №
20201000600777 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 05.02.2020г. по НОХД № 124/20г., Софийски Градски Съд е признал
подсъдимия В. Р. П. за виновен по повдигнатите срещу него обвинения, както следва:
-затова че на 03.12.2018 г. в гр. ***, МС “Централна гара“ отнел чужди движими вещи
- собственост на П. А. Г. - 1 /един/ брой мъжко, кожено, черно на цвят портмоне на стойност
40,00 /четиридесет/ лева и парична сума 20.00 /двадесет/ лева от владението на П. А. Г., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив - след като П. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл.66 НК и след като е осъден два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлено
престъпление от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанията не е
отложено по чл. 66 НК, както следва: по НОХД № 22157/14 г. по описа на СРС, НО, 132
състав е одобрено споразумение с протоколно определение влязло в законна сила на
02.12.2014 г., като за извършеното престъпление по чл.196, ал.1 т.1 вр. чл.195 ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.”А” и б.”Б”, вр. с чл.55 НК на подсъдимия В. П. е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на шест месеца, което следва да се изтърпи при първоначален строг
режим; С присъда № 18 от 28.02.2017 г. постановена по НОХД № 162/17 г. по описа на PC
Шумен, влязла в законна сила на 16.03.2017 г., подсъдимият В. П. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл.196, ал.1 т.1 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” и
във връзка с чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на
една година, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.23-25 НК му
е определено едно общо най-тежко наказание измежду наказанията наложени му по НОХД
№ 162/17 г. по описа на PC Шумен и наложеното му наказание с протоколно определение, с
което е одобрено споразумение по НОХД № 7264/2016 г. по описа на СРС, влязло в сила на
08.07.2016 г., а именно наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от една година, при
1
режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип - престъпление по чл.196,
ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” НК, като му е наложил „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА, който размер е
редуциран с една трета и е определено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
ТРИ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА. С присъдата подсъдимият е оправдан по повдигнатото
обвинение да е отнел от пострадалия П. А. Г. 1 /един/ брой дебитна карта
№557477******4351, издадена от банка „ОББ“ АД на името на П. А. Г. без стойност, 1 /един/
брой лична карта издадена на името на П. А. Г. без стойност, 1 /един/ брой „карта за
пейсмейкър“ - без стойност, бележки с лични данни без стойност, листче с пин без стойност.
- затова че на 03.12.2018 г. в периода от 17:25 часа до 17:31 часа в гр. ***, МС „Бели
Дунав“ е използвал 8 /осем/ пъти платежен инструмент - банкова дебитна карта №
557477******4351, издадена от банка „ОББ“АД с титуляр П. А. Г., без негово съгласие,
като осъществил 1 /една/ справка за наличност и 7 /седем/ транзакции на АТМ
терминал 00065010, собственост на „Общинска банка” АД, като изтеглил сума в общ размер
на 1870.00 /хиляда осемстотин и седемдесет/ лева и деянието не съставлява по- тежко
престъпление, както следва:
На 03.12.2018 г. в 17:25:32 часа в гр. ***, МС „Бели Дунав“ на АТМ терминал
00065010, банкомат собственост на „Общинска банка” АД, използвал платежен инструмент -
дебитна карта № 557477******4351, издадена от банка “ОББ”АД с титуляр П. А. Г., без
негово съгласие, като извършил справка за наличност по картовата сметка и деянието не
съставлява по- тежко престъпление.
На 03.12.2018 г. в 17:26:15 часа в гр. *** , МС „Бели Дунав“ на АТМ терминал
00065010, банкомат собственост на „Общинска банка”АД, използвал платежен инструмент -
дебитна карта № 557477******4351, издадена от банка “ОББ” АД с титуляр П. А. Г., като без
негово съгласие изтеглил сума в размер на 400.00 /четиристотин/ лева и деянието не
съставлява по-тежко престъпление.
На 03.12.2018 г. в 17:27:03 часа в гр. ***, МС „Бели Дунав“ на АТМ терминал
00065010,банкомат собственост на „Общинска банка” АД, използвал платежен инструмент -
дебитна карта № 557477******4351, издадена от банка “ОББ” АД с титуляр П. А. Г., без
негово съгласие, като изтеглил сума в размер на 400.00 /четиристотин/ лева и деянието не
съставлява по-тежко престъпление.
На 03.12.2018 г. в 17:28:30 часа в гр. ***, МС „Бели Дунав“ на АТМ терминал
00065010, банкомат собственост на „Общинска банка”АД, използвал платежен инструмент -
дебитна карта № 557477******4351, издадена от банка “ОББ” АД с титуляр П. А. Г., без
негово съгласие, като изтеглил сума в размер на 400.00 /четиристотин/ лева и деянието не
съставлява по-тежко престъпление.
На 03.12.2018 г. в 17:29:20 часа в гр. ***, МС „Бели Дунав“ на АТМ терминал
00065 010, банкомат собственост на „Общинска
банка”ЕАД, използвал платежен инструмент - дебитна карта № 557477******4351,
издадена от банка “ОББ” АД с титуляр П. А. Г., без негово съгласието, като изтеглил сума в
размер на 400.00 /четиристотин/ лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление.
На 03.12.2018 г. в 17:30:07 часа в гр. ***, МС „Бели Дунав“ на АТМ терминал
00065010, банкомат собственост на „Общинска банка”АД, използвал платежен инструмент -
дебитна карта № 557477******4351, издадена от банка “ОББ” АД с титуляр П. А. Г., без
негово съгласие, като изтеглил сума в размер на 200.00 /двеста/ лева и деянието не
2
съставлява по-тежко престъпление.
На 03.12.2018 г. в 17:30:51 часа в гр. ***, МС „Бели Дунав“ на АТМ терминал
00065010, банкомат собственост на „Общинска банка” АД,
използвал платежен инструмент - дебитна карта № 557477******4351, издадена от
банка “ОББ” АД с титуляр П. А. Г., без негово съгласие, като изтеглил сума в размер на 50.00
/петдесет/ лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление.
На 03.12.2018 г. в 17:31:33 часа в гр. ***, МС „Бели Дунав“ на АТМ терминал
00065010, банкомат собственост на „Общинска банка” АД, използвал платежен инструмент -
дебитна карта № 557477******4351, издадена от банка “ОББ” АД с титуляр П. А. Г., без
негово съгласие, като изтеглил сума в размер на 20.00 /двадесет/ лева и деянието не
съставлява по-тежко престъпление - престъпление по чл.249, ал.1, пр.1 НК, като му е
наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,
редуцирано с с една трета и е определели наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок
от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА. С присъдата подсъдимият е оправдан по
повдигнатото обвинение да е извършил същото при условията на чл.26, ал.1 НК, а именно
при условията на продължавано престъпление - с осем деяния, които осъществяват по
отделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
На основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия В. Р. П. е наложено едно общо най-тежко
наказание измежду наложените му наказания, а именно наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 3 ГОДИНИ и 2 МЕСЕЦА, като на основание чл. 57, ал.1, т.2,
б.“б“ от ЗИНЗС е определен първоначален „СТРОГ“ режим за изтърпяване на така
наложеното едно общо най-тежко наказание.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал.2 НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил
задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящето дело.
В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, като съдът се
е произнесъл и по веществените доказателства по делото. .
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия П., чрез
защитника му адв. М., в която се твърди, че същата е неправилна, незаконосъобразна, що се
отнася до индивидуализацията на наложените наказания. Излагат се доводи, че размерът на
наказанието е завишен и същият е явно несправедлив и несъобразен с данните за личността
на подсъдимия и процесуалното му поведение. Моли се за изменение на присъдата и
намаляване размера на наказанията.
Срещу присъдата е постъпил и протест от прокурор при СГП, с който се иска
увеличаване размера на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъплението по чл.
196, ал. 1 от НК. Според прокурора, отговарящо на обществената опасност на деянието и
личността на извършителя би било наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ
ГОДИНИ, което респективно, да бъде намалено с 1/3, с оглед процесуалния ред, по който е
разгледано делото. В протеста се иска също така и отмяна на присъдата в оправдателната й
част за квалификацията по чл. 26, ал. 1 от НК, във връзка с престъплението по чл. 249, ал. 1
от НК и осъждането на подсъдимия и по така вменената му квалификация.
Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна прокуратура
3
поддържа подадения протест и моли същият да бъде уважен. Пледира, че наказанието
следва да бъде увеличено, с оглед сериозно обремененото съдебно минало на подсъдимия.
Сочи също така, че адекватната правна квалификация на деянието е тази, във връзка с чл. 26
от НК, тъй като са налице всички елементи от института на продължаваното престъпление.
Моли за изменение на присъдата в исканите части.
Защитата на подсъдимия П., адв. М. поддържа подадената жалба, като оспорва
подадения протест. Излага съображения относно личността и процесуалното поведение на
своя подзащитен, като счита, че не е взет предвид прекомерния срок, в рамките на който се
разглежда делото. Моли съда да постанови решение, с което да намали размерите на
наложените наказания.
Подсъдимият В. П. поддържа изцяло доводите, развити от защитника си и
изразява съжаление за стореното.
В дадената последна дума подсъдимият моли за намаляване на наказанието.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в протеста ‚ както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейното отменяване поради следните съображения:
Приетата фактическа обстановка от първоинстанционният съд е
съответна на всички събрани по делото в процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК
доказателства – показанията на свидетелите П. Г., Т. Г., З. П. и Д. Л., дадени
на ДП, от приложените по делото експертни заключения, както следва:
заключението по изготвената видео техническа експертиза - л. 21- л. 32, т. 1;
заключението по изготвената съдебно оценителна експертиза -т. 2;
заключението по изготвената съдебно психиатрична и психологична
експертиза - л. 15 - л. 23, т. 3 от ДП, приетите по делото писмени
доказателства – докладни записки, протокол за обиск и изземване - л. 15 - л.
16, т. 1 от ДП; протокол за претърсване и изземване - л. 18- л. 19, т. 1 от ДП;
приемо - предавателен протокол - л. 37, т. 1 от ДП; протокол за доброволно
предаване - л. 38, т. 1 от ДП; справка за регистрации на лице в централния
полицейски регистър - л. 45- л.52, т. 1 от ДП; писмо от „ОББ“ АД, per. № ИД-
25552/07.12.2018г.-т.2 от ДП; протокол за разпознаване на лица и предмети-
т.2 от ДП; експертно решение №2026/0410.2011г. на ТЕЛК към IV МБАЛ
4
София ЕАД - т. 2 от ДП; протокол за оглед на веществени доказателства,
ведно с фотоснимки- л. 124 -л. 130, т. 2 от ДП; справка от ИС на НАП за
актуално състояние на действащи трудови договори за подсъдимия П. - л.
139, т. 2 от ДП; писмо от „Метрополитен“ ЕАД с изх. № М-0635/11.02.2019 г.
- л.141, т. 2 от ДП; справки за банкови сметки от Регистъра на банковите
сметки и сейфове на физически/юридически лица- л. 145147, т. 2 от ДП;
писмо от „ОББ“ АД с per. № ИД-8662/07.03.2019 г.- л. 6, т. 3 от ДП; писма от
„Юробанк България“ АД, банка „ДСК“ ЕАД, „International Asset Bank“,
„Общинска банка“ АД - л. 7 - л. 13, т. 3 от ДП; определение по НЧД №
942/2019 г„ по описа на СЕС, НО, 22 състав - л. 2, т. 3 от ДП; справка за
съдимост л. 95-Л.116, т. 2 от ДП.
Така посочените доказателства са детайлно обсъдени от първата инстанция в
мотивите към присъдата на СГС, като са посочени подробни съображения относно тяхното
значение и изводимите от тези доказателства факти и обстоятелства. С оглед спецификата
на процедурата, по която е протекло производството пред първоинстанционния съд, същите
не следва да бъдат предмет на детайлно обсъждане, доколкото същите по безспорен начин
потвърждават признанието на подсъдимия по реда на чл. 372 от НПК. С оглед пълнотата на
изложението следва да се посочи, че фактическата обстановка е безспорна по делото, като
единственият спор между страните е относно размерите на наказанията ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, както и относно адекватната квалификация на деянието по чл. 249 от НК, като
не е налице такъв относно фактическата обстановка, както като цяло, така и в отделни нейни
части.
Въззивният съд подложи на внимателен анализ така описаните доказателства и
не установи възможност въз основа на тези доказателства да се стигне до различни изводи
относно фактите по делото, поради което прие следното от фактическа страна:
Подсъдимият В. Р. П. е роден на ***г. в град ***, българин, български
гражданин, осъждан, неженен, със средно образование, работещ до задържането си като
мияч в хотел „***“, с постоянен адрес град ***, ж.к. „***“, бл. 237, вх. А, ет. 2, ап. 5, ЕГН
**********.
Подсъдимият В. П. не боледува от психично заболяване и не се води на отчет в
психиатрично заведение. При него не се откриват данни за интелектуална непълноценност,
нито за редукция, които да са пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно на нея
отреагиране, без паметови нарушения. Подсъдимият има глухонемота и макар че се справя
и говори с беден речник и прости изречения, то е необходимо в съда да му бъде предоставен
тълковник, за да има сигурност, че разбира какво е питан. Съгласно изготвената СППЕ, по
5
време на инкриминираното деяние, подсъдимият П. е могъл да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ръководи действията си. Подсъдимият може да участва в
наказателното производство и е в състояние да дава адекватни обяснения по факти и
обстоятелства, които са от съществено значение за делото.
Подсъдимият П. е осъждан многократно, като от значение за квалификацията по
настоящото дело са следните осъждания:
по НОХД № 22157/14 г. по описа на СРС, НО, 132 състав, по което е одобрено
споразумение с протоколно определение влязло в законна сила на 02.12.2014 г., като за
извършеното престъпление по чл.196, ал.1 т.1 вр. чл.195 ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б”,
вр. с чл.55 НК на подсъдимия В. П. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер
на шест месеца, което следва да се изтърпи при първоначален строг режим;
С присъда № 18 от 28.02.2017 г. постановена по НОХД № 162/17 г. по описа на
PC Шумен, влязла в законна сила на 16.03.2017 г., подсъдимият В. П. е признат за виновен
за извършено престъпление по чл.196, ал.1 т.1 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б”
и във връзка с чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер
на една година, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.23-25 НК
му е определено едно общо най-тежко наказание измежду наказанията наложени му по
НОХД № 162/17 г. по описа на PC Шумен и наложеното му наказание с протоколно
определение, с което е одобрено споразумение по НОХД № 7264/2016 г. по описа на СРС,
влязло в сила на 08.07.2016 г., а именно наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от една
година, при режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип.
На 03.12.2018г., свидетелят П. Г. и съпругата му - свидетелката Т. Г., пътували с
влак от гр. *** за гр. ***. Двамата слезли на.„Централна гара“ и се насочили бавно към
метростанцията, тъй като носили багаж. Около 17:10 часа - 17:14 часа двамата влезли в
метростанция „Централна гара“, като целта им била да стигнат до ж.к. „***“, където
живеела дъщеря им. Качили се в първия вагон на пристигналия на метростанцията влак,
движещ се в посока ж.к.„Обеля“. Вагонът бил пълен с хора. Свидетелката Г. застанала с
гръб към вратата, а срещу нея, малко по-навътре застанал свидетелят Г.. Последният носел
мъжка чанта от плат с дълга дръжка, преметната през рамо към гърба си. В чантата Г. носел
портфейл, в който се намирали дебитната му карта № 557477******4351, издадена от банка
„ОББ“ АД, личната му карта, карта за пейсмейкър, бележки с лични данни и сумата от 20.00
лева. В отделението с дебитната карта, свидетелят съхранявал и ПИН кода за същата, който
бил написан на отделно листче.
По същото време заедно с двамата свидетели във вагона се качил и подсъдимият
В. П., който застанал до свидетеля Г.. Подсъдимият П. застанал плътно до свидетеля Г. и
непосредствено след влизането във вагона, успял незабелязано да извади от чантата на
6
свидетеля портфейла му с намиращите се в него и описани по-горе вещи.
Около 17:20 часа влакът спрял на метростанция „Бели Дунав“. Подсъдимият П.,
който вече бил отнел портфейла на свидетеля, слязъл от влака и се запътил към изхода.
Докато вървял към изхода на метростанцията подсъдимият проверил съдържанието на
портфейла, при което извадил дебитната карта и листчето с ПИН-кода и взел сумата от
20,00 лева. След това, подсъдимият отишъл до банкомат, намиращ се до входа на
метростанция „Бели Дунав“ банкомат № 00065010, собственост на „Общинска банка” АД и
застанал до него. Около 17:25 часа поставил дебитната карта в АТМ устройството и въвел
цифрите, изписани в листчето, при което не извършил теглене, а само проверил наличността
по банковата сметка. След като установил, че това е ПИН-кодът на картата и че по сметката
са налични 1874,44 лева, подсъдимият Г. извършил седем отделни тегления - транзакции, в
периода от 17:26 часа до 17:31 часа. Първите четири пъти изтеглил от дебитната карта сума
от по 400,00 лева, а след това изтеглил сумата от 200,00 лева, впоследствие изтеглил сумата
от 50.00 лева и последно изтеглил сума от 20.00 лева. Напускайки метростанция „Бели
Дунав“ подсъдимият П. изхвърлил дебитната карта и портфейла, които били собственост на
свидетеля Г..
Когато свидетелят Г. пристигнал в дома на дъщеря си, решил да си провери
телефона за постъпили входящи повиквания, при което установил, че е уведомен с текстови
съобщения от банката за извършените с неговата дебитна карта транзакции. Свидетелят Г.
потърсил портфейла си в чантата, която носел и след като не го открил, веднага се обадил
по телефона на банката - картоиздател - „ОББ“АД, за да я блокира. На следващия ден
посетил офис на банка „ОББ“ АД в гр. ***, находящ се в ж.к. „***“, където бил уведомен, че
от един и същ банкомат - COMB ATM 065010 позициониран в гр. *** са извършени седем
транзакции с дебитната му карта, от която била изтеглена обща сума в размер на 1870,00
лева. За извършените без негово съгласие транзакции и за липсата на портфейла в чантата,
свидетелят Г. подал заявление до 09 РУ - СДВР.
С приемно-предавателен протокол от 06.12.2018 г. били предадени от
„Метрополитен“ ЕАД за нуждите на досъдебното производство записи от дата 03.12.2018 г.
заснети от видеокамери позиционирани на метростанция „Централна гара“ и метростанция
„Бели Дунав“.
На предадените видеозаписи е назначена съдебно видео-техническа експертиза в
хода на досъдебното производство, която е обективирана в Протокол № 362/2018 г. От
заключението на същата се установява, че е изследван един брой носител на информация
DVD-R с надпис с черно пишещо средство „МС Бели Дунав“, „МС Централна гара“
03.12.2018 г.“ са изследвани записи от 03.12.2018 г. Експертът е установил, че диска
съдържа десет видео файла заснети в AVI формат, които са заснети от десет камери от
полезрения части от вътреши помещения на метростанцията, като заснетите изображения са
без звук, цветни с резолюция 1280x720 пиксела и в кадър е вписана информация за дата и
7
часово време. Вещото лице е посочило, че в изследователската част на експертното
заключение са описани и онагледени със снимков материал видимите действия на лицето
облечено с жълтеникава връхна дреха. На последно място експерта е посочил в
заключението си, че изображения на лица извлечени от видео записите не съдържат
отчетливо видими идентификационни признаци и са негодни за целите на лицевата-
идентификация.
При условията на неотложност е бил извършен обиск подсъдимия В. П., при
който са били иззети 1 /един/ брой шушляково яке, тъмно жълто на цвят, черна плетена
шапка с надпис „Магех”, маратонки № 42, бели на цвят, карта за пътуване№ 01298585,
издадена от „Центъра за градска мобилност“ ЕАД на името на В. П..
В хода на образуваното досъдебно производство е извършено претърсване и
изземване в жилище, находящо се в гр. ***, кв. „***“, бл. 237, вх. А, ет. 2, обитавано от
подсъдимия В. П., при което процесуално следствено действие в черен кожен фотьойл
намиращ се в холното помещение на жилището е намерен плик със сумата от 1870,00 лева.
Двата съставени протокола за извършените процесуално следствени действия са
одобрени с определения от 10.12.2018 г. по НЧД № 5574/2018 г. и НЧД № 5573/2018 г. по
описа на СГС, НО 5 състав.
По досъдебното производство е приложена справка от банка „ОББ“ АД, от която
е видно, че свидетелят П. Г. е клиент на банката и има издадена дебитна карта Debit
Masterkerd с № 557477***4351. Транзакциите, извършени с карта с № 557477***4351 на
03.12.2018 г., са осъществени от едно и също устройство, съгласно данните посочени в
журнала за регистрираните транзакции на 03.12.2018 г. на „Общинска банка“ АД, както
следва: 17:25 часа справка за наличност; 17:26 часа теглене на 400 лева; 17:27 часа теглене на
400 лева, 17: 28 часа теглене на 400 лева; 17:29 часа теглене на 400 лева; 17:30:07 часа
теглене на 200 лева; 17:30:51 часа теглене на 50.00 лева; 17:31 часа теглене на 20.00 лева.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно
оценителна експертиза се установява, че стойността на инкриминираните вещи към датата
на деянието 03.12.2018 г., е както следва: на портфейл, естествена кожа с размери 10/8 см.,
черен на цвят стойността е 40.00 лева; останалите вещи - лична карта, дебитна карта на
банка „ОББ“ АД, карта за пейсмейкър, бележки е лични данни, листче е ПИН код и снимки -
3 бр. са вещи без пазарна стойност. Заедно е отнетата от портмонето парична сума в размер
на 20.00 лева, общата стойност на откраднатите движими вещи възлиза на 60.00 лева. На
следващо място, вещото лице е посочило, че общият размер на извършените транзакции към
датата на деянието е 1870.00 лева. Също така експерта посочва, че общата стойност на
инкриминирани вещи и размера на извършените транзакции е 1930.00 лева, както и че към
датата на деянието размера на минималната работна заплата за страната е 510.00 лева.
8
Въз основа на тази обстановка от правна страна първоинстанционният съд
законосъобразно е приел, че подсъдимият В. Р. П. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал.
1,б. „А“ и б. „Б“ НК.
От обективна страна – П. на 03.12.2018 г. в гр. ***, метростанция „Централна гара“
е отнел чужди движими вещи - 1 /един/ брой мъжко, кожено, черно на цвят портмоне на
стойност 40,00 лева и парична сума 20,00 лева от владението на П. А. Г., без негово
съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив - след като П. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено
по чл.66 НК и след като е осъден два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлено
престъпление от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанията не е
отложено по чл. 66 НК Налице са всички елементи от състава на вмененото на подсъдимия
П. престъпление. Налице е прекъсване на фактическата власт на правомерния държател на
вещта, без негово съгласие и установяване на своя неправомерна фактическа власт.
Независимо от обстоятелството, че инкриминираните вещи са установени, не става въпрос
за деяние, останало на фазата на опита, доколкото подсъдимият е бил осъществил вече
трайна фактическа власт върху вещите, предмет на престъпно посегателство. Налице е и
квалифициращият елемент по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, доколкото, видно от обремененото
съдебно минало и посочените по-горе осъждания, подсъдимият е извършил деянието при
условията на опасен рецидив.
Правилно първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия П. по повдигнатото
обвинение за отнемането на вещи, които са без стойност, доколкото, независимо, че от
фактическа страна подсъдимият е прекъснал владението на собственика и е .установил своя
фактическа власт, тези вещи не могат да бъдат предмет на престъпление против
собствеността.
От субективна страна, подсъдимият П. е действал при условията на пряк умисъл,
като е знаел, че отнема вещи, които са чужда собственост, съзнавал е обстоятелството, че
отнемането не е въз основа на закона и е без съгласието на владелеца на вещта и е имал
намерение да присвои вещта. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е
искал настъпването на тези последици - да присвои предмета на престъплението.
По така изложените причини, настоящият въззивен състав споделя изцяло
правните изводи на първоинстанционния съд, че подсъдимият В. Р. П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1,б. „А“ и б. „Б“ НК.
9
Въз основа на тази обстановка от правна страна Съдът намира, че
подсъдимият В. Р. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 249, ал. 1, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна - на 03.12.2018 г. в периода от 17:25 часа до 17:31 часа в гр. ***,
МС „Бели Дунав“, при условията на продължавано престъпление, с осем отделни деяния,
които осъществяват по отделно състава на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, е използвал 8 /осем/ пъти платежен инструмент - банкова дебитна карта №
557477******4351, издадена от банка „ОББ“АД с титуляр П. А. Г., без негово съгласие и
дението не представлява по-тежко престъпление като“ осъществил 1 /една/ справка за
наличност и 7 /седем/ транзакции на АТМ терминал 00065010, собственост на „Общинска
банка” АД, като изтеглил сума в общ размер на 1870.00 /хиляда осемстотин и седемдесет/
лева, както следва:
На 03.12.2018 г. в 17:25:32 часа в гр. ***, МС „Бели Дунав“ на АТМ терминал
00065010, банкомат собственост на „Общинска банка” АД, използвал платежен инструмент -
дебитна карта № 557477******4351, издадена от банка “ОББ”АД с титуляр П. А. Г., без
негово съгласие, като извършил справка за наличност по картовата сметка и деянието не
съставлява по- тежко престъпление.
На 03.12.2018 г. в 17:26:15 часа в гр. *** , МС „Бели Дунав“ на АТМ терминал
00065010, банкомат собственост на „Общинска банка”АД, използвал платежен инструмент -
дебитна карта № 557477******4351, издадена от банка “ОББ” АД с титуляр П. А. Г., като без
негово съгласие изтеглил сума в размер на 400.00 /четиристотин/ лева и деянието не
съставлява по-тежко престъпление.
На 03.12.2018 г. в 17:27:03 часа в гр. ***, МС „Бели Дунав“ на АТМ терминал
00065010,банкомат собственост на „Общинска банка” АД, използвал платежен инструмент -
дебитна карта № 557477******4351, издадена от банка “ОББ” АД с титуляр П. А. Г., без
негово съгласие, като изтеглил сума в размер на 400.00 /четиристотин/ лева и деянието не
съставлява по-тежко престъпление.
На 03.12.2018 г. в 17:28:30 часа в гр. ***, МС „Бели Дунав“ на АТМ терминал
00065010, банкомат собственост на „Общинска банка”АД, използвал платежен инструмент -
дебитна карта № 557477******4351, издадена от банка “ОББ” АД с титуляр П. А. Г., без
негово съгласие, като изтеглил сума в размер на 400.00 /четиристотин/ лева и деянието не
съставлява по-тежко престъпление.
На 03.12.2018 г. в 17:29:20 часа в гр. ***, МС „Бели Дунав“ на АТМ терминал
00065 010, банкомат собственост на „Общинска банка”ЕАД, използвал платежен
инструмент - дебитна карта № 557477******4351, издадена от банка “ОББ” АД с титуляр П.
А. Г., без негово съгласието, като изтеглил сума в размер на 400.00 /четиристотин/ лева и
деянието не съставлява по-тежко престъпление.
На 03.12.2018 г. в 17:30:07 часа в гр. ***, МС „Бели Дунав“ на АТМ терминал
00065010, банкомат собственост на „Общинска банка”АД, използвал платежен инструмент -
10
дебитна карта № 557477******4351, издадена от банка “ОББ” АД с титуляр П. А. Г., без
негово съгласие, като изтеглил сума в размер на 200.00 /двеста/ лева и деянието не
съставлява по-тежко престъпление.
На 03.12.2018 г. в 17:30:51 часа в гр. ***, МС „Бели Дунав“ на АТМ терминал
00065010, банкомат собственост на „Общинска банка” АД, използвал платежен инструмент -
дебитна карта № 557477******4351, издадена от банка “ОББ” АД с титуляр П. А. Г., без
негово съгласие, като изтеглил сума в размер на 50.00 /петдесет/ лева и деянието не
съставлява по-тежко престъпление.
На 03.12.2018 г. в 17:31:33 часа в гр. ***, МС „Бели Дунав“ на АТМ терминал
00065010, банкомат собственост на „Общинска банка” АД, използвал
платежен инструмент - дебитна карта № 557477******4351, издадена от
банка “ОББ” АД с титуляр П. А. Г., без негово съгласие, като изтеглил сума в
размер на 20.00 /двадесет/ лева и деянието не съставлява по-тежко
престъпление - престъпление по чл.249, ал.1, пр.1 НК.
Налице са всички признаци от състава на престъплението. Става въпрос за
редовно издаден платежен инструмент по смисъла на чл.93, т.24 НК -
дебитна карта № 557477******4351, която е издадена по надлежния ред от
банка „ОББ” АД на точно определено лице, неин титуляр - свидетеля Г..
Безспорно се установява, че подсъдимият П. не само е извършил 8 броя
операции с така описания редовно издаден и валиден платежен инструмент -
дебитна карта с номер № 557477******4351, издадена от банка „ОББ“АД на
името на П. А. Г., като е направил справка за наличност и седем успешни
транзакции на АТМ терминал 00065010, собственост на „Общинска
банка“АД. За съставомерността на деянието е без значение обстоятелството, е
първата операция не е свързана с директно теглене на пари, а единствено с
проверка на наличността, доколкото за да е налице „използване“ по смисъла
на чл. 249, ал. 1 от НК, е достатъчно въвеждането в устройството на картата и
въвеждане на ПИН кода, като евентуалното получаване на парична сума е
извън състава на престъплението. Настъпването на вреди за титуляра на
платежния инструмент не е въздигнато от законодателя като съставомерен
елемент. Това становище категорично е възприето в практиката на върховната
съдебна инстанция и се аргументира от факта, че престъплението по чл. 249
от НК е формално, т. е. не се изисква настъпване на какъвто и да е било
престъпен резултат, за да се счита то за довършено. Поради всичко изложено
11
дотук, безспорно следва да се приеме, че с действията си подсъдимият П. е
използвал издадения на св. Г. платежен инструмент. Това използване е
станало без съгласието на свидетеля, доколкото същият нито е предоставял,
нито е упълномощавал П. да извършва действия с дебитната му карта. Нещо
повече, същата е придобита от подсъдимия чрез извършаване на
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Налице е и последният съставомерен елемент от обективна страна, а именно, че в
случая извършеното от подсъдимия не съставлява по-тежко престъпление.
Този съдебен състав не споделя правния извод на първоинстанционния съд,
че от правна страна действията на подсъдимия следва да бъдат
квалифицирани като едно деяние, а не като престъпление, извършено при
условията на чл. 26, ал. 1 от НК, включващо 8 отделни деяние в състава си.
Следва да се посочи, че по отношение на възприетата фактическа обстановка
не е налице какъвто и да било спор. В разглежданата хипотеза, независимо, че
деянията са извършени в изключително кратък времеви период и с един и
същ платежен инструмент, същите могат ясно да бъдат разграничени, като не
е налице каквато и да било пречка при възникването на обективна спънка или
промяна във взетото решение, независимо дали от подсъдимия или от
наложили се външни обстоятелства, П. да прекрати действията си преди
последната извършена транзакция. Не е налице и пречка да отложи
изпълнението някой от транзакциите, извършени въз основа на взетото
единно решение, във времето. Самостоятелността на отделното деяние се
предопределя от факта дали действията, чрез които то е реализирано,
представляват използване на платежен инстумент по смисъла на чл. 249 от
НК. Както беше посочено, отделно „използване“ на дебитната карта е
поставянето ѝ в банкомата и извършването на операция с нея. Всяко едно от
тези деяния самостоятелно осъществява както от обективна, така и от
субективна страна основния състав на едно и също престъпление – това по чл.
249, ал. 1 от НК. От своя страна всяко последващо деяние от дванадесетте,
както от обективна, така и от субективна страна, а и чисто фактически,
представлява последица и продължение на предходното такова. В този смисъл
поведението на подсъдимия, според съда, изцяло покрива от обективна и
субективна страна всички характеристики на продължаваното престъпление
12
по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. Ето защо, дейността на подсъдимия следва
да бъде квалифицирана по чл. 249, ал. 1, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК и
първоинстанционната присъда следва да тази част да бъде изменена, като
подсъдимият бъде признат за виновен в извършването именно на такова
престъпление, за което е имало обвинение пред първоинстанционния съд. В
същото време, няма пречка това да бъде извършено с решение, като не е
налице хипотезата на чл. 336, ал. 1, т. 1 от НПК и не става въпрос за по-тежко
наказуемо престъпление.
От субективна страна деянията са извършени от подсъдимия при форма на
вината пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е
и е искал настъпването на общественоопасните последици. Действията на подсъдимия П. са
осъществени в строга логическа последователност и обективират формираните в съзнанието
му представи, че използва дебитна карта неправомерно – без съгласието на титуляра й.
Безспорно подсъдимият е съзнавал, че използването на дебитната карта става без знанието и
съгласието на титуляря й, тъй като у него е била формирана ясна представа за начина, по
който е установил своя фактическа власт върху тях, а именно – чрез извършена от него
самия кражба на портфейла, в която тя се е намирала.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО :
Доколкото производството по делото е протекло по реда на Глава 27 от НПК –
„съкратено съдебно следствие”, то в случая при определяне вида и размера на наказанието
и съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК,
като прецени дали случаят следва да се подведе под хипотезата на ал. 1 или на ал. 4 на чл.
58а от НК.
За извършеното престъпление от подсъдимия В. Р. П. по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с
чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ НК е предвидено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от две до десет години.
За извършено престъплението по чл.249, ал.1, предл.1, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК,
законодателят е предвидил в наказание „лишаване от свобода“ за срок от две до осем години
и глоба до двойния размер на получената сума.
13
Правилно първоинстанционният съд е преценил наличието и относителната
тежест на установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Определените наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и
ДЕВЕТ МЕСЕЦА за престъплението по чл. 196, ал. 1 от НК и в размер на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ за престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК съответстват както на степента на
обществена опасност на деянието, така и на личността на подсъдимия П.. Настоящият
въззивен състав изцяло споделя правните изводи на първоинстанционния съд, свързани с
индивидуализацията на наказанието и намира за безпредметно да ги преповтаря. Правилно е
прието, че не е налице хипотезата на чл. 55 от НК по отношение на подсъдимия П.,
доколкото констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни в
такава степен, нито е налице изключително такова, така че и най-ниският размер на
наказанието, предвиден в санкционната част на разпоредбата да бъде несъразмерно тежко.
Правилно, след индивидуализиране на наказанията за всяко от деянията
първоинстанционният съд е извършил дължимата се по чл.58 А от НК редукция, като е
намалил наказанията с 1/3. В тази насока този въззивен състав намира, че при
индивидуализиране на наказанията първоинстанционният съд стриктно е приложил
материалния закон и наказанията, така както са формулирани, ще изпълнят целите, визирани
в разпоредбата на чл. 36 от НК. Исканията както в протеста, така и в жалбата, за изменение
на присъдата в санкционната й част, са неоснователни и не намират опора в
доказателствата по делото.
Съдебният акт следва да бъде потвърден и в частта относно приложението на чл.
23, ал. 1 от НК. Правилно, след като е определено наказание за всяко едно от
престъпленията поотделно и с оглед еднородността на наказанията, е определено едно общо
наказание в размер на по-тежкото такова. Доколкото по делото не е постъпил протест в тази
насока, безпредметно е да се разсъждава за приложимостта на чл. 24 от НК.
Правилно и в съответствие с изискванията на материалния закон е постановено
определеното общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ
ГОДИНИ и ДВА МЕСЕЦА да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим на
основание чл.57, ал. 1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС. Правилно, на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК е
зачетено времето, през което подсъдимият В. П. е бил задържан с мярка за неотклонение
„Задържане под стража”по настоящето дело.
Правилно, с оглед постановената присъда, в тежест на подсъдимата са възложени
направените по делото разноски, което налага потвърждаването на присъдата и в тази й
част.
С оглед изложеното дотук, този въззивен състав намира, че първоинстанционната
присъда следва да бъде изменена, като подсъдимият В. П. бъде признат за виновен по
14
обвинението по чл. 249, ал. 1, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК. В останалата си част присъдата на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените разноски пред настоящата
инстанция в размер на 100 лева.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
други основания, налагащи нейната отмяна, поради което и на основание чл.334, т.3 от
НПК, Софийски Апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда от 05.02.2020г., постановена по НОХД № 124/20г., по описа на
Софийски Градски Съд, НО, 1 с-в, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимия
В. Р. П. /със снета по делото самоличност/ престъпление в такова по чл. 249, ал. 1, вр. Чл.
26, ал. 1 от НК.
На основание чл.189, ал.З НПК ОСЪЖДА подсъдимия В. Р. П. да заплати
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 100 (сто) лева да заплати в
полза на държавата по сметка на ВСС.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16