№ 6522
гр. София, 15.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20211110129508 по описа за 2021 година
OПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 15.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 29508/2021 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, във вр. чл. 312 ГПК.
Подадена е искова молба от С. АТ. ИЛК. срещу „Б........“ ЕАД, като се твърди, че
страните се били намирали в трудово правоотношение възникнало въз основа на Трудов
договор № 48/12.10.2020 г. за длъжността „експерт“. Поддържа, че на 28.04.2021 г. била
връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1
КТ, в която липсвал изходящ номер и дата, като последната била подписана, тъй като
ищцата била афектирана. Навежда доводи, че била предала служебните вещи на
работодателя, а в трудовата книжка била вписано, че трудовото правоотношение било
прекратено на посоченото основание на 27.04.2021 г. Излага съображения, че заповедта за
уволнение била незаконосъобразна, тъй като в същата липсвали изходящ номер, както и
дата на издаване и връчване, поради което не било ясно кога същата влизала в сила, а освен
това с оглед вписаното в заповедта правоотношението следвало да бъде прекратено от
1
29.04.2021 г. Твърди, че работодателят бил нарушил правилото на чл. 8, ал. 1 КТ, тъй като
длъжностните лица при ответника били антидатирали втория екземпляр от заповедта и били
поставили номер без ищцата да е била присъствала, с което се опитвали да заобиколят
нормата на чл. 71, ал. 2 КТ. Поддържа, че закона не посочвал какво следвало да е писменото
съдържание на заповедта за уволнение, но по аналогия съдържанието следвало да бъде
сходно на това по чл. 66, ал. 1 КТ. Сочи, че уволнителната заповед била издадена след
изтичането на срока по чл. 71, ал. 2 КТ – с оглед момента на сключване на трудовия
договор. Навежда доводи, че поради незаконосъобразност на заповедта следвало последната
да бъде отменена и да бъде възстановена на заеманата пред незаконното уволнение
длъжност. Твърди, че за заеманата длъжност било уговорено трудово възнаграждение в
размер на 2162,16 лева, както и допълнително възнаграждение за продължителна работа в
размер на 237,84 лева, като общото брутно трудово възнаграждение било в размер на
2400,00 лева. Поддържа, че в следствие на незаконното уволнение била останала без работа,
поради което ответникът дължал обезщетение в размер на 14400,00 лева на основание чл.
225, ал. 1 КТ за периода от 27.04.2021 г. до 27.10.2021 г. Прави доказателствени искания за
приемане на писмени доказателствени средства, както и за допускане събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане. Иска
уволнението да бъде признато за незаконно, както и да бъде възстановена на заеманата
преди това длъжност, както и ответника да бъде осъден да заплати претендираното
обезщетение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, в който се твърди,
че предявените искове са редовни и допустими, но са неоснователни. Твърди, че с трудовия
договор, който бил подписан от ищцата на 19.10.2020 г. бил уговорен срок за изпитване в
полза на работодателя, като с оглед заеманата от ищцата длъжност следвало да се провери
годността й – знания и умения да извършва възложената работа. Поддържа, че в срока за
изпитване работодателят не е бил удовлетворен от изпълнението на заеманата длъжност,
поради което било упражнено правото на работодателя по чл. 71, ал. 1 КТ, като сочи, че
закона и договора не изисквали мотивираност на заповедта и решението на работодателя.
Поддържа, че са неоснователни твърденията на ищеца, че заповедта била издадена след
изтичане на срока по чл. 71 КТ, тъй като съобразно чл. 70, ал. 4 КТ в срока за изпитване не
се включвало времето през което работникът или служителят е бил в законоустановен
отпуск. Аргументира, че от ищцата била ползвала 8 дни платен годишен отпуск, за която
била заявления, които били одобрени със заповед о№8/11.02.2021 г. и заповед №
11/16.03.2021 г., поради което сключеният на 19.10.2020 г. трудово договор, съответно срока
за изпитване се продължавал с толкова работни дни. Излага съображения, че вместо на
19.04.2021 г., срокът за изпитване изтичал на 27.04.2021 г., като на 26.04.2021 г. в рамките
на уговорения срок, работодателят бил издал писмено волеизявление за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ, което не страдало от твърдените
от ищцата пороци. Поддържа, че са неоснователни доводите на ищцата за
незаконосъобразност на заповедта за уволнение с оглед съдържанието й. Сочи, че освен това
самата ищцата макар и да твърдяла наличието на пороци, била подписала заповедта, като
съдържанието на заповедта била достигнало до нея. Твърди, че макар ищцата да е получила
заповедта, последната фактически била отказала собственоръчно да изпише датата на която
я е получила, поради което обстоятелството било възприето от други служители на ищеца,
поради което било допълнително отразено в заповедта. Прави доказателствени искания за
приемане на писмени доказателствени средства, както и за допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на фактическата обстановка във връзка с връчването на заповедта и отказът на
ищцата да изпише датата в заповедта. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
2
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначални обективно, кумулативно съедини
конститутивни и осъдителен искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2, т. 4 КТ и
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 ГПК.
Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение
за установяване законността на уволнението носи работодателят, е необходимо в съдебното
производство той да установи осъществяването в обективната действителност на всички
материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 71, ал. 1 КТ .
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на
посоченото правно основание се предпоставя от проявлението на следните юридически
факти (т. нар. материални предпоставки): 1) да е налице валидно уговорена клауза в
трудовия договор, в която да е определена срок за изпитване в полза на работодателя, т.е.
възможността в определен период от време, работодателят да може да извърши преценка
дали работникът или служителя има квалификацията и може да изпълнява уговорените
трудови функции; 2) работодателят да е упражнил преобразуващото си право да прекрати
едностранно трудовото правоотношение, чрез едностранно адресирано волеизявление до
насрещната страна, което да е направено в уговорения срок за изпитване.
Основателността на така предявения иск за обезщетение за оставане без работа в
следствие на незаконното уволнение е обусловена от основателността на иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, като ищецът носи
доказателствената тежест да установи пълно и главно, че е останал без работа за процесния
период, както и размерът на претенцията си, а ответникът носи доказателствената тежест да
установи плащане на претендираното обезщетение.
С оглед твърденията на страните, съдът намира, че между страните не се спори,
поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено за безспорно,
че: 1) страните са се намира в трудово правоотношение възникнало въз основа на Трудов
договор № 48/12.10.2020 г. за длъжността „експерт“, като договорът е бил подписан от
ищцата на 19.10.2020 г.; 2) трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя с
процесната заповед на основание чл. 71, ал. 1 КТ; 3) че последното брутно трудово
възнаграждение на ищцата за пълен отработен месец, предхождащ месеца на уволнението е
в размер на 2400,00 лева.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
искова молба писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор.
Доказателственото искане на ответника за допускане събирането на гласни
доказателствени средства е процесуално допустимо, тъй като е направено своевременно и не
попада в обхвата на чл. 164, ал. 1, т. 1-6 ГПК. Същото се явява и необходимо и относимо
към предмета на правния спор – с оглед разпределената доказателствена тежест и
оспорванията направени от страните. С оглед на това, съдът намира, че на основание чл.
159, ал. 2 ГПК следва да допусне до разпит един свидетел при режим на довеждане на
страната на ответника за установяване на фактическата обстановка във връзка с връчването
на заповедта и отказът на ищцата да изпише датата в заповедта.
3
По отношение доказателственото искане на ищцата за допускане събирането на
гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане,
съдът намира, че искането не отговаря на изискванията на чл. 156, ал. 1 ГПК, поради което
на ищцата следва да се предостави възможност в едноседмичен срок от съобщението да
посочи за какви обстоятелства иска да бъде допуснато събирането на гласни
доказателствени средства.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 04.11.2021 г. от 09,00 ч. , за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото
по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните
следните обстоятелства: 1) страните са се намира в трудово правоотношение възникнало въз
основа на Трудов договор № 48/12.10.2020 г. за длъжността „експерт“, като договорът е бил
подписан от ищцата на 19.10.2020 г.; 2) трудовото правоотношение е било прекратено от
работодателя с процесната заповед на основание чл. 71, ал. 1 КТ; 3) че последното брутно
трудово възнаграждение на ищцата за пълен отработен месец, предхождащ месеца на
уволнението е в размер на 2400,00 лева.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страната на ответника
чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане, при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК
за установяване на фактическата обстановка във връзка с връчването на заповедта и отказът
на ищцата да изпише датата в заповедта.
УКАЗВА и ДАВА възможност на ищцата в едноседмичен срок от съобщението да
посочи за какви обстоятелства иска да бъде допуснато събирането на гласни
доказателствени средства.
УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение на указанията, съдът ще се произнесе по
доказателственото искане, съобразно наличните по делото данни.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5