Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 438
29.06.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на осми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна Икономова
при
секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Антон Стоянов при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева
АНД (К) № 314 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Х.А.П. ***, подадена
чрез адв. П.К.К., с посочен съдебен адрес: ***, **, против Решение №30 от 22.02.2022г., постановено по
АНД № 21 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния
съд било неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на закона. Навеждат
се доводи, че било видно, че както нормата на чл.63 ал.4 от Закон за здравето,
така и тази на чл.209а ал.1 от същия закон, били бланкетни, а установяването на
конкретните противоепидемични мерки като правила на поведение, целящи опазване
живота и здравето на населението, било предоставено в правомощията на Министъра
на здравеопазването. В конкретния случай такава се явявала цитираната в
наказателното постановление Заповед №РД-01-675/25.11.2020г., а не цитираната в
АУАН Заповед №РД-01-657/25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването. Заповед
№РД-01-657/25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването не била приложена по
делото. Такава заповед не се намерила и на сайта на МЗ. Т. е. към момента на
извършване на нарушението и съставяне на АУАН Заповед №РД-01-657/25.11.2020г.
не била създала задължения и непосредствено не засегнала права, свободи и
законни интереси на неопределен брой лица, а оттам и АНО не доказал, че при
съставянето на АУАН с такава заповед били установени правила с цел опазване
живота и здравето на населението, които да са били нарушени от деянието на П..
В случая имало различие на нарушението, посочено в АУАН и това, за което Х.А.П.
била санкционирана с НП. Това представлявало съществено процесуално нарушение,
довело до нарушаване правото на защита на нарушителката. Касаело се до нарушени
две разпоредби, в случая заповеди на МЗ,доколкото Заповед
№РД-01-675/25.11.2020г. и Заповед №РД-01-657/25.11.2020г. на Министъра на
здравеопазването, макар и издадени на една и съща дата, от един и същи автор,
били различни. В административнонаказателното производство нямал приложение
термина техническа грешка при изписването на даден акт и АНО не можел да се
позове на допусната техническа грешка, а липсата на точно изписване на
заповедта на МЗ, която била нарушена, засягала правото на защита на
жалбоподателката, която още при съставянето на АУАН имала право да узнае за
какво нарушение, респ. за каква норма и е издаден, за да организира адекватната
си защита. Изписването на правилната нарушена заповед в случая в НП не можело
да санира нарушението, допуснато в АУАН. По тези съображения обжалваното НП
поради допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН следвало да се отмени като незаконосъобразно.
Навеждат се и доводи, че нямало как по съставен АУАН
№351А-59/08.01.2021г. от РУ Свиленград, Наказателното постановление с №351А-59
да бъде издадено на 15.01.2021г. от Директора на ОД на МВР – Хасково и при издаването
му да се вземе предвид Постановление за отказ да се образува наказателно
производство с №280/2021г. по описа на РП – Свиленград, тъй като същото било
издадено едва на 25.01.2021г., т.е. десет дни след датата на издаване на НП и
поради това НП било антидатирано, т.е. издадено по-късно, в насока на което
било и обстоятелството, че то било връчено на нарушителката на 08.01.2022г. На
следващо място се сочи, че в АУАН и НП било посочено в какво се състои
административнонаказателното обвинение, а именно, че Х.П. не си е поставила в
маркет „Гебран“ предпазна маска, с което нарушила въведените от МЗ
противоепидемични мерки. Твърди се, че освен поставянето на защитна маска, в
Заповед №РД-01-675/25.11.2020г. били посочени и други средства, покриващи носа
и устата, в т. ч. кърпа, шал, шлем и др., които могат да се използват за
защита. От съдържанието на акта не ставало ясно дали някое от тях било
поставено от П.. По този начин твърдяното нарушение било описано непълно и
неточно, по начин, различен от текста на заповедта, доколкото съдържанието на
точка 7 от заповедта не била описана с пълния и точен текст. Излагат се
съображения, че това обосновавало извода за допуснато съществено процесуално
нарушение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение,
съответно НП било издадено при неспазване на административнопроизводствените
правила. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за
отмяна на решението на Районен съд – Свиленград и на наказателното постановление.
Претендира се присъждане на направените за делото разноски.
В съдебно заседание пълномощникът на касационната
жалбоподателка заявява, че поддържа жалбата. Моли да бъде отменено атакуваното
решение, като неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъдат присъдени
направените разноски, съгласно представеното пълномощно. Твърди, че искането за
претендираното възнаграждение на юрисконсулта било прекомерно.
Ответникът, в представена чрез процесуален
представител писмена защита моли да бъде отхвърлена касационната жалба като
неоснователна и недоказана, а решението на районния съд да бъде потвърдено.
Претендира се на основание чл.68д ал.4, ал.5 и ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Предлага да бъде оставено в сила решението
на Районен съд – Свиленград като мотивирано, правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №30 от 22.02.2022г., постановено
по АНД №21/2022г., Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно
постановление №351А-59/15.01.2021г., издадено от Директор на ОДМВР гр. Хасково,
с което на Х.А.П., за нарушение на чл.209а, ал.1 и на основание чл.209а, ал.1
от Закон за здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300 лева.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че в конкретния случай се установява извършването на описаното в
него административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Изложил е и
съображения, че случаят не може да се квалифицира като маловажен. Посочил е
също, че наказанието е определено в минималния размер.
Касационната инстанция намира проверяваното решение за
правилно.
Не са налице наведените в жалбата касационни основания.
Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия
състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал необходимите
и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по
делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна, решаващият
състав е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е
извършил, въз основа на което е формулирал крайния си правен извод за
потвърждаване на обжалваното пред него наказателно
постановление.
В случая не са налице съществени нарушения на процесуални
правила, които да опорочават процедурата по административното наказване и да са
основания за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП отговарят на
формалните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентен
орган. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е направено
достатъчно ясно описание на нарушението, посочени са датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето
за какво го санкционират и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено
правото му на защита.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на
районния съд, че е доказано извършването на описаното в АУАН и НП
административно нарушение.
От събраните по делото доказателства се установява, че на
посочените в АУАН и НП дата и час Х.А.П. ***, в маркет „Гебран“, без да е поставила предпазна маска,
въпреки съществувалото към посочения момент задължение за всички лица, когато
се намират в закрити обществени места, в т. ч. търговски обекти, да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата ( в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.).
Съгласно чл.209а, ал.1 от Закон за
здравето ( в приложимата редакция), който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а
при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. В чл.63, ал.4 от Закон за здравето
(в приложимата редакция) е посочено, че при обявена извънредна епидемична
обстановка по ал.1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област. Видно от Заповед №РД-01-675 от 25.11.2020г., издадена от Министър на
здравеопазването, със същата се въвеждат противоепидемични мерки на
територията на Република България, считано от 27.11.2020г. до 31.01.2021г.,
като в т.7 на заповедта е посочено,
че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки,
оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се
използват съгласно препоръките в приложение № 3.
След като е безспорно доказано по делото,
че на посочената в АУАН и НП дата и място Х.А.П.
е осъществила от обективна и субективна страна
вмененото ѝ административно нарушение, то на същата законосъобразно е
наложено административно наказание на основание чл.209а ал.1 от Закон за
здравето.
Безспорно е, че административно
наказателната отговорност на лицето е ангажирана за извършено нарушение на
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от Закона за здравето, което деяние, и
съответното за него наказание, са определени със закон – чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето, в съответствие с предвиденото в чл.2, ал.1 от ЗАНН.
Релевантно в случая е обстоятелството, че противоепидемичните мерки са въведени
от министъра на здравеопазването, при обявена в страната извънредна епидемична
обстановка, като освен това видът на акта, с който същите се въвеждат, е
изрично определен в закона, и той е заповед на министъра на здравеопазването.
Специалната разпоредба на чл.63, ал.11 от Закона за здравето (в приложимата
редакция) пък изрично определя заповедите по ал.4 като общи административни
актове, които се издават по реда на чл.73 от АПК и се публикуват се на интернет
страницата на Министерството на здравеопазването, и подлежат на предварително
изпълнение.
Напълно се споделя от настоящата инстанция
и преценката на районния съд, че случаят не може да се квалифицира като
маловажен по чл.28 от ЗАНН.
Наведените в касационната жалба възражения са
неоснователни. Идентични оплаквания са били навеждани и пред районния съд,
който е обсъдил същите и обосновано е приел, че са неоснователни. Мотивите на
районния съд са подробно обосновани и не е необходимо да бъдат преповтаряни,
като на основание разпоредбата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК се препраща към тях.
Районният съд правилно е приложил закона като е потвърдил
наказателното постановление изцяло. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е постановено
изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и
предвид направеното искане в подадената чрез процесуален представител писмена защита,
на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че същото следва да бъде
определено в размер на 80.00 лева, на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, вр. с
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №30 от 22.02.2022г.,
постановено по АНД №21/2022г. по описа на Районен съд - Свиленград.
ОСЪЖДА Х.А.П. ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР –
Хасково сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.