РЕШЕНИЕ
гр. София, 8 Май 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на двадесет
и седми април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 840 описа за 2017 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен
иск за присъждане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с правно основание чл.226 (1) КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищцата Е.Х.Х. – малолетна, действаща чрез своите
родители и законни представители, твърди че на 15/04/2016 год., пресичайки
улица “Изгрев“ в с.Руен, е била блъснат от лек автомобил Фолксваген Голф с
рег.№ ******, управляван от И.О.М.. Вина за настъпване на произшествието имал
водачът на лекия автомобил, който се движил с несъобразена скорост, не намалил
при приближаване до пешеходната пътека, не пропуснал пешеходеца и не взел
никакви мерки за избягване на произшествието. В резултат от произшествието,
ищцата получила тежки телесни увреждания – счупване на костите на дясната
подбедрица, повърхностни травми по тялото с кръвонасядания, наложили оперативна
интервенция с прилагане на упойка и поставена гипсова имобилизация. Поради
влошаване на здравословното състояние на детето, то било прието отново в
болница, където била установена фрактура на дисталната част на тибията,
вторична дислокация на фрагментите на костите. Извършена била втора операция с
упойка за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с метална
остеосинтеза – 2 Киршнерови игли. Поставен бил гипс за около два месеца. През
месец юни, ищцата отново постъпила в болница и била извършена оперативна
интервенция за изваждане на Киршнеровите игли. От направените операции се
образувал външен оперативен белег на видимо място на тялото й. В хода на
лечението, тя изпитвала силни и интензивни болки; около месец и половина била
на легло, без възможност да се обслужва сама, особено за ходене до тоалетна и
къпане; имобилизацията на долния крайник продължила 2 месеца; за изправяне и
придвижване били необходими помощни средства; кракът бил подут около 3 месеца.
Възстановителните процедури за раздвижване били съпроводени от допълнителни
болки. Общо за период от 5 месеца ищцата имала затруднения в движението на
тялото, силни болки, налагащи обезболяващи медикаменти. Освен това не можела да
спи и се будела често нощно време. Към момента тя продължавала да изпитва
болки, имала ограничени движения на долния крайник; трудно се навеждала,
изпитвала слабост в крака, лесно се уморявала при ходене и имал затруднения при
физическото натоварване на долния крайник. За период от около 4 месеца, ищцата не посещавала детска
градина, което довело до изоставане в образователния й план и полагане на
допълнителни усилия за наваксване на изпуснатото; вместо да играе навън с
връстниците си, тя трябвало да лежи вкъщи, а когато играела не била пълноценна
в игрите. Споменът за произшествието останал в съзнанието на детето и досега то
изпитвало страх и винаги излизало с придружител. Гражданската отговорност на
водача на лекия автомобил била застрахована при ответното дружество, към което
била предявена претенция за извънсъдебно обезщетяване на претърпените вреди, но
срокът за произнасяне изтекъл, без претенцията да е уважена. Ето защо ищцата
претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 250.14 лева, разходи за
лечение и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева,
представляващи част от общо дължимата сума от 60 000 лева. Претендира законна
лихва върху двете главници от датата на произшествието и направените по делото
разноски.
Ответникът Д.з. АД оспорва предявения иск. Твърди, че
не е доказано наличието на противоправно поведение на водача на лекия автомобил
и причинно-следствената връзка между претърпените вреди и произшествието. При
условията на евентуалност заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от детето, което било оставено без родителски надзор и предприело
пресичане, без да познава правилата за движение по пътищата и предприело
внезапно пресичане. В момента на удара, лекият автомобил се намирал в
непосредствена близост до детето и не е имало как водачът да реагира на
внезапно появилото се дете на пътя; освен това водачът на лекия автомобил не
бил длъжен да предвиди абстрактната възможност от настъпване на произшествието
в случай на непредвидими действия на пешеходеца. Ответникът твърди и че
влошаването в здравословното състояние на детето, по-конкретно дислокацията на
фрагментите на костите, се дължи на първоначално приложеното спрямо него
лечение. Намира за значително завишен
размерът на претенцията за заплащане на неимуществени вреди, особено като се
има предвид сравнително краткия оздравителен процес. Този размер на
обезщетението не бил съобразен със съдебната практика и икономическите условия
в страната. Относно направените разходи – намира претенцията за неоснователна,
тъй като тези разходи не се намирали във връзка с произшествието. Счита, че
правилно не е изплатено обезщетението извънсъдебно, тъй като родителите на
детето не представили изисканите от застрахователя документи и не посочили
банкова сметка ***, по която да се преведе евентуално определеното обезщетение.
Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски..
От събраните по делото доказателства
се установи, че на 15/04/2016 год. в гр.Руен на ул. „Изгрев“, в близост до
магазин Я.е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил Фолксваген
Голф с рег.№ ******, управляван от И.О.М., е ударил Е.Х.Х..
Е.Х.Х. е постъпила за лечение в МБАЛ
Бургас АД, където е била лекувана на 15 и 16 Април 2016 год.. Поставената й
диагноза е фрактура крурис декстра. Извършено е било закрито наместване на
фрактурата и поставяне на гипсова имобилизация.
В периода 25/4/2016 год.-1/5/2016
год. Е.Х. е приета за лечение в МБАЛ „Д.М.“ ЕООД, поради констатирана вторична
дислокация на фрагментите на счупената кост. Под обща анестезия е направена
операция за репозиция на счупената кост, като е поставена К игла-2броя. В
периода 9/6/2-016 год.-12/6/2016 год. детето е било прието в същата болница за
оперативно изваждане на поставените К игли.
По делото са представени разходни
документи за заплатени на 25/4/2016 год. 15 лева за рентгенова снимка,
заплатени на 28/4/2016 год. 155.14 лева за медицински консумативи, заплатени на
10/5/2016 год. 50 лева за гипсова имобилизация и заплатени на 9/6/2016 год. 30
лева за медицински изделия.
В периода 18/4/2016 год. – 12/8/2016
год. детето е отсъствало от детската градина в гр.Руен, поради претърпяна
злополука.
На 12/9/2016 год. от името на Е.Х. е
предявена извънсъдебна претенция към ответното дружество за заплащане на
обезщетение за претърпените от пътно-транспортното произшествие вреди. С писмо
от 27/9/2016 год. ответното дружество е поискало представяне на допълнителни
доказателства и посочване на банкова сметка ***. С писмо от 19/12/2016 год.
ответникът е отказал изплащане на обезщетение, поради липса на документ,
доказващ отговорността на застрахования водач.
Вещото лице по медицинската експертиза
дава заключение, че Е.Х.Х. е получила счупване на костите на дясната подбедрица
– закрито. Първоначално в болницата била извършена закрита репозиция и гипсова
имобилизация на счупената кост. След около 10 дни, поради вторична дислокация
на фрактурата, е направена операция и са поставени Киршнерови игли на малкопищялната
и голямопищялната кости. Направена била крачолна шина, която детето носило 50
дни. В този период то трябвало да се придвижва с помощни средства, без да
натоварва крайника. На детето била направена и втора операция за премахване на
остеосинтезния материал. Счупването на костите на дясната подбедрица довело до
трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от 3-4
месеца. Детето изпитвало по-интензивни болки в първите дни, както и след
оперативните интервенции, а след това болките намалявали. Според вещото лице
получените травматични увреждания и пътно-транспортното произшествие се намират
в пряка причинно-следствена връзка. Направените разходи за лечението на детето
били относими и необходими. Настъпилото усложнение – дислокация на фрагментите
можело да се дължи на разхлабване на гипса, поради спадане на отока на меките
тъкани, което било най-честата причина; възможно било и разместването да се
получи при стъпване на увредения крайник. В съдебно заседание вещото лице
заявява, че не се очакват бъдещи неблагоприятни последици за здравето на
детето.
Вещото лице по назначената
автотехническа експертиза дава следното заключение: пътното платно на мястото
на инцидента било предназначено за двупосочно движение, въпреки, че липсвала
осова линия. То било с широчина от 8.02 метра, а от двете му страни имало
бордюри и тротоари. На мястото на инцидента имало пешеходна пътека. Точното
място на удара било на 4 метра в дясно от левия край на платното за движение.
По технически път не можело да се определи дали ударът е настъпил на
пешеходната пътека. На пешеходната пътека имало спрян лек автомобил с предна
част, малко след пътеката. Зад този автомобил предприело пресичане детето.
Въпреки, че водачът на лекия автомобил Фолксваген Голф предприел аварийно
спиране, настъпил удар с предната лява странична част на автомобила – преден
ляв калник и ляво странично огледало. Скоростта на движение на лекия автомобил
била около 31 км/час. В момента, когато детето се показало иззад спрелия лек
автомобил, лекият автомобил Фолксваген се намирал на около 11 метра от мястото
на удара, ако детето е пресичало с бърз ход и на около 5 метра, ако детето е
пресичало със спокойно бягане. Опасната зона за спиране на лекия автомобил е
била 16 метра. При това положение ударът е бил технически непредотвратим за
водача на лекия автомобил. Скоростта на движение, която би позволила на водача
на лекия автомобил да спре е 21.5 км/час, ако детето се е движило с бърз ход и
10 км/час, ако детето е пресичало с тичане.
Свидетелят И.О.М., управлявал лекия
автомобил Фолксваген Голф, дава следните показания: при преминаване покрай
магазин „Я.“, където имало спрени автомобили, в това число и лек автомобил Опел
Зафира, спрял на пешеходната пътека, се оказало, че има дете в дясната част на
управлявания от свидетеля автомобил. Свидетелят се движил със скорост от 30-40
км/час, а детето се появило до дясната му врата. В този участък от пътя винаги
имало хаос, поради намиращите се наоколо магазини и затова се карало с по-бавна
скорост.Свидетелят заявява, че ако е видял детето е щял да спре, но наоколо
имало много спрени автомобили и нямало как да види детето. Свидетелят видял
детето чак, когато то се ударило в стъклото. Свидетелят заявява първоначално,
че видял пешеходната пътека след удара, а впоследствие заявява, че знае, че на
мястото има пешеходна пътека, но тя не се виждала много добре. Според него
ударът настъпил след пешеходната пътека. На самата пешеходна пътека имало спрян
автомобил и детето излязло иззад него.
Свидетелката Ф.Х.Х. – майка на
ищцата, заявява, че при настъпване на произшествието, тя била в магазина,
където работела, а детето било навън с баща си.Тя чула шум от кола, която се
блъснала и излязла да види какво става. Детето й лежало на пътя, на пешеходната
пътека. След това то било закарано до Бърза помощ и оттам в болница в
гр.Бургас. Там детето останало една нощ, кракът бил гипсиран. При направен
контролен преглед се установило, че се налага операция и такава била направена.
От самото начало, при настъпването на инцидента, детето било в шок, искало
непрекъснато да спи, ставало му лошо. То викало и се оплакало, че изпитва силни
болки и се страхувало, че може да умре. След изписването от болница, то не
можело да спи, нощно време стояло будно от болката. Детето не можело да ходи
само и се налагало да го носят, понякога му слагали памперс за, вместо да ходи
до тоалетна, а къпането ставало върху гърнето в банята. Поради болките и
страхът, който детето изпитвало, се наложило да бъде извикан психиатър. Когато
видело кола през прозореца, то се плашело. След махането на иглите, детето
започнало да ходи сам, но пак изпитвало болки. При игра с другите деца
изпитвало страх, да не я бутнат или да не й ударят крака. Освен това станала
нервна.
Свидетелят Х.Х.Х. – баща на детето,
заявява, че преди инцидента оставил детето да си играе на тротоара отишъл отсреща да изхвърли боклук. Тогава
детето тръгнало след него и го извикало. Свидетелят се обърнал, видял, че
детето се оглежда и тръгнало да пресича, тъй като било научено, че на пешеходна
пътека е безопасно да се пресича. Тогава станал инцидентът. Преди да тръгне да
пресича, детето излязло иззад колата на самия свидетел, която била спряна малко
преди пешеходната пътека. Според свидетеля ударът бил нанесен с калника на
автомобила в предната му част. Детето се движило с бърз ход, а не тичало.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, и заключението на съдебно-медицинската,
комплексната медицинска и автотехническата експертизи, приети от съда.
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че гражданската отговорност на
водача на лек автомобил Фолксваген Голф И.М., е била застрахована от ответното
дружество.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил Фолксваген Голф към датата на настъпване на произшествието. В това си качество той е поел риска да
застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял
по българското законодателство. Този риск ответникът е носел в периода, през
който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди – травматични увреждания и направени разходи за лечение,
наличие на причинна връзка между
деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав,
пораждащ като последица и отговорността на ответника, се доказват събраните по
делото доказателства.
За да приеме, че поведението на водача на лекия
автомобил е противоправно, а така също и за да се произнесе по направеното
възражение за съпричиняване на вредите, поради противоправно поведение на
ищеца, като пешеходец, съдът съобрази следните правила за движение по пътищата,
уредени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП):
По отношение на водача на лекия автомобил – водачът на
превозно средство е длъжен да бъде внимателен към уязвимите участници в
движението, какъвто е пешеходецът (чл.5 ал.2 т.2 от ЗДвП); водачът на превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците (чл.116 от ЗДвП); при заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство
водачът е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за
да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци (чл.119 ал.2 от ЗДвП).
По отношение на пешеходеца – пешеходецът е длъжен,
преди да навлезе в платното за движение, да се съобрази с разстоянието до
приближаващо превозно средство и със скоростта му на движение (чл.32 ал.1 от ЗДвП); на пешеходеца е забранено да навлиза внезапно на платното за движение и
да пресича при ограничена видимост (чл.114 от ЗДвП). Във връзка с направеното
възражение за съпричиняване съдът съобрази и нормата на чл.125 ал.3 от Семейния
кодекс, съгласно която родителят е длъжен да осигурява постоянен надзор по
отношение на малолетното си дете.
Застрахованият при ответника водач на лек автомобил е
блъснал пешеходец на пешеходна пътека. Преди всичко съдът приема, че детето е
било ударено на пешеходната пътека – в този смисъл са показанията на родителите
на детето. Показания в противен смисъл дава водача на увреждащия автомобил.
Сведенията на този свидетел обаче са противоречиви и непоследователни – първо
той заявява, че не е видял пешеходна пътека, впоследствие заявява, че на
мястото имало пешеходна пътека, но тя не се виждала ; освен това, според него е
имало спрял автомобил на пешеходната пътека и детето излязло зад този
автомобил, но то ударът не бил осъществен на пешеходната пътека. При тези
данни, съдът не приема показанията на свидетеля М. за информативни що се касае
до мястото, където е настъпило произшествието. На тези показания се
противопоставят показанията на майката, която е видяла детето си да лежи върху
пешеходната пътека и показанията на бащата на детето в същия смисъл. Очевидно е
и че от показанията на свидетеля М. не може да се изключи настъпването на
произшествието върху пешеходната пътека. Подобен извод се подкрепя и от
заключението на вещото лице, направило изчисления относно мястото на настъпване
на произшествието. На следващо място, произшествието е настъпило, поради наличие на комплексни
причини като поведението на водача на моторното превозно средство, наличието на
спрял автомобил на пешеходна пътека, появата на пътя на малолетно дете,
оставено без родителски надзор. Причиняването на пътно-транспортно произшествие
на пешеходна пътека е противоправно деяние, защото нарушава цитираните по-горе
правни норми, създаващи задължения за водача при приближаване пешеходна пътека,
особено при заобикаляне на МПС, което пречи на видимостта му да се движи по
начин, който би му позволил да избегне сблъсък с пешеходци. В конкретния случай
създадената обстановка е била усложнена от наличието на спрели автомобили, а
самият водач определя мястото, през което е преминал като „хаос от движение“,
тоест той е осъзнавал затруднението в придвижването, ограничаването на
видимостта и е бил длъжен да отчете потенциалната възможност от присъствието на
пешеходци в района на пешеходната пътека, които да предприемат пресичане. Водачът
на лекият автомобил Фолксваген Голф е могъл да избегне настъпването на
произшествието, ако се е движил с по-ниска скорост. Този извод съда прави въз
основа на комплексната преценка на събраните гласни доказателства и
заключението на автотехническата експертиза. От показанията на бащата на детето
се доказва, че то е предприело пресичането с бърз ход, но без да тича. Според
съдебния експерт, при бърз ход на детето, движение на лекия автомобил със
скорост от 21.5 км/час би позволила на водача да спре, преди настъпването на
удара. Задължението на водачите да се движат със скорост от 20 км/час не е
непознато за Закона за движение по пътищата – то е уредено в случаите, когато
движението се извършва в жилищна зона (чл.62 т.2 от закона). Съдът приема, че е
обосновано, при пътна обстановка като тази, при която е настъпило
произшествието, от водача на лекия автомобил да се изисква да се движи по
начин, който би позволил избягване на инциденти, аналогично на това, което се
изисква от водача при движение в жилищна зона.
Нарушението е извършено виновно. Не се доказват
обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина на водача на лекия
автомобил.
Безспорно за настъпване на произшествието вина има и
водачът на МПС спрял на пешеходната пътека и ограничил по този начин видимостта
на преминаващите МПС. Съдът приема, че вина за настъпване на произшествието
имат и родителите на малолетното дете, които са нарушили задължението си да не
оставят детето без надзор. Всички тези факти са ирелевантни за претенцията на
детето спрямо застрахователя, тъй като в случаите на съизвършителство, всеки
един от деликвентите отговаря солидарно спрямо увредения – чл.53 от ЗЗД. По
тази причина съдът не квалифицира като съпричиняване фактът, че детето е било
оставено без родителски надзор. Обект на обезщетяване в настоящото производство
са вредите, настъпили в тежест на детето, а не вредите, претърпени от неговите
родители. При присъждане на обезщетение за тези вреди, то същото ще ползва
детето. Ето защо съизвършителството при причиняване на травматичните увреждания
на детето, довели до неимуществените вреди, предмет на делото, от един или
няколко лица е без значение при преценка на обезщетението, което би се дължало
на ищцата, при наличие на предпоставките за това. Съдът счита, че да се приеме
противното би означавало в тежест на детето да се поставят последиците от
конкретни неправилни действия на неговите родители, което би ощетило правата му
на пострадал. По отношение на детето отговорност следва да носи всеки един, който
с действията си е причинил настъпването на вредоносни последици, а право на
детето е да поиска обезщетение от всеки един от съизвършителите. По изложените
съображения, направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат следва да бъде преценено единствено с оглед конкретното
поведение на детето, но не и поведението на неговите родители. Това е така,
защото преценката на приноса за настъпване на вредоносния резултат съдът
изгражда въз основа на доказани по делото конкретни действия или бездействия, с
които увреденото лице обективно е способствало за настъпване на този резултат
или чрез които е създало условия за настъпването му или го е улеснило. В
настоящия случай от обективна страна се установява поведение на пострадалото
лице, което е допринесло за настъпване на вредоносния резултат – детето е
предприело внезапно пресичане на пътното платно и при ограничена видимост. Това
поведение на детето нарушава задълженията на пешеходеца, уредени в чл.114 от ЗДвП, като съдът определя приноса на детето за настъпване на произшествието на
30 %.
От въпросното произшествие ищцата е претърпяла
травматични увреждания, доказани от заключението на медицинската експертиза – счупване
на дясната подбедрица, наложило оперативно лечение и поставяне на остеосинтеза.
Ищцата е търпяла болки и страдания от увреждането, продължили няколко месеца,
от които в първите дни след инцидента, както и в първите дни, след двете
операции – интензивни, а след това по-слаби по интензитет; след изписването й
от болница, тя е трябвало да ползва чужда помощ, тъй като не е трябвало да
стъпва на увредения долен крайник. От събраните гласни доказателства се
установява и промяната в емоционалното и психическо състояние на ищцата – тя е
изпитвала стрес, страх от автомобили, възникнали са проблеми със съня й, както
и проблеми при играта с други деца. Не се доказва отсъствието на детето от
детско заведение да се е отразило негативно на развитието или обучението на
детето, както и да са налице негативни последици за здравето на детето.
Като последица от инцидента и във връзка с лечебния и
възстановителния процес, ищцата е направила разходи. Доказва се тези разходи да
са адекватни и необходими за лечението и възстановяването й. Съгласно
заключението на медицинската експертиза, описаните в исковата молба разходи,
чието реално извършване се доказва от представените фактури и касови бележки,
се намират във връзка с възстановяване от травмата.
При това положение отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва да бъде ангажирана. Ответникът
носи отговорност само за настъпилите вреди, които са настъпили като пряка и
непосредствена последица от произшествието, тъй като неговата отговорност е
функция от отговорността на деликвента. За вреди, чието настъпване не се
доказва, като изоставане в образователния план и полагане на допълнителни
усилия за наваксване на пропуснатото, отговорността на ответника не следва да
бъде ангажирана.
Съдът намира, че неправилно застрахователят е отказал
изплащане на обезщетение по предявената към него извънсъдебна претенция.
Отмененият Кодекс за застраховането не създава задължения за увреденото лице
аналогични на тези по чл.380 от действащия Кодекс за застраховането. Независимо
от това, увреденото лице е посочило банкова сметка ***, представляваща
клиентска сметка по смисъла на чл.39 от Закона за адвокатурата.
Обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД. Това
предполага съдът да съобрази периодът на възстановяване – 3-4 месеца с различни
по интензитет болки и страдания, фактът, че ищцата е била хоспитализирана и е
преминала през две оперативни интервенции, необходимостта да ползва чужда помощ,
негативните промени в ежедневието й и преживеният стрес от произшествието, но
също така и фактът, че тя се е възстановила след травмата. Като се вземат
предвид всички тези обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за
претърпените от ищците неимуществени вреди би била сумата от 30 000 лева. Тази
сума следва да бъде намалена с приетия от съда процент на съпричиняване. Така
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 21 000 лева. В останалата част до пълния
предявен размер от 40 000 лева, част от общо 60 000 лева, искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В пълния претендиран размер от 250.14
лева, следва да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди. Имуществените вреди са настъпили в резултат от произшествието и се
изразяват в направени разходи за лечение и възстановяване.
В полза на ищеца трябва да се
присъди и законната лихва върху обезщетението за неимуществени от датата на
настъпване на произшествието, а върху обезщетението за имуществени вреди – от
датата на извършване на всеки отделен разход до окончателното изплащане на
главниците.
По
отговорността за разноски:
Ищцата е частично освободена от държавна такса и
разноски по делото. Ето защо ответникът следва да заплати в полза на СГС
останалата дължима част от държавната такса, съобразно уважената част от иска,
в размер на 790 лева и разноски, съобразно уважената част от иска в размер на
262.50 лева.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски в размер на 50
лева, а в полза на пълномощника на ищцата, при условията на чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата – адвокатско възнаграждение в размер на 1460 лева.
Ответникът също има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от предявения иск. Ответникът е направил 455 лева разноски по
делото, а юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на
сумата 100 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото и с оглед
разглеждането му в две съдебни заседания. Съобразно отхвърлената част от иска,
ищцата дължи да заплати на ответника 263.63 лева разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.з. АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на Е.Х.Х., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Ф.Х.Х., ЕГН ********** и
чрез своя баща и законен представител Х.Х.Х., ЕГН **********, съдебен адрес ***-
адв.Т.Г.Г., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата
21 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата 250.14 лева обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
резултат от пътнотранспортно произшествие от 15/04/2016г., заедно със законната
лихва върху сумата 21 000 лева от 15/4/2016 год. до окончателното й изплащане и
заедно със законната лихва върху сумата 250.14 лева, както следва: от 25/4/2016
год. за сумата 15 лева за рентгенова снимка, от 28/4/2016 год. за сумата 155.14
лева за медицински консумативи, от
10/5/2016 год. за сумата 50 лева за гипсова имобилизация и от 9/6/2016
год. за сумата 30 лева за медицински изделия до окончателното изплащане на
всяка една от тези суми, а на
основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 50
лева разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от
40 000 лева, представляващи част от общо 60 000 лева и за обезщетяване на
неимуществени вреди, изразяващи се изоставане в образователния план и полагане
на допълнителни усилия за наваксване на пропуснатото.
ОСЪЖДА Д.з. АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски Градски съд,
на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата
1052.50 лева разноски и държавна такса.
ОСЪЖДА Д.з. АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на адвокат Т.Г.Г., регистриран в САК,
с адрес ***, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, сумата 1460 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.Х.Х., ЕГН **********, действаща
чрез своята майка и законен представител Ф.Х.Х., ЕГН ********** и чрез своя
баща и законен представител Х.Х.Х., ЕГН **********, съдебен адрес ***- адв.Т.Г.Г.
да заплати на Д.з. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 от ГПК сумата 263.63 лева разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: