Р Е Ш Е Н И Е
№ 2023г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
тричленен състав, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ИВЕЛИН БОРИСОВ
при секретаря
Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър А, като разгледа
докладваното от съдия Даниела Недева КНАХД №2738 по описа на Административен
съд гр. Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от Началник сектор
Четвърто РУ МВР Варна, чрез гл. юрисконсулт К Л Асрещу решение № 1332 от
07.10.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20223110201215/2022 г., по описа на
ВРС, с което е отменено Наказателно
постановление № 21-0442-000376/28.07.2021г. на началник сектор към ОДМВР-Варна,
Четвърто РУ, с което на М.Т.Н. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в
размер на 50 лева и лишаване от право да управлява за един месец за нарушение
на чл. 103 от ЗДвП.
В касационната
жалба се поддържа, че решението на ВРС е незаконосъобразно, поради неправилно приложение
на материалния закон, с оглед на което се отправя искане за неговата
отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди
процесното НП с присъждане на разноски, в условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание касатора, редовно призован
не изпраща представител. С писмени бележки вх. № 18662/13.12.2022г. и вх. №
344/10.01.2023г., чрез пълномощника юрисконсулт Л.-Аа заявява, че поддържа касационната жалба и моли решението на ВРС да бъде отменено, с постановяване на ново по
съществото на спора, с което се потвърди процесното НП. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, чрез адв. С. оспорва касационната жалба. По съществото на
спора счита, че решението на ВРС следва да бъде оставено в сила, като изразява
становище за несъгласие с някои от мотивите на съда доколкото е безспорно установено, че между АПИ и Н. е имало кореспонденция
много преди датата на която е инициирано производството. Страните са си
разменяли кореспонденция. Той е закупил винетка, възникнала е грешка, изпратил
им е имейли, за което са представени доказателства. В момента, когато са го
спрели за поредната проверка, той е спрял, дал е обясненията, и по този начин счита,
че не е извършил нарушение. Прави искане за присъждане на разноски съобразно
представените доказателства в размер на 300 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна
дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което
решението на ВРС като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Настоящият
състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със
заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211,
ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред ВРС е образувано по
жалба на М.Т.Н.
***, против Наказателно постановление № 21-0442-000376/28.07.2021г. на началник
сектор към ОДМВР-Варна, Четвърто РУ.
От фактическа страна ВРС приел
за установено, че Н. е ползвал лек автомобил марка „Шкода Фабия“ с ДК № ТХ ****
АТ, собственост на неговия брат. На 10.06.2020г. закупил годишна електронна
винетка, но погрешно посочил различна националност на превозното средство,
поради което издадената винетка не била валидна за процесния автомобил. Поради
това при движение на автомобила контролните единици на Национално ТОЛ
управление отчитали и предавали по вътрешна електронна система наличието на
административно нарушение. В тази връзка Н. провел кореспонденция с АПИ, като
настоявал да не бъде санкциониран и издадената винетка да бъде коригирана. На
12.02.2021г. управлявал процесния лек автомобил по главен път I-9 в посока гр. Варна.
Около 14,30 часа той се движел в района при км.121-702, където инспектори в
сектор „Контрол и правоприлагане“- Варна към Национално ТОЛ управление
осъществявали контрол по изпълнение на задължението на водачите за заплащане на
винетна такса. Ползваната от инспекторите електронна система подала сигнал за
приближаване на нарушител, при което единият от проверяващите-св. В. излязъл от
служебния автомобил и подал на Н. сигнал да спре. Последният спрял и свалил
стъклото на прозореца, при което свидетелят се легитимирал и започнал да
обяснява защо е подал сигнал за спиране. В този момент Н. му подал копие на
молба, адресирана от него до АПИ, обективираща наличието на спор относно
издадената винетка. Свидетелят започнал да се запознава с документа, при което Н.,
без да изчака указания или разрешение да потегли, отпътувал и напуснал мястото
на извършване на проверката. От АПИ било изпратено уведомление за случая до
началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна и след установяване на
самоличността на нарушителя, на 28.06.2021г. му бил съставен АУАН за това, че
при подаден сигнал за спиране от контролните органи на Национално ТОЛ
управление е отказал да предаде исканите му документи. Актът бил съставен в
присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения. Писмени
такива били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но след извършена
проверка на обстоятелствата около съставянето на акта били счетени за неоснователни от наказващия орган.
Въз основа на съставения акт на 28.07.2021г. било издадено и процесното НП. ВРС
е приел за установена горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
разпит на свидетелите Б. В., Д. А и В. Н.
За да отмени
процесното НП, ВРС е приел от правна страна, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като жалбоподателят е бил санкциониран за деяние, за което не е
бил съставен акт.
Извършвайки
проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция
факти и обстоятелства, настоящия състав на Административен съд – Варна намира,
че релевираните в касационната жалба отменителни основания не са налице.
В мотивите към
решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото
факти и доказателства и на следващите от тях правни изводи, съобразени с
приложимите материалноправни разпоредби, които не следва да бъдат преповтаряни.
На ответника по
касация е била ангажирана административно наказателна отговорност на основание
чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП, съгласно който се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да предаде документите си на
органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка
от органите за контрол. Нормата предвижда две форми на изпълнителното деяние,
както правилно е приел и ВРС. Действително в АУАН е отразена първата хипотеза, а именно, че
жалбоподателят е отказал да предаде документите си. От свидетелските показания
се установява, че той не е успял да покани Н. да представи, каквито и да било документи, поради което в
тази част НП е необосновано, както правилно е приел и ВРС. Отделно от това св. А
сочи за проведен разговор с „толаджиите“, „как така пишат, че не спира на
подаден сигнал, а той е спрял“. Съответни на закона са изводите на ВРС и досежно липсата на второто
изпълнително деяние – осуетяване извършването
на проверка от органите на контрол в съставения акт. Горното е самостоятелно основание за отмяна на
оспореното НП, доколкото тази нередовност на акта, не може да бъде
отстранена по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. В изложения смисъл правилно ВРС е констатирал
липсата императивното единство между съставения АУАН и издаденото НП.
Предвид
изложеното, като е отменил процесното наказателно постановление, Районен съд –
Варна е постановил валидно, допустимо и правилно решение и като такова следва
да се остави в сила.
С оглед
направеното своевременно искане от пълномощник на ответника по касация за
присъждане на разноски, съдът намира, че следва ОД на МВР Варна да бъде осъдена
да заплати сумата в размер на 300 лева съставляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ
тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1332 от
07.10.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20223110201215 по описа на ВРС за 2022г.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на М.Т.Н. ЕГН ********** *** сумата в размер на 300 /триста/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: