№ 3268
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110116298 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ищеца „ЗАД Армеец” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” №
2, обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, срещу ответника „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за сумата 775,43 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вредите,
причинени на лек автомобил „БМВ - 1“ с рег. № **** от настъпило на 02.10.2019 г. в
**** ПТП, по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Поло“, *** гражданската
отговорност на който е застрахова при ответника, и обичайни ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 04.01.2024 г. до окончателното погасяване, и за
сумата 254,14 лв., представляваща обезщетение за забава върху главница за периода от
04.01.2021 г. до 04.01.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 2891/24.01.2024 г. по ч.гр.д. № 1198/2024 г., по
описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът „ЗАД Армеец“ АД извежда съдебно предявените права при твърдения,
че на 02.10.2019 г. в гр. София, на ул. „Миджур“, около 16,30 ч. е настъпило
пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „БМВ - 1“ с рег. № ****, по
отношение на който бил застраховател по имуществена застраховка „Каско”, и лек
автомобил „Фолксваген Поло“, *** за който бил налице сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника. В резултат от
произшествието, на застрахования при ищеца автомобил били причинени вреди по
облицовка на предна броня, дясна лайсна на предна броня, преден десен калник, десен
фар комплект и десен водач на предна броня, за отстраняването на които ищцовата
страна заплатила сума в размер на 760,43 лева, като сторил и ликвидационни разноски
в размер на 15 лв. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП имал водачът на
застрахованото при ответника МПС, който внезапно отваря шофьорската врата и в
1
него се удря преминаващ в същият момент лек автомобил „БМВ - 1“ с рег. № ****.
Предвид наличието на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
управлявания от делинквента автомобил, ищецът счита, че със заплащането на
застрахователното обезщетение по сключената имуществена застраховка се е
суброгирал в правата на увреденото лице срещу застрахователя по гражданска
отговорност на причинителя на вредите, който следвало да заплати сумата от 775,43
лв., включваща регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение и 15 лв.
ликвидационни разноски за определянето му. След изпратена регресна покана,
ответното дружество не заплатило претендираната сума, поради което подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума, както и за сумата от 254,14
лв., представляваща обезщетение за забава да периода от 04.01.2021 г. до 04.01.2024 г.
Поради изложените съображения моли искът да бъде уважен и претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск с отговор на исковата молба, подаден в
законоустановения едномесечен срок. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение към момента на реализиране на ПТП-то по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек
автомобил „Фолксваген Поло“, рег. № Р3889РК. Не оспорва и обстоятелствата, че
ищецът е застраховател по имуществена застраховка „Каско“ на увредения лек
автомобил „БМВ - 1“ с рег. № ****, както и че е заплатил застрахователно
обезщетение в претендирания размер. Оспорва посочения в исковата молба механизъм
на настъпване на процесното ПТП, както и че причина за същото е поведението на
водача на застрахованото при ответника МПС. Твърди, че единствената причина за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „БМВ - 1“ с
рег. № ****, който е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като е възприел
отворената врата на другия автомобил, но не е намалил и спрял управлявания
автомобил, в резултат на което е настъпил ударът, а при евентуалност се е движил с
несъобразена скорост. Поддържа, че водачът на застрахования при ищеца лек
автомобил е признал вината си за настъпилото ПТП в съставения двустранен
констативен протокол за ПТП, като е посочил, че не е успял да спре и прецени дали
може да премине. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат. Оспорва и размерът на заявената претенция като прекомерна.
Претендира съдебни разноски.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, поради което този факт е отделен като безспорен
и ненуждаещ се от доказване с доклада по чл. 146 ГПК, а именно, че между ищецът и
А. Х. Колосанте е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“
на дата 14.06.2019 г., обективиран в комбинирана застрахователна полица №
0306Х0482985, за лек автомобил марка „БМВ“, модел „116“ с рег. № ****, с период на
покритие на застраховката от 00:00 часа на 15.06.2019 г. до 23:59 часа на 14.06.2020 г.
при клауза „П“ – Пълно каско.
Не е спорно между страните и обстоятелстното, че въз основа на посочения
застрахователен договор за застраховка „Каско“ ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 775,43 лв. и е сторил ликвидационни разходи в размер на 15
лв.
Не се спори и относно обстоятелство за наличието на валиден договор за
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за лек автомобил
„Фолксваген Поло“, рег. № Р3889РК при ответното дружество.
Видно от приложената по делото покана ищецът е изпратил регресна покана до
2
ответника за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, получена от
последния на 19.12.2019 г.
От събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен
протокол от 02.10.2019 г., уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско“ от
04.10.2019 г., опис на щетите по претенция № 10319030109221, калкулация – ремонт, ,
контролен списък, доклад по щета № 10319030109221, се установява, че в срока на
застрахователното покритие, на 02.10.2019 г. в гр. София, на ул. „Минджур“ № 13, е
реализирано пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „БМВ - 1“ с рег.
№ **** и лек автомобил „Фолксваген Поло“, рег. № Р3889РК, в резултат на което на
лек автомобил „БМВ - 1“ с рег. № **** са нанесени щети по отношение на предна
броня и преден десен калник.
Представени са и общи условия на застраховка на МПС „Каско“ на ищеца.
За изясняване на механизма на настъпване на ПТП са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелката С. О.ова М., която в своите показания
заявява, че си спомня за процесното ПТП. Тогава управлявала лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с две врати, който бил на баща й. Когато настъпило ПТП-то имала
събитие и пътувала в колата с новороденото си дете и свекърва си. Паркирала
автомобила от дясната страна на еднопосочна улица в кв. „Лозенец“. След като
паркирала отворила вратата, за да слезе от автомобила и да извади бебето и слезе
свекърва й. Още не била слязла от колата и след около 5 секунди друго МПС – джип
„БВМВ“ обърнал шофьорската врата на автомобила на свидетеля. Жената,
управлявала „БМВ“ слязла от колата, казала, че тя е виновна и много бързала, защото
си водила болните деца. Оставила си телефона и казала, че по-късно ще допишат
протокол за ПТП, защото много бърза и свидетелката М. се съгласила. Свидетелката
паркирала след кръстовището, а другия автомобил идвал от другата улица и правил
завой наляво и след като завил настъпил удара.
В хода на делото е прието заключение по назначената съдебна автотехническа
експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно безпристрастно и
компетентно даденото. Вещото лице по изготвеното заключение е посочило механизма
на настъпване на ПТП, а именно: на 02.10.2019 г. около 15,30 ч., лек автомобил „БМВ
116“, рег. № **** се движи в гр. София по ул. „Янко Софийски войвода“ и на
кръстовището с ул. „Минджур“, водачът извършва маневра ляв завой. По същото
време водачът на паркирания на ул. „Минджур“ пред № 13, лек автомобил
„Фолксваген Поло“, с *** отваря лявата врата. При разминаването настъпва
съприкосновение между двете превозни средства – между предна дясна част на
движещия се лек автомобил „БВМ 116“ и лявата врата на лек автомобил „Фолксваген
Поло“. Вещото лице е установило нанесените щети по отношение лек автомобил
„БВМ 116“, които от техническа гледна точка се намират в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП при изяснения механизъм. Вещото лице е определило и
стойността на щетите по лек автомобил „БВМ 116“ към датата на настъпване на ПТП-
то по средни пазарни цени, а именно 1106 лв. като е взел предвид срока на
експлоатация на автомобила – 11 години и 6 ден. Вещото лице не е отговорило на
въпроса относно скоростта на движение на лек автомобил „БМВ 116“, тъй като
липсват достатъчно данни, въз основа на които да се определи същата. По делото
липсват данни за дължината на опасната зона и скоростта, поради което вещото лице
не е успяло да установи дали водачът на „БВМ 116“ е имал възможност да избегне
удара. Вещото лице също така е посочило, че не може да се установи от данните с
категоричност, дали вратата на лек автомобил „Фолксваген Поло“ е отворена внезапно
при преминаването на лек автомобил „БМВ 116“ или това е станало преди това.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че има данни, че зад паркирания лек
3
автомобил „Фолксваген Поло“ има още един автомобил преди кръстовището. Посочва,
че скоростта на движение има съществено значение при определяне възможността за
предотвратяване на удара. Посочва, че когато вратата е отворена внезапно често
щетите по другия автомобил се локализират в страничната част, но в случая са в
предната част, поради което не може да се установи дали отварянето на вратата има
внезапен характер. Посочва, че ако се възприемат показанията на водача на лек
автомобил „Фолксваген Поло“, че ударът е настъпил 5 секунди след отварянето на
врата, то водачът на другия автомобил би могъл да възприеме препятствието и да
остави безопасна странична дистанция и да предотврати удара. Вещото лице посочва,
че няма данни за широчината на пътното платно, но от снимките може да заключи, че
има достатъчно място за разминаване на двата автомобила, въпреки отворената врата.
От приетото допълнително заключение на САТЕ не се установяват
допълнителни факти, тъй като вещото лице е следва да вземе предвид щетите по
другия автомобил, но липсват данни за образувана преписка при ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения автомобил; 2/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца –
застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/
отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг.
от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователно покритие към датата на ПТП.
При съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства, в това
число писмени, гласни и от заключението по изготвената съдебна автотехническа
експертиза, може да се обоснове извод за механизма настъпване на ПТП, а именно: на
02.10.2019 г. около 15,30 ч., лек автомобил „БМВ 116“, рег. № **** се движи в гр.
София по ул. „Янко Софийски войвода“ и на кръстовището с ул. „Минджур“, водачът
извършва маневра ляв завой. По същото време водачът на паркирания на ул.
„Минджур“ пред № 13, лек автомобил „Фолксваген Поло“, с *** отваря лявата врата.
При разминаването настъпва съприкосновение между двете превозни средства –
между предна дясна част на движещия се лек автомобил „БВМ 116“ и лявата врата на
лек автомобил „Фолксваген Поло“.
За да възникне правото на регресно вземане за ищеца е необходимо обаче да
бъде доказано по несъмнен начин, че вината за настъпилото ПТП, а от там и за
настъпилите щети по застрахования при ищеца автомобил, е на водача на лек
автомобил „Фолксваген Поло“, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ответното дружество, каквото пълно доказване обаче не е
проведено. При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – писмени,
гласни и заключението на приетата САТЕ, не може да се обоснове несъмнен извод, че
отварянето на вратата на лек автомобил „Фолксваген Поло“ има внезапен характер и
това да е пряка причина за настъпилото ПТП. Напротив от показанията на
свидетелката М., които съдът възприема изцяло, като логични, последователни и
непротиворечиви, се установи, че същата е отворила вратата и след 5 секунди е
последвал ударът с лек автомобил „БМВ 116“. При тези данни вещото лице в съдебно
4
заседание посочва, че водачът на лек автомобил „БМВ 116“ би могъл да възприеме
препятствието и да осигури достатъчна дистанция или да спре. Същевременно от
доказателствата се установи, че лек автомобил „БМВ 116“ е извършил маневра завой
наляво, при която е навлязъл по ул. „Минджур“, където е бил паркиран лек автомобил
„Фолксваген Поло“ близо до кръстовището, което обяснява защо водачът на последния
при отварянето на врата не е възприел другия автомобил. Твърденията на ищеца за
внезапния характер на отварянето на врата на лек автомобил „Фолксваген Поло“ се
разколебава и предвид данните по делото, че водачът на лек автомобил „БМВ 116“ е
бързала много, карайки болните си деца, който факт е възможно да е довел до
разсеяност, която да попречи на водача да възприеме препятствието и да реагира
своевременно и правилно. Така или иначе, от събраните доказателства не може да се
обоснове несъмнен извод за внезапния характер на отварянето на вратата на лек
автомобил „Фолксваген Поло“, а напротив от показанията на св. М. се установява
обратното. В тази част, макар показанията да не се потвърждават категорично от
заключението на САТЕ, съдът отчита, че същите не противоречат на последното и
същевременно, че вещото лице не е разполагало с достатъчно данни за да даде
категорично заключение за този факт. Т.е. събраният и преценен в съвкупност
доказателствен материал, не води до несъмнен извод, че водачът на автомобила,
застрахован при ответното дружество, е нарушил правилата на чл. 95, ал. 1 ЗДвП,
относими към процесния казус. Следователно, ищецът не е изпълнил задължението си
в условията на пълно и главно доказване да създаде сигурно убеждение, че е налице
противоправно и виновно поведение на водача на автомобила, застрахован при
ответното дружество.
Предвид изложеното предявените искове следва да се отхвърлят, както главната,
така и акцесорната претенция.
По разноските:
При този изход на правния спор ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има
право на разноски. Претендират се разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК, а именно
30 лв. платен депозит за призоваване на свидетел, 300 лева платен депозит за САТЕ и
150 лв. и юрисконсултско възнаграждение определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „ЗАД Армеец” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, обективно
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, срещу ответника „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за сумата 775,43 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вредите,
причинени на лек автомобил „БМВ - 1“ с рег. № **** от настъпило на 02.10.2019 г. в
**** ПТП, по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Поло“, *** гражданската
отговорност на който е застрахова при ответника, и обичайни ликвидационни
5
разноски, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 04.01.2024 г. до окончателното погасяване, и за
сумата 254,14 лв., представляваща обезщетение за забава върху главница за периода от
04.01.2021 г. до 04.01.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 2891/24.01.2024 г. по ч.гр.д. № 1198/2024 г., по
описа на СРС, 157 с-в, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2 да заплати на „ДЗИ – Общо
Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша” № 89Б, на основание чл. 78, ал.3 ЗЗД сумата от 480 лв.,
представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6