№ 92
гр. Шумен, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Т.Б.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630202232 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №27-2100003/15.10.2021 год. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
вр. с чл.414, ал.3 от КТ на „П.И. 2009” ЕООД, с ЕИК200669089, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.“П.” №26, представлявано от П.И.П., с ЕГН**********, в
качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева /две
хиляди и петстотин лева/. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание представляващия дружеството-жалбоподател не се явява лично
и не изпраща представител.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен-
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли
същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага подробно
съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар и не изцяло на
изложените в нея съображения, поради следното:
1
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател „П.И. 2009” ЕООД, с ЕИК200669089 извършва
строително-монтажни дейности, като на 23.08.2021 год. извършвало такива на строеж
„Реконструкция на кръстовището между бул.“Симеон велики“ и ул.“Генерал Скобелев“ в
гр.Шумен-поддържане на светофарните уредби на територията на гр.Шумен“.
Първоначално на 23.08.2021 год. на обекта, а впоследствие и на 10.09.2021 год. въз основа
на представени документи била извършена проверка от компетентни длъжностни лица към
Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен по спазване на трудовото законодателство от
„П.И. 2009” ЕООД. Към момента на първата проверката лицето К.Р.С., с ЕГН**********
работело на длъжност „общ работник”, като със същото не бил сключен трудов договор в
писмена форма. На основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ от лицето били взети писмени
обяснения, в които посочило, че работи на обекта от една седмица с работно време от 08.30
до 17.00 часа, като получава възнаграждение по 40 лева на ден. По време на проверката
били снети писмени обяснения на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ и от лицето Ю.А.Х.,
работещ на същия обект на длъжност „Ел.техник“, в които посочил, че лицето К.Р.С. е
служител на „П.И. 2009“ ЕООД, че същото е част от състава на строителите, работещи на
обекта и че лично той му е провел инструктаж.
Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка
№ПР2128200 от 23.08.2021 год. За констатираното нарушение на 15.09.2021 год. е съставен
акт за установяване на административно нарушение №27-2100003, като актосъставителят е
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1,
ал.2 от КТ. Актът е бил връчен на представляващия дружеството-жалбоподател и подписан
от него, без да изложи възражения. В последствие не се е възползвал от законното си право
и не е депозирал допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление №27-2100003/15.10.2021 год. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
вр. с чл.414, ал.3 от КТ на „П.И. 2009” ЕООД, с ЕИК200669089, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.“П.” №26, представлявано от П.И.П., с ЕГН**********, в
качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева /две
хиляди и петстотин лева/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя ПЛ. В.
С. и на свидетелката В. В. Р., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите
ПЛ. В. С. и В. В. Р., доколкото същите са присъствали лично на проверката, лично са
възприели описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа
2
обстановка и поведението на работника Славейков и осъществяваната от негова страна
дейност на обекта. В същото време показанията им са последователни и кореспондират
както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1
от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Видно от материалите по делото и от
разпита на свидетелите ПЛ. В. С. и В. В. Р. в деня на проверката 23.08.2021 год. лицето
К.Р.С., с ЕГН********** е работило като „общ работник” в обекта, като събирал бетонни
отломки с помощта на лопата, като между него и дружеството не е имало сключен трудов
договор.
Нарушението не се отрича и от страна на представляващия дружеството, който в
жалбата излага конкретни факти, но не отрича извършеното нарушение.
Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, като е
допуснал на работа лицето К.Р.С., с ЕГН**********, без да е сключил с него трудов договор
в писмена форма, действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на
визираното в чл.62, ал.1 от КТ нарушение. За това нарушение административно-
наказателната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда административно наказание
“имуществена санкция” за работодателя в размер от 1500 до 15 000 лева. В тази връзка
съдът счита, че в настоящия случай именно дружеството се явява в качеството на
работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно то самостоятелно наема
работници и служители по трудово правоотношение.
При преценка на обжалваното наказателно постановление съдът намира, че същото
съдържа пълно описание на нарушението и условията, при които е извършено, като
наказващият орган правилно е посочил датата на нарушението и мястото на неговото
извършване. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че към датата на
извършване на проверката – 28.09.2021 год. лицето е работило в обекта и че по отношение
на същото не е имало сключен трудов договор.
Ето защо, изложеното обосновава по несъмнен начин обективната и субективна
съставомерност на извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът намира, че
административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Нарушението е
установено по несъмнен начин, като са установени нарушителя и неговата вина.
В същото време обаче, съдът намира, че административно наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума,
предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока.
Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви
относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали
3
органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно
такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. По делото
липсват данни за други извършени нарушения на трудовото законодателство, поради което
съдът намира, че степента на обществена опасност на конкретното нарушение следва да
бъде преценена като сравнително ниска. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е
законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена
санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ минимум, а именно
„имуществена санкция” в размер на 1500 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
Административно-наказващият орган при квалифициране на нарушението е обсъдил
и възможността за приложение разпоредбата на чл.415в от КТ, като правилно е преценил, че
липсват основания за нейното прилагане. При преценка на тази разпоредба следва да се
вземе предвид, че в конкретния случай лицето е работило във фирмата една седмица преди
датата на проверката. Този период от време, въпреки, че същото е престирало работната си
сила не може да бъде зачетен за негов трудов стаж, както поради липсата на сключен трудов
договор, респективно подадено уведомление в ТД на НАП, а така също и поради липсата на
заплатени осигурителни вноски. Това обстоятелство само по себе си е причинило на
работника вредоносни последици дори да приемем, че същото редовно е получавало
трудово възнаграждение. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай не може да бъде
приложена нито разпоредбата на чл.415в от КТ, нито разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по
смисъла на посочената разпоредба. В същото време разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ
изрично изключва възможността за квалифициране на деянието по чл.62, ал.1 от КТ като
„маловажен случай“.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателното
постановление следва да бъде изменено, като наложената на дружеството-жалбоподател
имуществена санкция бъде намалена от 2500 лева на 1500 лева.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В същото време обаче съдът в настоящия
случай намира, че такива разноски не се дължат на административно-наказващият орган,
доколкото в производството по делото страната е била защитавана от директора лично, а не
4
от упълномощен за целта юрисконсулт.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №27-2100003/15.10.2021 год. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр.
с чл.414, ал.3 от КТ на „П.И. 2009” ЕООД, с ЕИК200669089, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.“П.” №26, представлявано от П.И.П., с ЕГН**********, в
качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева /две
хиляди и петстотин лева/, като намалява размера на наложената имуществена санкция от
2500 лева /две хиляди и петстотин лева/ на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5