Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град Шумен, 13.01.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд– Шумен, в публичното заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря Ив Велчева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д № 264 по описа за 2022 година на Административен
съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) чл.124
ал.1, във вр. чл.121 ал.1 т.1 и чл.106 ал.1 т.6 от Закона за държавния служител
/ЗДСл/.
Образувано
е по жалба на П.Ц.М. с ЕГН: ********** от гр.Шумен чрез процесуален
представител адв.Н.К.от АК Варна срещу Заповед № 8121К-6417 от 07.07.2022г. на
Министър на вътрешните работи на Република България, с която е прекратено
едностранно служебното му правоотношение по чл.1 ал.1 т.2 от ЗМВР, на основание
чл.106 ал 1 т.6 от Закона за държавния служител /ЗДСл./, за длъжност старши
експерт в сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални
дейности“ към отдел „Административен“ при ОД на МВР Шумен, считано от
01.08.2022г. С допълнителна молба за изправяне на нередовности от 14.10.2022г.,
се оттегля един от обективно съединените искове за заплащане на разлика в
получавано възнаграждение, а друг иск за неизплатен отпуск остава неуточнен по
размер и петитум, като липсва искане за осъждане на ответната страна да изплати
обезщетение на основание чл.61 от ЗДСл, както в първоначалната молба, така и в
последващата. Исковете са прекратени с Определение в закрито съдебно заседание
на 18.10.2022г. От оспорващия беше оттеглено искането за спиране на делото, до
произнасяне на Конституционен съд по негово искане в жалбата.
В жалбата се изразява
несъгласие с постановения административен акт, с който е прекратено едностранно
служебното правоотношение на жалбоподателя, като основното твърдение за
материална незаконосъобразност е поради неясни мотиви на заповедта,
ограничаване на правата на служителя, гарантирани от Конституцията и принципите
на правовата държава, както и годността му да продължи да изпълнява служебните
си задължения, за което е квалифициран. Твърди се, че към момента продължава да
има служители с придобито право на пенсия в системата на МВР. Счита, че липсват
основания за издаване на процесния акт, поради което е отправено искане за
неговата отмяна и възстановяването му на
работа,
В съдебно
заседание оспорващият се явява лично и с адв. К. от ВАК, която поддържа жалбата
и доразвива аргументите за незаконосъобразност на постановеният административен
акт. Твърди, че прекратяването на служебното правоотношение е
незаконосъобразно, респективно издадената заповед от органа по назначаването е
незаконосъобразна, поради което моли да бъде отменена и да бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния
си представител– юриск. Диана Йовчева оспорва жалбата като неоснователна. Претендира
разноски по делото. В последното проведено съдебно заседание не се явява, като
депозира писмени бележки.
Шуменският
административен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, част от които е приобщеното кадрово досие на служителя,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Към
момента на прекратяване на служебното му правоотношение оспорващият П.Ц.М. е
заемал длъжността „старши експерт“ в сектор „Финансово осигуряване, управление
на собствеността и социални дейности“ към отдел „Административен“ при ОД на МВР
Шумен.
Със
Заповед №8121К-8607/23.08.2018г. на Министър на вътрешните работи, М., който
притежава висше образование- магистър със специалност „Публична администрация“
от Варненски свободен университет бил назначен на длъжност старши експерт при
ОД на МВР Шумен с експертно ниво 6 и ранг V, старши, считано от
03.09.2018г./стр.35/, като с последваща Заповед №8121К-1295/08.03.2022г. бил
повишен в ранг 4-ти, старши. Видно от приложения Списък на служители, които са придобили
и упражнили право на пенсия към момента на възникване на служебното
правоотношение, М. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.69б ал.1 от КСО с начална дата 07.01.2018г./стр.38 по делото/
На
01.07.2022г. на жалбоподателя било връчено Предизвестие на осн.чл.106 ал.1 от
ЗДСл, в което било посочено, че след изтичане на едномесечен срок от
получаването му, служебното правоотношение между страните ще бъде прекратено на
осн.чл.106 ал.1 т.6 от ЗДСл./стр.40 от делото/
Със Заповед № 8121К-6417
от 07.07.2022г. на Министър на вътрешните работи на Република България, било
прекратено едностранно служебното правоотношение по чл.1 ал.1 т.2 от ЗМВР, на
основание чл.106 ал 1 т.6 от Закона за държавния служител /ЗДСл./, считано от
01.08.2022г. Като фактическо основание е
посочено, че М. е придобил право на пенсия преди възникване на служебното
правоотношение. Разпоредено било изплащането на полагащите се обезщетения по
чл.61 ал.2 от ЗДСл.
Заповедта
била връчена на жалбоподателя на 01.08.2022г. Недоволен от нея, чрез пощенски
оператор на 15.08.2021г., М. депозирал жалба до МВР, препратена по
компетентност на Административен съд-Шумен.
При
така установената фактическа обстановка, по отношение на която липсва спор
между страните, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата
е подадена в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл.149 ал.1 от АПК, от
надлежна страна и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.168 ал.1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 АПК, а именно: дали актът е
издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли
са административно-производствените правила и материално-правните разпоредби по
издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Съгласно
чл.106 ал.1 т.6 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното
правоотношение с едномесечно предизвестие когато служебното правоотношение е
възникнало, след като назначеният държавен служител М. е придобил и упражнил
правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване, приложим по отношение на лицата, които са работили при условията на
първа категория.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган- Министър на вътрешните
работи, видно от приложеното Решение за избор на Министерски съвет на Република
България от 15.12.2021г./стр.89/ и в предвидената от чл.108 ал.1 ЗДСл форма. В
заповедта е посочено правното основание за прекратяване на служебното
правоотношение- чл.106 ал.1 т.6 от ЗДСл.
Приложението
на чл.106 ал.1 т.6 от ЗДСл изисква служебното правоотношение да е възникнало
след като държавният служител е придобил и упражнил правото си на пенсия.
В
настоящото производство страните не спорят, че по силата на Разпореждане №**********/11.04.2018г./стр.30
по делото/, на жалбоподателя М. е отпусната пожизнена пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от 07.01.2018г.,
респ. оспорващият е придобил и упражнил право на пенсия по реда на чл.69б ал.1 от КСО на посочената дата. По отношение на
същия е възникнало служебно правоотношение, считано от 03.09.2018г., което е
прекратено със Заповед № 8121К-6417 от 07.07.2022г. с изготвено и връчено предизвестие
за прекратяване на служебното правоотношение. Спорът се свежда до законосъобразността
на прекратяването на служебното правоотношение, което се твърди, че противоречи
на гарантираното в Конституцията право на труд и равенство между служителите,
които се третирали различно.
Не се
споделят възраженията на жалбоподателя, че заповедта е издадена в нарушение на чл.116
ал.2 и чл.48 ал.1 и ал.4 от Конституцията
на Република България и КЗПЧ, гарантиращи право на труд и в противоречие с Решение
№ 3/07.03.2019 г. на КС на Република България по конституционно дело №
16/2018г. Съдът установи, че с посоченото решение на КС са обявени за
противоконституционни текстове от ЗДСл, касаещи нееднакво третиране на
служителите в зависимост от това на какво основание са придобили право на
пенсия, но чл.106 ал.1 т.6 от ЗДСл не е обявен за противоконституционен. КС е
посочил в решението си, че на общо основание, преценката е предоставена на
органа по назначаването, който съобразява дали освобождаването на такива
служители е в интерес на държавната служба за всеки конкретен случай. Тъй като
съдът не е компетентен да проверява целесъобразността на ИАА, може единствено
да извърши да проверка на неговата законосъобразност във връзка със спазването
на чл.4 и чл. 6 от АПК. В тази връзка съдът намира, че не е налице
несъответствие на заповедта с целта на закона. Несъответствието с целта на
закона е една от предпоставките за незаконосъобразност на административните
актове. При ясно регламентирана цел на закона, съдът може да установи нейното
спазване или превратното упражняване на власт от компетентния административен
орган, като целта на закона е отправна точка и за преценката спазен ли е
принципът за съразмерност по чл.6 от АПК, който е неразривно свързан с
преследваната цел. В процесния случай, административният акт не може да бъде
определен като несъответен на целта на закона, понеже именно законът е
предвидил възможност и хипотеза, при която е допустимо прекратяване на
служебното правоотношение на служителя в случай, че той е придобил право на
пенсия. Да се приеме обратното би следвало да се приеме, че самата разпоредба
противоречи с целите на закона, а това не е така. В този смисъл е Решение №
1270 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1315/2019 г., V о.
Неоснователни
са твърденията посочени в касационната жалба и в пледоарии по същество, че в
случая се касае за специален вид пенсия, която се полага на лица, работили при
условията на първа категория труд без да е изпълнено условието за навършване на
„нормална“, както се сочи в жалбата, възраст, приложима по отношение на всички
граждани в страната. В случая е налице специална норма, която е привилегироваща
по отношение предпоставките за възникването на право на пенсия за ОСВ, като
жалбоподателят е упражнил това си право, но съдът намира, че за да намери приложение
релевантната норма на чл.106 ал.1 т.6 от ЗДСл, следва да е възникнало и
упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което обхваща и
частния случай на пенсиониране по чл.69б ал.1 от КСО. Обстоятелството, че тази
норма е привилегироваща за визираната категория лица, не я изключва от
приложното поле на чл.106 ал.1 т.6 от ЗДСл. В този смисъл е постановено по-горе
цитираната решение на ВАС.
Неоснователно
е и оплакването, съдържащо се в жалбата за неравно третиране, спрямо другите
лица от приложения по делото списък със служители придобили право на пенсия.
Съдът намира, че не всяко неравно третиране е дискриминация, като пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по чл.14 от Конвенция за защита на правата на човека и основните
свободи и чл.4 ал.1 от ЗЗДискриминацията, отколкото се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Страната, която твърди, че е дискриминирана трябва да представи фактите, въз
основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация. В
случая не е налице защитен признак, който да е основа за разграничение в група
от държавни служители, придобили и упражнили правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и въз основа на който неблагоприятното положение
под формата на прекратяване на служебното правоотношение да се приеме за
дискриминационно с оглед на правото на труд, признато в чл.15 параграф 1 от
Хартата на основните права на Европейския съюз. Интересът от запазването на
активността на работещите лица, следва да се взема предвид при зачитане на
други, евентуално разнопосочни интереси. Тези интереси обхващат включително и
възможността за прекратяване на служебното правоотношение на пенсионирани лица,
които получават пенсия за осигурителен стаж и възраст, за да се насърчи
заетостта на активното население или да се подпомогне достъпът до пазара на
труда на по-млади хора (в този смисъл е решение на Съда на Европейския съюз от
2 април 2020 г. по дело С-670/2018). Следва да се съобрази и нормата на чл.21
от Закона за защита от дискриминация, съгласно която работодателят прилага
еднакви критерии при осъществяване на правото си на едностранно прекратяване на
служебното правоотношение по чл.106 ал.1 т.2, 3 и 5 от Закона за държавния
служител, без оглед на признаците по чл.4 ал.1, като в обхвата на това
задължение несъмнено не попада нормата на
чл.106 ал.1 т.6 от Закона за държавния служител. В този смисъл е Решение
№ 10021 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6473/2021 г., V о.
Съдът
намира за неоснователни изложените в жалбата и в пледоарии твърдения за
евентуално наличие на злоупотреба с право, предвид липсата на мотиви защо няма
друг освободен служител в ОД на МВР Шумен, доколкото имало и други служители,
чието служебно правоотношение е възникнало след като назначеният държавен
служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Съдът намира, че липсва задължение за органа по назначаването да
осъществява подбор преди издаването на заповедта.Законът за държавния служител
не съдържа изискване за мотивиране от страна на органа по назначаването, защо е
избрал да прекрати служебното правоотношение с един служител спрямо друг.
Събраните по делото доказателства, вкл. и представената пред настоящата
инстанция Докладна записка изх. № 372р-11857/15.06.2022г., приложена на стр.39,
не доказват, че прекратяването на служебното правоотношение е по причини
различни от посочените в заповедта правни и фактически основания за това. В горния
смисъл е константната практика на ВАС Решение № 12068 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д.
№ 8558/2021 г., V о., постановено по сходен казус на настоящия Административен
съд.
Водим от
горното, съдът намира, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения
нито на материалния, нито на процесуалния закон, които да налагат нейната
отмяна.В обобщение на изложеното, съдът намира, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона
форма. Същият съдържа фактическите и правни основания за издаването му, като в
хода на административното производство не са допуснати нарушения на
производствените правила. Заповедта съответства на материалния закон и неговата
цел, поради което подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед
изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски,
поддържано в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника, на
основание чл.143 ал.4 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по
делото. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, намира, че в полза на държавното учреждение МВР,
следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Водим от
горното Шуменският административен съд,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалба от П.Ц.М. с ЕГН: **********
*** срещу Заповед № 8121К-6417 от 07.07.2022г. на Министър на вътрешните работи
на Република България, с която е прекратено едностранно служебното му правоотношение
на основание чл.106 ал 1 т.6 от Закона за държавния служител.
ОСЪЖДА П.Ц.М. с ЕГН: ********** *** да заплати на Министерство на вътрешните
работи сума в размер на 100 (сто) лева разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.