Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр.
София,14.12.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав в открито
съдебно заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА
като
разгледа т. дело № 2254 по описа за 2018 година, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „М.Б.“ ЕАД, с ЕИК********, с адрес ***, р-н Сердика, бул. „*********, представлявано заедно и поотделно от Н.К.П.и П.В.чрез юрисконсулт Н.Б., срещу И.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** лично и като ЕТ „Б.– И.Д.“, с ЕИК*********, с адрес гр. София, р-н Красно село, ж.к. „Красно село“, ул. „*********, представлявано от И.Д., както и срещу Б.И.Д., с ЕГН **********, с адрес *** и действаща като ЕТ „А.ЗА И.П.за П.Д.П.д-р Б.Д.“, ЕИК ********, с адрес ***, представлявано от Б.Д., с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430 ТЗ, чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал.3 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят в режим на солидарна отговорност на ищеца сума в общ размер от 58 148,66 лева, в качеството им на длъжници по договор за прехвърляне на вземания № 5300/1946 от 21.07.2017 година, от която сумата от 42 111, 63 лв. представляваща главница по договор за банков кредит № BL 8747 от 14.09.2007 година, анекс № 1 от 03.04.2008 година и анекс № 2 от 20.08.2009 година; сумата от 10 427,72 лв. - представляваща дължима възнаградителна лихва /по чл.3 от договора за кредит/ за периода от 21.09.2009 година до 23.02.2011 година; сумата от 91,94 лв. - представляваща дължима наказателна лихва /по чл.4 от договора за кредит/ за периода от 21.10.2010 година до 23.02.2011 година; сумата от 5 718,02 лв. - представляваща дължима наказателна лихва за периода от 25.03.2016 година до 03.08.2017 година, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В исковата и уточнителна молба ищецът твърди, че по силата на извършена цесия по договор за прехвърляне на вземания № 5300/1946 от 21.06.2017 година, считано от 03.08.2017 година е придобил вземането на „Ю.Б.“ АД /правоприемник на банката кредитор/ спрямо ответниците, по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия –плюс“ № BL 8747 от 14.09.2007 г. и анексите към него, заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности, прехвърлени в полза на цесионера (ищец по делото). Твърди, че вземането, произтичащо от договор за кредит фигурира под сделка № 779025, отразена в приложението към договора за цесия.
Излага се, че кредитополучател по договора от 14.09.2007 г. и анексите към него е ЕТ „Б.– И.Д.“ , представляван от И.Д.Д., а ЕТ „А.ЗА И.П.за П.Д.П.д-р Б.Д.“ и регистрираното с това търговско качество физическото лице Б.Д. има качеството на съдлъжник и отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на цялото задължение.
Поддържа, че 120 месечният срок, в рамките на който кредитополучателят се е задължил да върне сумите по кредита и анексите, тече от датата откриване на заемната сметка - 15.09.2007 година. Твърди, че усвоеният по договора кредит е в размер на 20 000 лв., като с анекс № 1/03.04.2008 година страните предоговорили общия размер на предоставения кредита, в размер на 40 000 лв. Излага, че с последващ анекс № 2/20.08.2009 година страните приели начин на погасяване на кредита чрез равни месечни анюитетни вноски, посочени в погасителния план, неразделна част от анекса.
Сочи, че по силата на договорките в анекс № 2/20.08.2009 година, страните приели, че при неизпълнение от кредитополучателя за заплащане на съществуващи към датата на сключване на този анекс просрочени задължения по договора за кредит, с подписване на анекс № 2 банката има право служебно да преоформи сумата на съществуващото просрочие чрез натрупването й към редовната главница по кредита.
Твърди, че на 27.03.2018 година кредитополучателят е уведомен за настъпилата цесия по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД.
Поддържа, че уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД е изпратено и до съдлъжника, но пратката била върната в цялост. Намира, че съдлъжника следва да се счита за уведомен за извършената цесия с връчването на препис от исковата молба.
Излага, че на 27.03.2018 година между ищеца и ЕТ „Б.– И.Д.“ е сключено споразумение, по силата на което страните приели, че в полза на ищеца съществува непогасено, валидно и изискуемо задължение произтичащо от договора за кредит. Твърди се, че на 30.08.2018 година задълженото по споразумението лице И.Д. направил частично плащане в размер на 500 лева, като не изпълнил поетите по това споразумение задължения за разсрочено плащане.
Ищецът твърди, че считано от 03.08.2017 година е единствен носител на всички вземания за главници и лихви, които банката е имала спрямо ответниците, в качеството им кредитополучател и съдлъжници, по договора за кредит и анекси към него, падежирал на 15.09.2017 година.
Сочи, че годишната лихва за предоставения кредит /съгласно чл. 3 от договора/ е сбор от действащия БЛПМФ, който към датата на сключване на договора е 10% и договорена лихвена надбавка в размер на 2,5 пункта. Излага, че съгласно чл.3, ал.4 от договора дължимата лихва се начислява ежемесечно, платима е до 21-во число на всеки месец, следващ месеца на откриване на заемната сметка. Поддържа, че съгласно чл.4 от договора при просрочие на дължима погасителна вноска, както и при предсрочна изисуемост на кредита, дължимата лихва се увеличава автоматично с неустойка за просрочие на главницата в размер на 10 пункта.
Твърди, че кредитополучателят не изпълнявал задълженията си в сроковете и по начините начините уговорени с договора. Поддържа, че усвоеният кредит, считано от 21.09.2009 година, е в просрочие към 03.08.2017 година.
Моли, ответниците да бъдат осъдени в режим на солидарна солидарност да заплатят на ищеца сума в общ размер от 58 148,66 лева, от която 42 111,63 лв. - главница по договор за банков кредит № BL 8747 от 14.09.2007 година, анекс №1 от 03.04.2008 година и анекс №2 от 20.08.2009 година; 10 427,72 лв. - дължима възнаградителна лихва /по чл.3 от договора за кредит/ за периода от 21.09.2009 година до 23.02.2011 година; 91,94 лв. - дължима наказателна лихва /по чл.4 от договора за кредит/ за периода от 21.10.2010 година до 23.02.2011 година; 5 718,02 лв. - дължима наказателна лихва за периода от 25.03.2016 година до 03.08.2017 година, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото.
Ответниците ЕТ „А.ЗА И.П.за П.Д.П.д-р Б.Д.“ и регистрираното с това търговско качество физическото лице Б.Д. чрез процесуалния си представител адв. С. оспорват исковете. Излагат твърдения, че по процесния договор за кредит имат качеството на поръчител на ЕТ „Б.– И.Д.“. Поддържат, че искът е недопустим и не са страна по извънсъдебното споразумение между ищеца и ЕТ „Б.– И.Д.“, поради, което съгласно чл. 124, ал.1 ЗЗД претенцията следва да бъде насочена единствено към този ответник.
Оспорена е действителността на представения от ищеца договор за кредит. Сочи , че липсват съществени клаузи, които водят до неговата недействителност на основание чл.20 от ЗПК. Твърди се, че са неравноправни по смисъла на ЗЗП и противоречащи на добрите нрави клаузите от договора за кредит, а именно чл.1, ал.3 и ал.4, които дават право на банката едностранно да променя условията на договора по неясни критерии; чл.5, ал.2 – такса подновяване на договора, представляваща на практика скрита лихва върху отпуснатата като кредит сума; чл.6 – обезпечение чрез издаване на Запис на заповед; чл.7 – всички клаузи; чл. 20 - даващ право на банката по време на договора едностранно да променя тарифа за такси и комисионни, която се прилага по кредитните операции и чл. 21, ал.2 и ал.3 – задължение за обезпечаване и чрез застраховка на собствените на кредитополучателя имоти, даващ право на кредитора да застрахова това имущество при избран от него застраховател.
Въвежда се възражение срещу
действието на цесията спрямо тези ответници, поради
неуведомяването им по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Оспорена е валидността на представения
от ищеца договор за цесия, поради липса на доказателства за заплащане на покупната
цена на цедираните вземания, както и истинността на
представените от ищеца доказателства, като е направено искане същите да бъдат
представени в оригинал.
Твърди се, че е
налице изтекла погасителна давност по отношение на целия дълг. Сочи се, че
кредитополучателят е изпаднал в забава на 21.09.2010 година по отношение погасяването на главницата и на
21.09.2009 година по отношение на лихвата, а кредитодателят
не е обявил кредита за предсрочно изискуем и е бездействал 7 години преди да
прехвърли вземането си на ищеца.
В условията на
евентуалност, прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
всички вноски, станали изискуеми преди 25.10.2019 година. Излага се, че това са
вноските до 99 вкл. и само по отношение на последните 21 вноски не е изтекла давността,
предвид разпоредбата на чл. 111, б „в“ ЗЗД
В о.с.з. моли за отхвърляне на исковете като недоказани и неоснователни, претендира разноски.
Ответникът ЕТ „Б.– И.Д.“, уведомен по реда на чл.
50 ал. 2 ГПК, не депозира отговор. Особеният представител на И.Д. оспорва исковете,
както и активната процесуална легитимация на ищеца. Твърди, че по делото не са
представени доказателства, че ищецът е заплатил на банката договорената цена за
прехвърляне на вземането. Поддържа, че липсват доказателства за пораждане на
цесионното правоотношение. Оспорена е
доказателствената стойност на представеното от ищеца потвърждение за извършена
цесия, тъй като същото не доказвало валидността на сключеното цесионно споразумение.
Твърди, че на едноличния
търговец е придадено качество, различно от собственика си – физическо лице. В
този смисъл оспорва пасивната процесуална легитимация на физическото лице,
което представлява, тъй като същото не страна по договора за кредит.В условия
на евентуалност прави искане, възраженията му да бъдат зачитани и като такива,
направени от ЕТ „Б.– И.Д.“.
Оспорва
валидността на договора за цесия поради липса на активна легитимация на ищеца –
липсвали доказателства за внасяне на цената по чл.4 от договора, липсвала дата
в потвърждението за извършената цесия. В условия на евентуалност, оспорва
действителността на цесионния договор, като нищожен на осн.
чл. 26, ал.2, пред. 1 ЗЗД – невъзможен предмет. Твърди, че претенцията е
погасена по давност, а към датата на подписване на договора за цесия процесното
вземане не е съществувало. Излага, че споразумението от 27.03.2018 година между
ищеца и ЕТ „Б.– И.Д.“ не поражда новационно действие
и не променя правното положение на въведените възражения.Сочи, че видно от
същото, страните са запазили характера на дължимата от ответника престация, без да уговарят ново, различно по предмет
задължение, и без да постигат съгласие за изменение на основанието, от което
произтича задължението.
Оспорва съдържанието
на представеното от ищеца извлечение от счетоводните книги на банката,
истинността на вписаните в него обстоятелства и истинността на останалите
представени с исковата молба доказателства.
В о.с.з. моли да бъдат отхвърлени исковите претенции, като недоказани и неоснователни.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва ответника ЕТ „А.ЗА И.П.за П.Д.П.д-р Б.Д.“ да е поръчител по договора за кредит. Поддържа, че този ответник е съдлъжник. Застъпва довода, че споразумението от 27.03.2018 година не представлява новиране на задължението по договора за кредит. Оспорва договорът за кредит да е недействителен, че цесията не е породила действие спрямо него, както и че вземанията му са погасени по давност. Поддържа, че е надлежно упълномощен от банката да уведоми длъжника за цесията. Сочи, че разполага с потвърждения за настъпилата цесия и прехвърлителния й ефект на 03.08.2017 година.
С отговор на ДИМ ЕТ „А.ЗА И.П.за П.Д.П.д-р Б.Д.“ и регистрираното с това търговско качество физическото лице Б.Д. оспорват изцяло исковете за главница и лихви, поддържат отговора. Оспорват направените с допълнителната искова молба възражения на ищеца. Поддържа се, че са поръчители по договора за кредит и не са страна по извънсъдебното споразумение, респ. не са обвързани от него.
ЕТ „Б.– И.Д.“, действащ чрез физическото лице И.Д. не депозира отговор по ДИМ.
По делото са приети писмени доказателства, представени са писмени бележки, проведени са пет о.с.з, приета е ССчЕ.
Съдът, след като се запозна със становищата
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното
от фактическа страна:
От представения по делото оригинал на договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL8747 от 15.09.2007 година и приложение към този договор анекси и приложения, се установява че между „Българска пощенска банка“ АД (с правоприемник „Ю.Б.“ АД) и И.Д.–регистриран като търговеца ЕТ „Б.-И.Д.“ е възникнала облигационна връзка, по силата на която банката предоставила на търговеца кредит във формата на кредитна линия за посрещане на краткосрочни оборотни нужди в размер на 20 000 лева, увеличен с анекс № 1/03.04.2008 година на 40 000 лв.
Съгласно чл. 7а, ал.1 на Раздел ІV от договора за банков кредит ЕТ„А.ЗА И.П.за П.Д.П.д-р Б.Д.“ встъпва при условията на чл.101 от ЗЗД като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя.
Кредитополучателят и съдлъжникът се задължили да върнат кредита заедно с дължимите лихви при условията на договора и подписаните към него анекси №1/03.04.2008 година и №2/20.08.2009 година
Срокът за ползване и погасяване на кредита е 120 месеца, считано от откриване на сметката (чл. 1, ал.1), при погасителен план от 120 равни месечни вноски в размер на 721,25 лв. всяка, включваща погасяване на лихви и главници по кредита.
Съгласно чл.2, ал.2 кредитополучателят има право да погасява изцяло или частично задълженията си по главницата и да ползва отново средства от кредита до максималния му разрешен от банката размер, в рамките на срока на договора.
В изпълнение на договореното (чл.2, ал.2, изр. последно) страните подписали приложение към договора (л.43 и л.149), от което се установява, че заемната сметка по договора е открита на 15.09.2007 година. Следователно срокът на договора е до 15.09.2017 година.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на действащия базовия лихвен процент – малки фирми (БЛПМФ) на банката - 10 %, плюс договорна лихвена надбавка 2,5 пункта. Уговорено било (чл. 3, ал. 3), че действащият БЛПМФ не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни, от първото 21-во число след промяната му.
С чл.3, ал.4 от договора страните договорили
дължимата лихва да се начислява ежемесечно и да е платима на 21-во число на
всеки месец след месеца на откриване на заемната сметка.
Съгласно чл.4 от договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост , дължимата лихва по чл.3, ал.1 се увеличава автоматично с наказателна надбавка /неустойка/ за просрочие на главницата с 10 пункта.
В чл. 5 от договора били уговорени дължимите от кредитополучателите такси.
В съответствие с чл. 6 от договора за обезпечаване на главницата, лихвите, таксите, комисионните др. разноски по кредита кредитополучателят издал в полза на банката и й предал запис на заповед за сума в от 20 000 лева, ведно с годишна лихва в размер на 12,5% върху тази сума, считано от датата на издаване, платима на предявяване при банката, със срок на предявяване до 15.10.2017 година, платим без разноски и протест, авалиран от Б.И.Д. (л.152)
С анекс №1/03.04.2008 година е предвидено увеличаване на заемната сума по кредитната линия на 40 000 лева и за обезпечаване на главницата, лихвите, таксите и комисионните и другите разноски по кредита издаване от кредитополучателя в полза на банката запис на заповед за сумата на увеличения размер на кредита - 40 000 лева, ведно с лихвата по кредита /годишна лихва в размер на 12,5% върху тази сума, считано от датата на издаване/, платим на предявяване, със срок съобразен с крайния срок за погасяване на кредита /до 15.10.2017 година/, платим без разноски и протест и авалиран от Б.И.Д. (л.153)
По силата на анекс № 2/20.08.2009 година (чл.1) страните договорили, че размерът на разрешения кредит се намалява до размера на усвоения кредитен лимит към датата на споразумението и уговорили 12-месечен гратисен период на облекчено погасяване с месечни вноски в размер на 280 лв. всяка за погасяване на част от дължимите погасителни вноски и равни месечни анюитетни вноски след гратисния период до края на срока на договора -15.09.2017 година при изготвяне на нов погасителен план (чл.4 и чл. 6).
По силата на чл. 3 от анекс №2 страните договорили, в случай че кредитополучателят не изпълни задължението си за плащане на съществуващите към датата на сключването му просрочени задължения по кредита, то с подписването му същият дава своето безусловно съгласие, оправомощава и упълномощава банката служебно да преоформи сумата на съществуващото просрочие чрез натрупването й към редовната главница по кредита.
Страните приели, че след края на гратисния период вноските се определят с нов погасителен план, неразделна част от този анекс. Приложен е по делото погасителен план за разсрочено плащане на 120 месечни анюитетни вноски на задължението при усвоена главница в размер на 42 111,63 лева./л.150/
От приобщените по делото доказателства и приетото от съда заключение на вещото лице Р.С. по допуснатата ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се установява, че по процесния договор за банков кредит и анекси към него, кредитополучателят е усвоил заемна сума в общ размер от 52 111,64 лева. На 27.03.2008 година е погасена част от главницата еднократно в размер на 10 000 лв. Остатъкът от задължението по главницата е в размер от 42 111,63 лв. Дължимата неплатената възнаградителна лихва е в размер на 10 427, 78 лева за периода 20.09.2009 година- 22.02.2011 година. Дължимите наказателни лихва са в размер на 91,50 лева за периода 21.09.2010 година до 22.02.2011 година, а остатъкът за дължими такси по договора за кредит – 299, 80 лева.Вещото лице е посочило, че неплатеният остатък от законната лихва за забава върху главницата от 42111,63 лева за периода 25.03.2016 година до 03.08.2017 година е в размер на 5517,82 лева.
От експертизата се установява, че на 30.08.2018 година ответникът И.Д.Д. е внесъл на каса сумата от 500 лева с основание „Споразумение от 27.03.2018 година“. С посочената сума са погасени изцяло таксите по процесния договор с размер на 299, 80 лева и частично 200,20 лева от законната лихва от общо 5 718,02 лева.
Данни за забава на ответника-кредитополучател, неоспорени от страните, се съдържат в приобщеното по делото извлечение от счетоводните книги на банката (л.36) и изготвената от банката справка на дълга за крeдитополучателя – ответник (л.151). Видно от посочените писмени доказателства, кредитополучателят е изпаднал в забава за непогасени вземания: за главници на 21.09.2010 година, за лихви на 21.09.2009 година и за разноски на 21.11.2009 година.
В потвърждение на горното е и изложеното от ответника Б.Д., действаща като ЕТ „А.ЗА И.П.за П.Д.П.д-р Б.Д.“ /л.161/, за изпадане на кредитополучателят в забава за непогасени вземания: за главници на 21.09.2010 година и за лихви на 21.09.2009 година.
Установения с приетата по делото ССчЕ общ размер на начислена възнаградителна лихва за периода от 20.09.2009 година до 22.02.2011 година възлиза в размер от 20 169,13 лв., от които е погасена сумата от 9 741,35 лв. и остава дължима сума в размер от 10 427,78 лв.
Няма данни сумите по ССчЕ, представляващи дължими остатъци за възнаградителна лихва, наказателната лихва и законната лихва върху непогасената главница да са издължени към банката, както и към цесионера, (ищец по делото).
Таксите по договора за кредит в размер от 299,80 лв. са изцяло заплатени от И.Д. на 30.08.2018 година.
Следва да се отбележи, че заключението на вещото лице по изслушаната ССчЕ е преценено от съда в съвкупност с приетите по делото писмени доказателства. Неоснователно е възражението на ответниците срещу ССчЕ (л.183 и л.184) по аргумент, че вещото лице е изготвило експертизата на база документи, които не са представени по делото, доколкото не съществува нормативно установено изискване в подобен смисъл.
Без значение за спора е въведеното от ответника възражение срещу ССчЕ във вр. с банковите сметки за погасяване на кредита (л.183 гръб). Релевантно в случая е обстоятелството дали сумата по кредита е изцяло погасена, а не от коя сметка са погасявани сумите по кредита /от кредитополучателя или от съдлъжника/.
При установените условия срокът на договора е изтекъл на 15.09.2017 година, съответно от този момент всички вземания по него са били изискуеми. Няма данни кредитът да е предсрочно изискуем.
По отношение въведеното от ответниците оспорване на всички представени с исковата и допълнителната искова молба писмени доказателства /л.80, л.100 и л.164/ и направеното изрично искане за представянето на приложените към исковата молба документи в оригинал, съда намира следното:
Разпоредбата на чл.183 ГПК допуска представянето на писмено доказателство в заверено от страната, копие, но при поискване от другата страна, депозиралата копието страна е длъжна да представи оригинала на документа. В случая не следва да се приема, че се касае за оспорване истинността на представените документи по реда на чл.193 от ГПК, тъй като липсват твърдения, че подписът под тези документи не е на някое от подписалите го лица, респ. не е на действителния автор на изявлението.
Представените към исковата молба заверени от процесуалния представител на ищеца документи са: Договор за прехвърляне на вземания № 5300/1946/21.06.2017 година; извадка от приложение към него; Пълномощно от банката в полза на ищеца за изпълнение на процедурата по чл.99, ал. 3 ЗЗД; Пълномощно от представляващия ищеца в полза на служител при ищеца да подпише уведомленията по чл. 99,ал.3 ЗЗД; Уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД; Споразумение от 27.03.2018 година; Договор за банков кредит № BL8747/14.09.2007 година ведно с приложение; анекс №1/03.04.2008 година и анекс №2/20.08.2009 година .
Във вр. с искането на ответниците (л.80, л.100 и л.164) в о.с.з. на 28.05.2020 година (л.167) съдът задължи ищеца да представи в оригинал всички приложение към исковата молба доказателства, което указание е изпълнени частично.
В изпълнения на указанията ищецът представи оригиналите на договора за кредит ведно с приложенията и анексите към него,вкл. и погасителен план, които са приети по делото (л.138-150), както и оригиналите на договора за прехвърляне на вземания ведно с цялото приложение №1 на прехвърлените вземания – списък на длъжниците и вземанията по договора за сравнение с наличните по делото копия (л.181 гръб), каквато съдът установи.
С приобщените по делото оригинали на посочените
документи се установи, че са идентични с приложените към ИМ заверени копия, поради
което съдът счита, че ответниците не са провели успешно оспорването на
материалната доказателствена сила, с която тези
писмени доказателства се ползват по чл. 180 ГПК, а по отношение на истинността
им от ответниците не са въведени конкретни оспорвания на авторството, вкл. не са
ангажирани доказателства, с които да се опровергае формалната им доказателствена сила, респ. да се установи, че авторът им е
различен от посочения.
Оспорените договор за цесия, ведно с приложения №1, които не носят подписа на ответниците са представени в оригинал от ищеца в о.с.з. на 23.07.2020 година (л.181 гръб) и са напълно съответстващи с депозираните към исковата молба заверени копия. Ето защо, тези писмени доказателства се ползват с материална доказателствена сила по чл. 180 ГПК. По отношение на истинността им, ответниците не въвеждат оспорване на авторството на което и да е от подписалите документите лицата, поради което не може да се приеме за оспорена формалната им доказателствена сила.
Предвид горното, съдът намира, че ответниците не проведоха успешно оспорване на истинността на приложените от ищеца частни документи. Същевременно указанията на съда от о.с.з. от 28.05.2020 година не са изпълнени от ищеца по отношение на следните представени с исковата молба документи: два броя пълномощно (л.29 и 30); Уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД (л.31) и Споразумение от 27.03.2018 година (л.33-35).
Възможността страната да представи заверен препис на документ, на който се позовава отпада ако противната страна поиска да види оригинала и в такъв случай страната, заверила преписа, трябва да представи този оригинал или официално заверен препис от него. Ако това задължение не се изпълни, преписът трябва да бъде изключен от доказателствата по делото, тъй като не се установява, че такъв документ въобще съществува.
Целта на представянето на оригинала на документа е преди всичко да се установи, че такъв документ съществува в действителност, съответно какво е действителното му съдържание и дали то съответства с представеното по делото копие. Когато няма спор между страните, че документ съдържание, напълно съответстващо на представеното по делото копие съществува, няма смисъл да се да се изисква оригиналът, съответно да се прилага чл.183, ал.2 ГПК при непредставянето му. / в този смисъл решение № 75 от 04.08.2020 година на ВКС , ГК, ІV отделение по гр.дело № 4626/2019 година /
При съблюдаване на трайната и последователна практика на ВКС по приложението на чл.183 ГПК, съдът не обсъжда непредставените в оригинал: Пълномощно от банката в полза на ищеца за изпълнение на процедурата по чл.99, ал. 3 ЗЗД (л.29), Пълномощно от представляващия ищеца в полза на служител при ищеца да подпише уведомленията по чл. 99,ал.3 ЗЗД (л.30), Уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД (л.31).
Относно приложеното Споразумение от 27.03.2018 година (л.33-35) е налице изложеното по-горе, а именно- документът е представен в заверен копие, което е ясно и четливо,няма спор че такъв документ съществува – дори ответникът е направил плащане по споразумението в размер на 500 лева, не се оспорва съдържанието му. Твърденията на ищеца са, че това споразумение е подписано само от кредитополучателя.Поради изложеното споразумението следва да бъде обсъдено като доказателство. Същото е сключено между цесионера –ищец в настоящото производство и ответника кредитопоучател И.Д.Д., осъществяващ търговска дейност като ЕТ „Б. И.Д.“. Страните са приели за безспорно установено че към момента на сключването му 27.03.2018 година съществува непогасено валидно и изискуемо задължение на длъжниците към кредитора, произтичащо от сключения договор за кредит, във връзка с договор за цесия , което към посочената дата е в общ размер на 57 537, 39 лева, от които просрочена главница 42 111,63 лева, просрочени лихви 15 125, 96 лева и такси 299, 80 лева като с подписването му длъжникът декларира, че е валидно уведомен за извършеното прехвърляне на вземане отстрана на кредитора – цесионер. Съгласно чл.2, ал.1 длъжникът се е задължил да внесе сумата от 17 261, 22 лева, представляваща 30% от целия дълг към кредитора в срок до 30.04.2018 година като съгласно ал.3 с постъпването на пълния размер на тази сума, кредиторът се съгласява да счита, че всички задължения на длъжниците са напълно погасени и се задължава да не предявява каквито и да било претенции за тяхното заплащане от длъжника. По силата на чл.3, ал.2 от споразумението при неизпълнение на договореното, споразумението се прекратява като кредиторът начислява цялата дължима лихва върху главницата от датата на подписване на споразумението до пълното й погасяване, при което цялата непогасена част от остатъчния дълг става изцяло изискуема. Видно от експертизата, длъжникът е внесъл само 500 лева на 30.08.2018 година.
Споразумението не е подписано от солидарния длъжник Б.Д., осъществяваща търговска дейност като ЕТ „А.ЗА И.П.за П.Д.П.– д-р Б. Д.“, поради което не го обвързва.
Неоснователно е въведеното от ответника И.Д., чрез особения представител (л.164) оспорване на съдържанието и истинността на вписаните обстоятелства в представения от ищеца оригинал на извлечение от счетоводните книги на банката и истинността на вписаните в него обстоятелства.
Разпоредбата на чл. 193 ал.1 от ГПК урежда правото на заинтересованата страна в процеса да оспори истинността на представен по делото документ с цел да се обори неговата обвързваща доказателствена сила. Понятието „истински документ" включва „автентичен и верен". Критерий за автентичността на документа е авторството – дали изявлението, което е направено в документа, изхожда от лицето, посочено като издател. Критерий за верността на документа е съответствието между документа и удостовереното с него, като същото се отнася само за свидетелстващите документи, какъвто е извлечението от счетоводни книги.
В конкретния случай ответникът не е оспорил истинността на подписите, следователно, предмет на оспорване не е авторството на частния свидетелстващия документ, а неговата вярност – дали извлечението от счетоводните книги отговаря на удостовереното с него фактическо положение.
Верността на удостоверените факти се установява при съвкупната преценка на доказателствата по делото. Ангажираните по делото доказателства, вкл. изготвената съдебно счетоводна експертиза налагат правния извод за съществуване на задължения по договора за кредит в посочения в счетоводното извлечение период и размер.
Документът отразява всички данни, имащи значение за преценката на изискуемост на претендираните вземания, а само това негово съдържание е относимо. Доколкото кредиторът не се позовава на предсрочна изискуемост, в извлечението следва да бъде удостоверена допуснатата от кредитополучателите забава по плащане на кредита, с настъпил падеж, общият размер на просрочената сума, общият размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума по кредита, включваща главница и непогасената договорена лихва, както и размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. В документа е ясно отразена началната сума на договорения кредит и промяната му при двата анекса за увеличаване на размера на кредита и преструктурирането му, както и общия сбор на извършените плащания и непогасения остатък.
В практиката на съдилищата е установено тълкуването, че доколкото ЗСч не дефинира задължителните реквизити на извлечението от сметка, то нередовността или непълнотата на документа следва да бъде обоснована с конкретно нарушение на законова разпоредба, каквито оспорвания не са въведени.
Отделно от това самото извлечение, като документ, удостоверяващ размера на изискуемите задълженията към определен момент носи печат на банката –цедент и подписи на упълномощени лица, които не са оспорени.
Видно от неоспорената по делото справка за дълг на ЕТ „Б.-И.Д.“ (л.151) данните за дълга на кредитополучателя се припокриват с тези по счетоводното извлечение от книгите на банката.
С депозираното потвърждение за извършена цесия (л. 92 ), издадено на основание чл. 2, ал. 1. от договора за прехвърляне на вземания, прието като доказателство по делото (л.182), се установява, че банката – цедент е потвърдила, че вземането по договора за цедирани на „М.Б.“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. лихви и права по запис на заповед, като се потвърждава и упълномощаването на „М.Б.“ ЕАД от името на цедента да уведоми длъжника по вземането.
Съдът не споделя въведеното от ответника И.Д. оспорване на потвърждението (л.163) поради липса на дата в документа. Наличието или липсата на достоверна дата, не се отразява на автентичността на документа. Формалната доказателствена сила на документа се отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство и не обхваща датата и мястото на съставяне на документа.
От представените по делото Договор за прехвърляне на вземания №5300/1946 от 21.06.2017г., ведно с приложен списък на прехвърлени вземания (л.28 и л.158), по доказателствената стойност на който съдът се е произнесъл по-горе, представени в оригинал в о.с.з., се установи, че банката е прехвърлила вземането си по процесния договор за кредит, сключен с ЕТ „Б.Д.“ на ищеца (цесионер), посочено в приложение № 1- прехвърлено вземане № 779025, в общ размер от 57 537 лв. от които 42 112 лв. – главница, 15 126 лв. –лихви и 300 лв. - такси.
Съгласно чл.1, ал.2, т.1 от договора за цесия, вземанията се прехвърлят с всички права и задължения по кредита, с привилегии, обезпечения, лихви и други принадлежности.
При така установеното съдът взе предвид
следното от правна страна:
Предявени са обективно
и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал.3 ЗЗД. Исковете са насочени
срещу едноличните търговци и физическите лица, които са ги регистрирали. Съдът
държи сметка, че физическото лице и регистрирания от него едноличен търговец не
съставляват различни правни субекти (така Решение № 26/24.07.2018 по т.д.
№1853/2017 на ВКС, ТК; Решение № 80 по т.д.№ 287/2011 г. на І т.о. на ВКС;
Решение № 437 по гр.д.№ 70/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.;Решение № 855 по гр.д.№
123/2003 г. на ВКС, ІІ г.о.).
Регистрацията на
едноличен търговец по смисъла на чл.56 и сл. от ТЗ единствено ползва
физическото лице, осъществяващо търговска дейност по занятие, за нуждите на
водене делата му по търговски начин, като формално отграничава
имуществото му от това на физическото лице, с оглед оперативно обслужване на
търговската му дейност и правоотношенията с контрахенти,
в които встъпва при осъществяване на същата, както и правоотношенията му с фиска. Имуществото на едноличния търговец е
неразделна част от имуществото на физическото лице и независимо от формалното
им отграничаване и с двете същият отговаря, както за
задълженията си, възникнали от сделки и действия като търговец, така и за
задълженията си по имуществени отношения, в които влиза в частния си живот.
Обстоятелството, дали конкретното правоотношение - предмет на спора – е
сключено от физическото лице, с последици относими
към търговското му предприятие или такива спрямо частния му живот са
обстоятелства, свързани с формално отграниченото
имущество на търговеца, спрямо личното му имущество./ в този смисъл решение от
24.07.2018 година по т.д.№ 1853/2017 година на ВКС, ТК/
Ето защо, съдът
приема, че исковете са предявени срещу И.Д.Д.,
действащ чрез ЕТ „Б.-И.Д.“ и Б.Д., действаща чрез ЕТ „А.ЗА И.П.за П.Д.П.д-р Б.Д.“.
С оглед разпределената доказателствена тежест, ищецът следва да установи вземането си на претендираното договорно основание (договор за цесия), в претендирания размер, както и че ответниците са надлежно уведомени за цесията. Ищецът следва да докаже наличието на сключен договор за кредит и анекси, в съответствие с императивните законови разпоредби, че е изправна страна по договора като е предоставил заемната сума, постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва, настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните обезщетение за забава и такси, като установи вземанията си и по размер.
Ответниците следва да докажат всички факти, които твърдят да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания в т. ч. и възраженията за наличие на законови предпоставки за обявяване на договора за недействителен, т. е. противоречие със закона и накърняване на добрите нрави и наличие на неравноправни клаузи, както и възраженията си за нищожност поради невъзможен предмет и изтекла погасителна давност.
На първо място, следва да се разгледат възраженията на ответниците за недействителност на договор за кредит по въведените твърдения за неравноправни клаузи по ЗЗП, както и тези за липса на съществени клаузи по чл.20 ЗЗП и противоречие на договора за кредит с добрите нрави.
Основният въпрос в случая се свежда до приложимия правен режим към договора за кредит. Дали това следва да бъде общият режим на ЗЗД и ТЗ, или специалният правен режим по ЗПП и ЗПК, както и в какво качество ответниците са сключили договора, като физически лица или като търговци. За да отговори на тези въпроси, съдът изхожда от съдържанието на договора и възникналото въз основа на него облигационно правоотношение. В § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП е посочено, че потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейността, както и всяко физическо лице, което като страна по договор по същия закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Видно от представените по делото писмени доказателства, ответниците са сключили договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“, като и двамата ответници са с посочени данни за търговска регистрация, Булстат и седалище, т.е. данни за еднолични търговци.
Видно от текста на договора (чл.1, ал.1), кредитът е отпуснат за покриване на краткосрочни оборотни нужди. Доколкото оборотът е част от икономическата дейност на търговеца, съдът счита, че кредитът е предназначен за покриване на разходи от търговска дейност на кредитополучателя, а последният се е задължил в качеството си на търговец.
По изложените съображения, съдът счита, че между ищеца и ответниците е сключен договор за банков кредит, който има правната характеристика на търговска сделка с уредбата в чл. 430-432 ТЗ. В процесния случай, договорът за кредит е сключен с кредитополучател за финансиране на дейността му като едноличен търговец. Затова той не може да се ползва от разпоредбите на Закона за защита на потребителите, по арг. на параграф 13 т.1 от ДР на ЗЗП, доколкото договорът обслужва неговата търговска дейност, поради което той не е потребител по смисъла на чл.2 от Директива 93/13/ЕИО на съвета от 05.04.1993 г., въведена с чл. 13а т.9 от ДР на ЗЗП. Ето защо процесният договор не попада под защитата, предвидена в този нормативен акт.
Едновременно с кредитополучателя по договора за кредит като съдлъжник, при условията на чл. 101 ЗЗД (арг. чл.1 и чл. 7а от договора – л.138 и сл.) се е задължил и вторият ответник -Б.И.Д. - регистрирала ЕТ „А.ЗА И.П.за П.Д.П.д-р Б.Д.“. Следва да се разгледа и правното положение на солидарния длъжник, доколкото от него са наведени самостоятелни основания за това, че в качеството си на солидарен длъжник по договора същият имал качеството на потребител и се ползва от защитата по ЗЗП.
Според ВКС (решение № 38, постановено по
т.дело № 2754/2015г. на ВКС, ТК по чл.290 и сл. ГПК), физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ
такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на
потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на защитата на
ЗПП, в т.ч. на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за
цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. С оглед установяване на качеството „потребител“, съдът
следва на базата на конкретните обстоятелства по делото да извърши преценка, дали
при встъпването в дълг, физическото лице - съдлъжник
е действало за цели извън рамките на всяка търговска или професионална дейност
и съобразно това да направи извод, дали ответникът има качеството на потребител
по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП. Видно от договора
за кредит и анексите към него, съдлъжникът Д. фигурира
и се задължава като ЕТ „А.ЗА И.П.за П.Д.П.д-р Б.Д.“. При наличието на такива
факти следва, че Б.Д. е сключила договора за кредит съдържащ клауза за встъпване
в дълг, в качеството си на търговец, поради което не може да се приеме, че
задължаването като физическото лице е извършено за цели, извън и независимо от
всяка търговска дейност. С оглед на тези обстоятелства, съдът приема, че
ответникът Д. не е потребител по смисъла на параграф 13 от ДР на ЗЗП и не се
ползва със защитата, установено по Глава Шеста от ЗЗП, поради което
неоснователно се иска спрямо нея да бъдат приложени разпоредбите на ЗПП.
Неоснователно е възражението за нищожност
на клаузите по чл.1, ал.3 и ал.4, чл.5, ал.2, чл.6, чл.7, чл. 20 и чл. 21, ал.2
и ал.3 от договора за кредит, поради накърняване на добрите нрави. Съдът не
констатира противоречие на цитираните клаузи със закона (ЗЗП ) или добрите
нрави.
Накърняване на добрите нрави има, когато
договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата
несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното положение на
другата страна. В конкретния случай, не би могло да се говори за
по-неравностойно положение на едната или другата страна, доколкото и двете
страни са търговци. В случая не намира приложение и уредбата на Закона за
защита на потребителите, досежно неравноправните клаузи в договорите с
потребителите, които са нищожни.
Следва да се отбележи, че възражението за
нищожност е предпоставено от уговарянето на
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, поради което е налице и съвпадение в
квалификацията, независимо от основаването й едновременно на разпоредби на ЗЗП
и ЗЗД (така Определение
№15/10.01.2019 по дело №1444/2018 на ВКС, ТК, I т.о.).
На следващо място необосновани са доводите на ответника Б.И.Д., регистрирала ЕТ „А.ЗА И.П.за П.Д.П.д-р Б.Д.“, досежно качеството й „поръчител“. Видно от приложените по делото писмени доказателства, посоченото лице не се е задължило при условията на чл.138 от ЗЗД, а съгласно чл. 101 от ЗЗД, като не е поело задължение да „поръчителства“, а е встъпило като „съдлъжник" по кредита, наред с главния длъжник. Липсват основания да се сподели тезата, че се касае за възникване на облигационна връзка по договор за поръчителство, тъй като не са налице уговорки за акцесорност и несамостоятелност на задължаването, присъщи за този правен институт. Следователно, не би могло да се обсъжда погасяване на задълженията им по реда на чл.147, ал.1 ЗЗД, както се претендира.
Неоснователно е въведеното от ответниците оспорване на активната легитимация на ищеца. Последният има качеството на цесионер по договор за прехвърляне на вземания № 5300/1946 от 21.06.2017 година, сключен с предишния кредитор на ответника - „Ю.Б.“ АД, по силата на който са му прехвърлени вземания срещу ответника, произтичащи от договор за кредит и анексите към него, по които Б.Д., действаща като ЕТ „А.ЗА И.П.за първична стоматологична помощ д-р Б.Д.“ е солидарно задължена. По делото се установи, че прехвърлените на ищеца вземания срещу длъжника са индивидуализирани относно основанието, от което произтичат, техния вид и размер и задължено лице.
Ответниците оспорват валидността на договора за цесия, като твърдят, че няма предмет, тъй като към датата на сключването му прехвърлените вземания са били неиндивидуализирани, неликвидни и неизискуеми. Възражението е неоснователно.
За валидността на договора за цесия се изисква цедираните вземания да могат да бъдат прехвърляни, да са реално съществуващи и престацията да бъде определена или определяема. Видно от приложение №1 на прехвърлените вземания – списък на длъжниците и вземанията по договора, представляващ неразделна част от договора за цесия, прехвърлените на ищеца вземания срещу длъжника са индивидуализирани по основание, вид, размер и задължено лице В конкретния случай се установи, че при сключване на договора за цесия цедираните вземания са били валидни, надлежно индивидуализирани, определяеми и изискуеми, следователно изискванията за валидност на прехвърлянето са били изпълнени и възражението на ответниците следва да се отхвърли като неоснователно.
Ответникът солидарен длъжник твърди, че не е уведомен за извършената цесия. Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането (така решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.). С решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., е прието, че по силата на принципа за свободата на договарянето (чл. 9 от ЗЗД) няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а е само за противопоставимост, поради което длъжникът може да възразява успешно за недължимост, поради липсата на уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението (така Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС, IV г. о.). Само по себе си липсата на уведомяване не води до отсъствието на дълг към новия кредитор.
Същевременно съдът намира, че няма пречка, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане ( така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., както и постановени по реда на чл. 290 ГПК ТР ОСГК на ВС на НРБ № 1/54 г., а също така и решение № 3 по т. д. 1711/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 78 по т. д. 2352/13 г. на ВКС, II т. о).
По отношение на ответника кредитополучател страните не спорят за уведомяването му за цесията. Като освен изложеното, по делото се установи, че този ответник е направил плащане към ищеца, с което е извършил частично погасяване.
Неоснователно е и възражението, че цесията не е произвела действие поради липса на доказателства за плащане на цената по този договор, както и непосочване на дата в потвърждението за станалата цесия. В действителност договорът за цесия от 14.09.2007 година е уговорен като възмезден и по делото няма пряко доказателство за плащане, но след като старият кредитор е потвърдил прехвърлянето на вземането, евентуално неплащане на цената касае вътрешните отношения между цедента и цесионера, като цедентът признава за валидна цесията. Ето защо съдът счита, че прехвърлянето на вземането е валидно извършено, поради което възражението на ответника е неоснователно. Доколкото ответниците не оспорват датата, на която вземанията са прехвърлени, ирелевантно се явява обстоятелството дали потвърждението съдържа датата на придобиването на тези вземания.
Воден от доказателствата по делото, съдът приема, че към момента на сключване на договора за цесия е съществувало задължение към цедента в на ответниците И.Д.Д., регистрирал ЕТ „Б.– И.Д.“ и Б.И.Д., регистрирала ЕТ „А.ЗА И.П.за П.Д.П.д-р Б.Д.“ в режим на солидарна отговорност. Това задължение не е изпълнено, и като се има предвид изложеното по-горе и установения със ССчЕ негов размер, предявените от ищеца искове се явяват доказани по основание.
Частично основателно е въведеното възражение от солидарния длъжник - ответника Б.И.Д., регистрирала ЕТ „А.ЗА И.П.за П.Д.П.д-р Б.Д.“ за изтекла погасителна давност на вземането.
По отпуснатия бизнес кредит приложима е общата погасителна давност, която съгласно чл.110 от ЗЗД е петгодишна. По арг. от чл.114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. По силата на чл.1, т.2 от договора крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 120 месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита, която страните не спорят и се установява от приобщените доказателства, че е 15.09.2007 година и изтича на 15.09.2017 година. Установи се, че сумите по кредита са усвоени, а вземането не е обявено за предсрочно изискуемо. Установени са датите на изпадане в забава за непогасени вземания по кредита: за главници на 21.09.2010 година, за лихви на 21.09.2009 година и за разноски на 21.11.2009 година.
Обстоятелството, че банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем в продължение на повече от пет години, считано от последната платена от длъжника вноска), не освобождава кредитополучателя-длъжник от задължението да плаща месечните погасителни вноски на съответните им падежи, тъй като крайният срок на погасяване на кредита е 15.09.2017 година. При разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става изискуема с настъпването на съответния падеж. Следователно приложимият закон налага общата петгодишна давност да бъде отчетена за всяка от падежиралите вноски по плана.
Исковата молба е предявена на 25.10.2018 г. и
прекъсва течението на погасителната давност по отношение на всички анюитетни вноски, дължими след 25.10.2013 г., съгласно
чл.116 б.”б” ЗЗД. Следователно дължими са всички вноски по главницата, с оглед
падежа на 21-о число на месеца, т.е.
последните 48 вноски по главницата или общо 25 175,86 лева.
Съгласно уточнителната молба на ищеца от 26.11.2018 година претендираната възнаградителна лихва в размер на 10 427, 72 лева се отнася за периода 21.09.2009 година – 23.02.2011 година и следователно е погасена по давност, както и наказателната лихва в размер на 91,49 лева за периода 21.10.2010 година до 23.02.2011 година.
Претендира се мораторна лихва за забава върху общия размер на главницата – 42 111,63 лв за периода 25.03.2016 г.-03.08.2017 година. Следва да се съобрази, че към 25.03.2016 година не е била дължима цялата главница, предвид погасителния план, на който се позовава ищецът до септември 2017 година и доколкото кредита не е обявен за предсрочно изискуем.
Мораторната лихва за забава преизчислена служебно чрез електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва, по реда на чл.162 ГПК, за периода 25.03.2016 година до 03.08.2017 година върху непогасеното по давност вземане и съответно падежиралите вноски възлиза на сумата от 718,33 лева.
Относно първия ответник И.Д.Д., осъществяващ търговска дейност като ЕТ „Б.– И.Д.“ давността на вземането не е изтекла. Същият с подписаното споразумение на 27.3.2018 година е признал вземането (чл.116 б.”А” ЗЗД) и с това е заличен ефектът от изтеклата до този момент погасителна давност, включително за първите дължими вноски по кредитния договор. От прекъсването на давността с признанието започва да тече нова давност (чл.117 ал.1 ЗЗД), която към момента на подаване на исковата молба не е изтекла.
Поради изложеното, предявените искове следва да бъдат уважени изцяло по отношение на ответника И.Д.Д., осъществяващ търговска дейност като ЕТ „Б.–И.Д.“ и частично по отношение на солидарния длъжник Б.Д., осъществяваща търговска дейност като ЕТ „А.ЗА И.П.за П.Д.П.д-р Б.Д.“ за сумата от 25 175,86 лева – главница по цедирано вземане по договор за кредит от 14.09.2007 година , ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното заплащане на вземането и за сумата от 718, 33 лева- законна лихва за забава върху главницата за периода 26.03.2016 година до 03.08.2017 година, като в останалата част предявените искове следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност и неоснователни.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът и вторият ответник имат право на разноски.
Ищецът представя списък за разноски в размер на 5297,29 лева- за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за съдебно-счетоводна експертиза и за особен представител на първия ответник.
Ответникът Б.Д. претендира разноски 2270 лева за адвокатско възнаграждение. Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на втория ответник, което е неоснователно, с оглед предвидения в Наредба № 1/2004 година за минималните адвокатски възнаграждения хонорар.С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден , на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на втория ответник направените по делото разноски в размер на 1248, 50 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът И.Д.Д., осъществяващ търговска дейност като ЕТ „Б.– И.Д.“ следва да понесе отговорността за направените от ищеца разноски в пълен размер.
С оглед изхода на делото и частичното уважаване на исковете по отношение на втория ответник , същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1360,03 лева, съразмерно на уважената част на исковете. Доколкото отговорността за съдебни разноски е разделна, то по отношение на сумата от 1360, 03 лева/като част от общо претендираните разноски - сумата 5297, 29 лева/ –същата следва да бъде понесена поравно от двамата ответници, а за разликата- 3937,26 лева следва да бъде отговорен само първия ответник.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, регистриран и осъществяващ търговска дейност като ЕТ „Б.– И.Д.“, с ЕИК*********, с адрес гр. София, р-н Красно село, ж.к. „Красно село“, ул. „********* да заплати на „М.Б.“ ЕАД, с ЕИК********, с адрес ***, р-н Сердика, бул. „*********, представлявано заедно и поотделно от Н.К.П.и П..В., на основание чл. 99, ал.3 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД , вр.чл.430 ТЗ, сумата от 42 111, 63 лв. представляваща главница по договор за банков кредит № BL 8747 от 14.09.2007 година, анекс №1 от 03.04.2008 година и анекс №2 от 20.08.2009 година и погасителен план, от която сума до размера на 25 175,86 лева осъжда в условията на солидарна отговорност с Б.И.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, регистрирана като ЕТ „А.ЗА И.П.за П.Д.П.д-р Б.Д.“, ЕИК ********, с адрес *** , ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-25.10.2018 година до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля предявения иск за главницата в условията на солидарна отговорност по отношение на втория ответник, в частта за разликата над уважената сума от 25 175, 86 лева до пълния претендиран размер от 42 111,63 лева като неоснователен поради погасяването му по давност.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, регистриран като ЕТ „Б.– И.Д.“, с ЕИК*********, с адрес гр. София, р-н Красно село, ж.к. „Красно село“, ул. „********* да заплати на „М.Б.“ ЕАД, с ЕИК********, с адрес ***, р-н Сердика, бул. „*********, представлявано заедно и поотделно от Н.К.П.и П..В., на основание чл. 99, ал.3 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД сумата от 10 427,72 лв. представляваща дължима възнаградителна лихва /по чл.3 от договора за кредит/ за периода от 21.09.2009 година до 23.02.2011 година и сумата от 91,94 лв. представляваща дължима наказателна лихва /по чл.4 от договора за кредит/ за периода от 21.10.2010 година до 23.02.2011 година, като отхвърля предявените искове за посочените суми в условията на солидарна отговорност по отношение на втория ответник Б.И.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, регистрирана като ЕТ „А.ЗА И.П.за П.Д.П.д-р Б.Д.“ като погасени по давност.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, регистриран като ЕТ „Б.– И.Д.“, с ЕИК*********, с адрес гр. София, р-н Красно село, ж.к. „Красно село“, ул. „********* да заплати на „М.Б.“ ЕАД, с ЕИК********, с адрес ***, р-н Сердика, бул. „*********, представлявано заедно и поотделно от Н.К.П.и П..В., на основание чл. 99, ал.3 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД , вр.чл.430 ТЗ, сумата от 5 718,02 лв. представляваща дължима лихва върху главниците по договор за банков кредит № BL 8747 от 14.09.2007 година, анекс №1 от 03.04.2008 година и анекс №2 от 20.08.2009 година за периода от 25.03.2016 година до 03.08.2017 година, от която сума до размера на 718,33 лева осъжда в условията на солидарна отговорност с ответника Б.И.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, регистрирана като ЕТ „А.ЗА И.П.за П.Д.П.д-р Б.Д.“, ЕИК ********, с адрес ***, като отхвърля иска по отношение на втория ответник за разликата над уважената сума от 718, 33 лева до пълния претендиран размер от 5 718, 02 лева като неоснователен;
ОСЪЖДА И.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** регистриран и осъществяващ търговска дейност като
ЕТ „Б.– И.Д.“, с ЕИК*********, с адрес гр. София, р-н Красно село, ж.к. „Красно
село“, ул. „********* и Б.И.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, регистриран и
осъществяващ търговска дейност като ЕТ „А.ЗА И.П.за П.Д.П.д-р Б.Д.“, ЕИК ********,
с адрес *** на основание чл.78 , ал.1 ГПК да
заплатят на „М.Б.“ ЕАД, с ЕИК********, с адрес ***, р-н Сердика, бул. „*********,
представлявано заедно и поотделно от Н.К.П.и П..В., направените по делото разноски
в размер 1360, 03 лева.
ОСЪЖДА И.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** регистриран като ЕТ „Б.– И.Д.“, с ЕИК*********, с
адрес гр. София, р-н Красно село, ж.к. „Красно село“, ул. „*******“ № на основание
чл.78 , ал.1 ГПК да заплати на „М.Б.“
ЕАД, с ЕИК********, с адрес ***, р-н Сердика, бул. „*********, представлявано
заедно и поотделно от Н.К.П.и П.В.направените по делото разноски в размер на 3937,26
лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕАД, с ЕИК********, с адрес ***, р-н Сердика, бул. „*********, представлявано заедно и поотделно от Н.К.П.и П.В.да заплати на Б.И.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, регистрирана като ЕТ „А.ЗА И.П.за П.Д.П.д-р Б.Д.“, ЕИК ********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 1248, 50 лева, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: