Р
Е Ш Е
Н И Е № 180
27.01.2014 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, 5-ти граждански състав, в закрито заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Стефанова
Виолета Гъдева
като разгледа докладваното от
съдията
Виолета Гъдева гражданско дело №
3377/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл. 435 и сл. от ГПК.
„Българо-американска
кредитна банка” АД, взискател по
изп. дело № 452/ 2012 г. на ЧСИ рег. № 828 /чрез адв. Т./, обжалва постановлението
за разпределение, изготвено по делото, а именно, даването на привилегия на
основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД на вземанията на Община Пловдив -
присъединен взискател по делото - за такса
за битови отпадъци. Иска постановлението да бъде отменено като незаконосъобразно,
а делото - върнато за изготвяне на ново разпределение.
Заявява, че разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т.
2 от ЗЗД - за това, че с право на предпочтително удовлетворение се ползват
вземанията на държавата, съответно на общините, за данъци върху определен /недвижим/
имот - не може да се тълкува разширително, т. к. таксата за битови отпадъци е
нещо различно от данъците върху имотите; представлява плащане на една услуга, т.
е. възмездно плащане.
„Б.И.К.
- консултации и инвестиции” ЕООД и Б. И. К., длъжници, не вземат становище по
жалбата.
Пловдивският
окръжен съд, 5-ти граждански състав, като се запозна с доказателствата
по делото, констатира следното :
Жалбата е
допустима като подадена в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество
е основателна.
ЧСИ разпределя „по т. 2 на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД - вземания на Държавата /като
присъединен по право взискател, чрез Община Пловдив/ за данъци /дължим местен
данък/ върху определен имот, от стойността на този имот - 2058,40 лв.”
Но видно от
удостоверение изх. № **********/2013 г. на Община Пловдив, сумата 2058,40 лв. включва данък върху недвижимите имоти /ведно
с лихвите/ и такса за битови
отпадъци. А съгласно чл. 62, изр. 1 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по
събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на
битовите отпадъци и за поддържане на териториите за обществено ползва- не в
населените места.
Т. е. таксата
действително представлява възмездно
плащане /за това, че всяка такса
е цена на стока или услуга, или предизвикано действие на държавни , съответно
общински, органи, получавани от физически и юридически лица, както и че
разликата между данъците и таксите се изразява в безвъзмездността и задължителността
на данъците, вж. „Държавни и местни тарифни такси”, доц. К.А., изд. 1996 г.,
стр. 12 и стр. 13/. Разпоредбата на чл. 9б от ЗМДТ, за това, че установяването,
обезпечаването и събирането на таксите, както и обжалването на свързаните с тях
актове, се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 - ал. 5, уеднаквява само реда на установяване, обезпечаване,
събиране и обжалване на таксите с този на данъците. А щом таксата е нещо различно
от данъците, вземанията за таксата не се ползват с право на предпочтително удовлетворение
по
чл. 136, ал. 1, т. 2. /За това, че разширителното тълкуване не е средство за разширяване приложното
поле на съответната правна норма, а за изясняване точния смисъл на нормата,,
вж. „Гражданско право, обща част”, проф. Мария Павлова, изд. 1995 г., стр. 125./
По изложените
съображения постановлението е незаконосъобразно.
По изложените
съображения жалбата трябва да бъде уважена.
Така
Пловдивският окръжен съд, 5-ти граждански състав,
Р
Е Ш
И :
ОТМЕНЯ постановлението за разпределение /от
20.09.2013 г./, изготвено по приложеното изп. дело № 2012828400452/2012 г.
на ЧСИ рег. № 828.
ВРЪЩА делото за изготвяне на ново разпределение.
Решението
може да се обжалва - пред Пловдивския апелативен съд, в едно-седмичен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :