№ 24
гр. Радомир, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20241730100708 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от Т. О. А. срещу „Сити
Кеш“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от
Закона за защита на потребителите.
В срока за отговор на исковата молба ответното дружество „Сити Кеш“ ООД е депозирало
насрещен иск срещу ищеца по първоначалния иск, който насрещен иск е с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за потребителски кредит № . г.,
подписан с ответното дружество „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил в заем сумата в
размер на 650,00 лева, при ГПР – 47,92% и годишен лихвен процент – 40,00%. В чл. 11, ал. 1 от
договора за кредит било предвидено, че кредитополучателят дължи заплащането на неустойка в
размер на 367,26 лева за непредоставяне на обезпечение (съгласно чл. 5 от договора) във вид на
безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица.
Счита, че клаузата на чл. 11, вр. чл. 5 от договора за потребителски кредит е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 - 3 ЗЗД. Според ищеца клаузата за неустойка цели да заобиколи
забраната на чл. 143, т. 3 ЗЗП, тъй като от задължението за представяне на обезпечение следвало, че
кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от
потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от
неизпълнение на това свое задължение, с оглед на което неустойката излизала извън присъщите ú
по закон функции, което водело до нейната нищожност поради противоречие с повелителни норми
на закона – чл. 146, ал. 1 ЗЗП и противоречие с добрите нрави. Уговорката относно процесната
неустойка противоречала и на разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП, която предвиждала забрана за
уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Според ищеца клаузата за неустойка е нищожна, тъй като не била индивидуално уговорена и
1
ответникът нямал възможност да влияе върху съдържанието ú. Отделно от това, размерът на
дължимата неустойка не бил включен при формиране на ГПР по договора и по този начин се
заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК
По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да прогласи за
нищожна клаузата, съдържаща се в чл. 11, вр. чл. 5 от договор за потребителски кредит № . г.,
сключен между Т. О. А. и „Сити Кеш“ ООД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е изложил
твърдения, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това
клаузите по договора били уговорени индивидуално с потребителя, същите били ясно и точно
описани и давали на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му
задължение към търговеца.
Наред с това, кредитополучателят разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ
от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което получил още с предоставения му
стандартен европейски формуляр.
Твърди, че при сключване на процесния договор кредитополучателят не е предоставил
обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщане на предоставения заем, а от
своя страна кредиторът направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова
обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната неустойка,
като дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и
съответно да не плаща неустойка.
Противно на изложеното в исковата молба, с клаузата за неустойка не се заобикаляла
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на ГПР били спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, като ГПР не надхвърлял пет пъти размера на законната
лихва за забава.
Неоснователно се твърдяло от страна на ищеца и че клаузата за неустойка била нищожна
поради липса на проверка на кредитоспособността на кредитополучателя, тъй като такава проверка
била извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на
кредитополучателя, още повече, че ЗПК предвиждал единствено административнонаказателна
отговорност за кредитор, който не е извършил такава проверка.
Сочи и че на самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на договора
и отделните му клаузи се оборвали от факта, че между страните имало сключени общо шест
договора, които съдържали уговорка за заплащане на неустойка, като в случая вместо да упражни
правото си да прекрати договора, да поиска продължаване на срока за предоставяне на обезпечение
или за замяната му с друг вид, кредитополучателят по своя инициатива сключил още пет договора с
уговорка за заплащане на неустойка. Въпреки твърденията за нищожност на клаузата за неустойка,
ищецът сключил с ответното дружество общо шест на брой договора, с уговорка за заплащане на
неустойка, с оглед на което не можело да се твърди липса на индивидуално договаряне на клаузите
по договорите, както и липса на информираност за условията и последиците от процесните клаузи,
доколкото потребителят се запознал с тях многократно и всеки път имал възможност да не се
задължава с тях.
По изложените съображения, моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
От своя страна, ответникът по първоначалния иск - „Сити Кеш“ ООД, е предявил срещу ищеца
насрещен иск за осъждането му да заплати сумата от 328,00 лева – главница по договор за
2
потребителски кредит № . г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на насрещната искова молба – 13.09.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението.
В срока по чл. 131 ГПК ищецът (ответник по насрещния иск) не е подал отговор.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С
писмена молба поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да прогласи за
нищожна клаузата, съдържаща се в чл. 11, ал. 1, вр. чл. 5 от договор за потребителски кредит № . г.
Ответното дружество „Сити Кеш“ ООД, редовно призовано, не изпраща представител в
съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
Страните не спорят, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че
между същите е съществувало облигационно правоотношение, произтичащо от договор за
потребителски кредит № . г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата в размер на 650,00
лева, при ГПР – 47,92% и годишен лихвен процент – 40,00%. В чл. 11, ал. 1 от договора за кредит е
предвидено, че кредитополучателят дължи заплащането на неустойка в размер на 367,26 лева за
непредоставяне на обезпечение (съгласно чл. 5 от договора) във вид на безусловна банкова
гаранция или поръчителство на едно или две физически лица.
От представеното по делото извлечение за извършени и предстоящи плащания по договор за
паричен заем № . г. се установява, че ищецът е извършил плащания в общ размер на 318,66 лева по
договора за кредит.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на
потребителите:
По делото не е спорно, че страните са били в облигационно правоотношение по сключен
договор за потребителски кредит № . г., съгласно който на ищецът е предоставен кредит в размер на
650,00 лева. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключване на
договора, е действало извън рамките на своята професионална дейност. Ответникът е финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Следователно, страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит, в чл. 11 от същия е уговорена и
клауза за неустойка в размер на 367,26 лева, дължима за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение. За длъжника е предвидено задължение (чл. 5 от договора) да
предостави обезпечение на кредита, под формата на банкова гаранция или поръчителство. При
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, се начислява посочената
3
неустойка, платима разсрочено заедно с месечните вноски по погасителния план. Така
регламентирана в договора, съдът намира клаузата за неустойка за недействителна, тъй като на
първо място същата излиза извън присъщите ú функции, което личи от предвидените в договора
кратък срок за предоставяне на обезпечението – до три дни след сключването на договора, и
многобройни изисквания към евентуалните поръчители, респ. изискването за предоставяне на
банкова гаранция. Налага се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да гарантира
предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя
по договора за кредит – да върне получената сума в уговорения срок и да обезщети кредитора за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да доведе до допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т. е. явява се скрита възнаградителна
лихва. В случай, че кредиторът е искал реално да получи обезпечение на вземането си под формата
на поръчителство, то той е могъл да сключи договора, когато длъжникът осигури поръчител или
при преценка за висок риск от неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договора.
Изводът, че така уговорената неустойката представлява скрита добавка към възнаградителната
лихва, се подкрепя и от начина на изплащане на вземането за неустойка, а именно разсрочено,
заедно с всяка погасителна вноска. С оглед на тези съображения, съдът приема, че вземането за
неустойка е следва да се включи и отчете при изчислението на ГПР по кредита, доколкото
дължимата сума за неустойка реално представлява разход по кредита по смисъла на § 1 от ДР на
ЗПК.
Следователно, при включването на неустойката към разходите по кредита, както е следвало да
стори и кредиторът, то ГПР по процесния договор неминуемо би прехвърлил законоустановения
лимит на разходите по чл. 19, ал. 4 ГПК, а именно ще бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. За последното съдът намира, че дори не са
необходими специални познания, предвид размера на неустойката от 367,26 лева, което е над
половината от заемната сума и с оглед задължението за връщане на сумите по кредита на 7 месени
погасителни вноски, т. е. за период по-кратък от година, длъжникът е следвало да възстанови сума
близо два пъти повече от полученото. По силата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 ограничения, се считат за нищожни. В тази насока и при
съобразяване с изложеното, клаузата за неустойка, съдържаща се в чл. 11, вр. с чл. 5 от процесния
договор за кредит е нищожна.
По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД:
Както вече беше посочено, между страните е безспорно, че са сключили договор за
потребителски кредит № . г. В настоящия случай предоставената на ищеца в заем сума е размер на
650,00 лева. От ответника по насрещния иск – Т. А., не се твърди претендираната сума в размер на
328,00 лева, представляваща непогасена част от главницата по кредита, да е платена, като
получаването на същата в брой в деня на сключване на договора – 17.04.2023 г., е удостоверено от
кредитополучателя с подписването на договора за кредит, съгласно чл. 4, ал. 1 от същия. Видно от
съдържанието на представения погасителен план, претендираното вземане е изискуемо, тъй като
уговореният падеж на последната погасителна месечна вноска е на 17.11.2023 г. От приетото по
делото извлечение за извършените и предстоящи плащания по договора за заем се установява, че
заемателят е заплатил по процесния договор за паричен заем сумата от 318,66 лева, включваща
неустойка и лихва. Липсват доказателства за извършени плащания, с които да е погасявана
дължимата главница по договора за кредит.
4
Предвид изложеното, предявеният осъдителен иск от „Сити Кеш“ ООД за осъждане на ищеца
(ответник по насрещния иск) да върне претендираната непогасена част от главницата е основателен
и следва да бъде уважен изцяло. За пълнота е необходимо да се отбележи, че в процесния случай от
кредитополучателя не е предявен иск за прогласяване на недействителността на сключения договор
за кредит – на основание чл. 22 ЗПК, но дори такъв да бе предявен и уважен, и в този случай
същият дължи връщане на непогасената част от главницата по договора за кредит – по аргумент от
чл. 23 ЗПК.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 50,00 лева, представляваща направени разноски по
делото за заплатена държавна такса.
В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник, на когото не е заплатил
адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна
защита и съдействие от 07.12.2023 г. е посочено, че ищецът се представлява безплатно от адв. Г. М.
от САК, поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати (чл. 2, ал. 2 от
ЗА). В настоящия случай, съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото,
намира, че следва да осъди ответното дружество да заплати на адв. Г. М. от САК адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените по делото
разноски по предявения насрещен иск в размер на 50,00 лева – заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата, съдържаща се в чл. 11, вр. чл. 5 от договор за
потребителски кредит № . г., сключен между Т. О. А., с ЕГН: **********, с адрес: ********** и
„Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29,
ет. 7.
ОСЪЖДА Т. О. А., с ЕГН: **********, с адрес: ********** да заплати на „Сити Кеш“ ООД, с
ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 сумата от
328,00 лева (триста двадесет и осем лева) – главница по договор за потребителски кредит № . г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на насрещната искова
молба – 13.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Славянска“ № 29, ет. 7 да заплати на Т. О. А., с ЕГН: **********, с адрес: ********** сумата от
50,00 лева (петдесет лева), представляваща направени разноски по делото.
5
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Славянска“ № 29, ет. 7 да заплати на адв. Г. М. М. от САК сумата от 400,00 лева (четиристотин
лева), представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Т. О. А., с ЕГН: **********, с адрес: ********** да заплати на „Сити Кеш“ ООД, с
ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 сумата от 50,00
лева (петдесет лева), представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6