П
Р О Т О К О Л
23.06.2022
година град Карлово
Карловският районен съд
втори
наказателен състав
На
двадесет и трети юни две хиляди двадесет и втора година
в публично съдебно заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДОНКОВА-КУТРОВА
Секретар: Красимира Божакова
Сложи
за разглеждане докладвано от съдията
НЧХД
№ 792 по описа за * година
На именното повикване в 14:00 часа се
явиха:
Откри се съдебното заседание.
Частният тъжител Г.К.Г., редовно призована, не се явява. За
нея се явява повереник - адв.
Е.П., с пълномощно по делото.
Подсъдимият И.С.Й., редовно призован, явява
се лично.
Подсъдимият С.И.Й., уведомен, явява се
лично.
Подсъдимата ЛЮБКА Д.Й., редовно
призована, не се явява.
За тримата подсъдими се явява адв. С.П.-К., с пълномощно по делото.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
Адв. П. – Да
се даде ход на делото.
Адв. П.-К. – Да
се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице
процесуални пречки по даване ход на делото, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
Сне
се самоличността на подсъдимия.
И.С.Й.
- **, ЕГН **********.
Подсъдимият
И.Й. - Получил съм препис от тъжбата и уточнения към същата и са минали повече
от 7 дни.
СЪДЪТ
разясни на подсъдимия правата му по чл. 55 от НПК.
Подсъдимият
И.Й. – Запознат съм с правата си. Разяснени са ми правата.
ПРИСТЪПИ
СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ПОДСЪДИМИЯ, КАТО СЪДЪТ ГО ПОКАНИ ДА ДАДЕ ОБЯСНЕНИЯ, АКО ЖЕЛАЕ.
Подсъдимият
И.С.Й. – Разбирам обвинението. Не се признавам за виновен. Аз не виждам да има
някаква причина в мен и да бъда обвиняван по това дело. Режимът на свиждане
винаги се е изпълнявал, когато майката е в Б. и когато детето пожелае. До *
година не е имало проблеми с режима на свиждане и винаги се изпълнявало
свиждането между майката и детето.
Говоря за лятото и за седмицата, когато се е падало. Майката се прибира един
път в годината в Б. и напоследък не се е прибирала от около три четири години.
Тя по принцип се прибира един път в годината и когато е идвала си е изпълнявала
режима. Винаги когато майката се прибирала лятото се е срещала с детето. През *
година детето ми сподели, че не иска вече да ходи при майката и да се вижда с
нея. Това беше решението на детето. Детето това ми го каза на мен, че не иска
да ходи при майка си. През * година детето ми сподели, че вече не иска да се
вижда с майка си. Детето ми обясни, каква е причината, относно контрол, хранене
и други като детето такъв начин на живот не води в нашето семейство. Имаше
възбрани относно детето, които майката
налага върху детето, идвайки си за някакви си пет дни, иска да и промени начина
на хранене, начин на излизане, начин на виждане с приятели, абсолютно всичко и затова
детето не искаше да се вижда с майка си. Аз подкрепих детето. Казал съм на
детето, че по принцип трябва да се види с майка си и да не се стига до такива
крайности като институции. Аз винаги съм казвал на детето, че е хубаво да се
вижда с майка си и да контактува по някакъв начин с майка си, независимо какъв дали по телефон или друг начин. Майката
не се обажда по телефона на детето, как да контактува с нея. Майката не търси
изобщо детето. Майката си идва на *, казва предварително три дни преди това,
идва и стои пет дни, но не стои пет дни само в Б., а ходи и в Т.. Целогодишно
майката не търси детето, не му се обажда, само дни преди пристигането го търси.
Не търси детето за рожден ден, за коледа, как е завършила училище, как е
завършила срок, майката не се интересува от тези неща, дали детето има нужда от
нещо. Винаги срещите на майката с детето ставаха чрез съдия изпълнител, тя си
пуска молба към съдия изпълнител и от
там нататък съдия изпълнител ни уведомява и ние отговаряме на съдия изпълнител
пак в писмен вид. Баща ми отговаря на съдия изпълнител, но тези неща се решават
от мен. През * година ги имаше тази същите разправии и детето категорично
отказа да отиде, след което майката дойде с институциите. Тогава аз бях на
работа, баща ми си беше вкъщи. Аз не съм предупреден, че ще дойдат, ако знаех,
че ще дойдат нямаше да отида на работа. Аз работя в гр. П., тук в гр. С. ми е
постоянният адрес, прибирам се тук постоянно ходя, връщам се, имам къде да преспя
и в гр. П.. Не преспивам всяка вечер в П., там имам квартира. Имам постоянен
контакт с детето. Знам, че на първата и третата седмица от месеца трябва да се
срещат майката с детето. Не мога да си спомня през * година през лятото кога е
трябвало да се срещне детето с майката, като дата и месец, но това го има
упоменато и това всичко се извършва със съдия изпълнител. Аз съм на работа, не
съм присъствал на позвъняването, не съм присъствал на случката, която е била
във входа. Доколкото си спомням са помолили баща ми да влезе вътре и хора от
институциите да говорят с детето. Детето категорично пред всичките институции е
отказала, макар че от закрила на детето, някой леко си е превишил правата и е подал
сигнал, това ми известно. Това аз го
разбирам от баща ми, че хора от институциите са дошли. Разговарях вечерта с
детето, след като разбрах какво е станало през деня. Детето не е спирано да
ходи да се вижда с майка си. Детето е казало, че не иска да ходи при майка си и
се прибрала, това е било. Майката си е изпълнявала свижданията винаги до *
година и от там нататък майката търси все някакви причини, че някой е виновен,
търси помощ от социални, Закрила на детето, викат я и говорят с нея психолози
преди години от скоро пак, но това е решението на детето. От развода аз нямам
никакъв контакт с майката и дори не съм я виждал. Аз предварително знам кога майката
ще дойде на свиждане с детето, защото е уведомен преди това съдия изпълнител, т.е. знаем датата, на която тя ще дойде. Тя
иска чрез съдия изпълнител да си получи свиждането, ние отговаряме на съдия
изпълнител за датата на свиждане и тя знае, че на тази дата трябва да дойде да
си вземе детето. Майката търси такъв контакт чрез съдия изпълнител и всичко да
бъде документирано и винаги е получавала отговор. Разбрах за всичките тези
случаи, които тя е описала и съм ги разбрал на 15 съм разбрал и че на 16 пак е
станало нещо. Контакта ми с детето е доста близък и нищо не се крие от мен. Не
мога да кажа преди години какво е било по дати, не помня и аз се старая тези
неща да ги забравя. Когато и да звънне някой от тяхното семейство не стои до
детето и да му казва какво да прави. Когато детето отвори вратата и влезе вътре
и е отказала значи контакта между майката и дъщерята някъде се е изгубил, те не
могат да се разберат. Аз и моите родители се съобразяваме с желанието на
детето. Аз не спирам детето да се среща с майка си. Аз искам детето да се среща
с майка си. Не съм спирал никога детето да се среща с майка си. Моите родители
също не спират детето да се среща с майка си. Детето само излиза и води
разговор с майката, нито аз съм бил там, нито баща ми и да и казваме да не ходи
при майка си или да се прибере вътре. През * година детето ми сподели, че от
страна на майката е имало контрол върху храна, контрол върху излизаме, контрол
среща с приятели, всичко е под контрол. Да ляга в осем часа вечерта, а тя не
иска да си ляга в осем часа. Детето не искаше да приспи в дома на майка си,
искаше да отиде да се види с нея и вечерта ако може да се прибере. Детето ми
обясни, че не иска да спи в дома на майка си, защото е притеснена, влиза се в
стаята, затваря вратата и се гаси лампата. Не мога да кажа къде е спало детето
когато ходило при майката. Налагането на определени изисквания от майката към
детето не я удовлетворява и от тук тръгва всичко във взаимоотношенията им. След
* година майката не е идвала в Б.. От * година досега аз не съм чул майката и
детето да си говорят по телефон или вайбър. Никога не
съм чувал разговор между майка и дъщеря по телефон, те нямат никакъв контакт. Детето
казва, че майката никога не я търси. Детето ми е показвало какво пише майка и
за рождения й ден, пише с три думи - Честит рожден ден, само това, нищо друго. Все
едно аз поздравявам далечен познат. Не помня майката да е правила подаръци на
детето, освен някакви скромни подаръци, но това в самото начало. Знам, че
детето чакаше един подарък една гривна, но
тя не я получи. Тази гривна беше обещана от майка и, но детето не поучи този
подарък. Не бих казал, че само заради гривна от 80 лева детето ще се разстрои и
ще се настрои срещу майка си, защото съм подсигурил доста по скъпи неща на
детето, които тя е желала и не мисля, че въпросната гривна от 80 лева е раздора
на техните взаимоотношения. През 2018 година не помня и не мога да кажа дали
детето е било разстроено и разочаровано нещо от майката. Имаше един случай,
когато детето трябваше да се види с майката, но тогава майката предпочете да
отиде на Байрям в Т., като не помня коя година беше това. Детето разбра, че
майката е заминала за Т.. Детето очакваше да се види с майка си, но не успя да
се види с нея. Не съм чул никога моите родители да говорят лоши неща за
майката. Всяка една подготовка на детето с майката е била от моя страна с думите –
трябва да отидеш, трябва да се срещнеш с майка си. Детето си подготвя багаж в
куфар и в чанта когато трябва да ходи при майка си. Моите родители са помагали
на детето да си подготви багажа. Ние живеем доста близко и ако иска да си дойде
до нас майката няма да я пусне и затова гледаме да и приготвим багажа точно, за
да няма липси. Когато майката вземе детето тя не го пуска да слезе долу пред
блока да играе с децата. До * година детето Л. с вълнение очакваше срещите с
майка си. През * година детето за първи път отказа да се срещне с майка си,
като преди това трудно, но ходеше на срещи с майка си. Не мога да кажа дали Л.
е била много радостна, когато се е срещала с майка си и дали е била щастлива.
Била е по скоро развълнувана. Л. това го заяви на институциите, че не иска да
се среща с майка си, а не на мен. Така е преценила Л. и така да бъде. След като
дойдоха всичките институции, аз се прибрах и разбрах какво е станало през деня
и това беше решението на Л.. Срещите на двете бяха винаги чрез съдия
изпълнител. Не зная дали майката същата година е съобщила по телефона на
детето, че иска среща с нея. В решението пише срещата на майката да не съвпада
с моят платен годишен отпуск. Имаше такава година, в която майката си дойде, аз
сключих трудов договор с фирмата на баща ми и аз излязох в отпуск. Сключих
трудов договор, защото точно тогава си направих магазина и след това си
направих моя фирма. Сключих трудов договор и излязох веднага в отпуск. Сключих
трудов договор, защото работих във фирмата на баща ми, това е семеен бизнес. Аз
следя хода на това дело. Запознат съм със заключението на вещото лице. Аз нямам
контакт с майката и доколкото знам няма контакт на детето с майката и аз не
виждам какво мога да направя, за да се подобрят отношенията между тях двете. От
двете аз не виждам желание да се срещат и аз няма какво да направя. Не ми е
ясно, че след предходно с.з. майката е правила опити да контактува с детето.
Детето не е споделило с мен, че майката е правила опити да се срещне с детето.
Никой не спира детето да се вижда с майка си. Ние няма да се месим, ако детето
иска да се срещне с майка си. Аз не знам и нямам представа дали детето и
майката наскоро са разговаряли. Знам, че те двете трябва да положат усилия да
се виждат и да се срещат. Детето е достатъчно голямо и може само да реши дали
да се среща с майка си. Детето може само да
вземе решение. Това е решението на детето, желанието на детето и няма как
насила да казвам на детето да се среща с майка си. При разговорите с детето казвам,
че трябва да има контакти с майка си, така съм го поощрявал да се среща с нея,
но не мога насила да принуждава детето да се среща с майка си. Аз искам детето
да има контакт с майка си, но тя си има собствено мислене, собствено желание.
Стараем се когато сме вкъщи да не споменаване майката. На детето не му е приятно
да се говори за майка й, не е споделяла защо. Когато беше по- малка относно
свижданията с майката може някои неща да са се отразили, тя си ги мисли, тя си
ги изживява по някакъв начин. През * година детето отказа да ходи при майка си.
Преди * година детето не е отказвало да се среща с майка си. Казвали сме на детето,
че трябва да отиде при майката, че ще дойде да я вземе, багаж стягаме. Като се
върне от режима с майката, детето не споделя нищо за това как са прекарали. Ако
детето е било лишено от своето всекидневие пет дни преди това, едва ли ще е
доволно от това преживяване при майката. Не съм чул да я води някъде, на море,
на балкан, майката не я води никъде. През * година не съм имал никакъв контакт
с майката, също така с нейната майка и с брат й. Имал съм контакт само със
съдия изпълнител и да е сигурна, че като си дойде ще се срещне с детето. Преди
да бъде образувано изпълнителното дело майката не е имала контакт с мен. Нито
аз съм търсил майката, нито тя ме е търсила, не сме се търсили, нито за хубаво,
нито за лошо. Не сме разговаряли дори когато детето е било болно. Не съм търсил
майката на детето и тя не ме е търсила също. Тя остави детето на две години и
половина и едва ли майка трезво мислеща би направила това, да не вижда детето
си и да търсиш собственото си удоволствие, защото тя това направи. Аз затова се
прибрах след случката да гледам детето за разлика от нея. Като гледам желанието
и към Л. е нулева. Не знам за ходения в социални грижи, нямам спомен и не мога
да кажа.
Адв. П. – Аз съм упълномощена
от моята доверителка и особено след приемане заключението на вещото лице и препоръката на психолога да предложа споразумение, така че двете страни наистина
да положат усилия в отношенията между майка и дете и да бъдат върнати в
границите на нормалното и възможното, за да се даде възможност на моята
доверителка, а и на детето да имат контакти, които би следвало да има между
майка и дъщеря. Естествено доверителката ми е наясно, че няма как да компенсираме
сто процента изминалите години и липсата на контакт с детето, но доколкото е
възможно това може да стане. Това, което аз съм упълномощена да направя в днешно с.з., това е мнението на моята
доверителка и всеки който погледне изпълнителното дело и се запознае с
материалите съдържащи се в същото ще види, че това е едно безкрайно ходене по
мъките години наред и тази майка се е опитвала да се види с детето си и упорито
се споменава тази година, че майката вместо да се види с детето е отишла на
Байрям в Т.. От материалите по делото се вижда, че точно тогава, точно тази
година, когато майката се е прибрала бащата и дядото са се погрижили да сключат
трудов договор на бащата и той веднага
излиза в платен отпуск да не може майката да вземе детето, ето това е. Аз предлагам
от името на моята доверителка да се положат усилия, защото това се прави в
името на детето, а не в името на интереси на баба, дядо, баща и майка. Най
важно в случая е детето и всички ние, включително съдът и защитниците на
страните, трябва да мислим за доброто на
това дете и затова аз правя това предложение. На детето не трябва да се казва
„трябва“ , то трябва да бъде поощрено.
„Трябва“ да се каже на родителите, а детето думата „трябва“ не е редно
да я чува.
Адв. П.-К. – Не се пречи на детето за срещи с майката, дори е поощрявано.
Както се вижда детето само решава дали да се вижда с майката, те никога не са
пречили детето да се вижда с майката. Бабата, дядото и бащата също знаят, че
детето трябва да се поощрява и да вижда с единия и другия родител.
Подсъдимият
С.Й. - Когато детето ми заяви, че няма да отиде при майка си аз я хванах за
ръката и я заведох в отдел Закрила на детето, без майка, без баба, исках да
потърся психологическо съдействие, да поговорим заедно, детето не беше
съгласно, но ние отидохме. На там в З. на д. няма капацитет, там тази жена,
която е починала за съжаление, тя я прие и бях помолен за изляза извън залата,
но в коридора се чуваше всичко, тя с такива крясъци и с такива викове и
заповеден тон „как ти си много малка, ти ще отидеш при майка си“, детето излезе
и реве и ми вика, че втори път, ако го накарам да отидем пак там ще скочи от петия етаж. Сега ни обвиняват с много хубави думи обвити от
адвокатката, но това не е истината и това не е реалността и това не е реалният
живот. Не може един път в годината да отделиш време за майчина л. за детето си,
а трябва да е цяла година под някаква форма и да бъде близо до детето си. Има такива
самолетни билети, които са много евтини и съботи и неделя може да бъде при
детето си за нова година или за рожден ден. Ние не сме пречили на детето да се
среща с майка си. Това са голи приказки на бившата ми снаха, колко се била
тормозила и т.н., като през всичките тези години ние не сме спирали детето да
се срещата с майка си. Ние подготвяме предварително детето да си вземе най
любимите играчки като отиде при майка си и от този стимул какво можем повече да
направим. Ние сме направили всичко необходимо. През тези 15 дни на свижданията
тя не допускаше детето да се качи при нас, защото детето искало да си вземе
нещо от нас, а ние живеем вход до вход. Ние се примиряваме, какво да правим и
това в името на детето да не я тормози.
Подсъдимият И.Й. – Това са толкова години само
дела и дела и това са дела за всичко.
Адв. П. – Моята доверителка положи усилия виждам, че отговор няма никакъв
и затова от името на същата заявявам, че оттегляме тъжбата и моля да прекратите
производството по делото, защото няма смисъл.
Адв. П.-К. – Аз съм приготвила списък с разноски, защото всяко заседание
по 100 лева и трябва да поеме ангажимент да ги плати тези пари. Представям го
този списък. Претендираме за разноски, представям договор и на основание чл. 14
от Наредба №1/09.07.2004 г. претендирам за сумата от хиляда лева. Цялата сума е
хиляда лева, която претендираме по делото. Съгласни сме с оттеглянето на иска и
да се прекрати делото.
Съдът,
като чу становището на повереника на ЧТ счита, че са
налице основанията на чл. 289 ал. 1 вр. чл. 24 ал. 5
т. 4 от НПК за прекратяване на наказателното производство, поради оттегляне на
частната тъжба. При този изход на производството в тежест на частния тъжител
следва да се възложат направените разноски за адвокатско възнаграждение на
защитник. Ето защо
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
наказателното производството по НЧХД № 792/2019г. по описа на Районен съд –
Карлово, поради оттегляне на частната тъжба.
Осъжда
ЧТ Г.К.Г. с ЕГН ********** с адрес ***, на
основание чл. 190 ал. 1 от НПК, да заплати на подсъдимия С.И.Й. с ЕГН **********
с адрес *** сумата от 1000 (хиляда)
лева, представляваща направени разноски в производството за
адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в 15-дневен срок от днес за
присъстващите страни, а за частния тъжител и подсъдимия Л. Й. – в 15-дневен
срок от връчване на съобщението.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което се закри в 14:55
ч.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР:
К.Б.