О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1468 03.06.2020 година град Бургас
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН
СЪД ТРЕТИ СЪСТАВ
На трети юни Година 2020
В закрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска
като
разгледа докладваното от съдия Росен Парашкевов
въззивно гражданско
дело номер 1063 по описа за 2020
година, съобрази следното:
Производството по делото пред
настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба от Главна Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ –МВР, чрез юрисконсулт Т.С., съдебен адрес:*** против Решение № 683 от 24.02.2020 г.,
постановено по гр. дело № 10504/2019 г. по описа на БРС, с което съдът е осъдил въззивника да заплати на Р.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1082.81 лева(хиляда осемдесет и два
лева и осемдесет и една стотинки), представляваща допълнително трудово
възнаграждение за 164.74 часа извънреден труд, представляващи разликата между
реално положения между него нощен труд през периода 01.10.2016г.-28.02.2019г. и
преизчисления такъв с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.12.2019г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 320 лева, представляваща част от направените от ищеца разноски по
делото, съответна на уважената част от иска, като съдът е отхвърлил исковите претенции в останалата част- за сумата от
135.37лева, представляваща допълнително възнаграждение за 22.88 часа извънреден
труд, получен чрез преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от ищеца
нощен труд през периода 01.07.2016г.-30.09.2016г., както и иска за присъждане
на възнаграждение за положен извънреден труд през периода 01.03.2019г.-30.06.2019г.
Със същото решение, съдът е осъдил
страните да заплатят направените по делото разноски съобразно
уважената/отхвърлена част от исковите претенции.
Недоволство от така постановеното съдебно
решение изразява ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ –МВР, което
счита за незаконосъобразно и неправилно, както и за необосновано. Страната
твърди, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на
нормативната уредба.
Моли съда за отмяна на решението и постановяване
на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Излага подробни съображения. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Направено
е искане за спиране на производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, до произнасяне с решение на ВКС по тълкувателно дело№1/2020г. При
условията на евентуалност, в случай че горното искане не бъде уважено,
въззивникът моли, делото да се гледа в негово отсъствие.
В
срока, предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
въззиваемия Р.Д.К., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез адв.И.К.-***. Счита постановеното решение за правилно и
законосъобразно и моли съда да го потвърди. Оспорва наведените във въззивната
жалба доводи. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Предявените пред Районния съд –
Бургас искове са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.187,ал.5,т.2 и ал.6
от ЗМВР.
В рамките на своите правомощия, на основание
чл.267 ГПК и при извършване на проверката по чл.262 ГПК, въззивната инстанция
установи, че въззиваемият Р.Д.К. не е
представил пълномощно, свидетелстващо за представителната власт на адв. К.-БАК
за производството пред Бургаски окръжен съд. Според пълномощното, намиращо се
на л.179 от делото пред Бургаски районния съд, ищецът е упълномощил адв.К. да
го представлява само в производството пред първа инстанция и не е налице
представителна власт за производството пред Бургаски окръжен съд. Предвид
горното, отговора на въззивната жалба от адв.К. – процесуален представител
на Р.Д.К., не отговаря на изискванията на
чл.261, т.2 ГПК.
Следва
да се укаже на въззиваемия Р.Д.К., да потвърди извършените без представителна
власт процесуални действия по подаване на отговор на въззивна жалба.
Относно
искането, направено с въззивната жалба
за спиране на производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до
произнасянето с решение на ВКС по тълкувателно дело№1/2020г.,съдът намира следното:
Спирането на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК се разглежда в
теорията като процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск.
Счита се, че това основание за спиране е налице, когато има висящ процес
относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се
спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат
признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по
спряното производство. Образуваното пред Общо събрание на една от колегиите или
на двете колегии на Върховния касационен съд тълкувателно дело няма за предмет
конкретен правен спор. По него трябва да бъде дадено задължително тълкуване на
съдържанието на закона, а не да бъде признато или отречено едно твърдяно право.
Поради това не може да се приеме, че тълкувателно дело, образувано пред
Върховния касационен съд, съставлява такова друго дело, решението по което ще
има значение за правилното решаване на спора по смисъла на чл.229,ал.1,т.4 ГПК"(Тълкувателно решение № 8 от 7 май 2014 г. на Общото събрание на
Гражданската и Търговската колегия на ВКС).
Предвид горното, съдът намира
направеното искане за спиране на производството по делото за неоснователно,
поради което следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения и на
основание чл. 267 от ГПК, Окръжен съд - Бургас
О П Р Е Д Е
Л И :
ДОКЛАДВА въззивно гражданско дело № 1063 по описа за 2020 година на Окръжен съд – Бургас,
съобразно настоящото определение.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на
производството по делото на основание чл.
чл.229,ал.1,т.4 от ГПК.
УКАЗВА
на Р.Д.К., ЕГН **********, да представи доказателства за представителната
власт на адв. И.К. *** пред въззивната
инстанция, в срок до 14.07.2020г.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.