Определение по дело №369/2020 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 783
Дата: 14 октомври 2020 г. (в сила от 27 октомври 2020 г.)
Съдия: Бистра Радкова Бойн
Дело: 20207270700369
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

    гр. Шумен, 14.10.2020 година

 

 

 

   Административен съд- гр.Шумен в закрито съдебно заседание  на четиринадесети октомври през  две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                   Съдия: Бистра Бойн

 

като разгледа докладваното от съдията АД № 369 по описа за 2020г. на Административен съд– гр. Шумен,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. чл. 266-268 ДОПК е образувано по жалба на С.М.Л. *** срещу Постановление за възлагане на недвижим имот № 61/11.09.2020г. на М.К.- Директор на ТД на НАП Варна по изп.д.№17/2020, изнесен на търг с тайно наддаване, с която се иска отмяната му като нищожно, незаконосъобразно и неправилно действие и спиране на административното производство, поради факта, че притежава самостоятелни права- владение на имота.

      Съдът намира, че жалбата не подлежи на разглеждане по съдебен ред, поради следните съображения:

      По общото правило на чл.148 АПК административните актове могат да бъдат оспорени пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването им по административен ред, освен ако в АПК или в специален закон е предвидено друго. В случая оспореното с жалбата Постановление за възлагане на недвижим имот № 61/11.09.2020г. е издадено в производство за принудително изпълнение по Глава двадесет и пета от ДПК по изп.д.№17/2020, като съгласно правилото на чл.266 ал.1 ДОПК действията на органа по принудително изпълнение, освен когато е предвидено друго в кодекса, могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Правилото в специалния закон изключва правото на засегнатите да изберат пътя за защита, като установява задължителност на административния ред за оспорване на действията на публичния изпълнител чл.253 ДОПК, доколкото не съдържа изключение от реда по чл.268 ДОПК за обжалването на постановлението за възлагане на недвижим имот.

      В настоящия казус е била депозирана жалба от С.Л. срещу Постановление без посочен номер, дата и издател на 10.09.2020г. до НАП, с твърдения за нищожност на постановлението, като се иска действията по възлагане да бъдат отменени като незаконосъобразни и неправилни, нарушаващи правата на собственост на жалбоподателя. Направено е искане на осн.чл.266 ал.4 от ДОПК за спиране на административното производство.

      В резултат от жалбоподателя е било получено уведомително писмо с изх.№12760-12/10.09.20г., от Зам-директор на ТД на НАП Варна, в което се излагат факти по изпълнителното дело и в заключение, жалбоподателят бил уведомен, че е издадено процесното постановление на 11.09.2020г. и че в случай че откаже да освободи имота и предаде ключа на купувача ще бъдат предприети действия за въвод във владение чрез съдебен изпълнител.

          Писмото няма характер на решение по жалба, не издадено от компетентния орган, не взима отношение по твърденията на жалбоподателя и не се произнася по искането за спиране па чл.267 ал.2 т.2 от ДОПК, както и няма диспозитив за отхвърляне на жалбата или отмяна на обжалваното действие. Това е така, защото жалбата на С.Л. е била депозирана преди издаването на оспореното пред съда постановление или същата е била преждевременно предявена. Не е била насочена срещу конкретно действие, а срещу бъдещо такова. Настоящия състав намира, че писмото не представлява годен акт, по който може да се произнесе и в случай, че това бъде направено, жалбоподателя ще бъде лишен от разглеждането на спора пред една инстанция, което би представлявало нарушаване на процесуалните му права за защита в хода на принудителното изпълнение.

         Без да е изчерпан редът за административното обжалване, не е налице акт по чл. 268 ал. 1 от ДОПК, който да подлежи на съдебен контрол и спрямо който да се изследва въпроса за местната подсъдност. В този смисъл е Определение №9209 от 18.06.2019г. на ВАС по адм.д. № 6550/2019г.,1о., според което оспорването по административен ред на действията на публичния изпълнител е абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на достъп до съд. Този извод следва от разпоредбата на чл.268 ал.1 от ДОПК, която предвижда, че не действието по изпълнението, а юрисдикционния акт на решаващия орган подлежи на съдебен контрол.

        По изложените съображения жалбата срещу Постановление за възлагане на недвижим имот № 61/11.09.2020г. следва да бъде изпратена за разглеждане на Директор на ТД на НАП-Варна, доколкото вече има постановен годен акт за оспорване в принудителното изпълнение по реда на чл.267 ал.1 и ал.2 от ДОПК.

        На основание чл.130 ал.4 АПК и чл.159 т.1 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №  369 по описа за 2020г. на Административен съд-гр.Шумен.   

          ИЗПРАЩА делото като преписка за разглеждане на жалбата на С.М.Л. с ЕГН: ********** *** срещу Постановление за възлагане на недвижим имот № 61/11.09.2020г. по изп.д.№17/2020 на Директор на ТД на НАП Варна.

 

          Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред ВАС.

                                                                           Съдия: