№ 5805
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100508388 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20074777/16.01.2023 г., постановено по гр.д. № 8382/2020 г. на
Софийски районен съд, 73 състав, съдът е отхвърлил предявените от „Първа
инвестиционна банка” АД срещу И. Ц. Н. кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове за признаване за установено, че на основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД И. Ц. Н.
дължи на „Първа инвестиционна банка” АД сумата от 2000,00 лева – получена сума по
договор за кредит от 25.10.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 08.02.2019 г., до изплащане на
вземането, сумата от 6269,80 лева – договорна лихва по договора за кредит за периода
от 19.06.2010 г. до 04.02.2019 г., сумата от 3400,98 лева – наказателна лихва за забава
по договора за кредит за периода от 20.06.2010 г. до 07.02.2019 г., сумата от 78,00 лева
– договорно възнаграждение за извършени банкови услуги, сумата от 60,00 лева –
разноски за връчване на нотариална покана, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 8214/2019 г. на СРС, 73 състав. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК съдът е осъдил ищеца „Първа инвестиционна банка” АД да заплати на ответника
И. Ц. Н. сумата от 1450,00 лева – направени по делото разноски.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че страните
по делото са сключили договор за банков кредит на 25.10.2007 г., по силата на който
банката е предоставила сумата от 2000,00 лева. Приел е, че тази сума е била изцяло
усвоена от кредитополучателя, който последно е погасил част от задължението си на
30.04.2010 г. Приел е също така, че на 15.05.2010 г. кредитополучателят за последно е
изтеглил 100,00 лева, след което нито е усвоявал нови суми, нито е погасявал
1
възникналите задължения. Във връзка с тези фактически констатации СРС е заключил,
че договорът е автоматично продължен в съответствие с общите условия до 25.10.2010
г., когато е настъпил крайният срок за ползване на кредита. Според
първоинстанционния съд именно от тази дата е започнала да тече погасителната
давност за процесните вземания. Тъй като по делото не се установявало банката
кредитор своевременно да е предприела действия за спиране или прекъсване на
погасителна давност, искът за главницата бил неоснователен. Във връзка с това
първоинстанционният съд е посочил, че на основание чл. 119 ЗЗД и акцесорните
задължения са погасени по давност.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Първа инвестиционна
банка” АД. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се, че според приложимите общи
условия договорът за кредит овърдрафт се удължава автоматично за едногодишен
период, ако никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договорните
отношения 60 дена преди изтичане на текущия срок. Поддържа се, че доколкото не е
имало изявление на длъжника за прекратяване на отношенията, то договорното
правоотношение между страните е съществувало и към 05.02.2019 г., когато банката е
обявила предсрочна изискуемост. Заявява се, че банката има право, а не задължение да
прекрати договора за кредит при неизпълнение. В тази връзка се твърди, че СРС
неправилно е приел по-ранна дата, от която е започнала да тече погасителната давност,
без да съобрази събраните по делото доказателства и без да съобрази, че особеностите
на овърдрафта са такива, че той няма краен падеж и може да се използва многократно
през действието на договора. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното
решение. Претендират се разноски по делото.
Въззиваемият И. Ц. Н. оспорва жалбата. Поддържа, че първоинстанционното
решение е правилно. Заявява, че с оглед доказателствата по делото последното
усвояване на кредита е от 15.05.2010 г., като договорът е запазил действието си до
25.10.2010 г. Поддържа, че револвиращото действие на договора може да се прояви
само ако дългът е изцяло погасен на определената в договора крайна дата за това.
Оспорва твърдението, че договорът няма падеж, като сочи, че съгласно чл. 1, т. 1, б. „з”
от действащите при сключването общи условия за дата на падеж се счита всяко 5-то
число на месеца, а ако то е неработен ден – първият следващ работен ден. Поддържа,
че в случая е настъпила изискуемостта съгласно договора и съобразно с нея е изтекла
погасителната давност. Предвид изложеното моли решението на СРС да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
2
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 84 ЗЗД.
Страните по делото не навеждат оплаквания срещу следните фактически
констатации на СРС: 1/ че между „Първа инвестиционна банка” АД и И. Ц. Н. е
сключен договор за револвираща международна кредитна карта на 25.10.2007 г., като
първоначално срокът за ползване на овърдрафта е бил до 25.10.2009 г.; 2/ че
процесният договор за банков кредит предвижда възможност за автоматично
подновяване на договора за нов едногодишен период, ако никоя от страните не е
уведомила другата за прекратяване на отношенията помежду им; 3/ че
кредитополучателят И. Ц. Н. за последно е погасил част от кредита на 30.04.2010 г., а
на 15.05.2010 г. за последно е усвоил 100,00 лева, с което е достигнал уговорения
кредитен лимит от 2000,00 лева.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания, че с оглед събраните по делото
доказателства е необоснован изводът на първата инстанция относно момента, в който
са станали изискуеми процесните вземания за главница.
Предвид горното и анализирайки доказателствената съвкупност въззивният съд
приема, че видно от т. 4 от представения от ищеца (настоящ въззивник) Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и представяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-2576/25.10.2007 г.
кредитополучателят се е задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и
по начина, договорени в общите условия.
Видно от т. 1. б. „з” от представените в заповедното производство и неоспорени
от ответника (настоящ въззиваем) общи условия от 2007 г. „падеж” е датата, до която
кредитополучателят е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или не
по-малко от минималната погасителна вноска. За дата на падежа се счита всяко 5-то
число от месеца, а ако то е неработен ден, падежът е първият следващ работен ден.
По арг. от т. 1, б. „к“ от общите условия „минимална погасителна вноска“ е
сумата, която се погасява ежемесечно от датата, следваща края на отчетния период, до
датата на падежа и представляваща 5 % от дебитното салдо към последния ден от
отчетния период, но не по-малко от 10 лева. В случай че усвоеният кредитен лимит е
по-малък от 10 лева, то минималната погасителна вноска е равна на усвоената сума.
Видно от т. 1, б. „ж“ от общите условия отчетният период обхваща всеки период,
считано от 20-то число на месеца до 19-то число на следващия месец.
Съгласно т. 6 от договора в случай че до датата на падежа кредитополучателят
погаси изцяло дебитното салдо, банката не начислява лихва. По арг. от т. 7 от договора
за кредит при частично погасяване на дебитното салдо кредитополучателят заплаща
лихва. Същото е предвидено и в т. 14 и т. 14.1 от общите условия.
На основание т. 8 от договора за кредит, ако до падежа не е платена поне
минималната погасителна вноска, то банката начислява върху неплатената част
наказателна лихва.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд следва да даде
отговор на въпроса от кой момент е започнала да тече погасителната давност за
процесните вземания.
Характерно за кредита овърдрафт е, че кредитополучателят придобива
възможността да заема средства от банката многократно до определения в договора
кредитен лимит. Погасяването на така усвоените средства по договора не се изпълнява
чрез предварително договорени анюитетни вноски, тъй като не е известно каква част
от разрешения кредитен лимит ще бъде усвоена. Освен това погасяването на
задълженията при този вид кредит се извършва с всяко постъпване на средства по
сметката на кредитополучателя.
3
Спецификите относно усвояването на овърдрафта не означават, че при този
договор за кредит липсва падежна дата, от която да настъпва изискуемостта на
формирания дълг. Действително ползването на средствата е изцяло по преценка на
кредитополучателя. В случай обаче на усвояване на суми през отчетните периоди в
срока на действие на договора възникват отделни задължения към банката за
възстановяване на усвоеното. Всяко от така възникналите задължения има отделен
падеж и поради това в различен момент настъпва изискуемостта за него.
На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо. При задължения, подлежащи на изпълнение в срок,
уговорен в полза на длъжника, изискуемостта настъпва с изтичане на срока. При
лихвоносни парични задължения, каквито са задълженията по кредита, срокът е в
полза на длъжника съгласно чл. 70, ал. 3 ЗЗД. Тоест длъжникът може доброволно да
изпълни и преди настъпване на падежа.
Както вече се посочи, съгласно т. 1, б. „з“ от общите условия падежът по
процесния договор за кредит е всяко 5-то число на месеца, следващ месеца, в който е
изтекъл последния отчетен период, през който е усвоена част от кредитния лимит.
Тоест от всяко 5-то число на следващия месец стават изискуеми усвоените средства
през последния отчетен период. От този момент започва да тече и погасителната
давност.
Следва да се отбележи, че уговореното в общите условия, че на падежа трябва
да се погаси цялата усвоена сума от предходния отчетен период или поне минималната
погасителна вноска, не означава, че изискуемостта настъпва само за по-малката от
двете суми. Изискуемостта настъпва за цялата усвоена сума от последния отчетен
период. Просто в зависимост от това дали е изцяло или отчасти погасено
задължението за възстановяване на усвоената кредитна линия настъпват различни
последици съгласно горецитираните т. 6, т. 7 и т. 8 от договора за кредит.
В случая, за да се прецени основателността на възражението за давност, от
значение е кога последно е усвоявана сума от процесния договор за кредит овърдрафт.
Прието е за установено от СРС и не е оспорено от страните, че последното теглене на
въззиваемия е от 15.05.2010 г. Следователно предвид вече анализираните уговорки,
касаещи падежа по процесния договор за кредит, от 05.06.2010 г. е станала изискуема
последно усвоената сума от кредитния лимит.
Главницата по договора за кредит се погасява с общата петгодишна давност –
така Решение № 65/06.07.2018 г. по т.д. № 1556/2017 г. на I Т.О. на ВКС, Решение №
103/16.09.2013 г. по т.д. № 1200/2011 г. на II Т.О. на ВКС, Решение № 28/05.04.2012 г.
по гр.д. № 523/2011 г. на III Г.О. на ВКС, Решение № 45/17.06.2020 г. по т.д. №
237/2019 г. на II Т.О. на ВКС. Това разрешение се прилага и при овърдрафта,
независимо от обстоятелството, че при този договор кредитополучателят има
възможност многократно да усвоява средства от банката.
Предвид горното давността за последно усвоената сума е изтекла на 05.06.2015
г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано едва на 08.02.2019 г.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че давността е
била спряна или прекъсната преди 05.06.2015 г. Поради това се налага изводът, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено, след като вече са
изтекли давностните срокове за главницата. В този смисъл неоснователен е искът за
признаване за установено, че въззиваемият дължи на „Първа инвестиционна банка”
АД главница по сключения договор за кредит овърдрафт в размер на 2000,00 лева. До
същия правилен извод за недължимост е достигнал и СРС, макар и с различни
аргументи.
За пълнота следва да се отбележи, че доколкото изискуемостта на усвоената
4
главница е настъпила по силата на уговорките, постигнати между страните, то
обективно невъзможно е кредиторът да упражни потестативното си право и да обяви
задълженията за предсрочно изискуеми. Поради това отправеното изявление от
банката до длъжника през 2019 г. е ирелевантно за давността, приложима към
процесните вземания за главницата.
Без значение за давността по вече усвоените суми е и обстоятелството, че
общите условия предвиждат възможност за автоматично подновяване на договора за
кредит овърдрафт за нов едногодишен период, ако никоя от страните не е поискала
прекратяването на облигационните отношения. Тази клауза не може да промени
падежа на задълженията, чиято изискуемост вече е настъпила. В подкрепа на това
заключение е и Определение № 2429/18.09.2024 г. по т.д. № 52/2023 г. на I Т.О. на
ВКС, с което по друг сходен казус с участието на „Първа инвестиционна банка” АД е
допуснато касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното
решение. С последното е прието, че клаузата за автоматично подновяване на договора
за кредит овърдрафт води до изместване във времето на падежа на усвоените преди
подновяването суми. ВКС обаче е счел, че този извод е формиран при очевидно
противоречие с разпоредбата на чл. 84 ЗЗД.
По-нататък трябва да се посочи, че предвид изтеклата погасителна давност за
главницата, то и акцесорните задължения за договорна лихва и наказателна лихва
/неустойка/, свързани с процесната главница, са погасени по давност на основание чл.
119 ЗЗД. Тоест исковете за тях също са неоснователни, както правилно е заключил
първоинстанционният съд.
Във връзка с отхвърлените искове за дължими такси по договора за кредит и
направени разходи за обявяване на предсрочна изискуемост следва да се отбележи, че
не се констатира нарушение на императивна материалноправна норма. От друга
страна, във въззивната жалба не са наведени оплаквания срещу първоинстанционното
решение в тази част, поради което въззивният съд не дължи да извърши проверка за
правилността на изводите на СРС по тези искове.
Предвид всичко изложено дотук въззивната жалба на „Първа инвестиционна
банка” АД следва да се остави без уважение. Решението на СРС следва да се потвърди
изцяло поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции за това, че са
неоснователни претенциите на банката.
По разноските:
Предвид изхода на делото въззивникът „Първа инвестиционна банка” АД няма
право на претендираните от него разноски за юрисконсултско възнаграждение. Право
на разноски има само въззиваемият И. Ц. Н.. Последният своевременно е представил
списък с разноски, включващ 1460,00 лева за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който
посочената сума е уговорена като възнаграждение за процесуално представителство
пред Софийски градски съд. В договора е удостоверено заплащането на адвокатския
хонорар в брой. Тоест разноските са реално извършени и подлежат на присъждане в
цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20074777/16.01.2023 г., постановено по гр.д. №
5
8382/2020 г. на Софийски районен съд, 73 състав.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, район „Младост”, бул. ****, да заплати на основание
чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на И. Ц. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к.
****, сумата от 1460,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
В ЧАСТТА за договорните лихви, претендирани за периода от 19.06.2010 г. до
04.02.2019 г., решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на условията по чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК.
В останалата част въззивното решение на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6