№ 40287
гр. София, 29.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20251110117941 по описа за 2025 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Извършена е проверка по чл. 140, ал. 1 от ГПК.
Искането за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД върху дължимото допълнително възнаграждение за положен труд и
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал.
1, т. 4 и 5 ГПК – не са посочени конкретни размер и период преди предявяване на исковата
молба, за които лихвата се дължи, доколкото не се касае до искане по чл. 214, ал. 2 ГПК, а за
самостоятелни претенции.
Тази нередовност следва да се отстрани.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението с писмена
молба с препис за насрещната страна:
1/ да посочи конкретен размер и период на вземанията за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху дължимото възнаграждение за положен труд и
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията изцяло и в срок, исковата
молба по тези претенции ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, най-късно в насроченото съдебно заседание, да посочи банкова
1
сметка или друг начин на плащане на търсените вземания – чл. 127, ал. 4 от ГПК.
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в срок до първото съдебно
заседание да представи всички намиращи се у него документи, свързани с трудовото
правоотношение на ищеца – „трудово досие“.
УКАЗВА на ответника, че непредставянето на документа се преценява съгласно чл.
161 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на трето
неучастващо по делото лице по реда на чл. 192 ГПК да състави нарочни документи.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца при поискване по представен проект удостоверение, което
да му послужи пред ТД на НАП за снабдяване с исканата информация, посочена в т. 4 от
исковата молба.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, със задачи посочени в
исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.В.Ж, тел.: ............
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 500 лева, платим от
бюджета на съда.
УКАЗВА на ответника да предостави на вещото лице необходимите за изготвяне на
експертизата документи.
Вещото лице да се уведоми за експертизата и да се призове за о.с.з.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 10.12.2025 г. в
11,00 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба ведно с доказателствата.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане
на ответника Д............, да заплати на ищеца А. Г. Д., ЕГН **********, сумата от 1275,12
лева - незаплатено трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
за периода от 02.11.2023 г. до 30.09.2024 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
2
законната лихва върху 115 лева от 30-то число за всеки текущ месец до окончателното
изплащане на вземането,
както и 2361,90 лева - обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен
годишен отпуск за 2023 г. от 4 дни за 2023 и 16 дни за 2024 г. основен платен годишен отпуск
по чл. 155, ал. 1-4 КТ и 2 работни дни за 2023 г. и 8 работни дни за 2024 г. допълнителен
платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ, ведно с обезщетение за забава от
09.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът чрез процесуалния си представител гл. ас. Д-р Б. (лист 10), твърди, че с
ответника били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по Трудов
договор № ........... от 01.11.2023 г., по който бил назначен при ответника на длъжност „главен
специалист“, за срок до 01.10.2024 г. срещу основно месечно възнаграждение в размер на
1380 лева, с ДТВ по 0,6% за всяка година трудов стаж и професионален опит и 20 дни
платен годишен отпуск, което трудово правоотношение е прекратено на 01.10.2024 г., на
основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ – с изтичане на уговорения срок. Ответникът не заплатил
дължимото допълнително трудово възнаграждение за 11 месеца в размер от 1275,12 лева,
като дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху 115,92 лева от 30-то
число на месеца, за който се дължи, както и обезщетението за неползван платен годишен
отпуск за 2023 г. от 4 дни за 2023 и 16 дни за 2024 г. основен платен годишен отпуск по чл.
155, ал. 1-4 КТ и 2 работни дни за 2023 г. и 8 работни дни за 2024 г. допълнителен платен
годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 09.10.2024 г. С оглед изложеното прави искане да му бъдат
заплатени описаните суми ведно с обезщетение за забава. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника Д............, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че ДТВ
не е уговорено в договора, освен това ищецът е работил за период по-малък от година при
работодателя, не е извършвал и същата, сходна или със същия характер работа включително
и при друг работодател. Позовава се на чл. 12, ал. 4 и чл. 12, ал. 9 от НСОРЗ. По отношение
на обезщетението за неползван платен годишен отпуск, сочи че кредиторът е в забава,
поради което лихва не се дължи, а допълнителен платен годишен отпуск не е уговарян.
Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В тежест на ищцата при условията на пълно и главно доказване е да установи, че
между страните е възникнало трудово правоотношение с посоченото съдържание,
включително размера на уговореното трудово възнаграждение, че е полагал труд при
ответника за претендирания период, че трудовото правоотношение е прекратено на соченото
основание, в полза на ищеца е възникнало правото на допълнителен платен годишен отпуск
по чл. 156, ал. 1, във вр. с ал. 2 КТ – че е извършвал работа включена в Наредбата за
определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен
3
отпуск, и размера на търсените вземания.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да установи, че е
погасил вземанията.
В тежест на ответника е да докаже и възражението си, че ищецът необосновано не е
оказал необходимото съдействие, за да получи изпълнение - за да се освободи от отговорност
за своята забава в хипотезата на чл. 95, ал. 1 от ЗЗД, длъжникът следва да установи, че
точното изпълнение на неговото задължение е било обусловено от определено съдействие от
страна на кредитора, което не му е било оказано или изпълнението не е било прието от
кредитора.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК обстоятелствата, че:
1/ страните са били обвързнаи от Трудов договор № ........... от 01.11.2023 г., по който
ищецът е назначен при ответника на длъжност „главен специалист“, за срок до 01.10.2024 г.;
2/ основното месечно възнаграждение за пълен отработен месец е в размер на 1380
лева;
3/ трудовото правоотношение е прекратено на 01.10.2024 г. на основание чл. 325, ал.
1, т. 3 от КТ – с изтичване на уговорения срок.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4