№ 3929
гр. С., 27.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110204981 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
В. А. Н. ЕГН ********** от град С., ж.к.“********** обжалва
наказателно постановление (НП) № 23-4332-004546/23.03.2023г. издадено от
Г. В. Б.-началник група в СДВР, Отдел“Пътна полиция“СДВР, с което са
наложени: глоба от 20 лева - за нарушение по чл.20, ал.1 ЗДвП и глоба от 100
лева – за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец.
Жалбоподателката моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез процесуалния си
представител адв.З. от САК, изразява становище, че поддържа жалбата и
счита, че не е извършила описаните в НП нарушения, твърди, че не притежава
свидетелство за управление на МПС.
В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител и не
изразява становище, представени са писмени бележки, в които са развити
съображения за потвърждаване на НП.
1
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията
на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по
чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество
и основателна.
На 23.10.2022г. около 01:30 часа, служители на Отдел“Пътна
полиция“СДВР били изпратени, след сигнал за ПТП на местопроизшествието
в град С., на бул.“П. ****“, където лек автомобил“********“, с рег.№
********, управляван от Р. С., движейки се по булеварда, в посока към
булевард“*******“, в дясната пътна лента за движение бил ударен в неговата
задна част, от движещия се в същата посока на движение лек
автомобил“*********“, с рег.№ ********, управляван от неизвестен
водач.Причината за настъпване на описаното ПТП е била липсата на
адекватно поведение от страна на водача на лек автомобил “*********“, с рег.
№ ******** и движещият се пред него в същата пътна лента лек автомобил
“********“, с рег.№ ********, въпреки наличието на достатъчно голяма зона
за пряка видимост в полезрението му.Действията на водача на лек автомобил
„*********“, с рег.№ ********, управлявайки в тъмната част на денонощието
по добре осветено пътно платно, суха и чиста асфалтова настилка и
неупражнявайки достатъчен контрол над управлявания автомобил, са довели
до настъпване на описаното ПТП.Полицейските служители пристигнали на
местопроизшествието, след като свидетелят Стамболов, управляващ
автомобил “********“, с рег.№ ******** като шофьор на такси, сигнализирал
за случилото се на телефон 112.От показанията на този свидетел, се
установява, че при пристигането на полицаите, шофьорът на другия
автомобил „*********“, с рег.№ ******** и спътника му – и двамата момчета,
видимо употребили алкохол-неустановени по делото лица, си тръгнали,
оставяйки автомобила си.Предвид извършените от полицейските служители
констатации на място и с оглед твърденията на свидетеля Стамболов,
мл.автоконтрольор П. Т. К. изготвил докладна записка и съобразявайки
изложените в същата факти, свидетелят мл.автоконтрольор С. Д. съставил
2
АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното НП.
Видно от писмо вх.№ 78759/08.03.2024г.от Началника на ОПП – СДВР,
няма данни жалбоподателката В. А. Н. да е придобила правоспособност за
управление на МПС и не й е издавано българско, национално свидетелство за
управление на моторно превозно средство.
Жалбоподателката Н. не оспорва факта, че е собственик на автомобил
„*********“, с рег.№ ********, но в подписаната от нея декларация през ОПП
СДВР е заявила, че не знае кой кара този автомобил.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата
административно - наказателна преписка, заключението по изготвената
автотехническа експертиза и от показанията на разпитаните свидетели.
Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от
лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима и
основателна по следните съображения:
Съгласно чл.20, ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, а съгласно чл.123,
ал.1, т.3, б.»в» от същия закон, водачът на ППС, който е участник в ПТП е
длъжен, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, без да напуска произшествието да уведоми
съответната служба за контрол на МВР на територията на която е настъпило
произшествието и изпълнява дадените указания.
АНО носи доказателствената тежест в настоящото производство, но не
са ангажирани доказателства, от които да се установи, че жалбоподателката е
управлявала процесното МПС и, че е водачът причинил ПТП, още повече, че е
налице уведомително писмо, от което е видно, че тя никога не е притежавала
и не притежава свидетелство за управление на МПС.Съответно не е имала и
задължението да не напуска местопроизшествието и да уведоми за същото
органите на МВР.
АНО не е ангажирал отговорността на жалбоподателката в качеството й
на собственик на автомобил „*********“, с рег.№ ********, въпреки, че
липсват данни тя да го е предоставяла за ползване на трето лице, а е могъл да
направи това, предвид разпоредбата на чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП, като я
привлече към административнонаказателна отговорност в качеството й на
3
собственик на МПС, който е допуснал управлението на МПС от лице, което е
употребило алкохол, както е в случая. Изпълнителното деяние "допуска" не
изисква извършителят да е действал при пряк умисъл (същият би се изисквал
при изпълнително деяние - "предоставя управлението на МПС", каквито
данни няма по делото). "Допускането" като изпълнително деяние предвижда
форма на вина - евентуален умисъл или небрежност.Едва в НП при
санкционните разпоредби е добавена хипотезата на чл.188, ал.1, изр.второ
ЗДвП“Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство“, в АУАН обаче не е отбелязана хипотезата на „изречение второ“ на
чл.188, ал.1 от ЗДвП и по този начин е допуснато съществено процесуално
нарушение.Когато за първи път в НП се сочи съдържание, различно от
записаното в АУАН – като правна квалификация или има разлики в
описанието на нарушението, се накърнява правото на жалбоподателя да
разбере по ясен и категоричен начин още в началото на
административнонаказателното производство, в извършването на какво
нарушение е обвинен, за да организира защитата си.Нито в АУАН, нито в НП
се съдържа словесно описание на нарушението със субект „собственик,
който не е посочил на кого е предоставил МПС, при управлението на което е
извършено нарушение.“
В конкретния случай, обаче жалбоподателката е санкционирана за
нарушения, които безспорно не е извършила, а са реализирани от трето,
неустановено лице.
Следва извод, че по делото не са ангажирани доказателства от които по
безспорен начин да се установи авторството на описаните нарушения.В
показанията на единствения свидетел-очевидец-Р. С. се сочи друго, различно
лице, което е управлявало процесния автомобил, а именно млад мъж/момче/,
който видимо бил употребил алкохол. Извода за авторство на нарушенията,
полицейските служители направили единствено съобразявайки данните за
собственика на автомобила „*********“, с рег.№ ********.
По изложените съображения, съдът намира, че при така установената
фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства, не
се доказва по безспорен начин, осъществяването от жалбоподателката В. Н. на
4
визираните в НП нарушения.
С оглед данните по делото не може да се направи категоричен извод, че
жалбоподателката е извършила вменените й нарушения.До констатациите за
обратното, АНО е достигнал вземайки предвид единствено данните, че Н. е
собственик на автомобила и в този смисъл не са ангажирани доказателства от
които по безспорен начин да се установи и субективната страна на
нарушенията.
Ето защо не може да се приеме за доказано, че нарушенията са
извършени от жалбоподателката и то виновно.
С оглед гореизложеното, НП се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Предвид изхода на делото, съгл.чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в полза на
жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, а по сметка на СРС следва
да заплати направените разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на
280 лева.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 23-4332-
004546/23.03.2023г. издадено от Г. В. Б.-началник група в СДВР,
Отдел“Пътна полиция“СДВР, с което на В. А. Н. ЕГН ********** са
наложени: глоба от 20 лева - за нарушение по чл.20, ал.1 ЗДвП и глоба от 100
лева – за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на В. А. Н. ЕГН ********** направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
800/осемстотин/лева, а по сметка на СРС направените разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 280/двеста и осемдесет/лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – С. град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от датата
на съобщаване, че е изготвено.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6