№ 1063
гр. София, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000500509 по описа за 2021 година
при участието на секретар Нина Вьонг, за да се произнесе взе предвид следното :
С решение от 28.10.2020 г. по гр. дело № 29 по описа за 2020 г. ОС Монтана е осъдил
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на Д. В. И., ЕГН ********** сумата от 100000
/сто хиляди/лв. обезщетение за неимуществени вреди – търпени от смъртта на С. С. С.,
настъпила в резултат на ПТП настъпило на 21.08.2015 г. по вина на водача на л.а.
„Фолксваген голф“ ДК *******, чиято гражданска отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника ведно със
законната лихва върху нея, считано от 21.08.2015 г. до окончателното и изплащане, като е
отхвърлил предявения иск за сумата до предявения размер от 150 00 лева на основание чл.
226 КЗ /отм/.
Срещу решението в осъдителната част е подадена въззивна жалба от ответника с
оплаквания, че погрешно е прието, че ищецът е материалноправно легитимиран да получи
обезщетение за смъртта на загиналия при ПТП, причинено от застрахования при ответника
водач. При условията на евентуалност се поддържа възражението за принос поради
непоставен предпазен колан, както и се излагат съображения за твърде завишен размер на
обезщетението.
Постъпил е отговор, в който жалбата се оспорва.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно основание чл. 226 КЗ (отм.),
предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Пред въззивната инстанция не е спорно наличието на валидна застрахователна полица
1
към деня на пътния инцидент, издадена от ответното застрахователно дружество за
гражданската отговорност на автомобилистите относно водача на автомобила, в който се е
возил С. С.. Поради наличието на влязла в сила присъда за гражданския съд са установени
по задължителен начин вината на водача, противоправността на деянието и причинената в
резултат на деянието смърт на посочения пътник.
Спорно пред въззивната инстанция е дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди
на ищеца, какво е справедливото обезщетение, както и допринесъл ли е загиналият пътник
за настъпване на вредите поради непоставяне на предпазен колан.
По материалноправната легитимация на ищеца въззивният съд излага следните
съображения.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Ц. Е. В. и С. В., майка на ищеца,
безпротиворечиво се установява, че починалият и С. са живели съвместно на съпружески
начала като семейство от около пет години преди смъртта на С., като заедно са отглеждали
и възпитавали ищеца. Когато са се събрали да живеят заедно, Д. е бил на около 9 години,
като бързо е приел С. за свой баща и след около 4-5 месеца е започнал да го нарича „татко“ .
Свидетелката Ц. В. била в близки приятелски отношения със С. от преди да заживее със С.,
които продължили и след това, като семействата често се събирали по различни поводи и
има преки наблюдения от отношенията между С. и Д.. И двете свидетелки разказват, че Д.
приемал С. като баща и заспивал вечер с него, като последното повтарят многократно в хода
на разпита. Това повторение обаче не е достатъчно, за да дискредитира свидетелските
показания и следва да се приеме като пример за близостта на двамата.
Според Ц. В. двамата ходели заедно на футбол и С. му купувал абсолютно всичко.
След смъртта му детето не е същото, все още не може да приеме смъртта му, постоянно
говори за него, ходи на гробищата, липсва му бащината помощ и обич. Когато му казали за
смъртта на С., не искал да яде, да говори с никого. Д. сега е на 18 години и дори не искал да
си прави бала, защото го няма баща му.
С. В. разказва, че отношенията между Д. и С. били много топли, обичали се като баща
и син. Силесвестър бил много добър човек и от самото начало започнал да се държи топло и
бащински с Д., което помогнало Д. да го приеме сравнително бързо. Д. бил разочарован от
собствения си баща, с когото С. се разделила около година преди да заживее със С., приемал
го за свой баща, наричал го „тати“, а на биологичния си баща казвал „баща ми“.
Съдът кредитира свидетелските показания, като съобразява и факта, че свидетелките са
давали своя оценка на отношенията между двамата, както правилно е посочено и във
въззивната жалба. Свидетелските показания имат значение за съда не само за фактите:
ходели заедно на футбол, С. му купувал необходимото, двамата живели заедно пет години,
Д. го наричал „татко“, С. го приспивал, Д. не искал да си прави абитуриентския бал след
смъртта, но и за оценките, които двете са дали: Д. го приемал като баща, С. бил добър човек
и му давал топлота.
Всички те са плод на лично възприятие и при липсата на други доказателства, които да
ги опровергават, техният анализ свидетели води до извод, че въпреки че загиналият не е
имал родствена връзка с ищеца, между двамата е изградена житейска и емоционална връзка
като между баща и син, като за ищеца са се грижили майката на ищеца и загиналият като
неин фактически съпруг. Този извод не се разколебава от факта, че ищецът има и
биологичен баща, който не участва в грижите за него. За да стигне до този извод съдът
съобразява и факта, че ищецът е единствено дете на майка си С. и няма братя и сестри, с
които да живее в едно домакинство, поради което семейството му към деня на пътния
инцидент се е състояло от майка му и нейният фактически съпруг.
2
Съдът приема, че ищецът е от кръга на легитимираните съгласно Постановления 4/1961
г., 2/1984 г., 5/1969 г. на Пленума на ВС и ТР 1/2016 на ОСГТНК на ВКС по т.д. 1/2016 г.
лица. Отношенията между лицата са такива, че оправдават получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди.
Като съобрази всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства –
действителните отношения между загиналия и ищеца, начина, по който се е отразила на
ищеца смъртта на доведения му баща, вкл. икономическата конюнктура в страната към
момента на смъртта, от значение за обществено-оправданата мярка за справедливост и въз
основа на анализа и съвкупната им оценка паричният еквивалент на вредите е в размер на
70 000 (седемдесет хиляди) лева. /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., ІІ ТО,
решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г., ІІ ТО, решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№
157/2011 г. І ТО, Решение № 128 от 01.08.2017 г. по т. д. № 231 / 2016 г. на ВКС, ІІ ТО и мн.
др/. Като се отчетат всички тези фактори, основателни се явяват оплакванията на
застрахователя за завишен размер на обезщетението от 100 000 лева.
По повод спорния въпрос за наличието на принос на пострадалия поради непоставен
предпазен колан съдът излага следните съображения.
От заключението на САТЕ се установява следният механизъм на ПТП: автомобилът се
е движил в населено място със скорост над разрешената , като преди навлизане в десен
завой ускорил до 107 км/ч и при излизане от завоя , вследствие на движението с висока
скорост, изгубил контрол над автомобила; последният започнал да се върти и поднася към
насрещната пътна лента; блъснал се в бордюра, отделящ тревната площ от пътното платно,
след което последователно се блъснал в три крайпътни дървета, намиращи се вляво по
посоката на движение на автомобила, като първото дърво е с дебелина 0.45 м и и е буквално
отрязано. От удара в неподвижните препятствия / крайпътни дървета/ дясната част на
автомобила в областта на дясна задна седалка, където се е возел пострадалият С., е силно
деформирана . Страничният удар е бил с голяма инерционна сила, както пояснява вещото
лице в съдебно заседание, като предпазният колан е най-ефективен при челен удар, а в
случая дори и при поставен предпазен колан главата на пътника е възможно да се премести
на около 30 см странично, което предвид деформацията на автомобила в тази част може да
доведе до установената черепно-мозъчна травма.
От заключението на СМЕ се установява, че причина за смъртта е тежка съчетана
черепно-мозъчна травма, гръдно-коремна травма с тежко засягане на жизнено важни органи
и системи. Уврежданията са причинени от силни директни удари с висока скорост чрез
множествен механизъм : удар/и, сътресение в резултат на инерционни сили, притискане от и
върху различни повърхности, триене в различни части на деформираното купе .
От заключенията и на двете експертизи се установява, че предвид уврежданията и
механизма на причиняването им пострадалият вероятно е бил без поставен предпазен колан.
Липсата на такъв обаче предвид механизма на ПТП - силен страничен удар в задната дясната
част на автомобила в крайпътни дървета поради високата скорост на автомобила,
действащите големи инерционни сили и установените множество увреждания би намалил
броя на травмите, но не и тежестта им и най-вече тежестта на травмите вътре в черепната
кухина - разкъсване на мозъчния ствол и двустранното счупване на черепната основа в
областта на средните черепни ямки и тилната кост, които според СМЕ са основаната
/непосредствена / причина за смъртта . В съдебно заседание вещото лице - медик пояснява,
че уврежданията на черепа са получени от много силен удар на главата в твърд предмет,
като при всички положения са щели да са налични и при поставен предпазен колан .
От заключенията не се установява по категоричен начин, че при наличие на предпазен
колан установените множество увреждания по тялото на пострадалия биха били такива, че
да не доведат до смъртта му. При тези доказателства правилно е прието от първата
3
инстанция, че възражението за принос поради непоставен колан е недоказано.
Ето защо решението следва да бъде отменено в осъдителната част над 70 000 лева до
присъденото обезщетение от 100 000 лева за неимуществени вреди. Обезщетението за
неимуществени вреди се дължи от датата, приета от първата инстанция, срещу която няма
въззивни оплаквания.
Предвид променения изход на спора разноските за първата инстанция следва да бъдат
променени. Дължимият хонорар в полза на адвокат Н. И. Н. е 2471 лева
(3530х70000/100000) и решението следва да бъде отменено над този размер. Дължимата от
ответника държавна такса по сметка на ОС Монтана е 2800 лева и решението следва да бъде
отменено над този размер. На ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от
иска в размер на 2808,96 лева с ДДС (1755,60х80000/50000) и следва да се присъди
допълнително 1053,36 лв. над присъденото от първата инстанция.
За въззивната инстанция в полза на въззивния жалбоподател – ответник се дължат
разноски за заплатена държавна такса в размер на 400 лева и адвокатски хонорар от 1296
лева с ДДС (4320х30000/100000). Възражението за прекомерност е неоснователно поради
факта, че без ДДС заплатеният хонорар е 3600 лева, което е със 70 лева повече от
минималния размер съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – 3530 лв. В полза на процесуалния представител на
ответника по въззивната жалба следва да се присъди адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2
ЗАдв в размер на 2471 лева (3530х70000/100000).
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 28.10.2020 г. по гр. дело № 29 по описа за 2020 г. ОС Монтана в
следните части:
- за разликата между дължимото обезщетение от 70 000 (седемдесет хиляди) лева до
присъденото на Д. В. И. на основание чл. 226 от Кодекса за застраховането (отм.) 100 000
(сто хиляди) лева за неимуществени вреди от смъртта на С. С. С., настъпила в резултат на
ПТП на 21.08.2015 г. ведно със законната лихва от 21.05.2018 г. до деня на окончателното
плащане;
- за разликата над 2471 адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на
адвокат Н. И. Н., което „Бул инс“ АД е осъдено да заплати;
- за разликата над 2800 лева дължима от ответника държавна такса по сметка на ОС
Монтана на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, която „Бул инс“ АД е осъдено да заплати;
като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. В. И., ЕГН ********** срещу „БУЛ ИНС“ АД за 30000
(тридесет хиляди) лева над дължимите 70 000 ( седемдесет хиляди) лв. обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на С. С. С., настъпила в резултат на ПТП на 21.08.2015 г.
ведно със законната лихва от 21.05.2018 г. до деня на окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. В. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК ********* разноски за първата инстанция в размер на 1053,36 лева и
4
разноски за въззивната инстанция в размер на 1696 лева за държавна такса и адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат Н. И. Н., адвокат от
Софийска адвокатска колегия на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция в размер на 2471 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5