*17
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110107720 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл.
432, ал. 1 КЗ.
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 45332/10.02.2025 г.,
предявена от В. Т. Л., ЕГН ********** против ЗД „б“ АД, ЕИК ***.
Със заявление вх. № 379887/25.11.2024 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ЗД „б” АД, ЕИК *** за сумата от
16581,95 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени щети
на лек автомобил „Алфа Ромео Джулия“, рег. № *** в резултат на ПТП,
реализирано на 12.08.2024 г., в гр. София, на ул. **, по вина на водача на лек
автомобил „Опел Комбо“, чиято „Гражданска отговорност“ е била застрахована
при ответното дружество към датата на реализиране на процесното ПТП, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 25.11.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата. На 26.11.2024 г. е издадена заповед по чл. 410
ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок.
Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането
си на 14.01.2025 г. Исковата молба е подадена на 10.02.2025 г. /в срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК/.
В исковата молба се твърди, че на 12.08.2024 г., около 18:10 часа в гр.
София, на ул. „**“, водачът на лек автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“ - П. Д.,
при т - образно кръстовище излиза от улица при маневра за завой надясно и
1
навлиза в насрещната лента за движение, като реализира удар в лек автомобил
марка „Алфа Ромео модел „Джулия“, ****, управляван от В. л и собственост на
същия. В резултат от горепосочения пътен инцидент бил увреден лек автомобил
марка „Алфа Ромео модел „Джулия“, ****.
За удостоверяването на настъпилото ПТП и поради факта че водачите
нямали спор с вината е съставен двустранен констативен протокол, където, водача
П. Д. е признал, че е виновен за настъпилото ПТП.
За виновния водач на лек автомобил, „Опел“, модел „Комбо“ към датата на
ПТП имало валиден сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“
със ЗД „б“ АД, предвид което застрахователя следвало да отговаря за вредите,
причинени на лек автомобил марка „Алфа Ромео модел „Джулия“, **** при
процесното ПТП.
Поддържа, че от името на ищеца е депозирана молба при ответното
дружество, с която е заявена претенция за заплащане на обезщетение за
претърпените от ищец имуществени вреди във връзка с процесното ПТП, но от
ответника не било заплатено претендираното застрахователно обезщетение.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от 16581,95 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени щети на лек автомобил „Алфа Ромео
Джулия“, рег. № *** в резултат на ПТП, реализирано на 12.08.2024 г., в гр. София,
на ул. **, по вина на водача на лек автомобил „Опел Комбо“, чиято „Гражданска
отговорност“ е била застрахована при ответното дружество към датата на
реализиране на процесното ПТП, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 25.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗД „б“ АД, чрез адвокат
М. Г. е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск.
Ответникът не оспорва, че към 12.08.2024 г. гражданската отговорност на водачите
на лек автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“ е била застрахована при ответното
дружество. Оспорва се твърдения в исковата молба механизъм на ПТП. Оспорва се
вина за реализиране на инцидента да има водачът на лек автомобил марка „Опел“,
модел „Комбо“. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, като се излагат подробни съображения в тази връзка.
Моли се за отхвърляне на предявения иск, евентуално за присъждане на
обезщетение в по-малък от предявения размер, предвид направените с отговора на
2
исковата молба възражения. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.
415 ГПК, с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
По иска с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ:
По предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на По
предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил,
настъпването на посочените в исковата молба вреди, техния размер, както и
причинната връзка с противоправно виновно поведение на деликвента. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително и
релевираното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „Алфа Ромео Джулия“,
рег. № ***.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че към датата на реализиране на процесното ПТП /12.08.2024 г./
гражданската отговорност на водачите на лек автомобил марка „Опел“, модел
„Комбо“ е била застрахована при ответното дружество.
По делото не е спорно, че към датата на реализиране на процесното
проишествие, гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“, включително на водача П. Д. Д., е била
застрахована при ответното дружество
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установяват от събраните по делото
доказателства, в това число Двустранен констативен протокол за ПТП от
12.08.2024 г., разпита на свидетеля П. Д. Д. и заключението на вещото лице по
3
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебна автотехническа
експертиза. От горепосочените събрани по делото доказателства се установява
следния механизъм на процесното ПТП: на 12.08.2024 г., около 18:20 часа, лек
автомобил „Опел Комбо“ с рег. № ***, управляван от водача П. Д. Д., се движи в гр.
София, към ул. **, като в района на кръстовището с улицата, водачът предприел
маневра за завой надясно, при което /поради наличието на спрели автомобили и
затруднена видимост/навлязъл частично в лентата за насрещно движение и
реализирал ПТП с движещия се срещу него лек автомобил „Алфа Ромео Джулия“,
рег. № ***, при което върху последното били причинени имуществени вреди.
Относно механизма на реализиране на проишествието събраните по делото
доказателства са еднопосочни и разкриват именно описания по-горе механизъм на
реализиране на процесното ПТП.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебна автотехническа експертиза се установи в производството,
че от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на лек автомобил „Опел Комбо“ с рег. № ***, доколкото
същият, предприемайки маневра за завой надясно, навлязъл частично в лентата за
насрещно движение и реализирал ПТП с движещия се срещу него лек автомобил
„Алфа Ромео Джулия“, рег. № ***, при което върху последното били причинени
имуществени вреди.
Следователно от събраните по делото доказателства се установява в
производството, че от техническа гледна точка, причина за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Опел Комбо“ с рег. №
***.
Предвид гореизложеното и съобразявайки събраните по делото
доказателства, в това число Двустранен констативен протокол за ПТП от
12.08.2024 г., разпита на свидетеля П. Д. Д. и заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебна автотехническа
експертиза, съдът намира, че са установени по делото, при условията на пълно и
главно доказване, настъпването на процесното ПТП, неговият механизъм,
участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника
и вината на същото за настъпване на процесното ПТП от 12.08.2024 г.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че застрахователното
събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило в резултат на виновно
и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС.
4
Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението на
ищеца щети по лек автомобил „Алфа Ромео Джулия“, рег. № *** са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП от 12.08.2024 г. От заключението на вещото
лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните по делото
съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че от
техническа гледна точка е налице съответствие, респективно причинно-следствена
връзка между описаните от ищеца щети по МПС - лек автомобил „Алфа Ромео
Джулия“, рег. № *** и процесното ПТП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че застрахователното
събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило в резултат на виновно
и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, като в
причинна връзка с него са настъпили описаните от застрахователя по имуществена
отговорност вреди на застрахования при него лек автомобил. Следователно,
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за
възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на
пострадалия обезщетение.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
срокът на експлоатация на товарен лек автомобил „Алфа Ромео Джулия“, рег. №
***, към датата на процесното събитие /12.08.2024 г./ е 6 години, 7 месеца и 10 дни,
считано от датата на първоначалната му регистрация.
Относно действителния размер на настъпилата вреда, съдът напълно
кредитира заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза, неоспорено от страните. От заключението на вещото
лице се установява по делото, че всички увреждания по лек автомобил „Алфа
Ромео Джулия“, рег. № ***, се намират в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Установява се, че стойността необходима за възстановяване на
щетите, причинени на процесния лек автомобил „Алфа Ромео Джулия“, рег. № ***,
определена на база пазарни цени /към датата на ПТП/ е в размер на 10 897,12 лева.
Установява се още, че стойността необходима за възстановяване на щетите,
причинени на процесния лек автомобил „Алфа Ромео Джулия“, рег. № ***,
определена на база Методиката към Наредба № 24, с коефициент на новите
резервни части К=0,7 /към датата на ПТП/ е в размер на 5455,41 лева.
По отношение на размера на дължимото от ответника застрахователно
5
обезщетение, следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал.
2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно
константната съдебна практика /включително на ВКС/, дължимото обезщетение,
следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото
имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде
по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието.
Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл.
400, ал. 2 КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя, съобразно доказания размер на претърпянатам
вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество,
определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението
не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009
г. по т. д. № 156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. №
293/2010 г., І Т. О., ВКС). Същевременно, по становище на настоящия съдебен
състав, деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния
интерес (увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест
възстановяването на вредите с овехтени (вече употребявани) части, доколкото те
несъмнено се характеризират с по-ниско качество и различна техническа
характеристика от новите материали, а и в някои случаи влагането им би било
невъзможно предвид спецификата на увредената част.
Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване
на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на гражданската му
отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване
6
на щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни пазарни
цени е в размер на 10 897,12 лева, какъвто е и размерът на обезщетението, на което
ищецът има право.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата е в размер на
10897,12 лева.
Съдът следва да разгледа направеното в условията на евентуалност
възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на лек автомобил „Алфа Ромео Джулия“, рег. № ***. По обективния
характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна
практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по приложението
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение №
45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т.
д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ
т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от
10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. №
971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение №
54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.) Върховният
касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД,
следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на
вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от
съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието
на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
(наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението
му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като
паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта
7
съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с
предположения. Във всички случаи съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото се установява водачът на лек автомобил
„Алфа Ромео Джулия“, рег. № *** да е допринесъл с поведението си за настъпване
на вредоносния резултат от реализираното на 12.08.2024 г. между лек автомобил
„Алфа Ромео Джулия“, рег. № *** и лек автомобил „Опел Комбо“, пътно-
транспортно проишествие.
В отговора на исковата молба своевременно е релевирано възражение, че
водачът на лек автомобил „Алфа Ромео Джулия“, рег. № *** е допринесъл за
реализиране на вредоносния резултат, доколкото същият се е движил с превишена
и несъобразена с пътните условия скорост.
По делото не са събрани доказателства установяващи, че водачът на лек
автомобил „Алфа Ромео Джулия“, рег. № *** е управлявал автомобила с
превишена и несъобразена с пътните условия скорост, с което да е допринесъл за
вредоносния резултат.
Дори напротив, събраните по делото доказателства са еднопосочни и
категорични, че причина за реализиране на проишествието, от техническа гледна
точка, е единствено поведението на водача на лек автомобил „Опел Комбо“ с рег.
№ ***, доколкото същият, предприемайки маневра за завой надясно, навлязъл
частично в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с движещия се срещу
него лек автомобил „Алфа Ромео Джулия“, рег. № ***, при което върху последното
били причинени имуществени вреди.
Следователно съдът приема, че направеното с отговора на исковата молба
от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 493, ал. 1
КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, следва да бъде уважен до размера от 10897,12 лева, като за
разликата над уважения размер от 10897,12 лева до пълния предявен размер от
16581,00 лева, искът следва да се отхвърли.
Върху горепосочената сума, следва да се присъди и законна лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.11.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
8
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 70306/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 331,68 лева; 2/
за заплатена държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. № 70306/2024 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 331,60 лева; 3/ за заплатен депозит
за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-
техническа експертиза в размер на 300,00 лева; 4/ за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство по ч.гр.д. № 70306/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, в размер на 1800,00 лева. От ищеца се претендират и разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 1800 лева.
От името на ответното дружество е депозирана частна жалба по чл. 413
ГПК срещу издадената в производството по ч.гр.д. № 70306/2024 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, в частта за разноските, с която е направено възражение с правно основание
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от името на ищеца адвокатско
възнаграждение, като същото бъде намалено до минималния, предвиден такъв,
съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно
946,19 лева, което настоящият съдебен състав намира за основателно.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от
Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от
загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за
справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от
Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и
средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да
9
отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването
единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да
гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се
вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които
следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.
Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна
действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска
съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта
на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се
отклони по изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по съединени
дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до
крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в
главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС, Втори
състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната
практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на ответника
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
възнаграждение. При определяне на размера им съдът следва да съобрази
наличните обективни фактори, че делото /заповедното производство/ не се
отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените действия от
процесуалния представител. В конкретния случай от страна на адвоката не се
изисква специфична защита. Производството не се характеризира с никаква
фактическа и правна сложност.
За извършената от адвокат П. работа, изразяваща се в депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, настоящият съдебен състав
10
намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 500,00 лева,
което напълно отговаря, както на обема, така и на характера на извършената от
адвоката работа по делото.
Доколкото, обаче, от ответника се моли възнаграждението да бъде намалено
до размера от 946,19 лева и при спазване на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, настоящият съдебен състав, следва да определи
възнаграждение за адвокат в полза на ищеца в заповедното производство, именно в
размер на 946,19 лева
С оглед гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ЗД „б“
АД, ЕИК ***, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца В. Т. Л., ЕГН
**********, сумата от 839,77 лева, представляваща разноски в заповедното
производство пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ЗД „б“
АД, ЕИК ***, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца В. Т. Л., ЕГН
**********, сумата от 1598,11 лева, представляваща разноски в заповедното
производство пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
От страна на ответника не се претендират разноски в заповедното
производство пред СРС и такива не следва да му се присъждат.
От страна на ответника се претендират разноски в исковото производство
пред СРС, а именно за адвокатско възнаграждение в размер на 4680 лева и за
заплатен депозит за вещо лице в размер на 400,00 лева.
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящият съдебен състав намира за
основателно.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от
Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от
загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за
справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от
Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и
средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да
отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването
11
единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да
гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се
вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които
следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.
Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна
действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска
съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта
на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се
отклони по изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по съединени
дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до
крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в
главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС, Втори
състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната
практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на ответника
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
възнаграждение. При определяне на размера им съдът следва да съобрази
наличните обективни фактори, че делото /заповедното производство/ не се
отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените действия от
процесуалния представител. В конкретния случай от страна на адвоката не се
изисква специфична защита. Производството не се характеризира с никаква
фактическа и правна сложност и разглеждането му е приключило в едно проведено
открито съдебно заседание.
За извършената от процесуалните представители на ответника работа,
изразяваща се в депозиране на отговор на исковата молба и процесуално
представителство в проведеното открито съдебно заседание,, настоящият съдебен
12
състав намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 1800,00
лева, което напълно отговаря, както на обема, така и на характера на извършената
от адвоката работа по делото, а също така съответства и на възнаграждението,
претендирано от насрещната страна в исковото производство.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът В. Т. Л.,
ЕГН **********, следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника ЗД „б“
АД, ЕИК ***, сумата от 754,14 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от В. Т. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. б ***
против ЗД „б“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Дж *, иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, че ЗД „б“ АД,
ЕИК *** дължи в полза на В. Т. Л., ЕГН ********** сумата от 10 897,12 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени щети на лек
автомобил „Алфа Ромео Джулия“, рег. № *** в резултат на ПТП, реализирано на
12.08.2024 г., в гр. София, на ул. **, по вина на водача на лек автомобил „Опел
Комбо“, рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“ е била застрахована при
ответното дружество към датата на реализиране на процесното ПТП, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 25.11.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума на 26.11.2024 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 70306/2024 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск, по реда на чл. 422
ГПК вр. чл. 415 ГПК, с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, за
разликата над уважената част от 10 897,12 лева до пълния предявен размер от
16581,00 лева.
ОСЪЖДА ЗД „б“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Дж * да заплати в полза на В. Т. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. б ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 839,77 лева,
представляваща разноски в заповедното производство пред СРС, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „б“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Дж * да заплати в полза на В. Т. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.
13
София, ул. б ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1598,11 лева,
представляваща разноски в заповедното производство пред СРС, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. Т. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. б *** да заплати
в полза на ЗД „б“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Дж *, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 754,14 лева, представляваща
разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14