Р Е Ш Е Н И Е
№ 260007/17.08.2020 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и втори
юли две хиляди и двадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при
секретаря Юлия Калчева
като
разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско дело № 58 по описа за 2019 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е възивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е въззивната
жалба на Б.Д.Я., Н.С.Я., Г.Н.Я. и М.Н.Я. против решение № 1272/06.07.2018г. на
ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1407/2014г. в частта, в която са отхвърлени
предявените от жалбоподателите, в качеството им на главно встъпили в процеса
лица, искове против ищците за приемане за установено правото им на собственост
върху 1/12 ид.ч., в условията на евентуалност на 1/36
ид.ч. от недвижим имот, съставляващ реална част с
площ от 4 000 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.3514.204 по КК на
гр.Варна, Западна промишлена зона, целия с площ от 80 601 кв.м., която
реална част е графично индивидуализирана в червен цвят на скицата на л.111 от
делото, на основание чл.124 ГПК и иск с правно основание чл.108 ЗС против
ответника по главния иск - „Варна Плод“ АД за предаване владението върху същия
недвижим имот.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на
решението като необосновано, постановено в противоречие с процесуалния и
материалния закон. Твърди се, че извън правомощията му първоинстанционният
съд е извършил съдебен контрол на вече влязлото в сила съдебно решение по адм.д. № 597/1998г. и неправилно не е зачел неговата
материална доказателствена сила, а изводите за
липсата на предпоставки за възстановяване на имота, както и за получено
обезщетение от наследодателя са в противоречие с материалния закон и
установеното от доказателствата. Сочи се, че съдът не е обсъдил заявено от тях
в условията на евентуалност придобивно основание.
Излагат се подробни доводи по съществото на спора. Иска се от настоящата
инстанция да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната му част и постанови друго, с което предявените от тях искове да
бъдат уважени.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от „Варна
плод“ АД, ответник по ревандикационния иск на въззивниците, с който оспорва жалбата като неоснователна,
изразявайки становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
По същество, чрез процесуалните си представители пледира за потвърждаване на съдебния
акт в тази му част, ведно с присъждане на разноски за въззивното
производство.
Постъпил е отговор и от Р.С.Я., една от ищците по гр.д. № 1407/2014г. и от ответниците по отхвърления иск с правно основание чл.124 ГПК на въззивниците. Същата изразява становище за
основателност на въззивната жалба.
Постановеното по настоящото дело прекратително определение по отношение на депозираната от Р.Я.
насрещна въззивна жалба, с която същата е обжалвала първоинстанционното решение в частта по отхвърления от ОС -
Варна основен иск за признаване правата й на собственост в отношенията с
ответника „Варна плод“ АД е потвърдено с определение от 24.06.2019г. по ч.гр.д.
№ 1872/2019г. на ВКС.
С оглед на това, към настоящия момент първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени
предявените от Р.С.Я., И.И.И., И.Г.Д., Е.Г.И., А.Д.
Урумова, К.Й.Т., П.С.В., Е.С.К., Ю.Н.Н., И.Д.Т., М.Т.К.,
М.Н.Д., Н.Д.Д. и Р.Б.Т., починал в хода на въззивното производство и заместен на основание чл.227 ГПК
от правоприемниците си Б.Р.Т. и И.Р.Г. ***
плод“ АД установителни искове за собственост е влязло
в сила.
За да се произнесе по спора, предмет на
настоящия инстанционен контрол, съдът съобрази
следното:
С определение № 17/18.01.2016г. на Върховния
касационен съд, постановено по гр.д. № 4567/2015г. са отменени определението на
АпС – Варна по в.ч.гр.д. № 142/2015г. и потвърденото
с него определение на ОС – Варна № 3345/18.11.2014г. по гр.д. № 1407/2014г. и е
допуснато главно встъпване на настоящите въззивници в
производството по гр.д. № 1407/2014г., на основание чл.225 ГПК.
В качеството им на главно встъпили лица
същите са предявили срещу ищците по делото Р.С.Я., И.И.И.,
И.Г.Д., Е.Г.И., А.Д. Урумова, К.Й.Т., П.С.В., Е.С.К., Ю.Н.Н.,
И.Д.Т., М.Т.К., М.Н.Д., Н.Д.Д. и Р.Б.Т., починал в
хода на въззивното производство и заместен на
основание чл.227 ГПК от правопремниците си Б.Р.Т. и И.Р.Г. искове с правно основание
чл.124 ГПК за приемане за установено в отношенията им, че в качеството на
наследници на Н.Г.Я., поч. 2007г. и Г.Н.Я., поч. 1993г. въззивниците са
собственици общо на 1/12 ид.ч. от недвижим имот,
представляващ реална част с площ от 4 000 кв.м. от ПИ 10135.3514.204 по КК на
гр.Варна, одобрена със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Директора на АГК,
която реална част е графично индивидуализира на приложената на л.111 от делото
скица, на основание реституция по ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., постановена с
решение от 19.07.2000г. по адм.д. № 597/1998г. на ОС
– Варна, а в условията на евентуалност, че са собственици на 1/36 ид.ч., придобити по наследяване от общия на страните
наследодател Г.Я.Н., поч. на 19.05.1956г., като процесната реална част е част от придобит от този
наследодател по нот.акт № 193, том I,
д.302/1951г. недвижим имот.
Срещу ответника „Варна плод“ АД е предявен
иск с правно основание чл.108 ЗС за приемане за установено, че въззивниците са собственици на 1/12 ид.ч.,
евентуално 1/36 ид.ч. от същата реална част, на
заявените същи придобивни основния и за осъждането му
да им предаде владението върху цялата процесна реална
част.
В подадената от тях искова молба и
направените по реда на чл.129 ГПК уточнения /л.276/ въззивниците
са навели твърдения, че с първоначалните ищци имат общ наследодател - Г.Я.Н., поч. 19.05.1956г., който по силата на договор за
покупко-продажба по нот.акт № 193, том I,
д.302/1951г. е придобил в съсобственост с трето лице /Дончо Д.Р./ недвижим имот
– нива от 10 дка, находяща се в землището на
гр.Сталин /днес гр.Варна/, м.“Трошева махала“ и
подробно описани граници. Въззивницата Б.Я. е съпруга
на Г.Н.Я., поч. 1993г. и явяващ се един от
наследниците на Г.Я.Н., а останалите въззивници са
преки наследници, съответно съпруга и деца, на Н.Г.Я., поч.
2007г. и син на Г.Н.Я.. С решение по адм.д. №
597/1998г. на ОС – Варна е признато правото на собственост и възстановена
собствеността върху процесната реална част на Г.Н.Я.,
Анка Н. Темелкова и Ю.Н.Н., в качеството им на
наследници на Г.Я.Н.. Посочено е, че в съдебното решение е допусната очевидна
фактическа грешка, изразяваща се в непосочване името на техния наследодател Г.Н.Я.,
който като жалбоподател е бил страна в това производство. Независимо от тази
грешка, за отстраняването на която са сезирали съда, считат, че се ползват от
решението и въз основа на постановеното с него възстановяване се легитимират
като собственици на 1/12 ид. ч. от процесната реална част. В условията на евентуалност, ако се
приеме, че имотът по нот.акт № 193/1951г. не е бил
отчуждаван от общия наследодател Г.Я.Н., то след смъртта му е наследен от
неговите наследници, вкл. и въззивниците, твърдейки,
че в резултат на реализираните наследствени правоприемства
по колена към настоящия момент са собственици на 1/36
ид.ч. от имота. Оспорват ответникът „Варна плод“ АД
да притежава противопоставими на тях права, поради
което и сочат, че осъществяваното от това дружество владение върху процесната реална част е без правно основание.
По съществото на спора, при отчитане
предметните предели на въззивното производство,
наведените в жалбата оплаквания по правилността на първоинстанционното
решение, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
приложимия закон, настоящият състав приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Към момента страните не спорят, а това е
установено и от приетите от първоинстанционния съд
писмени доказателства /удостоверения за наследници/, че въззивниците
и ищците по основната искова молба, предмет на гр.д. № 1407/2014г. са
наследници на общ наследодател Г.Я.Н., поч. на
19.05.1956г. Въззивницата Б.Я. като съпруга е пряк
наследник по закон на Г.Н.Я., поч. 1993г. и явяващ се
един от наследниците на С. Я.Н., поч.1957г.,
последният брат и наследник на Г.Я.Н.. Въззивниците Н.Я.,
Г.Я. и М.Я. са преки наследници по закон, съответно съпруга и деца на Н.Г.Я.,
починал на 01.05.2007г. Този наследодател от своя страна е син и наследник на Г.Н.Я.,
поч. 1993г.
Не е спорно и това, че с влязло в сила
решение от 19.07.2000г., постановено по адм.д. №
597/1998г. на ОС – Варна е отменен отказа на Кмета на община Варна по решение №
1736/16.04.1993г. в частта,
в която на основание
чл. 2 от
ЗВСНОИ е отказано възстановяването
на 4000 кв.м. от нива
с площ 10 000 кв.м., с пл. №324/стар/, находяща се в Западна промишлена зона на гр.
Варна. Със същото решение, съдът е признал правата на
А. Н. Т. и Ю.Н.Н., част от
наследниците на Г.Я.Н. за
възстановяване на собствеността върху имот от 4000 кв.м., представляващ
имот пл. 5097 /стар 324/ по плана на
Западна промишлена зона, така както
е очертана с червен цвят на скица
3, на стр. 37 от делото, представляваща неразделна
част от решението.
В административното производство правото на
собственост на наследодателя е установено с приетия като доказателство и по
настоящото дело нот.акт № 193/1951г., съгласно който
с договор за покупко-продажба от 24.04.1951г. Г.Я.Н. и Дончо Д.Р. са закупили
от Р. Н. В., Г. В. и В. В. нива от 10 дка, находяща
се в землището на гр.Сталин /днес гр.Варна/, м.“Трошева
махала“, при съседи: К. В. С., път, А. С. и К. В. С..
Във въззивната
жалба, респ. в отговорите по нея страните не са навели оплаквания относно
приетото за установено от първоинстанционния съд, въз
основа на заключението на в.л. А. по приетата СТЕ, че възстановената с
коментираното решение част от 4 000 кв.м. е част от описания в нот.акт № 193/1951г. имот, заснет като имот с пл.№ 5097 по
КП от 1956г., с площ от 9 800 кв.м. и че същата е идентична с претендираната от въззивниците процесна реална част от ПИ 10135.3514.204, целият с площ от
80 594 кв.м.
Към момента на приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция е постановено решение по реда на чл.192
ал.2 ГПК /отм./, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението
от 19.07.2000г. по адм.д. № 597/1998г. като в диспозитива на същото като правоимащи
са вписани и наследниците на Г.Н.Я., поч. на
04.09.1993г., а именно настоящите въззивници.
Следователно същите се ползват от съдебното
решение, с което е постановено възстановяване на процесната
реална част, на основание чл.2 вр. чл.4 от ЗВСНОИ по
ЗТСУ, ЗПИНМ и др.
С оглед на това спорен между страните се
явява въпроса допустимо ли е да бъдат разгледани въведените в предмета на спора
възражения от „Варна плод“ АД за липса на изискуемите се материално-правни
предпоставки за реституция на процесния имот, при
условие, че същите са били предмет на разглеждане в съдебното производство по
обжалване на административния акт - отказът на кмета, което е приключило с
позитивен резултат за въззивниците.
Съгласно разясненията по т.4 от ТР № 6/2006г.
по т.д. № 6/2005г. на ОСГК на ВКС по предявен иск, основан на реституция по
ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. косвеният съдебен контрол върху акта по чл.4, вкл.
и постановеното по повод обжалването му съдебно решение е допустим не само по
отношение на възражения за валидност на акта, но и по възражения за неговата
материална законосъобразност. Впоследствие в мотивите на ТР № 5/2011г. по т.д.
№ 5/2011г. на ОСГК е прието, че с оглед разпоредбите на чл.177 ал.1 АПК и
чл.302 ГПК /2008г./ разрешението на т.4 от ТР № 6/2006г. в частта относно
косвения съдебен контрол на съдебните решения вр. чл.
4 от ЗВСНОИ следва да се счита за загубило сила. Тези мотиви са доразвити в
съдебната практика в смисъл, че ограничението важи за Държавата и субектите,
черпещи права от нея /нейни правоприемници/, когато правоприемството
е в хода или след приключване на производството по прекия съдебен контрол на
административния акт /в т.см. Решение № 298/2014г. по гр.д. № 3296/2013г. на
ВКС/.
Когато решението на административния съд вр. чл.4 ЗВСНОИ се противопоставя на неучаствало в
съдебното производство лице и същото не е правоприемник на Държавата в хода на
това производство или впоследствие, то по арг. от
чл.17 ал.2 ГПК в предявения срещу това лице иск косвеният съдебен контрол за
материалната законосъобразност на постановената реституция е допустим.
При така изложените мотиви и с оглед
доказателствата по делото относно образуването и преобразуванията на ответното
дружество „Варна плод“ АД, настоящият състав намира, че възраженията относно
предпоставките за възстановяването на процесния имот
следва да бъдат разгледани.
„Варна плод“ АД е правоприемник на „Варна
плод“ ЕАД – еднолично търговско дружество с държавно имущество /решение от
23.04.1997г. по ф.д. № 2126/1996г./. То от своя страна, видно от решение от 31.05.1996г.
по ф.д. № 2126/1996г. е правоприемник на „Варна плод“ ЕООД. „Варна плод“ ЕООД
е създадено чрез преобразуване на ДФ
„Варна плод“ /видно от решение от 13.12.1991г. на ВОС по ф.д. № 9246/1991г. вр. Разпореждане № 29/29.10.1991г.
на МС/, която е образувана с решение № 197/1990г. на Министъра на земеделието и
хранителната промишленост, на основание Указ № 56. Съгласно приложение № 1 към
решение № 197/1990г. фирма „Варна плод“ получава като правоприемник имуществото
на Изкупвателно-търговска база, Варна към Предприятие „Булгарплод“
от прекратеното СО „Булгарплод“ – София, както и
съответната част от активите на „Булгарплод“ – Варна
по баланса му към 31.10.1990г.
Не е спорно, а извод за това следва и от
писмените доказателства по делото, че отредената площадка за ОТП „Плодзеленчук“ съобразно предвижданията на плана към 1990
год. е част от баланса на държавната фирма, образуваното ЕООД, а впоследствие
включена и в капитала на преобразуваното акционерно дружество.
Следователно към датата на постановяване на
отказа на кмета за възстановяване на процесния имот,
респ. съдебното производство по неговото обжалване е било учредено еднолично
търговско дружество – „Варна плод“ ЕООД, съставляващо самостоятелен правен
субект и носител на самостоятелни права, макар и с капитал изцяло държавно
имущество. Ето защо постановеното съдебно решение, с което отказът на кмета е
бил отменен и е постановено възстановяване на процесната
реална част в полза на въззивниците и други
наследници на Г.Я.Н. му е непротивопоставимо.
Основните възражения срещу материалната
законосъобразност на реституцията са, че мероприятието, за което имотът на
наследодателя на въззивниците е бил отчужден е
реализирано, както и че фактическият състав по възстановяването не е завършен,
тъй като не е върнато полученото при отчуждаването обезщетение. Като пречка за
придобиване на права по реституция се сочи и разпоредбата на чл.17а ЗППДОбП.
Съгласно заключението на в.л. Андреев относно
придобития от общия наследодател Г.Я.Н. и Дончо Р. имот по нот.акт
№ 193/1951г. са били извършени две отчуждавания
- Със Заповед № 4620/22.08.1955г. е утвърдена дворищната и улична
регулация за кв.1 по плана на Индустриална зона Варна и е отреден терен за
Промкомбинат – дърводелска работилница. С Протокол № 7/07.03.1957г. на
комисията по чл.67 от ППИНМ е взето решение за заплащане на обезщетение на Д. Р.
и наследници на Г.Я.Н. за отчуждените въз основа на тази заповед 4.25 дка от
имот с пл.№ 324 /стар/, идентичен на пл.№ 5097 по КП от 1956г. Впоследствие с
Протокол 15/18.04.1958г. на Комисията по
чл.67 ППИНМ е взето решение за заплащане на обезщетение на Д. Р., Е. Р. и М. К.
/страните не спорят, че това е съпругата на вече починалия Г.Я./ и за
отчуждените по плана за площадка на ГТП „Топливо“ 5 100 кв.м. от имот пл.№ 324.
Според вещото лице процесната част е част от
отчуждените 5 100 кв.м. за нуждите на ГТП „Топливо“ и съставляващи южната част
от имот с пл.324. Впоследствие със Заповед № 1308/10.08.1963г. е одобрена
регулация, съгласно която е извършено преотреждане на
съществуващите площадки, включващи и процесната част
за ОТП „Плодзеленчук“, а през 1975г. и 1980г. са
извършени и други промени по плана, които пряко не засягат процесната
част.
Към настоящия момент, съгласно одобрения с
решение № 196-13 по Протокол № 8/28.01.2004г. на ОбС
– Варна ПУП ПРЗ на ЗПЗ процесният имот попада в УПИ III – 106,
„За тържище „Варна плод“ АД“.
От коментираното заключение на СТЕ се
установява още, че с Генералния план на Западна промишлена зона от 1964г.
предвижданията за „Плодзеленчук“ са за изграждане на
плодохранилище, ледогенератор, склад за туршии,
трапезария и мост кран, склад – навес, склад, портиерна,
битова сграда, складове за плодове и зеленчуци, площадка за приготвяне на
туршии, склад – бункери за зеле, складове за плодове и навес. От тези
предвиждания относими към процесния
имот са предвижданията за изграждането на склад – бункери за зеле, площадка за
приготвяне на туршии и складове за плодове /скица № 2 към заключението/. Вещото лице е посочило в заключението си, че
предвиденото по Генералния план мероприятие за „Плодзеленчук“
има компексен характер, доколкото се предвижда
изграждане на сгради, складове и открити площадки, предназначени за обслужване
на целия производствен процес по съхраняване на плодове и зеленчуци. С оглед на
това и отчитайки заснеманията по КП на Западна промишлена зона от 1985г.,
съгласно който предвидените складове и площадки са изградени, вещото лице дава
заключение, че мероприятието, отредено за ОТП „Плодзеленчук“
по плана е изпълнено.
Това заключение не е оспорено от страните, а
констатациите за реализиране на мероприятието кореспондират и на останалия доказателствен материал в частност съставяните в периода
след отчуждаването АДС, заснеманията по КП, както и показанията на разпитаните
по делото свидетели Н. и С., сочещи, че в процесната
част от терена на Варна плод са се складирали плодове и зеленчуци, съхранявали
се палети, а в по-ново време част от нея се използва като паркинг, обслужващ
наемателите на складовете. Т.е. макар и останала незастроена и несъставляваща
прилежаща площ към съществуваща сграда, същата е има предназначение на част от
целия комплекс от сгради и съоръжения, за които е бил отреден терена.
Така направения извод, че към датата на
влизане в сила на ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. предвиденото по план
мероприятие, съобразно извършеното след отчуждаването на южната част от имота
на общия наследодател Г.Я.Н. и Дончо Р. от пл. № 324 преотреждане
за нужди на ОТП „Плодзеленчук“ е реализирано,
обуславя и извода, че по арг. от разпоредбата на чл.
2 от ЗВСНОИ този имот не подлежи на възстановяване. Това е достатъчно съдът да
приеме, че въззивниците не могат да се легитимират
като собственици на съответната на наследствените им права ид.ч.
от процесната реална част на въведеното от тях придобивно основание – реституция по реда на чл.4 вр. чл.2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.
При това положение ирелевантно
за основателността на иска се явява неоснователността на възражението на „Варна
плод“ АД, че към датата на постановяване на съдебното решение по адм.д. № 597/1998г. имотът вече не е бил собственост на
Държавата, позовавайки се на разпоредбата на чл.17а ЗППДОП. Меродавният момент
е не датата на постановяване на позитивното решение, а влизане на
реституционния закон в сила – м.февруари 1992г. Към този момент имотът е част
от капитала на „Варна плод“ ЕООД – еднолично дружество по см. на чл.61 ТЗ, като
съдебната практика приема, че това не е пречка за възстановяване, ако са налице
предпоставките на закона /в т.см. Р № 59/2016г. по гр.д.№ 5928/2015г. на ВКС, I г.о.;
Р № 186/2014г. по гр.д. № 650/2014г. на ВКС, I
г.о./.
Въззивниците не се легитимират
като собственици и на твърдяното в условията на евентуалност основание - по
наследяване от Г.Я.Н., поч. 1956г., притежавал
съгласно договор за покупко-продажба по нот.акт №
193/1951г. ½ ид.ч. недвижим имот, част от
който е и процесния имот.
Обсъдените по-горе доказателства сочат за проведено
отчуждително производство по ЗПИНМ, поради което и
същият не е бил част от имуществото на общия наследодател Г. Я. Н., не е бил
наследен от неговите преки наследници, а по силата на настъпилите наследствени правоприемства и от въззивниците.
Безспорно е установено и това, че още след 1957-58г., когато са съставени
оценителните протоколи имотът е бил фактически отнет и предоставен от държавата
на нейни предприятия, ползван е от тях, вкл. и за реализиране на предвидени по
плана мероприятия, а в последствие и включен в капитала на създадените с
държавно имущество търговски дружества.
В исковата молба не са наведени твърдения за
пороци в отчуждителната процедура, в частност
завземане /отчуждаване/ на имота не по надлежния ред, което да обоснове
квалификация на правното основание по чл.2 ал.2 ЗВСОНИ. Възражението, че не е
заплатено обезщетение на лицата, от които е извършено отчуждаването е направено
в хода на процеса по повод констатация на вещото лице и представено
удостоверение от Областна управа – Варна, че в Община Варна и в преписката по
съставяне на АДС вр. отчуждаванията не се съхраняват
документи за заплатено обезщетение на М. К..
С оглед на това съдът намира, че не следва да
обсъжда това обстоятелство във връзка с въведеното в условията на евентуалност придобивно основание.
Гореизложеното обуславя и крайния извод, че въззивниците не се легитимират като собственици на процесната реална част, поради което и предявените от тях
като главно встъпили лица искове срещу ищците и ответника по гр.д. №
1407/2014г. са неоснователни.
Поради съвпадането на изводите на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд
постановеното решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ГПК и направеното от „Варна
плод“ АД искане въззивниците следва да бъдат осъдени
да му заплатят направените във въззивното
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в
размер 2 400 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1272/06.07.2018г. на ОС – Варна, постановено
по гр.д. № 1407/2014г. в частта, в която са отхвърлени предявените от Б.Д.Я., Н.С.Я.,
Г.Н.Я. и М.Н.Я., в качеството им на главно встъпили в процеса лица искове
против 1/. ищците Р.С.Я., И.И.И., И.Г.Д., Е.Г.И., А.Д.
У., К.Й.Т., П.С.В., Е.С.К., Ю.Н.Н., И.Д.Т., М.Т.К., М.Н.Д.,
Н.Д.Д. и Р.Б.Т., починал в хода на въззивното производство и заместен на основание чл.227 ГПК
от правоприемниците си Б.Р.Т. и И.Р.Г.,
с правно основание чл.124 ГПК, за приемане за установено в отношенията им, че в
качеството на наследници на Н.Г.Я., поч. 2007г. и Г.Н.Я.,
поч. 1993г. са собственици общо на 1/12 ид.ч. от недвижим имот, представляващ реална част с площ от
4 000 кв.м. от ПИ 10135.3514.204 по КК на гр.Варна, одобрена със Заповед №
РД-18-64/16.05.2008г. на Директора на АГК, която реална част е графично
индивидуализира на приложената на л.111 от делото скица, на основание
реституция по ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., постановена с решение от
19.07.2000г. по адм.д. № 597/1998г. на ОС – Варна, а
в условията на евентуалност, че са собственици на 1/36 ид.ч.,
придобити по наследяване от общия на страните наследодател Г.Я.Н., поч. 19.05.1956г., като процесната
реална част е част от придобит от този наследодател по нот.акт
№ 193, том I, д.302/1951г. недвижим имот и 2/. срещу ответника „Варна
плод“ АД за приемане за установено, че са собственици на 1/12 ид.ч., евентуално 1/36 ид.ч. от
същата реална част, на заявените същи придобивни
основния и за осъждането му да им предаде владението върху цялата процесна реална част, на основание чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА Б.Д.Я., ЕГН **********,
Н.С.Я., ЕГН ********** , Г.Н.Я., ЕГН ********** и М.Н.Я., ЕГН **********,
всички с адрес: ***, да заплатят на „Варна Плод“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Ак.Корчатов“
1 сумата от 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/, представляваща направени във въззивното
производство разноски, на основание чл.78 ГПК.
В частта, в която предявените от Р.С.Я., И.И.И., И.Г.Д., Е.Г.И., А.Д. Урумова, К.Й.Т., П.С.В., Е.С.К.,
Ю.Н.Н., И.Д.Т., М.Т.К., М.Н.Д., Н.Д.Д. и Р.Б.Т., починал в хода на въззивното
производство и заместен на основание чл.227 ГПК от правоприемниците си Б.Р.Т. и И.Р.Г., установителни
искове за собственост против „Варна плод“ АД са отхвърлени първоинстанционното
решение е влязло в сила.
Скицата на л.111 от гр.д. № 1407/2014г. на ОС
– Варна, приподписана от съда е неразделна част от
настоящото решение.
Решението може да се обжалва при условията на
чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.