Р Е Ш Е Н И Е № 1025
гр.
Пловдив, 20.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи април две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА като разгледа
докладваното ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 223 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 26, ал. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите
при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/.
Образувано е по жалба на К.Г.В.
***, ЕГН **********, против Разпореждане № 4506-40-65/ 01.10.2020 г. на
Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите". В жалбата се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно и се иска да бъде
отменено, като се върне преписката на органа за произнасяне. В съдебно
заседание жалбодателката не се представлява. В писмена
молба се поддържа жалбата и се претендират разноски.
Ответникът чрез процесуален
представител оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима
– подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Фактите по делото не са спорни
между страните.
Жалбодателката
е работила по трудово правоотношение в МБАЛ "Ескулап"
ООД. Дружеството е обявено в несъстоятелност с Решение № 42/ 02.03.2020 г. по
т. д. № 226/ 2019 г. на Окръжен съд Пазарджик, вписано в Търговския регистър на
04.03.2020 г.
Със заявление-декларация вх. №
Ц4502-12-94 от 27.07.2020 г. на ТП на НОИ Пазарджик жалбодателката
е поискала отпускане на гарантирано вземане по реда на ЗГВРСНР.
С атакуваното разпореждане
директорът на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите" в Националния осигурителен институт е отказал изплащането на
гарантирано вземане по заявлението, тъй като 3 – мес.
период, в който е следвало да се подаде заявлението, е изтекъл на 04.06.2020
г., а заявлението е подадено едва на 27.07.2020 г.
При така изложеното съдът направи
следните изводи:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от
ЗГВРСНР право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и
служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по
чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време. Съгласно чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР лицата по ал. 1
могат да ползват права по този закон, при условие, че работодателят е
осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността,
посочена в решението по чл.6. Съгласно
чл.6 от ЗГВРСНР правото на гарантирани вземания за работниците и служителите по
чл.4, ал.1 възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното
решение за: 1. откриване на производство по несъстоятелност; 2. откриване на
производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3.
откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване
дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране
на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на
разноските по производството.
Правото на гарантирано вземане
се упражнява по реда на чл.25 от ЗГВРСНР с подаване на заявление-декларация по
образец до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по
седалището на работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на решението
по чл.6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския
работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по
реда на законодателството на друга държава.
Пропускането на този преклузивен срок за упражняване на субективното материално
право на гарантирано вземане води до погасяването на правото. В
този смисъл е и трайната съдебната практика, а именно: че срокът по чл. 25 от
ЗГВРСНР е преклузивен и с изтичането му се погасява
материалното субективно право да се получи гарантирано вземане от фонда.
Тъй като датата на вписване на
решението за откритото производство по несъстоятелност е 04.03.2020 г., срокът
за подаване на заявление по реда на чл. 25 от ЗГВРСНР е започнал да тече след
вписването. На 24.03.2020 г. в бр.28 на ДВ
е обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Съгласно § 52 от ПЗР
законът влиза в сила от 13 март 2020 г. и се прилага до отмяна на извънредното
положение. В чл.3, т.2 от същия закон е предвидено, че за срока от 13 март 2020
г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните
и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с
изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните
нарушения и наказания. Срокът, предвиден
в чл. 25 от ЗГВРСНР, представлява
"друг срок" /тъй като същият е преклузивен,
а не давностен, както неправилно се поддържа в
жалбата/ по смисъла на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките, предвиден в нормативен
акт, с изтичането на който се погасяват права за частноправните субекти -
правото на гарантирани вземания на работниците и служителите, които са или са
били в трудово правоотношение с работодател, спрямо когото е открито
производство по несъстоятелност. Поради това срокът, предвиден в чл. 25 от
ЗГВРСНР, който е започнал да тече от вписването,
е спрял да тече на 13.03.2020 г. по силата на чл.3, т.2 от Закона за мерките, обн. в ДВ. бр. 28 от 24 март 2020 г.
Съгласно § 13 от
Заключителните разпоредби към Закон за изменение и допълнение на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обнародван в ДВ, бр.
34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г., сроковете по чл.3, т.1 и т.2
относно "други срокове" в досегашната редакция и по отменената т. 3,
спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този
закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в
"Държавен вестник". Това означава, че срокът по чл. 25 от ЗГВРСНР е
продължил да тече считано от 17.04.2020
г. и е изтекъл към момента на подаване
на заявлението – 27.07.2020 г.
Предвид гореизложеното като е
постановил обжалваното Разпореждане № 4506-40-65/ 01.10.2020 г. Директорът на
фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" е постановил
законосъобразен отказ за изплащане на вземане съгласно ЗГВРСНР.
При този изход на делото и
съобразно своевременно направеното искане следва да бъде осъдена жалбодателката да заплати на НОИ – София разноски в размер
на 100 лв., представляващи възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на К.Г.В. ***, ЕГН **********, против Разпореждане № 4506-40-65/ 01.10.2020 г.
на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите".
ОСЪЖДА К.Г.В. ***, ЕГН **********, да заплати на НОИ
– София разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: