№ 300
гр. Смолян, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20235400500361 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№125713.06.2023г. от Х. В. Г. с
ЕГН **********, с адрес град Р., ул. Ат. Б. № 19, вх.В, действащ чрез адв. М.
Орм. против решение№ 55/18.05.2022г., постановено по гр. д. № 9/2023г. по
описа на PC- Мадан в частта му, с която съдът е осъдил Х. В. Г. да заплати на
М. С. Т. сумата от 811,28 лева - главница, представляваща обезщетение за
имуществени вреди- заплатени операция, лекарства, консумативи и престой
във ветеринарна амбулатория и разходи за гориво, произтичащи от
нападението на собственото на Х. В. Г. куче, порода „Немска овчарка" върху
собственото на М. С. Т. куче порода „Йоркширски териер" на 22.11.2022 г. в
гр. Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба 09.01.2023 г. до окончателно изплащане на
вземането, в частта, с която осъжда Х. В. Г. да заплати на М. С. Т. сумата от
600 лева - главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-
притеснение, стрес, напрежение и уплаха, произтичащи от нападението на
собственото на Х. В. Г. куче, порода „Немска овчарка" върху собственото на
М. С. Т. куче порода „Йоркширски териер” на 22.11.2022 г. в гр. Р., както и в
частта, с която са присъдени в полза на ищцата разноски в размер на 501,00
лева. В тези части намира ,че решение № 55/18.05.2022г., постановено по гр.
д. № 9/2023г. по описа на PC -Мадан е неправилно и незаконосъобразно,
поради което моли да го отмените и да постановите свой съдебен акт, с който
да отхвърли изцяло предявените искове.
1
По отношение на иска за имуществени вреди, за да уважи частично
предявения иск за имуществени вреди, районен съд- Мадан, е приел за
установено от фактическа страна, че „се установява пряко настъпилия
инцидент, а именно, че кучето порода „Немска овчарка" на име Рекс,
собственост на ответника Х. В. Г. е захапало много по-малкото куче на
ищцата, тръскало го е и не го е пускало, докато не се е намесил св. Н. Т..
Ответникът не оспорва обстоятелството, че неговата съпруга е разхождала
кучето му „Немска овчарка" в района на инцидента към момента на
процесните събития и че се е срещнала с ищеца, който разхождал кучето
порода „Йоркширски териер". Счита ,че в тази връзка са и показанията на св.
И. М., която живее в съседство със страните по делото и която заявява , че
съпругата на ответника се прибрала заедно с кучето си, 40-50 минути покъсно
от св. Н. Т.. Въз основа на показанията на св. Н. Т., които се базират на преки
и непосредствени впечатления и счита ,че не се опровергават от останалия
доказателствен материал по делото районния съд е приел , че именно кучето
на ответника е участвало в инцидента и е предизвикало нараняването на
кучето на ищцата. Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника, че влошеното здравословно състояние на кучето „Йоркширски
териер" може да се дължи на транспортирането на кучето от мястото на
инцидента до дома на ищцата и от дома на ищцата до гр. Пловдив, доколкото
от показанията на св. Н. Х. - ветеринарен лекар констатирал състоянието на
кучето непосредствено след инцидента се установява, че същото имало рана в
гръдната област и пневмоторакс, което нараняване било свързано с прободна
рана, като не се констатирали други видими травми. Св. Н. Х., която е
прегледала животното около 40 минути след инцидента посочва, че
състоянието на кучето било опасно за живота му, което наложило и
извършването на спешна операция в друго населено място. Районният съд е
приел , че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между
нападението на кучето, което е собственост на ответника над кучето на
ищцата и причинените имуществени вреди на ищцата, изразяващи се в
разходи за извършени манипулации, лекарства и консумативи и престой в
клиника, свързани с лечението на кучето „Йоркширски териер”, както и
реализираните от ищцата пътни разходи за транспортирането на кучето за
извършване на операция. С оглед изложеното съдът намира, че е изпълнен
изцяло фактическият състав на чл. 50 от ЗЗД и по делото са установени
всички негови елементи, поради което предявеният срещу ответника иск за
заплащане на имуществени вреди е доказан по основание. Твърди ,че
категорично не споделя така формираните изводи на районен съд - Мадан,
както по отношение на фактите, така и по отношение на правото. Безспорно
счита ,че е установено по делото единствено факта, че на 22.11.2022г.
съпругът на ищцата и съпругата на ответника са разхождали семейните си
домашни любимци - съответно кучето Рекс порода „немска овчарка“ и кучето
Зиги порода“ йоркширски териер“ в близост до стадиона в град Р..Намира ,че
по отношение на настъпило противоправно деяние са събрани частични и
непълни свидетелски показания, като свидетелят Н. Т. заявява , че разхождал
кучето си на повод, чиято дължина се регулирала и достигала 4,5 метра. Също
2
така той каза, че имал навика да гледа рибите в реката и именно това правел,
когато чул, че кучето му било нападнато. В този момент той е бил с гръб към
кучето, тъй като гледал рибите в реката, и не забелязал приближаването на
немската овчарка, като когато я забелязал, двете кучета вече били в контакт: „
Имам навика като мина оттам да гледам реката как плуват рибите. Кучето го
държа за каишка, която е разтегателна, и кучето беше зад мене на около 3-4
метра, аз гледах в реката. По едно време кучето започна да пищи. Като се
обърнах видях кучето на Х., беше го налапало напречно, и го тръска с главата.
Аз му се развиках и отидох да блъскам кучето на Х. да го освободи. След
което кучето на Х. пусна моето куче, аз грабнах моето куче..." При така
описаната ситуация счита ,че не е ясно защо PC- Мадан е приел за
неоснователно своевременно наведеното възражение за съпричиняване на
евентуален вредоносен резултат, тъй като лицето, под чиито надзор се е
намирал Зиги, - съпругът на ищцата, не е упражнявал постоянен, непрекъснат
и ефективен надзор върху малкото си куче, така че да осигури безопасната му
ежедневна разходка. Още повече, ако е вярно изложеното в исковата молба,
че Рекс бил много агресивно куче и всички в квартала се страхували от него.
Намира ,че поведението на Т. е в пряка причинна връзка с евентуално
противоправно деяние, доколкото, ако вместо да гледа рибите с гръб към
кучето си, го беше наблюдавал непрекъснато, своевременно би забелязал
приближаването на друго животно или друга опасност и би реагирал,
предпазвайки малкия си домашен любимец. Освен това свидетелят показа
нагледно пред съда с жест, как след като го „освободил" от Рекс, сграбчил
Зиги под мишница и се отдалечил в посока своя дом. Счита ,че притискането
под мишница на едно 4-килограмово куче би имало същите последици като
притискането му от друго животно, поради което не е ясно кога, от кого и как
са причинени нараняванията на Зиги. Намира ,че е напълно възможно при
носенето му под мишница Т. неволно да е притискал по-силно от
необходимото кучето си и да му е причинил травма .Счита ,че не е установено
по делото какви точно травматични увреждания са били причинени на
кучето, собственост на ищцата. Свидетелят Т. на въпроса имаше ли кръв по
купето отговаря: „Не видях дали имаше кръв по моите дрехи от кучето.
Когато се прибрах вкъщи, жена ми се уплаши доста. Кучето беше нахапано и
не даваше да се пипа. Съпругата ми се опита да го забърше с парцал, но то
пищеше от болка и не даваше да се пипне. Беше се получило от лявата му
страна, където са му ребрата, като балон, кучето хъркаше, дишането му беше
като хъркане, не дишаше нормално. И този балон като дишаше, се издуваше и
се прибираше. Външно кучето имаше една като драскотина. Вътрешно имаше
сигурно разкъсвания, тъй като под кожата му имаше балон...." Счита ,че не е
установено по делото и какви манипулации са извършени на кучето и дали те
са следствие именно от спречкването между двете кучета, тоест дали има
причинно-следствена връзка между вида на манипулациите и тяхната
стойност и травматични увреждания, които да са били причинени именно от
кучето на ответника. За да се справи успешно с указаната от съда
доказателствена тежест, задължение на ищеца е било да ангажира
доказателства чрез съдебна ветеринаро-медицинска експертиза или най-
3
малкото медицинско удостоверение, удостоверяващо вид, характер и тежест
на причинени телесни увреждания по Зиги, претърпяно лечение и причинно-
следствена връзка между телесните повреди и извършените манипулации.
Такова доказване обаче счита ,че не е предприето, поради което намира , че
иска за имуществени вреди се явява недоказан и поради това
неоснователен.Твърди ,че не са били събрани каквито и да доказателства за
ценоразписа в клиниката, където било оперирано кучето, поради което
присъдените суми са лишени от обосновка, още повече при съпоставянето му
със стойността на операцията, посочена от д-р Х. - около 100,00 лева.
По отношение на иска за неимуществени вреди PC -Мадан е приел, че е
доказан по своето правно основание. Причинната връзка между нападението
на кучето, което е собственост на ответника и причинените неимуществени
вреди на ищцата е пряка и непосредствена. В резултат на нанесеното
увреждане на домашния любимец на ищцата, което е застрашавало живота
му, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които се изразяват в
психически болки и страдания, тревожност, притеснение и страх. Макар
законът да приравнява причинените от животно вреди с тези, причинени от
вещ, то в конкретния случай става въпрос за вреди от неимуществен характер,
причинени на ищцата, вследствие на това, че е пострадало собственото й куче
Неимуществени вреди се претендират от ищцата за нейните собствени
негативни изживявания във връзка с доказания факт, че кучето й е било обект
на нападение и пострадало от кучето на ответника. Счита ,че съгласно
Тълкувателно решение № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961
г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. По аргумент за по-силното
основание, щом е признато правото само на лица от най-близкия семеен кръг
да бъдат обезщетени за причинени им неимуществени вреди от смъртта на
техен близък, и по изключение този кръг може да включва братята и сестрите
на починалия и неговите възходящи и низходящи от втора степен, то счита че
ищцата като собственик на вещ, каквото е кучето съгласно българското
законодателство, няма право на претендираното от нея обезщетение за
нанесените й по нейните думи притеснение, стрес, напрежение и уплаха от
нападението на кучето и последвалата животоспасяваща операция. Поради
това оспорва както основанието, така и размера на присъденото обезщетение,
като считам, на първо място, че липсва основание за присъждането му, а
алтернативно, че същото е завишено и не отговаря на критерия за
справедливост - чл.52 ЗЗД. При определянето му съдът е взел предвид и
изпитвания страх от среща с кучето на ответника, което обстоятелство дори
не е посочено от ищцата в исковата й молба. Поради това моли въззивния съд
да отмени в обжалваните части решението на районен съд –Мадан и да
4
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани или
алтернативно да намали присъдените обезщетения.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№1614/03.08.2023г.
от М. С. Т. от гр.Р. чрлез адв. Р. Ч.,която намира въззивната жалба за
неоснователна, а решението на PC – Мадан в обжалваната част за правилно и
законосъобразно. В настоящия случай са предявени два иска - за претърпени
имуществени и неимуществени вреди от М. Т. във връзка с настъпилото
нападение над собственото и куче Зиги - порода „йоркширкски териер“ от
кучето Рекс - порода „немска овчарка“ - собственост на Х. Г.. Счита ,че по
делото по ясен и категоричен начин се доказва наличието на всеки един от
елементите ог фактическия състав на чл.50 от ЗЗД по предявените искове
.Намира за. правилен извода на PC - Мадан, че искът за причинените
имуществени вреди е основателен и доказан. Счита ,че по безспорен начин се
доказва, че между кучето Рекс и кучето Зиги е имало съприкосновение на дата
22.11.2022г., като началото на причинния процес е поставено от по-голямото
куче Рекс - порода немска овчарка, което е влачело повод след себе си, но е
било пуснато да се разхожда без надзор и контрол от страна на съпругата на
ответника и което внезапно е нападнало кучето Зиги, което е било водено на
повод. В резултат на нападението кучето Рекс е нанесло на кучето Зиги
прободна рана в гръдната област, което е причинило „пневмоторакс“ на по-
малкото куче. От свидетелските показания на д-р Х. счита ,че се потвърждава
причиненото увреждане на малкото куче, както и факта, че това увреждане е
животозастрашаващо за кучето Зиги. В приетия и приложен по делото
Клиничен протокол № 247434 на п.н. 46610 от 22.11,2022г. са описани
детайлно по вид и цена извършените на пострадалото куче Зиги
животоспасяващи манипулации. В същия протокол подробно са описани по
вид, количество и цена, използваните материали и лекарства. От останалите
приложени по делото медицински документи счита ,че ясно се вижда какво е
включвало лечението и престоя на кучето Зиги във ветеринарна
клиника„Провет“ гр.Пловдив, какви лекарства са му давани, в какво
количество и на каква цена. Приложени са по делото и два броя фискални
бонове, доказващи извършеното плащане на разходите по лечението и
престоя на малкото куче в клиника „Провет4'. Приложен е и документ
доказващ направения разход за гориво. Разпитаната по делото свидетелка Н.
Х. е ветеринарен лекар, която в съдебно заседание заявява, че след преглед на
кучето Зиги на 22.11.2022г. е установила прободна рана в гръдната област и
наличие на „пневмоторакс“ ,като е обяснила какво означава този медицински
термин, а именно: изтичане на въздух от белия дроб. Свидетелката посочва и
че от това нараняване кучето може да умре и че се налага операция. Д-р Х. не
се ангажира с посочване на сума за извършената операция, лечение и престой,
защото не познава ценоразписа на клиниката в Пловдив,не знае каква упойка
е слагана, какви изследвания са правени, а и тя не разполага с необходимата
за случая апаратура. Твърди ,че ответника не е оспорил медицинските
документи, както и приложените фискални бонове. Намира за правилен
извода на районен съд - Мадан и че не е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на лицето, под чийто надзор е било кучето
5
Зиги. Счита ,че е глупаво и смешно твърдението, че Н. Т., носейки кучето си
до вкъщи, да му е причинил прободна рана стискайки го под мишницата си.
Счита ,че е факт , че кучето нападател - Рекс е било без надзор, факт е, че
същото е било без намордник, въпреки, че и преди е имало проява на агресия
към други животни. Твърди ,че Рекс е нападнал внезапно Зиги, който е бил с
повод. И предвид всички тези факти, счита ,че е недопустимо Х. Г. да черпи
права от собственото си неправомерно поведение.
По отношение на иска за неимуществени вреди намира за правилен
извода на районен съд –Мадан, че същия е основателен и доказан.Счита че по
безспорен начин се доказва от свидетелските показания ужасът,
безпокойството, стресът и напрежението, които е преживяла М. Т. във връзка
с нападението над нейното куче, последвалата животоспасяваща операция и
продължително лечение .Моли въззивния съд да се произнесе в този смисъл
като потвърди решението на районен съд Мадан в обжалваните части
Претендира разноски,представляващи адв. възнаграждение за двете съдебни
инстанции и да бъде осъден ответника да заплати всички такси и разноски по
водене на делото.
Пред окръжен съд –Смолян жалбоподателят Х. В. Г. ,редовно призован ,не
се явява Вместо него адв.Орм. поддържа депозираната въззивна жалба
Намира ,че в първата инстанция не е проведено пълно и главно доказване на
всички факти ,от които ищецът черпи права .Счита ,че не е доказано ,че
нараняванията на кучето дали са били с такъв интензитет ,че да се намират
в пряка причинно-следствена връзка с манипулациите , описани по
фактурата ,която е представена към исковата молба Освен това счита ,че
липсва преценка от страна на районен съд –Мадан за поведението на лицето
,под чийто надзор се е намирало кучето Зиги –съпруга на ищцата М. Т. ,което
е разпитан по делото като свидетел Счита изцяло неоснователен иска за
причинени неимуществени вреди ,тъй като се касае за пострадало куче ,а не
човек Моли в този смисъл въззивния съд да се произнесе. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата М. С. Т. ,редовно призована ,не се явява .Вместо нея
пълномощникът и адв. Р. Ч. –Ен. поддържа становище ,че въззивната жалба е
неоснователна и моли да бъде потвърдено решението на районен съд –Мадан
в обжалваните части , като законосъобразно и обосновано постановено
.Претендира разноски
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима Депозирана е в законният срок, от надлежно упълномощен
процесуален представител , с внесена междувременно държавна такса и при
наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Пред районен съд –Мадан са били предявени от М. С. Т. против Х. В. Г.
обективно съединени искове с правно основание чл.5 ЗЗД,да бъде осъден
ответникът да заплати на ищцата сумата от 882лева , представляваща
нанесени имуществени вреди - заплатени операция, лекарства, консумативи и
престой във ветеринарна амбулатория и разходи за гориво, произтичащи от
6
нападението на собственото на ответника куче - немска овчарка Рекс върху
кучето на ищцата йоркширски териер -Зиги , ведно със законната лихва, както
и да бъде осъден ответникът Х. Г. да заплати на ищцата М. Т. сумата от 800
лева – представляваща нанесени на ищцата неимуществени вреди -
притеснение, стрес, напрежение и уплаха от нападението и последвалата
животоспасяваща операция.
Не се спори ,че М. Т. и съпругът и Н. Н. Т. са собственици на
малко куче, порода Йоркширски териер, кафяво-черно на цвят,което отговаря
на името Зиги.
Няма спор , че жалбоподателя Х. В. Г. притежава куче Рекс –
порода –немска овчарка ,което на 22.11.2022г. в гр.Р. е захапало и
разтърсило малкото куче Зиги ,собственост на М. Т. и му е причинило
наранявания.
Св. Н. Т. ,съпруг на ищцата , е установил в първата инстанция
,че именно на този ден той е разхождал кучето Зиги и е станал свидетел на
нараняванията от страна на немската овчарка.
Разпитана св. Д-р Н. Х. установява пред първата инстанция ,че по
професия е ветеринарен лекар и практикува в община Р. Същата установява
,че тя не е присъствала в деня на инцидента ,но била извикана още същия
ден след като се случило това Констатирала ,че кученцето е било видимо
изплашено ,стреснато Имало една раничка и е имало пневмоторакс –
издишане на въздух от белия дроб,раничката била в гръдната област
Посъветвала собствениците на кученцето Зиги да го заведат в клиника в
гр.Смолян ,защото е била необходима по-специална упоика и се налагало да
бъде извършена операция на кучето.Св.Х. установява ,че пневмоторакса е
животозастрашаващ за животното ,тъй като няма как да бъде оставено в това
състояние Установява ,че познава кучето на Х. Г.-който е собственик на
немската овчарка и това куче е 50-60 кг а а кученцето Зиги е 10 кг.
Свидетелката установява ,че от това нараняване кученцето е могло да умре
,защото има изтичане на въздух от белия дроб
Св.Н. Т. подробно в първата инстанция е изяснил
фактическата обстановка ,която се потвърждава и от св. И. М. ,която живее
в съседство на страните по делото .Самата свидетелка установява ,че
немската овчарка е агресивно куче и спрямо други животни ,но не и срещу
хора. Установява ,че кучето на Х. Г. няма повод ,няма синджир ,нищо няма
На следващия ден след инцидента се чула с М. Т. ,която била много
притеснена и плачела ,чакали резултат с мъжа и дали кученцето ще оживее.
При така изяснената фактическа обстановка ,законосъобразно
и обосновано районен съд Мадан е приел ,че следва да бъде осъден
ответникът Х. Г. да заплати в полза на М. Т. сума в размер на 811,29 лева
имуществени вреди ,включващи заплатена операция в гр.Пловдив ,
лекарства ,консумативи и престой във ветеринарна амбулатория ,разходи за
гориво ,ведно със законна лихва от датата на увреждането -22.11.2023г. до
окончателно изплащане на сумата като е отхвърлил иска за разликата над
811,29 лева до 882 лева като неоснователен и недоказан. Представени са били
7
в първата инстанция четири клинични протокола ,фискален бон от
26.11.2023г. ,фактура №**********,издадена от Петрол АД на 23.11.2022г.
за заплатена сума в размер на 49,32 лева за гориво. Поради това ще следва да
бъде потвърдено решението на районен съд в обжалваната му част относно
иска за имуществени вреди в размер на 811,29 лева ,като законосъобразно и
обосновано постановено.
По отношение на иска за неимуществени вреди в размер на
600 лева въззивният съд намира ,че и в тази част решението е
законосъобразно и обосновано постановено и ще следва да бъде потвърдено
като препраща към мотивите на районен съд –Мадан на основание чл.272
ГПК.
От показанията на св. Д-р Н. Х. , ,св.И. М. и св.Н. Т.
категорично се установява ,че както ищцата М. Т. така и съпругът и Н. Т.
много са се притеснили за състоянието ,в което се е намирало тяхното
кученце Не са могли да спят ,често ходили до тоалетна и се уплашили ,тъй
като не знаели как ще се чувства кучето им след операцията ,която била
жизнено важна за него.
Неоснователно е възражението на пълномощника на
жалбоподателя адв.Орм. ,че било недопустимо да се присъжда обезщетение
за причинени неимуществени вреди от нараняване на животно ,че такъв иск
е допустим единствено за нараняване на човек.
Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД, за вредите,
произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и
лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от
животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е
изгубило. Следва да бъде установено от ищеца наличието на вреда-
имуществена или неимуществена, която му е причинена от вещ или животно,
като следва да е налице връзка между вещта и вредата. Всички тези
кумулативно дадени предпоставки в случая са били налице. И по никакъв
начин не се доказва възражението на пълномощника на жалбоподателя Х. Г.
, адв.Орм. ,че имало съпричиняване , тъй като влошеното здравословно
състояние на кученцето Зиги можело да се дължи на траснспортирането му
до гр.Пловдив и обратно и че Н. Т. след инцидента взел под мищницата си
кученцето Зиги и силно го притискал
Касае се за безвиновна отговорност, която е функция от
правото на собственост, респ. упражняването на надзор върху животните и
причинените от тях вреди по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е формирана
безпротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ІІ т. о.; в решение № 18/17.09.2018
г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ІV г. о.; в решение № 169/02.10.2013 г. по т. д.
№ 1643/2013 г. на ІІ т. о. и др., според която приложението на правилото на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, което не е необходимо да е виновно или
противоправно, и вредоносния резултат. Във всички случаи приносът на
пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната,
8
направила възражение за съпричиняване, т. е. от ответника. Недопустимо е
прилагане на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако приносът на увреденото лице не
е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само
предполагаем,както е в конкретния случай.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се
постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в
бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат на непозволеното
увреждане. Затова съдът има задължение в мотивите на съдебното решение да
обсъди и съобрази всички доказателства, относими към тези правно-
релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при
определяне размера на обезщетението
В хипотезата на чл. 50 ЗЗД се възлага отговорност за вреди независимо
от това дали собственикът или лицето, което упражнява надзор върху вещта,
са действали противоправно или са положили дължимата грижа.
Отговорността е обективна, тя възниква независимо от предвидимостта на
опасността и противоправния резултат. Принципът е, че комуто ползите, на
него се възлагат и вредите. Правилно районният съд е приел,че ищцата е
доказала механизма на увреждане, с което е провела главно и пълно
доказване
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието,,
справедливост " по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
загрозявания и др. /в този смисъл ППВС 4/1968 г./. В настоящия случай по
отношение обезщетението за неимуществени вреди, първоинстанционният
съд е обсъдил всички установени по делото обстоятелства от значение за
размера му - характера на уврежданията, степента на нараняванията,
продължителността на лечебния период, интензитета на претърпените болки,
страдания и негативни изживявания, възрастта на ищцата и последиците от
уврежданията - чувство на страх и стресът, който е преживяла, поради което и
настоящият състав намира, че присъденото обезщетение в размер на 600 лева
е справедливо и е съобразено с претърпените от ищцата неимуществени
вреди.
В този смисъл в обжалваните части решението на районен съд –
Мадан следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано
постановено.
С оглед изхода на спора ще следва да бъде осъден Х. Г. да
заплати в полза на М. Т. разноски за настоящата инстанция в размер на
800лева /по 400 лева за всеки един от предявените искове /,представляващи
адв. възнаграждение за адв.Р. Ч. –Ен.
9
Водим от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №55/18.05.2023г. по гр.д.
№9/2023г. по описа на районен съд Мадан в частта, с която е осъден Х. В. Г.
ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ул. Ат. Б. № 19, вх. В, ап. 38 да заплати на М.
С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. Ат. Б., бл. 19, ап. 17 сумата от
811,28 лева главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди-
заплатени операция, лекарства, консумативи и престой във ветеринарна
амбулатория и разходи за гориво, произтичащи от нападението на
собственото на Х. В. Г. куче, порода„Немска овчарка“ върху собственото на
М. С. Т. куче порода „Йоркширски териер“ на 22.11.2022 г. в гр. Р., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба 09.01.2023 г. до окончателно изплащане на вземанет и в частта , с
която е осъден Х. В. Г. да заплати на М. С. Т. сумата от 600 лева- главница,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди- притеснение, стрес,
напрежение и уплаха, произтичащи от нападението на собственото на Х. В. Г.
куче, порода „Немска овчарка“ върху собственото на М. С. Т. куче порода
„Йоркширски териер“ на 22.11.2022 г. в гр. Р. и в частта ,с която е осъден Х.
В. Г. да заплати на М. С. Т. сумата от 501 лева , направени по делото
разноски по съразмерност с уважената част от исковете,като законосъобразно
и обосновано постановено.
РЕШЕНИЕТО в останалите части не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Х. В. Г. ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ул. Ат. Б.
№ 19, вх. В, ап. 38 да заплати в полза на М. С. Т., ЕГН **********, с адрес:
гр. Р., ул. Ат. Б., бл. 19, ап. 17 разноски за въззивната инстанция в размер на
800/осемстотин /лева
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10