РЕШЕНИЕ
№ 2721
Пазарджик, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - V състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ГЕОРГИ ВИДЕВ |
При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ВИДЕВ административно дело № 20257150700509 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 111 от ЗИНЗС.
Делото е образувано по жалба на лишения от свобода И. П. С., находящ се понастоящем в Затвор - Пазарджик против Заповед № Л-657/25.04.2025 г. на началника на Затвор - Пазарджик, с която му е наложено наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 денонощия.
Жалбоподателят моли да бъдат отменена оспорената заповед. Излага съображения за постановяването й в противоречие с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Поддържа жалбата си лично в проведените съдебни заседания.
Ответникът - началникът на Затвор - Пазарджик - оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представена писмена справка. Излага съображения за правилността и законосъобразността на обжалваната заповед.
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от заинтересовано лице, лишен от свобода, на когото с обжалваната заповед е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“, за който административен акт законът изрично предвижда възможността за обжалване по съдебен ред.
От събраните по делото писмени доказателства е установено че на 13.04.2025 г жалбоподателят е започнал да крещи в коридора на четвърто отделение и да убеждава останалите лишени от свобода да извършат масово неподчинение с мотива, че друг лишен от свобода липсва от отделението. В тази връзка на жалбоподателя е разпоредено да даде проба за алкохол, посредством апарат "Дрегер" но той е отказал. Нарушението е констатирано от постовия надзирател, но се потвърждава и от множеството обяснение на други лишени от свобода. Дадена е възможност и на жалбоподателя да представи писмено обяснение. Той е депозирал такова, като е посочил че Дрегерът не отчита правилно и е поискал изследване с кръвна проба.
При тази фактическа обстановка е издадена обжалваната заповед, с която е прието че с описаните по - горе действия жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 96, т. 3 и 5, чл. 97 т. 8, във връзка с чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1 и 5 от ЗИНЗС. Съответно му е наложено дисциплинарното наказание "изолиране в наказателна килия" за срок от 7 денонощия. Като правни основания за налагането на наказанието са посочени чл. 101, т. 7, във връзка с чл. 102 и с чл. 105, ал.1 от ЗИНЗС. Тези посочени в заповедта правни норми предвиждат следното:
Чл. 96. Лишените от свобода са длъжни да:
3. спазват установените за тях правила;
5. оказват съдействие при проверка за употреба на алкохол, наркотици и упойващи вещества.
Чл. 97. Лишените от свобода не могат да:
8. провеждат митинги и групови протести;
Чл. 100. (1) Дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.
(2) За дисциплинарно нарушение се смята:
1. неспазване на реда и дисциплината в помещенията или на работното място;
5. неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон;
Чл. 101. Дисциплинарните наказания са:
7. изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия;
Чл. 102. (1) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид характерът и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това и здравословното му състояние.
(2) Дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 и 8 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5.
(3) С оглед на здравословното състояние на нарушителя изпълнението на наложеното дисциплинарно наказание може да бъде отложено до оздравяването му.
Чл. 105. (1) Преди налагане на наказанието задължително се изслушва нарушителят.
При тази безспорно установена фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна.
Още с определението за насрочване на делото съдът разпредели доказателствата тежест, като посочи, че ответникът носи тежестта да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваната заповед, и изпълнението на законовите изисквания при издаването й. Впоследствие в първото проведено открито съдебно заседание съдът указа на ответника, че не сочи доказателства за следните обстоятелства от значение за решаването на делото, а именно, че дисциплинарното наказание „изолиране в наказателна килия“ е наложено при наличието на предишни извършени дисциплинарни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, или че са налице системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5.
Независимо от това, ответникът не установи по безспорен начин по делото, че за извършените от жалбоподателя дисциплинарни нарушения законосъобразно му е наложено именно дисциплинарното наказание "изолиране в наказателна килия".
С обжалваната заповед е вменено извършването от жалбоподателя на нарушението по чл. 100, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС - неспазване на реда и дисциплината в помещенията и нарушението по чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС - неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС. Действително, като е призовавал към масово неподчинение жалбоподателят е нарушил забраната, посочена в цитираната по-горе разпоредба на чл. 97 т. 8 от ЗИНЗС, провеждайки провел групов протест и съответно не е спазил реда и дисциплината в помещенията. Като е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство той не е изпълнил задължението си по чл. 96, т. 5 за оказване на съдействие при проверка за употреба на алкохол.
Но независимо, че е извършил тези дисциплинарни нарушения, неправилно му е наложено наказанието „изолиране в наказателна килия“. Видно от цитирания по-горе чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС, извършените от него нарушения на чл. 100, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗИНЗС не са сред тези, при които е допустимо налагането на наказанието „изолиране в наказателна килия“.
По делото (независимо от дадените на ответника указания) не се установи наличието и на втората възможност, при която законът допуска налагане на това наказание - наличието на системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5. По делото бяха представени пет заповеди (три от 2022 г. и две от 2023 г.) за извършени от жалбоподателя дисциплинарни нарушения, изразяващи се в отказ да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол, но на нито една от тях не е отбелязано, дали е влязла в сила и на коя дата евентуално е станало това. Следователно, по делото не се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил и други нарушения от рода на двете процесни - неспазване на реда и дисциплината в помещенията и неизпълнение на задълженията, предвидени в ЗИНЗС, т.е. не се установи наличието на системност, която е задължителна законова предпоставка за налагането на наказанието „изолиране в наказателна килия“.
По делото беше представена от ответника справка, в която са описани и множество други, извършени от жалбоподателя дисциплинарни нарушения, но не бяха представени самите заповеди, с които те са наложени, нито са налице твърдения и доказателства за влизането им в сила.
Независимо от горното, дори и за момент да се приеме, че някои от заповедите, с които на жалбоподателя са наложени дисциплинарни наказания са влезли в сила, то ответникът не ангажира доказателства за евентуалното изтърпяване от жалбоподателя на съответните дисциплинарни наказания, предвид разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно която ако в продължение на една година от изтърпяване на дисциплинарното наказание лишеният от свобода не е извършил друго дисциплинарно нарушение, той се смята за ненаказван. Тоест, дори и някое от твърдените от ответника дисциплинарни наказания да са наложени с влезли в сила актове, ответникът не изпълни задължението си да установи, дали тези наказания не са заличени поради изтичането на едногодишния давностен срок (при евентуалната липса на друго дисциплинарно нарушение).
Предвид това, независимо че носеше доказателствената тежест, ответникът не установи, от една страна, че жалбоподателят е извършил нарушение, за което законът предвижда налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“. От друга страна, независимо от дадените му указания, той не установи, че е налице системност на извършваните от жалбоподателя дисциплинарни нарушения.
Следователно, независимо, че жалбоподателят е извършил вменените му дисциплинарни нарушения, за тях му е наложено незаконосъобразно дисциплинарно наказание. Това обосновава незаконосъобразност на обжалваната заповед и налага нейната отмяна.
Затова съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № Л-657/25.04.2025 г. на началника на Затвор – Пазарджик, с която на лишения от свобода И. П. С., находящ се понастоящем в Затвор – Пазарджик е наложено наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 денонощия.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подавана чрез настоящия едноличен състав на съда, пред тричленен състав на Административен съд – Пазарджик, в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото решение.
| Съдия: | /п/ |