№ 995
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110201405 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Х.
П. С. срещу НП № 21-4332-025036 от 07.12.2021 г., издадено от ДДД., началник сектор към
ОПП – СДВР, с което на жалбоподателката за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева. От страна на жалбоподателката се иска отмяна на НП, като се излагат
конкретни фактически твърдения, от които се извежда липса на вина у С., както и твърдения
за нарушаване на процесуалната правна уредба. Административно-наказващият орган не
излага становище.
От писмените сведения (в това число под формата на декларации и възражение срещу
процесния АУАН) от тримата водачи, участвали в процесния инцидент (това са
единствените трима очевидци, от чието име в кориците на делото съществуват сведения),
които не се оборват от останалите доказателствени материали, еднозначно се извежда, че
описаното в НП произшествие се е случило, като въззивничката е извършвала с
управлявания от нея автомобил маневра по престрояване от лява в дясна пътна лента в
съответното платно (и спрямо съответната посока на движение) и докато е гледала в
огледало за обратно виждане не е забелязала спрелия пред нея посочен в НП автомобил
марка „Фолксваген“, респективно настъпил е удар между визираните до тук два автомобила,
от който удар автомобилът „Фолксваген“ е ударил спрелия пред него автомобил марка
„Шевролет“, като единствено в тази връзка не следва да се кредитира версията на Х. С. в
частта й относно внезапното спиране на автомобилите пред нея, която версия в
действителност представлява предположение на С., която в съответния момент, както
самата тя сочи (и така посоченото се явява подробно и логично), е гледала в съответното
1
огледало за обратно виждане; водачите на другите два засегнати автомобила не сочат
никаква извънредност на ситуацията, респективно внезапно спиране на неустановения
автомобил, чийто водач е изчаквал за маневра завиване наляво, като следва да се има
предвид, че липсва каквато и да било логика другите (извън въззивничката) двама участници
в произшествието да отричат внезапно спиране на автомобила, чийто водач е изчаквал, за да
направи ляв завой (респективно обусловено от това поведение и от тяхна страна по
аварийно спиране), ако наистина е имало подобно рязко спиране (очевидно е, че подобно
развитие на ситуацията не би обусловило отговорността на който и да било от тях, напротив
– дори би било в полза на отхвърляне на версията за евентуално тяхно виновно поведение
във връзка с тяхно рязко спиране).
В АУАН е допусната очевидна грешка досежно втория символ от регистрационния номер на
управлявания от г-жа С. автомобил, имайки предвид както данните от протоколите за ПТП и
декларацията на самата С., така и общоизвестното относно начина на формиране на
регистрационните номера на МПС в Република България, като няма съмнение, че
действителният регистрационен номер на МПС, управлявано от Х. С., е посоченият такъв в
НП.
Иначе от АУАН и от протоколите за ПТП се установява еднозначно, че управляваният от
жалбоподателката автомобил е бил собственост на друго лице.
От изисканата по делото справка от ЗАД „Армеец“ и от снимковия материал, записан върху
електронния носител, предоставен на съда от ОПП – СДВР, се установява еднозначно (и в
тази връзка се касае за информация, която не буди никакво съмнение от гледна точка на
автентичността и достоверността си, като визираните тук справка и снимков материал се
подкрепят взаимно), че и по трите засегнати автомобила е имало механични увреждания,
като справедливата средна пазарна стойност за възстановяването им (общо, т. е. и на трите
автомобила) при всяко положение (имайки предвид и очевидно тежките последици по
автомобила марка „Мицубиши“, чиято предна част е практически цялостно и много
сериозно деформирана, а сериозна деформираност се наблюдава и по протежение на лявата
страна на същия автомобил), имайки предвид и това, което е известно на много широк кръг
от лица досежно стойността на съответните ремонтни дейности и на необходимите за
подмяна части, надвишава 7000 лева. Следва да се има предвид, че тълкувателната съдебна
практика на Пленума на бившия ВС досежно дефинирането на понятието „значителни
имуществени вреди“ по смисъла на чл. 343, ал. 1, б. „а“ от НК, свързваща визираното
понятие със сумата от 1000 лева, поначало - с оглед изминалото време и настъпилите
междувременно изключително сериозни промени в сферата на икономиката и финансите –
действително е загубила значението си, но не може да не се отбележи, че към датата на
приемане на визираното постановление нормативно установената за страната минимална
месечна работна заплата е била 100 лева, поради което няма как да се приеме, че минимумът
за наличие на съставомерния признак „значителни имуществени вреди“ би бил по-висок
като стойност от десетократния размер на установената за страната минимална работна
заплата, в това число свързан с минимум 14-кратно превишение на минималната работна
заплата, установена за страната към съответния момент; към процесната дата установената
2
за страната минимална работна заплата е в размер на 650 лева.
Липсата на рязко спиране на двата автомобила, които са се движели пред управлявания от
въззивничката и които са били ударени, ясно сочи, че не несъобразяване с уредбата по чл.
20, ал. 2 от ЗДвП е причина за настъпилия инцидент, а такава е бил простият факт на твърде
дълго ненаблюдение от страна на С. на пътя пред нея (твърде дългото ангажиране на
погледа й с образа в съответното огледало за обратно виждане без осигуряване на
наблюдение дори чрез периферно зрение на ситуацията напред), т. е. най-малкото са налице
данни за това, че виновно (в хипотеза по чл. 11, ал. 3 вр. ал. 1 от НК) не е било спазено от
страна на последната изискването по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП да не се причиняват
имуществени вреди (отделен е въпросът за това, че от писменото сведение на г-жа
Цветанова по преписката, в което се сочи в тази връзка и лесно проверим факт, какъвто е
ангажирането на автомобил на „СМП“, което сведение се подкрепя и от обективния
снимков материал касателно уврежданията по съответния автомобил, се установява още, че
Цветанова е претърпяла и телесно увреждане най-малкото под формата на болка). И при
това положение, обаче, е налице хипотеза по чл. 63, ал. 6 вр. ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т.
1 и чл. 33, ал. 2 от ЗАНН вр. чл. 343, ал. 1, б. „а“ от НК (по въпроса за това на кой прокурор
следва да се изпратят материалите следва да се съобрази уредбата по чл. 35 и сл. от НПК),
като е безпредметно да се обсъжда друго при настоящото произнасяне.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-4332-025036 от 07.12.2021 г., издадено от ДДД., началник сектор към
ОПП – СДВР и ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство, като
ИЗПРАЩА материалите по него (включително тези по съдебното производство) на
Софийската районна прокуратура.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3