РЕШЕНИЕ
№ 997
гр. Варна, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110111789 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Й. Н. Й., ЕГН **********,
действаща чрез адв. К. Б., срещу „Т. К.“ ЕАД, ЕИК *, действащ чрез А. Т., отрицателен
установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в
размер на 1 000.00 лева по договор за паричен заем № * от * г.
В исковата молба се твърди, че през м.юли 2022 г. ищцата получила покана с изх.
№ 2609/18.07.2022 г., изпратена от ответното дружетсво, с което последният я поканил да
заплати в негова полза сумата от 1000.00 лева с оглед на обстоятелството, че ищцата е
авалист по паричен заем * от * г., който договор бил сключен с ответника. Наред с това
ищцата периодично е получавала и телефонни обаждания от служители на ответното
дружество за заплащане на процесната сума.
Излага се, че ищцата не дължи претендираната от ответника сума, тъй като на първо
място между тях не е било учредено облигационно правоотношение на основание договора
за заем от * г.; на второ място дори да е налице валидно облигационно правоотношение
ищцата не е била в неизпълнение, за да се търси тази сума от нея; на трето място, в случай
че е налице договор за заем, то ищцата като авалист-поръчител не дължи процесната сума
поради изтекъл в нейна полза 6 месечен преклузивен срок, считано от падежа на вземането,
с което е отпаднала възможността кредиторът да ги търси от нея; на четвърто място се сочи,
че вземането е погасено по давност.
По изложените съображения по същество ищцата моли за уважаване на предявения
иск и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че
1
между страните е налице валидно учредено облигационно правоотношение на основание
договор за потребителски кредит от * г., който договор бил подписан от ищцата в
качеството й поръчител, като същата е поела всички права и задължения на
кредитополучателя – З. Д. Д.. Също така се излага, че ищцата е подписала и запис на
заповед от * г. като авалист. Сочи се, че заповедната ценна книга е надлежно предявена за
плащане, поради което ищцата отговаря солидарно за задълженията по заповедта.
По същество се моли съдът да отхвърли иска изцяло.
В хода на о.с.з. ищцата, редовно призована не се явява и не се представлява. С молба
от 24.02.2023 г. поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за о.с.з., не се представлява. С молба от 16.02.2023 г.
поддържа изложеното в отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
Районен съд – Варна е сезиран с отрицателен установителен иск, с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК, за установяване по отношение на ищцата, че не дължи в полза на
ответния търговец вземане по договор за паричен заем № * от * г. в размер от 1 000.00 лева.
В хода на първоинстанционното производство ответното дружество е разкрило, че
каузалното правоотношение, а именно – договорът за паричен заем от * г., във връзка с
който претендира процесната сума от ищцата, е обезпечено с издадена заповедната ценна
книга от същата дата * г.
От ангажирания договор от * г. /л. 19/ е видно, че ответникът е отпуснал в полза на З.
Д. Д. паричен заем в размер от 2 000.00 лева. Договорен е ГЛП в размер на 240%, при ГПР
938%. Общият размер на заема възлиза на 5 406.36 лева. Заетата сума е разсрочена на 12
броя погасителни вноски, всяка от които в размер на 450.53 лева. Крайният срок за
издължаване на заема е 22.09.2012 г.
Видно е още, че договорът за заем е обезпечен с поръчителството на ищцата.
Последната се задължила по договора да отговаря за всички задължения поети от
кредитополучателя З. Д. Д..
Изпълнението на задължението за връщане на заетата сума, ведно с договорената
лихва и разходите по кредита в общ размер на 5 406.36 лева, е обезпечено и със заповедната
ценна книга, ангажирана по делото на л. 18. Представеният запис на заповед е подписан от
заемополучателя З. Д. Д. като издател-платец, а от ищцата отново като поръчител-авалист.
Видно е от съдържанието на едностранната абстрактна сделка, че падежът за плащане на
обезпеченото вземане в размер на 5 406.36 лева е на предявяване на записа на заповед от
страна на ответното дружество-кредитор.
Заповедната ценна книга е предявена за плащане на заемополучателя-издадел и
поръчителя-авалист на * г.
В задължителната тълкувателна практика на ВКС, обективирана в т. 17 от ТР №
4/2013 г., постановено по т. д. № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС, която е
приложима по аналогия и в настоящия казус, е прието, че предмет на делото в
производството по чл. 422, ал. 1 ГПК при предявен иск за установяване на вземане по запис
на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на
чл. 417, т. 9 ГПК, е съществуването на вземането, основано на записа на заповед.
Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е
необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност
на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи
2
релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед.
Записът на заповед, правнорегламентиран в разпоредбите на чл. 535 и сл. от ТЗ, е
едностранна абстрактна търговска сделка. Основанието за издаването му не е елемент от
фактическия му състав. Каузата, поради която е издаден менителничният ефект, съществува
извън него, поради което преди да се разгледат релативните възражения по каузалното
правоотношение, учредено по силата на договора за заем, съдът следва да се произнесе по
абослютното възражение за погасяване по давност на вземането – предмет на
менителничния ефект.
Процесният запис на заповед е редовен от външна страна, доколкото съдържа всички
необходими реквизити по чл. 535 от ТЗ и не страда от пороци. Когато падежът е на
предявяване - както е настоящия случай, вземането става изискуемо от деня на
предявяването, т.е. в конкретния казус, считано от * г. вземането в размер от 5 406.36 лева е
станало изискуемо. Законодателят е уредил със специални правни норми обществените
отношения във връзка с института на погасителната давност за вземания по менителнични
ефекти. Съгласно чл. 531, ал. 1 вр. чл. 537 от ТЗ исковете срещу платеца/издателя се
погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок, който започва да тече от падежа
/Решение № 102 от 23.07.2014 г. по т. д. 2680/2013 г. на ВКС, І т. о./.
Съдът приема, че считано от 01.10.2014 г. е отпаднала възможността за
принудителното удовлетворяване на вземанията по записа на заповед, доколкото липсват
данни по делото за спиране или прекъсване на давността в периода от изискуемостта на
вземането - * г. до изтичане на тригодишния погасителен давностен срок - 30.09.2014 г.,
което обуславя крайния извод за основателност на доводите на ищцата за недължимост на
вземането по заповедната ценна книга.
Досежно каузалното правоотношение – договорът за заем от * г. – съдът също
споделя доводите на ищцата за отпадане възможността за претендиране на падежиралите
суми от нея. Крайният срок за връщане на заетата сума е 22.09.2012 г. Т.е. от този момент
вземането е станало изискуемо. Съгласно правилото на чл. 147, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД,
поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е
предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. По въпроса за характера на
шестмесечния срок, който тече за поръчителя-ищец, е налице произнасяне на ВКС – т. 4б от
ТР № 4/2013 г., постановено по т. д. № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно
цитираното ТР, срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. За разлика от
погасителната давност с изтичането му не се погасява възможността за принудително
изпълнение, а се прекратява самото поръчителство.
Ето защо, крайният извод на съда е за недължимост на претендираната от ищцата в
качеството й на поръчител парична сума по договора за заем от * г., считано от 22.02.2013 г.
- датата на изтичане на шестмесечния срок от изискуемостта на главницата /22.09.2012 г./.
В заключение настоящият съдебен състав счита предявения отрицателен
установителен иск за основателен, което обуславя уважаването му.
По съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва
да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски съразмерно с уважената
част от иска или сумата в общ размер на 50.00 лева, представляваща държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв в полза адв. К. Б. следва да се присъди
сумата в общ размер от 400.00 лева – хонорар за един адвокат.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 147, ал. 1
от ЗЗД и чл. 531, ал. 1 вр. чл. 537 от ТЗ, в отношенията между страните, че Й. Н. Й., ЕГН
********** не дължи в полза на „Т. К.“ ЕАД, ЕИК * сумата в размер на 1 000.00 лева
/хиляда лева/ по договор за потребителски кредит /заем/ № * от * г., обезпечен със запис на
заповед от * г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Т. К.“ ЕАД, ЕИК * да заплати в полза
на Й. Н. Й., ЕГН **********, сумата от 50.00 лева /петдесет лева/, представляваща сторени
по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв, „Т. К.“ ЕАД, ЕИК * да
заплати в полза на адв. К. И. Б. от *АК с ЕГН ********** и адрес на кантората: * сумата от
400.00 лева /четиристотин лева/, представляваща хонорар за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Окръжен съд – гр. Варна.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4