Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260486
гр.
Пловдив, 30.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Мария Колева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4178/2020 г. по описа
на РС-ПЛОВДИВ,
XX нак. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И.Д.Ц. ***
против Наказателно постановление № 20-0444-000112/29.06.2020 г., издадено от
Началник 05 РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.139, ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.179, ал.6 т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., както и за
нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
вразмер на 20,00 лв.С жалбата се моли наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, вместо него се
явява адв.Д.Д.от АК-Пловдив, която поддържа жалбата, излага подробни
съображения, съгласно които счита, че наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което
има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 27.05.2020 г. около 21:00 ч. в гр.Пловдив, на
кръстовището на ул. Цар Симеон и ул. Асеновградско шосе служителите Н.П.П. и Д.Н.Д., установили
жалбоподателя да управлява л.а. Хонда Сивик с рег № ***, собственост на П.Д.П.,
чието шумозаглушително устройство било неизправно. При проверката било
установено също, че жалбоподателят управлява МПС, което не е оборудвано с пожарогасител.
В резултат на направените констатации бил съставен
АУАН бл. №998682 от 27.05.2020 г., връчен на нарушителя лично срещу подпис. В
графа възражения на АУАН нарушителят посочил, че не е съгласен с направените в
акта констатации.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили и писмени
възражения срещу съставения АУАН.
Като се запознал с материалите по административнонаказателната
преписка наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, в което възприел описаната в АУАН фактическа
обстановка по идентичен начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът
установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства –
показания на разпитания в качеството на
свидетел актосъставител Н.П.П., копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. ,
копие на справка за нарушител.
Разпитан пред съда, актосъставителят Н.П.П.
потвърди направените в съставения от него АУАН констатации. В допълнение
посочи, че шумозаглушителното устройство тип тапа било неизправно, като при
разговор с нарушителя и пътуващото в автомобила заедно с него лице, което било
собственик на автомобила, и двамата му били съобщили, че тапата се намира у тях
и че ще бъде поставена, т.е. тапата на практика липсвала. Свидетелят заяви, че
тапата следвало да бъде поставена в
крайната част на отпусквателната система, тип гърне, която отпусквателна система
според свидетеля също не била
предназначена за марката и модела на автомобила, управляван от жалбоподателя.
Свидетелят заяви
също, че при управлението на МПС водачът се движел и без пожарогасител.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел,
като намира същите за обективни, последователни и непротиворечиви.
Доказателства, опорвергаващи направените в
съставения АУАН констатации, не бяха представени пред настоящата инстанция.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените
актове имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото доказателства,
опровергаващи направените в АУАН констатации не се представиха пред настоящата
инстанция, съдът приема, че описаната в акта за установяване на административно
нарушение фактическа обстановка е обективно установена.
По отношение на релевираните в съдебно заседание
оплаквания за неправилност на направените правни изводи, доколкото значителната
неизправност не била установена по надлежния ред, поради което и неправилно
установената неизправност била квалифицирана като значителна следва да се
отбележи първо, че придвижването на технически неизправно МПС въобще е
забранено. В случая наказващият орган е
приел, че неизправността е значителна. Обратно на установеното от наказващия
орган процесуалният представител на жалбоподателя застъпва становище, че не
ставало ясно и какви били съображенията и въз основа на кои доказателства
наказващият орган и актосъставителят са приели, че неизправността била
значителна.
В нормата на чл.139 е забранено управление на
технически неизправно МПС. В чл.10 от Правилника за приложение на Закона за
движение по пътищата е посочено в кои случаи МПС е технически неизправно, като чл.10 т.10 б. б от ЗДвП посочва, че неизправно МПС е и това МПС, чието ниво на
шум на двигателя не съответства на предписаните норми.
По-нататък видовете неизправности и
категоризирането им като значителни, незначителни и опасни е предвидено в § 6,
т.71, 72 и 73 от ЗДвП. Съгласно §6 т.71 от ЗДвП „незначителни неизправности“ са
тези, които са без значителни
последствия за безопасността на превозното средство или без значително
въздействие върху околната среда, както и други незначителни несъответствия. Съгласно т.72 от ЗДвП „значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по
време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на
превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да
породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други
по-значителни несъответствия. Съгласно чл.101, ал.4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с
наредба по чл. 147, ал. 1. Тази Наредба е Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност
на пътните превозни средства.
Предвид богатата правна уредба, посветена
на това какво означава технически неизправно МПС може да се направи извод, че
принципната забрана е въведена в чл.139 от Закона, частен случай на техн.
неизправност е предвиден в ППЗДвП, а
степента на значимост на задължението МПС да е технически изправно е потвърдена
от законодателя и посредством определяне класификацията на неизправностите и с
препратката на чл.101, ал.4 от ЗДвП към Наредбата по чл.147, ал.1 от същия закон, а именно Наредба № Н-32/16.12.2011г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, съответно Приложение № 5 от тази
Наредба. В Приложението са посочени
елемент, метод, причини за неизправност и оценка на неизправностите
/незначителни, значителни, опасни/.
В случая, прилагайки критериите за определяне на
неизправностите, е прието, че неизправностите са значителни по отношение на
елемента шумозаглушително устройство. Изяснена е и причината за неизправността
на този елемент от МПС - липсваща тапа на отпусквателното устройство. Според
методиката определена в Приложението към горецитираата Наредба по отношение на
този елемент на МПС при проверка на системата за намаляване на шума оценката е
субективна съгласно т.8 от Приложението, освен когато нивото е на границата на
допустимото, като в този случай следва да бъде извършено измерване на шума чрез
използване на шумомер.
В случая
при съпоставка на показанията на свидетеля с описаното в АУАН, възпроизведено и
в НП, съдът не намира основание да подлага под съмнение преценката на
наказващия орган и доколко същият е подценил необходимостта от използване на
шумомер. Разпитаният свидетел заяви, че липсвало въобще шумозаглушително
устройство, което следвало да се постави в крайната част на отпусквателната
система. Само това обстоятелство, без да
се изследва дали самото устройство е било предназначено за марката и модела на
МПС, каквото допълнително обстоятелство заявява свидетелят в разпита пред
съда, е достатъчно, за да се приеме, че
преценката следва да е единствено субективна
и не е било необходимо използване на шумомер. Естеството на
неизправността - липсваща тапа от отпусквателната система, е достатъчно, за да
се приеме, че прякото възприемане от свидетелите на неизправността на
шумозаглушителното устройство е достатъчно, за да се приеме, че не е необходимо
допълнително разследване и прилагане на други критерии и използване на други
средства при оценка на неизправността. Неизправността е била пряко възприета от
двамата свидетели и именно тя е била
причина за спиране на МПС за проверка.
Налице е правилно приложение на материалния закон
и на съответната на нарушението санкционна разпоредба. Разпоредбата на чл.139,
ал.1 т.1 от ЗДвП въвежда като изискане при управление МПС да бъде технически
изправно. Санкционната разпоредба при неизпъленние на това законово задължение
на водача, който управлява МПС, чиято неизправност е значителна е предвидена в
чл.179, ал.6 т.2 от ЗДвП. Предвиденото наказание глоба в размер на 200,00 лв. е
във фиксиран размер, поради което и не подлежи на редуциране.
Правилно и съответно на второто нарушение е
приложена материалноправната норма на ЗДвП, при управление на МПС същото да е
снабдено с пожарогасител. Отговорността следва да бъде вменена на водача,
защото именно той управлява МПС, което не е обрудвано по предвидения от закона
ред, с което е поставил в риск както
собствената си сигурност, така и на превозвания пътник, така и на останалите
участници в движението, поради което и
правилно е ангажирана неговата административнонаказтелна отговорност. Съответно
на нарушението е приложена нормата на чл.185 от ЗДвП. Предвиденото в тази норма
наказание също е във фиксиран размер и същото не подлежи на редуциране.
При проверка относно процесуалните изисквания за
съставяне на АУАН и за издаване на НП съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения. И АУАН, и НП са съставени от компетентни лица. Доказателство за
тяхната компетентност е приложената и приета по делото Заповед рег.№
8121з-515/14.05.2018 г. В нея в т. 2.1 на началниците на РУ при съответните
областни дирекции са предоставени
правомощия за издават наказателни
постановления, а в т.1.3 от същата заповед на полицейските органи, заемащи
длъжността ***в териториални структури на МВР са предоставени правомощия да
съставят актове за установявне на административни нарушения. В случая НП е издадено от Началник 05 РУ при ОД на МВР на Пловдив, а АУАН е съставен от полицейски инспектор.
Нарушенията са описани по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере
в какво се състоят и да организира адекватно защитата си, което същия е реализирал.Обстоятелството,
че АУАН е съставен в присъствие само на един свидетел не може да бъде основание
да се приеме, че процедурата по установяване на нарушението е опорочена. В
случая свидетелят, посочен в АУАН, е бил
и очевидец, поради което и отпадат всякакви съменния относно обективностат при
установяване на нарушението.
По отношение на другото изложено оплакване, а
именно че нарушителят бил санкциониран за същото нарушение и с друго
наказателно постановление, това възражение съдът намира за неоснователно.
Нарушението, за което е издадено НП № 20-0444-000095 / 19.06.2020 г., е
издадено за друг вид нарушение, а именно неизползване на пътищата, отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназанечние – нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП. Целта на въведената забрана
в чл.139 и чл.104 бт.2 от ЗДвП е
да се избегне поставянето както на водача на МПС, така и на останалите
участници в движението по пътищата в пряк и непосредствен риск при управление.
Нормата на чл.139 има за предмет едно технически неизправно МПС, а нормата на
чл.104б т.2 от ЗДвП има за предмет всяко едно МПС, вкл. и технически изправно, но
използвано със състезателна цел или всяка друга цел, различна от основното
му предназначението за превоз на хора и
товари. За всяко от посочените нарушения са налице различни правила за
поведение от водача, които се твърди, че не са спазени.
Въпреки че не се
изтъква като оплакване в жалбата, настоящата инстанция намира, че в случая е
неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Степента на обществена опасност на
нарушението по чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП е висока и нарушението не се отличава с
по-ниска степен на опасност от останалите нарушения от същия вид. Степента на
нарушението по чл.139, ал.2 т.3 от ЗДвП е типична, нарушението е формално, като за настъпването му не е
необходимо настъпване на каквито и да е вредоносни последици.
Поради изложеното
наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Ето защо съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0444-000112/29.06.2020
г., издадено от Началник 05 РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на И.Д.Ц. ***, ЕГН
********** за нарушение на чл.139, ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата
на основание чл.179, ал.6 т.2 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., както и за нарушение на
чл.139, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата на основание чл.185 от Закона
за движение по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ вразмер на 20,00 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията
по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия
:.......................................................
Вярно с
оригинала! МК