№ 12461
гр. С., 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110128286 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена искова молба вх. 5374/20.05.2021 г. от Я. С. Д. срещу
„АААГ-АА ГРУП“ ЕООД. С исковата молба е предявен частичен осъдителен иск за
заплащане на сумата 11 000 лева (обща стойност 14 385 лева), представляваща
стойността на заплатени авансово по договор за изработка, но неизвършени изцяло и
частично изпълнени СМР, ведно със законната лихва върху претендираната сума от
подаването на исковата молба на 20.05.2021 г. до окончателното изплащане.
Молителят твърди, че на 07.07.2018 г. между страните бил сключен Договор №
......912.../.. год. за изпълнение на СМР. По силата на сключения договор ответното
дружество се задължило да изпълни СМР в притежавания от молителя апартамент №
А61, с административен адрес: гр.С. ул.“К“ №, съгласно подписният договор, оферта и
проектни схеми, предоставено от изпълнителя. Страните договорили срок за
извършване на всички видове СМР - 75 от дни от получаване на достъп до описания
по- горе апартамент, а договорената цена за СМР-та, съгласно предоставената оферта
от изпълнителя била в размер на 65 000 лв. без ДДС. На 26.11.2020 год. изпълнителят
получил достъп до апартамента.
На .. год. в изпълнение на договорните си задължения молителят заплатил на
ответното дружество сумата от 30 000 лв., за което плащане страните подписали
протокол. На 03.12.2020 год., на 04.12.2020 год. и на 24.02.2021 год. с три платежни
нареждания, всяко за по 6 000лв., молителят превел на дружеството изпълнител още 18
000 лв. Успоредно с преведените по банка суми му били предадени и суми в брой на
обща стойност 18 000 лв. - в края на месец ноември - 5 000 лв., в началото на месец
февруари 2021год. – 5000 лв. и веднага след това още 5 000 лева и още 3 000 лeва.
Всички тези суми управителят на ответното дружество получил лично. Молителят
сочи, че е заплатил на ответното дружество до края на месец февруари 2021 г. сума в
общ размер на 66 000 лева. Въпреки това договорените СМР не се извършвали
редовно, на обекта се работело максимум по 2-3 дни седмично и станало ясно, че е
практически невъзможно договорният срок за предаване на обекта (10.02.2021 год.) да
бъде спазен. Молителят получавал многократни обещания, че обекта ще бъде
завършен в срок. В последния проведен между страните разговор, през април 2021 г.
изпълнителят категорично отказал да предаде обекта в разумен срок без ново
заплащане в размер на 10 000 лв.-20 000 лв. В резултат на проведения разговор
1
изпълнителят напуснал обекта и на 06.04.2021 г. заявил, че счита, че е изпълнил
всичко, за което му е платено и не дължи нищо по сключения между страните договор.
Молителя твърди, че с това си поведение изпълнителят едностранно се отказал от
всякакво изпълнение по договора и не му дал възможност за евентуално ново
договаряне на срокове, респ. за довършване на започната работа. Сочи, че е принуден
да наеме нови работници, които да довършат започнатото от ответното дружество.
Счита, че посочените по-горе обстоятелства обуславят правния му интерес да търси
цялостно разваляне на сключения договор и връщане на платените 11 000 лева
(частичен иск), тъй като е отпаднало основанието, въз основа на което е заплатена
посочената сума и същата следва да му бъде върната.
Твърди, че изцяло неизпълнените СМР са на обща стойност 6 820 лева и са както
следва: Измазване на пода и стените до 150см в баня с хидроизолация на стойност
300,00 лева, Оформяне на душ-корито в замазка, на стойност 60,00 лева, Полагане на
настилка от гранитогресни плочи, на стойност 1 050,00 лева,, Монтаж на т. чиния, на
стойност 80,00 лева, Монтаж на бутон, на стойност 15,00 лева, Огледална стена с
подсветка, на стойност 675,00 лева, Мивка от технически камък с пвц шкаф, на
стойност 650,00 лева Монтаж на шкаф с мивка и огледало, на стойност 320,00 лева,
Монтаж на душ, на стойност 50,00 лева, Стъклен параван, на стойност 740,00 лева,
Монтаж на стъклен параван, на стойност 220,00 лева, Вентилатор, на стойност 150,00
лева, Монтаж на вентилатор, на стойност 30,00 лева, Изолиране на вертикални
щранговес микропореста изо., на стойност 20, 00 лева, Окачен таван, на стойност
150,00 лева, 2 ръце Sheetrock /KNAUF/, на стойност 50,00 лева, Шлайфане, на стойност
30,00 лева, Грунд, на стойност 30,00 лева, Нанасяне на влагоустойчив бял латекс по
таван, на стойност 30,00 лева, Направа на ревизия WC/баня, на стойност 50 лева,
Предстенна обшивка GKI 2x1.25 - 30 mm, на стойност 160,00 лева, Преходни лайсни
при преход между две настилки, на стойност 60,00 лева, Столове за бар Н90, на
стойност 400,00 лева, Завеси за целия апартаменр с монтаж на корниз /воал + блекаут/,
на стойност 800,00 лева,Покриване на готови подови настилки с велпапе и найлон, на
стойност 200,00 лева, Корекции след мебелно обзавеждане /след оглед/, на стойност
150,00 лева, Почистване на обекта, на стойност 350,00 лева.
Частично изпълнените СМР са на обща стойност от 7565, 00 лева, както следва:
Окомплектовка и монтаж ключове и контакти "Легранд" / Valena Life / - недоставени и
немонтирани, контакти и ключове в спалня, в баня, под кухненски шкафове, на
стойност 350,00 лева, Труд и материали - недовършен водопровод - тераса, несвързани
батерия и мивка - кухня, на стойност 50,00 лева, Полагане на настилка гранитогресни
плочи в коридори, включително лепило и фугиране - незалепена плочка в коридор,
нефугирано на 100%, на стойност 65,00 лева, Первази при настилка от ламиниран
паркет - неразкроени и немонтирани первази в дневна и спалня, на стойност 550,00
лева,, Доставка и монтаж на цялостно обзавеждане /без диван и столове/ - недоставени
и немонтирани мебели в коридор (2 300,00 лева), баня (3 150 лева), недоставена и
немонтирана врата - баня (850,00 лева), обличане на входна врата (250,00 лева).
Твърди, че е налице реално неизпълнение на поетите договорни задължения за
извършване на конкретни СМР на стойност 14390 лева, която сума е авансово
заплатена. Поради това предявява частичен осъдителен иск за заплащане на сумата от
11 000 лева, представляваща част от общата стойност 14 385 лева) на изцяло
неизпълнените и частично изпълнените СМР. Моли съда да осъди ответника да
заплати исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „АААГ-АА
ГРУП“ ЕООД, с който оспорва предявените искове по подробно изложени
съображения. Ответното дружество не оспорва, че между страните е сключен Договор
№ ......912.../.. год. за изпълнение на СМР, но твърди, че договорът е сключен на датата
.. г., а не както е посочено в исковата молба на 07.07.2018 г. Сочи, че договорените
СМР не са изпълнени в посочения в т. 3.2. от процесния договор 75-дневен срок само и
единствено поради противоправното поведение от страна на възложителя, изразяващо
се в неоказване на дължимото съдействие и неплащане на договорената цена. Счита се
за невярно твърдението на ищеца, че до края на месец февруари 2021 г. последният е
2
заплатил на ответника сума в общ размер на 66 000 лева, представляваща авансово
заплащане на договорената цена, с надплащане от 1000 лева. Не оспорва и признава, че
след сключване на договора от страна на ищеца е заплатена сума в общ размер на 48
000 лева, от която 30 000 лева е заплатена в деня на сключване на договора и 18 000
лева е заплатена с три банкови превода от по 6000 лева на датите 03.12.2020 г.,
04.12.2020 г. и 24.02.2021 г. За сумата в общ размер на 18 000 лева са издадени
следните фактури: 116/30.11.2020 г., фактура № 117/07.02.2021 г. и фактура №
123/11.02.2021 г. Оспорва изцяло твърденията на ищеца, че дружеството е получило
сума в брой на обща стойност 18 000 лв. - в края на месец ноември - 5 000 лв.предадена
без разписка от ищеца на управителя на ответното дружество, в началото на месец
февруари 2021год. – 5000 лв., получена в брой от бившата съпруга на ищеца – М.К.,
веднага след това още 5 000 лева, получени от майката на ищеца – Д. Д.а и 3 000 лeва,
получени от бабата на ищеца – Ц.Д.. Ответникът сочи, че подобни суми не са
получавани от дружеството и посочените лица никога не са комуникирали с него.
Твърди, че именно поведението на ищцовата страна е причина договорените СМР да
не бъдат изпълнени изцяло заявява, че посочената от ищеца дата на предаване на
обекта – 26.11.2020 г. не може да бъде приета като дата, на която е предоставен достъп
до апартамента, тъй като към тази дата обектът не е разполагал с ток и работещ
асансьор, а обекта се намирал на 8-ми етаж. Проблемите с прекъсването на тока били
отстранени едва към средата на м. февруари 2021 г. След започване на ремонтните
дейности не била осигурена необходимата оперативна самостоятелност на ответното
дружество, като работата била постоянно забавяна от поведението на ищеца, който
поставял нови условия, недоговорени между страните, влизал в преки договорки с
подизпълнителите и т.н. В началото на м. април 2021 г., въпреки минималната част за
довършване на обекта, ищецът преустановил всякакъв достъп до апартамента.
Последвал скандал, в който ищецът отказал да заплати оставаща част от договорените
суми, въпреки че нямал никакви забележки към качеството на извършените СМР,
материалите и обзавеждането. Твърди, че изпълнителя не е прекратявал договора,
както и че нито една от страните не е правила волеизяваление за развалянето му.
Сочи, че описаните в исковата молба от т.1.1. до т.1.4 (вкл.) СМР (Окомплектовка
и монтаж ключове и контакти "Легранд" / Valena Life / - недоставени и немонтирани,
контакти и ключове в спалня, в баня, под кухненски шкафове, на стойност 350,00 лева,
Труд и материали - недовършен водопровод - тераса, несвързани батерия и мивка -
кухня, на стойност 50,00 лева, Полагане на настилка гранитогресни плочи в коридори,
включително лепило и фугиране - незалепена плочка в коридор, нефугирано на 100%,
на стойност 65,00 лева, Первази при настилка от ламиниран паркет - неразкроени и
немонтирани первази в дневна и спалня, на стойност 550,00 лева) са изцяло изпълнени
в договорения между страните вид. Описаните в т.1.5. до 1.8 СМР (недоставени и
немонтирани мебели в коридор (2 300,00 лева), баня (3 150 лева), недоставена и
немонтирана врата - баня (850,00 лева), обличане на входна врата (250,00 лева) не са
доставени, тъй като възложителя е осуетил достъпа до апартамента и същите не са
заплатени от последния, въпреки настъпилия падеж.
Ответното дружество твърди, че посочените в исковата молба СМР в т.2.2., т.2.21
и т. 2.24 (оформяне на душ корито в замазка – 60 лв., преходни лайсни при преход
между настилки – 60 лв. и покриване на подови настилки с велапе и найлон – 200 лв.)
са изпълнени изцяло, а останалите СМР не са изпълнени, тъй като не е заплатена
цената за тях и достъпът до обекта е бил преустановен. Твърди се, че неизпълнението
се дължи изцяло на недобросъвестното поведение на ищцовата страна и че не се дължи
връщане на претендираната от ищеца сума, тъй като стойността на извършените от
ответното дружество СМР, надхвърля тази заплатена от ищеца по договора.
Неоснователно се претендира връщане на сума, която никога не е била заплатена.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 265, ал. 2
3
ЗЗД.
При предявен иск с пр. осн. чл.55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 265, ал. 2
ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване надлежно
упражнено право на разваляне – престация в изпълнение на валидно възникнало
правоотношение /в процесния случай плащане по договор/ и факти и обстоятелства,
обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, като разпределението на
доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения
на всяка от страните, обуславящи претендирани от нея права. Това обуславя
правилността на извършеното разпределение на доказателствената тежест, а именно:
по отношение на ищеца - съществувалата между страните облигационна връзка с
твърдяните от ищеца предмет, условия и параметри; своята изправност по договора (по
задълженията за плащане и за съдействие); настъпилите падежи за задълженията на
ответника по сделката; своевременното уведомяване на ответника за констатираните
недостатъци; упражненото надлежно право по чл.87 ЗЗД; размера и основанието на
вземанията си. В процесуална тежест на ответника е да докаже положителните факти,
на които основава възраженията си – изправността за задълженията си по договора, в
т.ч. точното в качествено, количествено и във времево отношение изпълнение по
всички съществени параметри по договора; отстраняването на появилите се в хода на
ползването дефекти, за които е бил известен от ищеца; неоказаното кредиторово
съдействие; правото и основанието за задържане на исковите суми и към момента.
Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален,
консенсуален, двустранен, възмезден договор, като при учреденото от него материално
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения - да
извърши уговорената работа съобразно поръчката в срок, без отклонение от нея и без
недостатъци и да я предаде на възложителя, а за ответника - да приеме (одобри)
извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя (арг. чл.
258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вр. чл. 288 ТЗ).
С решение № 157 от 8.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1135/2009 г., II т. о.,
ТК, касационната инстанция приема, че недостатъците на престирания резултат-
предмет на изработката не погасяват задължението за заплащане на уговореното
възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени
по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване
размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за
възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова
съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение. Когато възложената работа е извършена с недостатъци, за
възложителя се поражда потестативното право да избере една от алтернативно
предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности: 1/ отстраняване на недостатъците; 2/
заплащане на разходите, необходими за отстраняването им; 3/ намаляване на
възнаграждението. Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са
обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху годността на
изработеното. Съобразно разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД възложителят има право да
развали договора за изработка с едностранно волеизявление само когато недостатъците
са толкова съществени, че правят изработеното негодно за обикновеното или
предвиденото в договора предназначение. В този случай е налице пълно неизпълнение.
За да се приеме, че недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши
преценка не само дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното
му предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни
затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически
нецелесъобразно.
С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК, са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
4
Между страните е сключен Договор № ......912... /.. год. за изпълнение на СМР и
Приложение № 1 към него, по силата на който възложителят Я. Д. е възложил, а
изпълнителя „АААГ-АА ГРУП“ ЕООД е приел да изпълни СМР на обект - апартамент
№ А61, с административен адрес: гр.С. ул.“К“ №, съгласно подписният договор,
оферта и проектни схеми, предоставено от изпълнителя. Страните договорили срок за
извършване на всички видове СМР - 75 от дни от получаване на достъп до описания
по- горе апартамент, а договорената цена за СМР-та, съгласно предоставената оферта
от изпълнителя била в размер на 65 000 лв. без ДДС. Ищецът заплатил на ответното
дружество по процесния договор сума в общ размер на 48 000 лева, от която 30 000
лева е заплатена в деня на сключване на договора и 18 000 лева е заплатена с три
банкови превода от по 6000 лева на датите 03.12.2020 г., 04.12.2020 г. и 24.02.2021 г.
Първият спорен въпрос е дали ищецът е заплатил изцяло договорената цена в
размер на 65 000 лева. Съгласно разпределената доказателствена тежест ищецът следва
да докаже при условие на пълно и главно доказване своята изправност по договора (по
задълженията за плащане и за съдействие). По делото безспорно се установи, че
ищецът е заплатил на ответното дружество по процесния договор сума в общ размер
на 48 000 лева, от която 30 000 лева е заплатена в деня на сключване на договора и 18
000 лева е заплатена с три банкови превода от по 6000 лева на датите 03.12.2020 г.,
04.12.2020 г. и 24.02.2021 г. Не бяха представени доказателства, от които да е видно, че
остатъка от дължимата по договора сума е заплатена. Към датата на депозиране на
исковата молба ищецът възложител също е неизправна страна по облигационното
правоотношение, доколкото по делото не бяха представени доказателства, от които да
е видно, че сумата в размер на 65 000 лева без ДДС е заплатена изцяло. С оглед на това
съдът приема, че следва да се разгледа възможността за развалянето на договора, ако и
двете страни по него са неизправни, както и ако не е даден допълнителен срок за
изпълнение.
В Решение № 151/09.12.2014 г. по т.д. № 1970/2013 г. по описа на ВКС, Т.К., І
Т.О., е даден отговор на така поставения правен въпрос, като е прието, че чл. 87, ал. 1
ЗЗД (като основен регламент на развалянето на договорите) не поставя изрично
условие страната, която разваля договора да бъде изправна, като се акцентира на
качеството й на кредитор в облигационната връзка. От синалагматичната природа на
двустранния договор, изразена чрез пряката функционална връзка между насрещните
задължения, следва, че всеки е и кредитор и длъжник едновременно, от което се
извежда и възможността всяка от страните, независимо че не е изпълнила собственото
си задължение, с оглед неизпълнението на противната страна да развали едностранно
договора. От изложеното следва, че при неизправност на двете страни, в хипотеза на
настъпила изискуемост на задълженията, при липса на взаимната им обусловеност и
при липса на готовност за изпълнение на задълженията и в хода на процеса по
двустранен договор, всяка от тях може да развали договора едностранно.”
С решение № 157 от 8.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1135/2009 г., II т. о.,
ТК, касационната инстанция приема, че недостатъците на престирания резултат-
предмет на изработката не погасяват задължението за заплащане на уговореното
възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени
по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване
размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за
възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова
съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение. Когато възложената работа е извършена с недостатъци, за
5
възложителя се поражда потестативното право да избере една от алтернативно
предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности: 1/ отстраняване на недостатъците; 2/
заплащане на разходите, необходими за отстраняването им; 3/ намаляване на
възнаграждението. Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са
обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху годността на
изработеното. Съобразно разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД възложителят има право да
развали договора за изработка с едностранно волеизявление само когато недостатъците
са толкова съществени, че правят изработеното негодно за обикновеното или
предвиденото в договора предназначение. В този случай е налице пълно неизпълнение.
За да се приеме, че недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши
преценка не само дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното
му предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни
затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически
нецелесъобразно.
Следователно в случая за ищеца е възникнало потестативното право да развали
процесния договор поради неизпълнение на задълженията на ответника изпълнител. В
Решение № 175/31.01.2019 г. по гр.д. № 3115/2017 г. по описа на ВКС,Г.К., III Г.О. е
прието, че договорът за изработка може да бъде развален без предизвестие от
поръчващия, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни работата в срок
или по уговорения или по надлежния начин (чл.262,ал.2 ЗЗД). Когато изработеното е с
недостатъци, които го правят негодно за употреба, респ. безполезно, съгл. чл. 265, чл. 2
ЗЗД за поръчващия възниква правото да развали договора и да претендира връщането
на отпаднало основание по чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Дори да се приеме, че договорът
не е надлежно развален с уведомление от ищеца до ответника, то се счита, че
изявление за разваляне е направено, когато кредиторът заяви претенция
за последиците от развалянето - връщане на даденото по реда на чл. 55, ал. 1, предл.
трето от ЗЗД. Следователно това е сторено с подаването на исковата молба. С исковата
молба може да бъде развален двустранния договор, независимо от това дали в нея е
посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок или посоченият срок
е недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не
изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия
срок с оглед обстоятелствата, каквото изпълнение по договора (така в Решение №
37/22.03.2011 г. по гр.д. № 920/2009 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.; Решение №
178/12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
Безспорно по делото е, че между страните е сключен Договор № ......912... /.. год.
за изпълнение на СМР и Приложение № 1 към него, по силата на който възложителят
Я. Д. е възложил, а изпълнителя „АААГ-АА ГРУП“ ЕООД е приел да изпълни СМР на
обект - апартамент № А61, с административен адрес: гр.С. ул.“К“ №, съгласно
подписният договор, оферта и проектни схеми, предоставено от изпълнителя. Страните
договорили срок за извършване на всички видове СМР - 75 от дни от получаване на
достъп до описания по- горе апартамент, а договорената цена за СМР-та, съгласно
предоставената оферта от изпълнителя била в размер на 65 000 лв. без ДДС, както и ще
ищецът възложител е заплатил на ответното дружество по процесния договор сума в
общ размер на 48 000 лева, от която 30 000 лева е заплатена в деня на сключване на
договора и 18 000 лева е заплатена с три банкови превода от по 6000 лева на датите
03.12.2020 г., 04.12.2020 г. и 24.02.2021 г. Не е спорно по делото и че изпълнението на
договора е било преустановено, а това се установява и от събраните доказателства,
както и че обектът е бил довършен от друг изпълнител. Спорно е каква част от
6
договорените СМР не са изпълнени, заплатени ли са те от ищеца и каква е причината за
неизпълнената работа.
Не се оспорва от ответното дружество, че описаните в т.1.5. до 1.8 от отговора на
исковата молба СМР (недоставени и немонтирани мебели в коридор (2 300,00 лева),
баня (3 150 лева), недоставена и немонтирана врата - баня (850,00 лева), обличане на
входна врата (250,00 лева) не са доставени, като се твърди, че възложителя е осуетил
достъпа до апартамента и същите не са заплатени от последния, въпреки настъпилия
падеж. Не се оспорва от последното и че следните СМР: Измазване на пода и стените
до 150см в баня с хидроизолация на стойност 300,00 лева, Полагане на настилка от
гранитогресни плочи, на стойност 1 050,00 лева,, Монтаж на т. чиния, на стойност
80,00 лева, Монтаж на бутон, на стойност 15,00 лева, Огледална стена с подсветка, на
стойност 675,00 лева, Мивка от технически камък с пвц шкаф, на стойност 650,00 лева
Монтаж на шкаф с мивка и огледало, на стойност 320,00 лева, Монтаж на душ, на
стойност 50,00 лева, Стъклен параван, на стойност 740,00 лева, Монтаж на стъклен
параван, на стойност 220,00 лева, Вентилатор, на стойност 150,00 лева, Монтаж на
вентилатор, на стойност 30,00 лева, Изолиране на вертикални щранговес
микропореста изо., на стойност 20, 00 лева, Окачен таван, на стойност 150,00 лева, 2
ръце Sheetrock /KNAUF/, на стойност 50,00 лева, Шлайфане, на стойност 30,00 лева,
Грунд, на стойност 30,00 лева, Нанасяне на влагоустойчив бял латекс по таван, на
стойност 30,00 лева, Направа на ревизия WC/баня, на стойност 50 лева, Предстенна
обшивка GKI 2x1.25 - 30 mm, на стойност 160,00 лева, Столове за бар Н90, на стойност
400,00 лева, Завеси за целия апартаменр с монтаж на корниз /воал + блекаут/, на
стойност 800,00 лева , Корекции след мебелно обзавеждане /след оглед/, на стойност
150,00 лева, Почистване на обекта, на стойност 350,00 лева не са изпълнени. Твърди се,
че причината за неизпълнение е, че цената за тях не е платена и достъпът до обекта е
бил преустановен от страна на ищеца.
От събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на свидетелите
Светлин Б.ов Кольов и Николай Филипов Николов, които съдът кредитира като
логични и последователни се установява, че по времето, по което свидетелите са
извършвали СМР на обекта не е имало електрозахранване, което е допринесло за
забавяне срокът на изпълнението, доколкото по-ниските температури водят до по-
трудно експлоатиране на използваните материали.
С решение № 64/ 03.06.2011г. по т.д. № 558/ 2010г. на I ТО на ВКС по реда на
чл.290 ГПК е прието, че отговорността на кредитора, поради неоказано съдействие на
длъжника да изпълни задълженията си по договора, не може да бъде форма на
отговорност за получена престация без основание, с оглед неосъществено или на
отпаднало основание. Вината на кредитора е от значение само при търсена
последиците от неизпълнение на договорните задължения на длъжника, евентуално
при иск за обезщетение по чл.82 ЗЗД, при който като правоизключващо възражение по
чл.83, ал.1 ЗЗД може да се разглежда виновното поведение на кредитора. Вината на
страните в договорната връзка има значение за разваляне на договора по чл.87, ал.2
ЗЗД, но само разваленият договор. В решение № 31/ 22.03.2012г. по гр.д. № 1393/
2010г. на IV ГО е посочено, че когато длъжникът не изпълнява по различни причини,
за част от които отговоря той, а за друга част – отговоря кредиторът, съдът може да
намали обезщетението и дори да освободи длъжника от отговорност. Съдът съобразява
какви са причините и в каква степен всяка от тях е попречила на изпълнението.
С оглед изложеното съдът приема, че е налице договорно неизпълнение на
поетите задължения и от двете страни по договора.
Предпоставка за връщане на даденото в която и да било от хипотезите на чл.55
ал.1 ЗЗД е установяване на отпадането на основанието, на неосъществяването му или
на началната му липса. Връщането на авансово платена сума (на която не съответства
насрещна престация) не би могло да бъде осуетено чрез възражение за неизпълнен
договор. В това се състои една от разликите между авансовото плащане и плащането
на задатък или на отметнината. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС,
материализирана с Решение № 64 от 03.06.2011 год. по т.д.№ 558/2010 год. на ВКС-ТК,
7
състав на I т.о. - предпоставка за връщане на получената без основание престация е
липсата на основание тя да се задържи, а не на евентуалното виновно неизпълнение от
страните на договорните задължения. Ще следва да се отбележи, че ако изпълнителят
би търпял вреди от прекратяване действието на договора (преки вреди или пропуснати
ползи) той би следвало да ги заяви изрично за прихващане, а не да се ползва от общото
възражение за неизпълнен договор за отпадане на задължението му за връщане на
платената сума.
В аспекта на горното съдът приема, че развалянето на договора е осъществено,
чрез изявлението, съдържащо се в исковата молба. В тази ситуация всяка от страните
има право да реституира даденото на отпаднало основание.
Ищецът обаче може да иска връщане на заплатения от него аванс за разликата
над изпълнената част. (В този смисъл решение №556/13.07.2010г. по гр.д.46/2009г. на
ВКС, ІV г.о.). От изготвеното заключение по допусната СТЕ се установи, че стойността
на неизвършени СМР възлиза на 13 050 лева. Ищецът доказа безспорно единствено, че
е заплатил на ответника сумата 48 000 лева по сключения между страните договор, при
договорена цена в размер на 65 000 лева без ДДС. Не бяха представени доказателства,
от които да е видно, че остатъка от дължимата по договора сума е заплатена. Не се
доказа в рамките на настоящото производство, че стойността на неизвършените СМР-
та е заплатена от последния за да подлежи на връщане. Поради гореизложеното
настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК има
ответникът, който е направил своевременно искане в тази насока, съгласно списък по
чл. 80 ГПК , а именно: 950 лв. възнаграждение за адвокат съгласно представен договор
за правна защита и съдействие 9л.89 по делото).
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „К“ №
против „АААГ-АА ГРУП“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж.к. М.л“, ул. „В.С“ №, вх. А, ап. 53 частичен иск с пр. основание чл.55, ал. 1, предл. 3
ЗЗД, вр. чл. 265, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника „АААГ-АА ГРУП“ ЕООД да
заплати на ищеца Я. С. Д. сумата 11 000 лева (от обща стойност 14 385 лева),
представляваща получено на отпаднало основание авансово плащане
по развален договор № ......912.../.. год. за неизвършени изцяло и частично изпълнени
СМР, ведно със законната лихва върху претендираната сума от подаването на исковата
молба на 20.05.2021 г. до окончателното изплащане като неоснователен.
ОСЪЖДА Я. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „К“ № ДА ЗАПЛАТИ
НА АААГ-АА ГРУП“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
М.л“, ул. „В.С“ №, вх. А, ап. 53 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 950 лв.–
разноски за производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
8
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9