Определение по дело №575/2020 на Апелативен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……./………………..

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание  в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от А.Братанова в.д.№ 575/2020 год. по описа на АС - Варна, намира следното:

 

            По делото е постъпила молба от  „Многопрофилна болница за активно лечение  - Омуртаг“ АД , гр.Омуртаг, обективираща отказ от предявените искове.

          Съдът съобрази, че молбата изхожда от надлежно упълномощено лице, а упълномощител е лице, вписано в ТР като изпълнителен директор на  дружеството. Решението по спора не е влязло в законна сила в осъдителните си части поради постъпила касационна жалба в процес на администриране.

            При отказ от иска по чл. 233 ГПК съдът се десезира от спора, поради което прекратява разглеждането му и с обратна сила се заличават извършените процесуални действия, включително постановеното по спора решение, което се обезсилва. Развитието на производството по постъпилата срещу решението касационна жалба е обусловено от произнасянето на съда по отказа от иска, като производството по жалбата има вторичен характер. Ето защо, при направен отказ от иска пред въззивния съд, същият не може да продължи действията по администриране на касационната жалба, а следва да обезсили постановеното от него решение, вкл. и първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото, ако жалбата не е изпратена на по-горния по степен съд. Съдът, до който е адресирана жалбата, е компетентен да се произнесе по обезсилване на постановеното по спора решение само в хипотезата на отказ от иска, направен пред него, след като жалбата му е изпратена за произнасяне по нея от долустоящия съд / в този смисъл и Определение № 505 от 17.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2693/2013 г., I т. о., ТК/.

          С оглед на изложеното и на основание чл. 233 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

          ОБЕЗСИЛВА изцяло въззивно решение № 260115/18.06.2021 год. по ВТД № 575/2020 год. по описа на АС –Варна

          ОБЕЗСИЛВА Решение № 260000/13.08.2020 год., постановено по т д. № 100/19 г. на ОС – Търговище в осъдителната му част, с която НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА с БУЛСТАТ ********* е осъдена да заплати на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ОМУРТАГ" ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Омуртаг, обл. Търговище, ул. „Търновска“ № 55, сумата от 74 437 лева (седемдесет и четири хиляди четиристотин тридесет и седем лева),  дължима по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 250183/29.05.2017 г. и представляваща стойността на извършената и незаплатена, поради надвишаване на лимита, медицинска дейност по клинични пътеки за м. февруари 2017 г. (3 833 лв.), за м. март 2017г. (34 380 лв.), за м. април 2017 г.(4 715 лв.), за м. май 2017 г.(8 875 лв.), за м. юли 2017 г. (2 848 лв.) за м. август 2017г. (18 018 лв.) и за м. октомври 2017 г. (1 768 лв.) – на осн. чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.59 от ЗЗО, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-23.12.2019 г. до окончателното плащане на задължението; сумата от 18 849.88 лева (осемнадесет хиляди осемстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки)- представляваща обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата за времето от 31.03.2017 г. до 22.12. 2019 г., както и сумата от 8 448,06 лв. - направените по делото разноски, определени по съразмерност и компенсация – на осн.чл. 78 ал. 1, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.

          На основание чл. 233 ГПК ПРЕКРАТЯВА производството по предявените искове от „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ОМУРТАГ" ЕАД, с ЕИК ********* сумата от 74 437 лева (седемдесет и четири хиляди четиристотин тридесет и седем лева),  дължима по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 250183/29.05.2017 г. и представляваща стойността на извършената и незаплатена, поради надвишаване на лимита, медицинска дейност по клинични пътеки за м. февруари 2017 г. (3 833 лв.), за м. март 2017г. (34 380 лв.), за м. април 2017 г.(4 715 лв.), за м. май 2017 г.(8 875 лв.), за м. юли 2017 г. (2 848 лв.) за м. август 2017г. (18 018 лв.) и за м. октомври 2017 г. (1 768 лв.) – на осн. чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.59 от ЗЗО, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-23.12.2019 г. до окончателното плащане на задължението; сумата от 18 849.88 лева (осемнадесет хиляди осемстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки)- представляваща обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата за времето от 31.03.2017 г. до 22.12. 2019 г..

            ВРЪЩА предявената касационна жалба от НЗОК вх.№ 262862/16.07.2021 год., поради липса на правен интерес.

            ПРЕКРАТЯВА производството по ВТД 575/2020 год. по описа на АС – Варна.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на страните пред ВКС.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                  ЧЛЕНОВЕ: