ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Троян, 21.02.2018 год.
Троянски
районен съд, четвърти състав, в закрито заседание на двадесет и първи февруари
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Десислава Ютерова
при секретаря………………………..,
като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 509 по описа на ТРС за
2017 год., за да се произнесе - съобрази:
На основание чл. 140 ал. 1 от ГПК
съдът след като извърши проверка по редовността и допустимостта на предявения
иск намира за установено следното:
В
Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба на Л.М.А. ***
против М.И.А. *** И.М. ***, с която е предявен иск, с посочено правно основание
чл. 26 ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 пр. последно от ЗЗД.
Ищцата
твърди, че заедно с ответниците, които са съответно нейни брат и баща са наследници
на Ганка Иванова А., починала на 06.06.2007 г. Родителите на А. – Ганка и М.А.
са придобили собствеността върху апартамент № 7 в жилищен блок „Георги
Димитров” в ж. к. „Младост”, гр. Троян. Ищцата упълномощила брат си да я представлява
във връзка с притежаваните от нея по наследство идеални части от жилището, като
в последствие оттеглила това пълномощно. Въпреки това, след смъртта на нейната
майка чрез дарение брат й И.А. станал изключителен собственик на апартамента. А.
счита договора за нищожен, поради липсата на нейното съгласие, като излага
подробни аргументи
При предвидената процедура по реда на
чл. 131 ал. 1 от ГПК ответниците И.А. и М.А. са представили писмен отговор, с който излагат, че признават
така предявения иск и обстоятелствата, изложени в исковата молба са верни.
Като трето лице – помагач в процеса съда е
конституирал „Райфайзенбанк България” ЕАД, представители Ани Ангелова и Михаил
Петков. Депозиран е писмен отговор, с който третото лице оспорва предявения
иск. Направени са възражения за липсата на правен интерес у ищцата да иска
обявяването нищожността на целия договор за дарение. Направено е и искане като
трето лице в процеса да бъде привлечен Нотариус Димитър Кънчевски.
На основание чл. 140 ал. 3 от ГПК
съдът изнася проекто-доклад по делото.
Обстоятелства,
от които произхождат претендираните права и възражения:
Ищцата
твърди, че първия ответник е неин брат, а втория – техен баща, като всички са
законни наследници на тяхната майка, съответно съпруга - Ганка Иванова А.,
починала на 06.06.2007 г. Родителите на А. – Ганка и М.А. са придобили
собствеността върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 7, със застроена площ 95,61 кв. м, находящ се на
трети етаж от жилищен блок „Георги Димитров", построен върху държавна
земя, парцел VI, пл. 230, в кв. 3, жилищен комплекс „Младост", както и
избено помещение № 28 със застроена площ от 5,57 кв.м. и 4,08% идеални части от
общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху държавна земя,
който недвижим имот по действащата кадастрална карта представлява Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 73198.501.250.1.7.
А. твърди, че още преди да почине майка й, тя упълномощила брат си И.А.
с нотариално заверено пълномощно от 23.05.2007 г., да извършва всякакви
действия във връзка с притежаваната от нея идеална част от недвижимия имот,
които ще получа по наследство от своята майка. С писмо от 20.06.2007 г. А.
уведомила брат си, че оттегля пълномощното си, като същия се подписал и й
върнал оригиналното пълномощно.
В последствие ищцата установила, че с Нотариален акт за дарение на
недвижими имот с вх. peг. № 2173, акт № 190, том VII, дело
1672 от 04.07.2007 год. на СВ при ТРС баща й М.А. и брат й И. Амприски като
неин пълномощник по силата на пълномощно peг. № 3028/23.05.2007 год. от една
страна като дарители и от друга страна И.А. като дарен са прехвърлени всички
4/6 идеални части, които притежава баща им и 1/6 идеална част, която притежава А.
от описания по-горе недвижим имот с идентификатор 73198.501.250.1.7.
От извършената справка А. установила, че няколко дена след като бил изповядан договора за дарението, И.А., легитимирайки се като единствен собственик на процесния апартамент, учредил договорна ипотека върху същия, като обезпечение на задължение на трето лице към „Райфайзенбанк България” ЕАД.
А.
обяснил на ищцата, че това се наложило, за да помогне на свой приятел.
Л.А.
излага, че винаги е живяла в процесния апартамент и ответниците никога не са й
оспорвали правата, които има по наследство. Моли съда да провъзгласи нищожност
на описания нот. акт за дарение /съответно последващия нот. акт за поправка/
поради липса на съгласие.
Ответниците
не оспорват предявения иск.
С
отговора си третото лице – помагач е изложило възражение за недопустимост на
така предявения иск, поради липса на правен интерес ищцата да иска
провъзгласяване нищожност на цялата сделка, при условие, че същата притежава
1/6 идеална част.
Съда
е оставил производството без движение и е дал указание на А. да мотивира
правния си интерес. Ищцата е депозирала заявление, с което излага, че е
разговаряла със своя баща /втория ответник/, който й казал, че ако е знаел, че
е оттеглила пълномощното си, никога не би дарил на сина си своите 4/6 ид.
части. Следва да се отбележи, че възражението на третото лице, че ищцата не би
могла да претендира обявяване на нищожност на целия договор, а само за частта,
съответстваща на размера на правата й в съсобствеността възникнала на основание
наследствено правоприемство е неоснователно. В
случая се касае за иск за прогласяване на нищожност на сделката поради
съществуващи пороци при сключването, а не за защита на собственически права, които
биха били предмет на иск за собственост или иск за делба. Обстоятелството,че
ищцата е собственик на 1/6 идеална част от процесния недвижим имот обуславя
единствено правния й интерес от водене на установителен иск за обявяване на
нищожност на договора, сключен без нейно съгласие.
Правна квалификация на претендираните права – чл. 26 ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.
Представените
писмени доказателства по исковата молба са допустими. Установена е пасивната и
активна легитимация на страните в процеса, както и правния интерес от
предявяването на настоящата молба.
Разпределение на доказателствената тежест – Съда
счита, че е сезиран с иск за обявяване на нищожност на договор за дарение при
второто предложение на чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, а именно поради липса на съгласие.
В тежест на ищцата, е да установи, че процесния договор, материализиран в нот.
акт № 149, т. ІІІ, н. д. № 435/2007 г. на Нотариус Д. Кънчевски е сключен при
липса на нейното съгласие, в качеството й на собственик на 1/6 ид. част от
останалия в наследство апартамент, който порок е толкова съществен, че при
доказване на неговото наличие, дарението ще бъде обявено за нищожно.
Относно направеното възражение за липса на правен
интерес у ищцата да иска от съда обявяване нищожност на целия договор за
дарение, съда ще се произнесе в с. з., след като изслуша становищата на
страните.
Съда счита, че следва да остави без уважение искането
на „Райфайзенбанк България” ЕАД за привличането на Нотариус Кънчевски като
трето лице в настоящия процес, тъй като с това си искане банката цели защита на
свои права, което излиза извън предмета на делото, а и би затруднило настоящия
процес.
Предвид изложеното съдът счита, че делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да бъдат
призовани страните, като на същите следва да се връчи препис и от настоящето
определение, поради което
О П Р Е Д Е Л
И:
НАСРОЧВА гр. дело № 509/2017 г. по
описа на ТРС за открито съдебно заседание на 22.03.2017 г. от 09.30 часа, за
която дата да бъдат призовани страните, както и на същите да се връчи препис от
настоящето определение и проекто-доклада.
Допуска като доказателства по делото,
приложените към исковата молба писмени документи.
Допуска гласни доказателства.
Да се изиска ч. гр. дело № 428 от 2017
г. на ТРС.
Указва на ответниците И.А. и М.А., че
следва да се явят в с. з. и да дадат обяснения на поставените въпроси по чл.
176 от ГПК в исковата молба.
Отказва да конституира като трето лице в процеса
нотариус Димитър Кънчевски.
Определението не подлежи на обжалване.
Районен
съдия: