Р Е
Ш Е Н
И Е
№___20____/
24.02.2016 год.,гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ окръжен ТЪРГОВСКО отделение
На
единадесети февруари
2016 год.
В
открито заседание в следния
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
Секретар:Б.М.-Юсуф
като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова
търговско дело
№ 255 по описа за 2015 год.
за
да се произнесе съобрази следното:
Делото е образувано по подадена
от «***» ЕАД гр.София
ЕИК *** искова молба срещу «***»ЕИК *** гр.Добрич ,Д.Г.Д.
ЕГН-********** и К.Г.Д. ЕГН-**********,с която
се иска от съда да признае
за установено,че ответниците
дължат солидарно на ищеца сумата от 65 271.05 лв.,включваща :43 230,65 лв. неизплатена главница,ведно със законната лихва от 19.12.2014
г.;21 920,49 лв. просрочена лихва за периода
20.02.2014 г.-19.12.2014 г. и 90 лв. просрочена такса,присъдени по изп.лист от
08.01.2015 г. по ч.гр.д. №16298/2014 г. на ВРС.В съдебно заседание,искът е
частично оттеглен за сумата
от 4 394,58 лв. главница.
Твърди се в исковата
молба,че съгласно Договор за банков кредит-овърдрафт „Малки и средни
предприятия“ от 07.02.2008 г. и Анекс
№1от 18.12.2008 г. и Анекс №2 от 18.02.2014 г. Банката предоставила на длъжника „***“ и «***»ЕИК *** гр.Добрич ,Д.Г.Д.
ЕГН-********** и К.Г.Д. ЕГН-********** като съдлъжници,кредит в размер на 70 000 лева със срок на издължаване до
20.12.2010 г.,удължен с анекса
от 18.02.2014 г. до 20.01.2018 г.
Поради
неизпълнение от страна на длъжниците
на задълженията за погасяване
на месечните плащания по кредита,същият бил обявен изцяло за предсрочно изискуем,за което длъжниците били уведомени с връчени нотариални покани.По молба на Банката било образувано ч.гр.д. №16298/2014 по
описа на Варненски районен съд по реда на чл.417 от ГПК
и издаден изп.лист
от 08.01.2015 г. и Заповед №8404/23.12.2014 г.,въз основа на които било заведено
изп.дело №20158100400080 при ЧСИ Н.***.
В законоустановения срок съдлъжниците «***»ЕИК *** гр.Добрич
,Д.Г.Д. ЕГН-********** и К.Г.Д. ЕГН-**********
подали възражение, вследствие на което съдът указална ищеца да предяви установителен иск.
В срока по чл.367 ГПК, ответниците
са депозирали отговор, с който намират предявеният иск за неоснователен.Правят
възражение,че нямат парично задължение към ищеца,тъй като са встъпили в
дълг,който непосредствено след
встъпването бил погасен чрез новация;че нямали
парично задължение към ищеца в размера,посочен в счетоводните книги на банката
към 19.12.2014 г.;че нямали парично задължение към ищеца,тъй като са встъпили в
дълг,който преди това е прехвърлен на друг кредитор.В постъпилия допълнителен отговор на депозирана
допълнителна искова молба, ответниците сочат,че не
поддържат възражението,че не се поддържа възражението,че нямали парично
задължение към ищеца,тъй като са встъпили в дълг,който преди това е прехвърлен
на друг кредитор.
Добрички окръжен съд,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява
се от представеният Договор за банков
кредит/овърдрафт“ „Малки и средни предприятия“
от 07.02.2008 г. и Анекс от
18.02.2014 г. ,че ищцовата банка е предоставила на длъжника „***“ кредит при условията на овърдрафт, в размер
на 70 000 лева, със срок на усвояване
до 29.02.2008 г. и срок за издължаване издължаване до 20.12.2010 г.,при
лихва от 9.5%.Банковият кредит е бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот,собственост на третите лица Д.Г.Д. ЕГН-********** и К.Г.Д. ЕГН-**********.
На
18.02.2009 г. между ищеца «***» ЕАД гр.София
ЕИК *** и кредитополучателя «***» е сключен Анекс № 1 към Договора
за банков кредит №1/17.02.2008 г. ,по силата на който кредитът е револвиран за нов период при максимално
допустим размер от 70 000 лв. и намаляващи лимити,като лихвата е увеличена на 10,5 % и е уговорена наказателна лихва при непогасяване
на задълженията в срок по Договора.
На 18.02.2014 г. между «***»
ЕАД гр.София ЕИК *** и ответниците
«***»ЕИК *** гр.Добрич ,Д.Г.Д. ЕГН-********** и К.Г.Д. ЕГН-********** е сключен Договор за встъпване в дълга по Договора за
банков кредит №1/17.02.2008 г.
С Анекс № 2
от 18.02.2014 г. към Договора за банков
кредит №1/17.02.2008 г. ,сключен между «***» ЕАД гр.София
ЕИК *** и ответниците «***»ЕИК *** гр.Добрич ,Д.Г.Д.
ЕГН-********** и К.Г.Д. ЕГН-********** , страните
са установили,че по
кредита неплатената
главница е в размер на 53 983,18 лв. ,а дължимата лихва е в размер
на 17 309,08 лв..
Страните са договорили трансформиране на кредита от кредит-овърдрафт в кредит,погасяващ
се на вноски по договорен погасителен план-чрез 46 броя месечни вноски ,платими до 20 число на всеки месец.Анексът обективира и волята на страните по кредита за удължаване на срока за
издължаване до 20.01.2018 г.
В
чл.16 от Анекса е договорено,че
при непогасяване на която и
да е месечна вноска по главницата
или лихва,Банката има право
да обяви кредита за предсрочно
изискуем и да пристъпи към принудително изпълнение.
С този анекс, съдлъжниците
Д.Д. и К.Д. са поели задължението
да учредят нова ипотека върху имота
си,като е договорено,че старата ипотека запазва действието до пълното издължаване на кредита.
Съобразно заключителната част на Анекса, всички останали клаузи по договора за
банков кредит остават непроменени
и са в сила между страните.
Поради
неизпълнение от страна на длъжниците
на задълженията за погасяване
на месечните плащания по кредита,Банката е обявила кредита
за предсрочно изискуем на 20.10.2014 г. ,за което длъжникът «***»ЕООД
е бил уведомен с писмо с
обратна разписка на 24.10.2014 г.,а
длъжниците «***»ЕИК
*** гр.Добрич, Д.Г.Д.
ЕГН-********** и К.Г.Д. ЕГН-**********-с нотариални
покани получени на
04.12.2014 г.
По молба на Банката от 19.12.2014 г. е било образувано
ч.гр.д. №16298/2014 по описа
на Варненски районен съд по реда на чл.417 от ГПК и издаден изп.лист на 08.01.2015 г. и Заповед
№8404/23.12.2014 г.,въз основа на които
е било заведено изп.дело №20158100400080 при ЧСИ Н.***.
В законоустановения срок съдлъжниците «***»ЕИК *** гр.Добрич
,Д.Г.Д. ЕГН-********** и К.Г.Д. ЕГН-**********
са подали възражение, вследствие на което
съдът указал ищеца да предяви настоящия установителен иск.
От заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза,което съдът възприема като напълно като
компетентно дадена и обоснована,се установява че усвояването на кредита е станало в периода
14.02.2008-29.02.2008 г..Според вещото лице,към момента на подаване на
заявлението общо дължимата сума е била в размер на 65 271,05 лв.,в това
число 43 260,56 лв. главница;
21 920,49 лв. просрочени лихви и 90 лв. такси.След издаването
на заповедта за изпълнение,са
направени погасявания по
кредита в размер на 5 700 лв.,които са отнесени
съответно за погасяване на
4 394,58 лв. Главница,а
с 1 305,42 лв. са погасени разходи.
Съгласно заключението на вещото лице,не са направени
други плащания след издаване на заповедта,включително
и по изпълнителното дело,след
неговото завеждане.
След преценка
на събраните по делото доказателства,съдът направи следните изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен
иск за установяване съществуването
на парично вземане в полза на
кредитора , установено със заповед за незабавно изпълнение и издаден
изпълнителен лист в заповедно производство , на основание чл. 418 от ГПК във вр. с чл. 417 т. 2 от ГПК.
Предмет на исковото производство по
чл.422 от ГПК е установяване съществуването на самото „изпълняемо право“, въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение и което е било предмет на преценка в
заповедното производство . Ето защо в исковото
производство предмета на доказване е обусловен от
„основанието“ , на което е издадена заповедта за
изпълнение.
Доказателствената
тежест се разпределя по правилото на чл. 154 ал. 1 от ГПК – всяка от страните е длъжна да установи
фактите и обстоятелствата , на които основава своите
искания и възражения .Това означава ,че кредитора
трябва да установи и докаже основанието и размера на вземането си.
Той трябва да установи онези факти и обстоятелства , от които
произтича вземането му. Длъжникът трябва да установи и докаже
възраженията си против вземането.
За да се уважи предявения иск
трябва да се установи , че длъжника е „неизправна страна“ по договора за банков
кредит ,което означава ,че трябва да се установи ,че длъжника не е изпълнил задължението си по чл. 430 ал. 1
от ТЗ/ да върне в уговорения срок заетата сума пари заедно с
дължимите лихви/.
От представените по делото писмени
доказателства , както и от заключението на СИЕ се установява,че длъжниците са преустановили плащането
на 28.11.2014 г. и че към момента на подаване на заявлението са били в просрочие от 255 дни.
От представените писмени
доказателства се установява,че Банката валидно
е упражнила правото си да поиска от длъжниците
предсрочно да върнат кредита и е сторила това при просрочие
,повече от 90 дни преди подаване на заявлението за издаване на заповед,като
изявлението й за предсрочната изискуемост е стигнало до длъжниците.
Не може да бъде възприето като
основателно и доказано твърдението на ответниците,че
те са встъпили в друго задължение към ищеца,което е било подновено чрез новация.
Способите за преструктуриране на
едно парично задължение,включително разсрочването му,изменението на сроковете
за плащане,не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл.107 ЗЗД.За да е налице обективна новация,е необходимо
наличието на следните предпоставки:1/съществуване на валидно задължение,което
се погясява;2/валидно възникване на нов дълг на
мястото на стария;3/разлика между погасеното и новосъздаденото задължение,като
двете задължения трябва да имат различен предмет;4/намерение за новиране;5/страните трябва да са способни да новират.Новацията по естеството
си предполага нов елемент в състава на
облигационното отношение,като разликата между старото и новото облигационно
отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи.При обективната новация новият елемент се отнася до предмета на
задължението-при нея длъжника поема по споразумение с кредитора нов дълг, с нов
предмет или ново основание в замяна на старото задължение.Поради това няма новация,ако страните в рамките на общия размер на стария
дълг са изменили само размера на отделните вноски,изменили са размера на
договорената лихва и сроковете за плащане,тъй като стария дълг не е погасен и
не е извършена промяна нито в предмета,нито в основанието.Преструктурирането на
дълга по отношение на промяната в размера на дължимите вноски и срокът са
несъществени елементи на задължението и тяхната промяна не внася никакво
съществено изменение в старото облигационно отношение.
В настоящият казус,страните не са приели,че
се погасява старо задължение и се поема ново,нито са приели отпадане на старото обезпечение-напротив,в анекса е
записано,че старата ипотека „остава в сила до пълното издължаване на кредита“,а
в Договора за встъпване в дълг е употребен израза :“…изрично декларират,че
учредената като обезпечение на Договор за банков
кредит/овърдрафт/….ипотека..запазва действието си …“.Приемането на ново
обезпечение върху същият имот е направено с цел уточняването на остатъчния
дълг,а договорената в Анекс №1 наказателна лихва е отпаднала.
По въпроса за новацията
е формирана задължителна практика на ВКС, обективирана
в решение № 130 от 24.03.2009 г. по т.
д. № 650/2008 г. на ВКС, II т. о., в което е прието, че способите за преструктуриране на
даден кредит, включително разсрочването му за облекчаване на съществуващия
дълг, не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД; За да е релевантна, волята
за подновяване на задължението по смисъла на чл. 107 ЗЗД следва да е изрична и
недвусмислена, а не изведена по тълкувателен път. С цитираното решение е
уеднаквена противоречивата практика на съдилищата по приложението на чл. 107 ЗЗД, като е обявена за правилна
практиката в посочения по-горе смисъл, застъпена в решение № 789/2002 г. по гр.
д. № 2292/2001 г. на ВКС, V г. о..Задължителната практика в решението по т. д.
№ 650/2008 г. на ВКС, II т. о., е възприета и в решение № 138/22.08.2013 г. по т. д.
№ 27/2012 г. на
ВКС, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК по повод на правен спор,
произтичащ от договор за лизинг.
Не беше подкрепено с доказателства и
възражението на ответниците,че нямали парично
задължение към ищеца в размера,посочен в счетоводните книги на банката към
19.12.2014 г.
Извършените плащания след издаването
на заповедта,не се отразяват на нейната стабилност и следва да бъдат съобразени
по заведеното въз основа на нея,изпълнително производство.
С оглед на гореизложеното , съдът
намира, че искът за установяване вземането на ищеца е основателен и доказан, и
като такъв следва да бъде уважен,
съобразно петутима на исковата молба.
Ищецът е направил и искане за
присъждане на разноски по делото.Съгласно приложеният списък същите са размер
на 2 814,49 лв. и следва да се възложат в тежест на ответниците.
Като се води от
гореизложеното,Добрички окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО съществуване на вземането
на «***»
ЕАД гр.София ЕИК *** по отношение на ответниците «***»ЕИК
*** гр.Добрич ,Д.Г.Д.
ЕГН-********** и К.Г.Д. ЕГН-********** за сумата
от 38 835,98 лв.
неизплатена главница,ведно със законната лихва от 19.12.2014
г.;сумата от 21 920,49 лв.
просрочена лихва за периода 20.02.2014 г.-19.12.2014 г. и 90 лв. просрочена такса,присъдени по
изп.лист от 08.01.2015 г. по ч.гр.д.
№16298/2014 г. на ВРС.
ОСЪЖДА «***»ЕИК *** гр.Добрич ,Д.Г.Д.
ЕГН-********** и К.Г.Д. ЕГН-********** да заплатят
на «***» ЕАД гр.София ЕИК *** сумата от 2 814,49 лв. съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Окръжен съдия: