№ 166
гр. Сливен, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Пламен Д. Стефанов
Мария Кр. Д.а
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
в присъствието на прокурора В. Д. Б.
като разгледа докладваното от Мария Кр. Д.а Въззивно частно наказателно
дело № 20252200600458 по описа за 2025 година
Производството е въззивно, по реда на чл.341, ал.1 във връзка с глава
XXI от НПК, т.е. за проверка на определение по чл. 306, ал.1, т.1 от НПК за
определяне на общо наказание.
Образувано е по частна жалба от осъдения Н. Д. И. срещу протоколно
определение № 1174/08.07.2025 г., постановено по ЧНД № 836/2025 г. по
описа на РС – Сливен.
С атакувания съдебен акт на основание чл.25, вр. чл. 23 от НК е
определено общо наказание една година и шест месеца „лишаване от свобода“
за осъжданията на Н. Д. И. по НОХД № 109/2024 г., НОХД № 520/2024 г. и
НОХД № 84/2025 г. всички по описа на Сливенския районен съд, а на
основание чл. 24 от НК определеното общо наказание е увеличено с един
месец или общият размер на наказанието след увеличението е една година и
седем месеца лишаване от свобода. Към определеното общо наказание е
присъединено наложеното по НОХД № 109/2024г. наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от една година. Постановено е изтърпяване
на общото и увеличено наказание от една година и седем месеца „лишаване от
свобода“ при първоначален строг режим, като е приспаднато времето, през
което осъденият е бил задържан или е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ или „пробация“, по която и да е от присъдите включени в
съвкупността.
В жалбата срещу определението на СлРС е изразено несъгласие със
съдебния акт в частта относно приложението на чл. 24 от НК като
увеличеното наказание се явява несправедливо. Претендира се изменение на
определението чрез намаляване размера на общото наказание „лишаване от
1
свобода“.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна
прокуратура – Сливен взема становище за неоснователност на въззивната
жалба. Счита, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е
приложил разпоредбата на чл.24 от НК, тъй като в конкретния случай
осъденото лице Н. Д. И. се характеризира като лице с висока степен на
обществена опасност, предвид многобройните му осъждания с влезли в сила
присъди за извършени престъпления от общ характер. Във въззивната жалба
не се съдържат конкретни аргументи, на които се основава искането за отмяна
на определението на Районен съд Сливен в частта му на приложението на
чл.24 от НК, а и такива аргументи според мен не се съдържат в
доказателствата по делото. В този смисъл правилно първоинстанционният съд
е мотивирал приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК. Предлага
обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Служебният защитник на осъденото лице поддържа жалбата за
неправилно приложение на чл. 24 от НК, като изразява несъгласие с доводите
на съда за завишаване размера на общото наказание. Счита, че година и шест
месеца са достатъчни за постигане целите на чл. 36 НК. Моли за отмяна на
обжалваното определение.
В личната си защита осъденото лице сочи, че иска наказанието му е да
година и шест месеца, които вече е излежал, а в последната си дума моли да се
намали увеличеното общо наказание, като няма да извършва повече
престъпления.
Сливенският окръжен съд, проверявайки обосноваността и
законосъобразността на атакуваното определение, във връзка с изложените в
жалбата оплаквания и доводите на страните в съдебно заседание, намира
следното:
Жалбата, като подадена от лице с правен интерес от оспорване на
първоинстанционния съдебен акт и в срока за това, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По приетата от решаващия съд фактическа обстановка няма спор, а тя се
установява несъмнено от приложените по делото писмени доказателства:
С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 109/2024г. по
описа на РС-Сливен, влязло в сила на 13.02.2024г., Н. Д. И. е признат за
виновен и осъден за извършено на 11.01.2024г. престъпление по чл. 343б, ал.3,
предл.1 НК и му е наложено наказание от три месеца „лишаване от свобода“,
което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На основание чл. 343г
НК на осъдения е наложено и наказание „лишаване от право на управление на
МПС“ за срок от една година.
С влязла в сила на 14.06.2024г. присъда по НОХД № 520/2024г. по описа
на РС-Сливен Н. Д. И. е признат за виновен и осъден за извършено в периода
от м.април. 2023г. до м. февруари 2024г. престъпление по чл. 183, ал.1 НК и
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца,
което да изтърпи при първоначален строг режим.
С протоколно определение от 09.07.2024г. на И. е определено общо
наказание по НОХД № 109/2024г. по описа на РС-Сливен и по НОХД №
520/2024г. по описа на РС-Сливен, а именно четири месеца „лишаване от
свобода“.
С присъда № 57/2025г. по НОХД № 84/2025г. по описа на РС-Сливен,
изменена с Решение по ВНОХД № 258/2025г. на СлОС, влязла в сила на
2
18.06.2025г., Н. Д. И. е признат за виновен и осъден за извършено на
09.02.2024г. престъпление по чл. 296, ал.1 НК и по чл. 117, ал.1 НК (спрямо
две лица) и му е наложено общо наказание от една година и шест месеца
„лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален строг режим.
И. е осъден с още седем влезли в сила съдебни актове, които не са
предмет на настоящото производство, но касаят извършени от него
престъпления по чл. 195 НК, 216 НК и чл. 343в НК, като за част от тях е
изтърпявал и ефективни наказания лишаване от свобода. Видно от справката
за съдимост, на 30.06.2021г. И. е изтърпял наказание от девет месеца лишаване
от свобода, а преди това е изтърпял ефективно наказание от една година
лишаване от свобода.
При горната фактическа обстановка първостепенният съд правилно е
приел наличието на законовите основания по чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК
за определяне на едно общо наказание по наложените наказания със
съдебните актове, постановени по НОХД № 109/2024 г., НОХД № 520/2024 г.
и НОХД № 84/2025 г., всички по описа на Районен съд – Сливен. Те се
намират в отношение на съвкупност помежду си, тъй като деянията са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. При
тази констатация е вярно заключението за приложимост по отношение на тези
деяния на разпоредбите на чл.23, ал.1 и чл.25, ал.1 от НК, респ.
законосъобразно на осъденото лице е определено едно общо наказание по
тези наказателни дела, а именно най-тежкото от всички наказания – една
година и шест месеца лишаване от свобода.
Правилно е приложена и разпоредбата на чл.24 от НК. Решаването на
въпроса за увеличаване на определеното общо наказание и на конкретния
размер на увеличаването се определя от общите принципи за
индивидуализацията на наказанието по чл. 54 от НК и чл. 36 от НК.
Преценката, която съдът следва да направи, е дали общото най-тежко
наказание, което се определя по императивни правила, е несправедливо и
несъответно с оглед именно съвкупността от престъпни деяния и дали точно с
това наказание могат да се постигнат целите на наказателната репресия. При
разрешаването на въпроса за необходимостта от приложение на чл. 24 от НК
съдът следва да преценява цялостната престъпна дейност на привлеченото
към наказателна отговорност лице и личната му обществена опасност,
обществената опасност и броя на включените в съвкупността деяния, тяхната
последователност, времето, начина, подбудите и мотивите за извършването
им, вида на засегнатите обекти и настъпилите общественоопасни последици.
При съобразяване данните по делото за общата престъпна деятелност на
осъдения, предмет на съдебните актове, включени в групата, характерът и
тежестта на отделните престъпления, както и предишните осъждания на
дееца, първата инстанция законосъобразно е преценила наличието на
предпоставките за приложение на чл. 24 от НК. Действително по-строгото
санкциониране по този ред е само правна възможност и не е задължително за
съда, но спрямо осъдения неговото приложение се явява необходимо и
справедливо с оглед постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от
НК.
Видно от отразените в приложената по делото справка за съдимост
данни, деятелността на осъдения, обхваната от съвкупността, включва
престъпления, касаещи различни обществени отношения – престъпление
против транспорта, против брака и семейството, против правосъдието и
против личността, като са извършени в кратък период от време. По НОХД №
3
84/2025г. И. е осъден за три деяния. Касае се за многобройни деяния, които
разкриват висока степен на обществена опасност и завишена обществена
нетърпимост. С оглед характеристиките на престъпните прояви и
застрашените с тях обществени отношения е несъмнено демонстрирано от
осъденото лице нежелание да съблюдава установения правен ред в страната.
Вярно също така първостепенният съд е констатирал наличието на
допълнителни осъждания за престъпления от общ характер, извън деянията,
включени в съвкупността. При това престъпната дейност датира от 2004 г. и
обхваща различни по вид престъпни прояви, като освен горепосочените, също
и квалифицирани състави престъпления против собствеността. Характерът и
интензитетът на цялостната престъпна дейност на осъдения, която
понастоящем се установява като засягаща идентични сфери на обществените
отношения, охранявани от закона, сочи на завидна престъпна упоритост.
Очевидно наложените до момента санкции от решаващите съдилища,
включително ефективно наказание лишаване от свобода, макар и отдалечено
във времето, не са способствали поправянето и превъзпитанието на осъдения.
Неколкократното му пребиваване в пенитенциарните заведения, последно до
30.06.2021 г., във връзка с наложени ефективни наказания лишаване от
свобода, също не е въздействало коригиращо върху нагласите му и не го е
мотивирало към законосъобразен начин на живот. Видно е, че през 2024 г., той
е извършил многобройни престъпни прояви, за които е осъден със съдебните
актове, включени в съвкупността. Тези факти недвусмислено сочат на
утвърдени престъпни навици и мотивират извод за висока степен на лична
опасност на осъдения, изискващи ефективно и по-продължително
корекционно въздействие.
Предвид завишената обществена опасност на осъдения, изведена като
характеристика от престъпните му прояви, правилно първоинстанционният
съд е възприел необходимостта от засилена наказателна репресия спрямо
последния чрез приложението на чл. 24 от НК. Тя се явява законосъобразен и
оправдан подход за постигане на ефективен резултат. Увеличението е
адекватно на характеристиките на всяко от престъпленията, предмет на
съдебните актове, включени в групата и на основание изведената от данните
за съдимост степен на обществена опасност за личността на осъдения, съдът
правилно е заключил, че определеното общо най-тежко наказание от една
година и шест месеца лишаване от свобода следва да бъде завишено с един
месец до общ размер от една година и седем месеца лишаване от свобода.
В този смисъл оплакването във въззивната жалба за неправилно
приложение на разпоредбата на чл. 24 от НК и незаконосъобразно
увеличаване на общото наказание с един месец е неоснователно.
Съобразявайки данните от съдимостта на И., първостепенният съд
законосъобразно на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС е определил
първоначален строг режим на изтърпяване на така увеличеното общо
наказание лишаване от свобода, тъй като от предходно търпяното ефективно
наказание лишаване от свобода не са изтекли повече от пет години.
В съответствие с чл. 23, ал.2 НК към определеното общо наказание е
присъединено наложеното по НОХД № 109/2024 г. наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от една година. Правилно решаващият съд е
приспаднал от определеното общо наказание времето, през което осъденият е
бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, както и изтърпяното наказание „лишаване от
свобода“ или „пробация“, по която и да е от присъдите, включени в
4
съвкупността.
Цялостната проверка на обжалваното определение не сочи при
произнасянето на първоинстанционния съд да са допуснати твърдените
нарушения. Ето защо, жалбата на осъденото лице се явява неоснователна, а
оспореният съдебен акт като обоснован и законосъобразен, следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.306, ал.3, вр. чл.334, т.6 от НПК,
Окръжен съд – Сливен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1174/08.07.2025 г.,
постановено по ЧНД № 836/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5