Решение по дело №1880/2019 на Районен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  3550                      26.09.2019 година                            град Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Ангелина Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1880 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявени са главни искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, чл. 86 от ЗЗД, както и евентуални искове по чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София сг. 14, представлявано от Д.Д.- ***, чрез пълномощника си *** Н.А.М., е предявил против Д.Я.И., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 16862/ 2018 г. на ПРС, XI гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9270/ 29.10.2018 г., парични суми, както следва: сумата от 1 066, 44 лева- главница, представляваща неплатено задължение по договор за револвиращ потребителски кредит № *******, възнаградителна лихва в размер на 325, 27 лева за периода 01.03.2017 г.- 10.11.2017 г., мораторна лихва в размер на 99, 64 лева за периода от 10.11.2017 г. до 11.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението- 26.10.2018 г. до изплащане на вземането. При условията на евентуалност, исковете се предявяват и като осъдителни.

В исковата молба е посочено, че с договор за кредит за покупка на стоки или услуги *******ответникът дал съгласието си освен този кредит, да му бъде отпуснат и друг- револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 09.02.2016 г. той активирал предоставената му от ищеца кредитна карта № *******, с максимален кредитен лимит от 1 000 лева. Това представлявал револвиращ потребителски кредит, който се усвоявал посредством всякакви трансакции- теглене в брой от банкомати, плащания чрез терминални устройства и т.н., осъществени чрез издадената кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения ГЛП. Според чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на кредита, за кредитополучателя възниквало задължението да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума, до пълното погасяване на задължението. Ответникът преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.03.2017 г., когато било последното му плащане по нея, като балансът по същата тогава бил минус 1 391, 71 лева. Това принудило ищецът да блокира използването й, като въпреки многократните опити за контакт с длъжника и поканите да погаси задължението си доброволно, той бездействал. За събирането на дължимите суми (за главница, за възнаградителна лихва и за лихва за забава) било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № 16862/ 2018 г. на ПРС, XI гр. с-в, се издала заповед за изпълнение. Същата била връчена на длъжника по реда чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за установяване на вземането по заповедта. Претендират се и разноски. При условията на евентуалност, искът се предявява като осъдителен за същите суми, считано от предявяването му. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като представя писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му в производството по делото особен представител е подал писмен отговор, с който счита исковете за неоснователни. Твърди се, че договорът за револвиращ кредит по своята правна същност и съдържание представлявал потребителски кредит и така неговата валидност действие и последици се уреждали от нормите на ЗПК. Договорът се явявал недействителен именно поради неспазване на императивните изисквания на специалния закон. На първо място, в случая липсвали общи условия, които да са неразделна част от договора- чл. 11 ал. 2 от ЗПК. При недействителност на договора се връщала само чистата стойност на кредита- чл. 23 от ЗПК, но в случая бил предявен установителен иск и при нищожност на договора, не можело да се претендира връщане на главницата, защото липсвало валидно договорно основание, а пък претенция за неоснователно обогатяване не била предявена. На следващо място, не било спазено изискването на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, тъй като размерът на шрифта бил по- малък от 12 пункта. Също така, фиксираният лихвен процент бил посочен 35 %, но имало и допълнителен такъв от 44, 90 %, относим към ГПР, като не се установявало на какво се дължи разликата, а това създавало объркване за потребителя. Освен това, лихвеният процент бил прекомерен и се явявал в противоречие с добрите нрави, което правело също договора нищожен- чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД. Въпреки че имало предявен и евентуален осъдителен иск, претенцията не може да се уважи на договорно основание. Нищожност имало и на основание чл. 22 от ЗПК, защото липсвало посочване на отделните вноски за главница и лихви, като не можело да се преценят и разходите на кредитора по договора. Липсвали и доказателства за това дали кредитът е усвоен, като от приложеното извлечение не можело да се установи това, а също така поканите не били връчени на лицето. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание особеният представител не се явява, като взема писмено становище.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 9270/ 29.10.2018 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 16862/ 2018 г. на ПРС, XI гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1 066, 44 лева- главница, представляваща неплатено задължение по договор за револвиращ потребителски кредит № *******, възнаградителна лихва в размер на 325, 27 лева за периода 01.03.2017 г.- 10.11.2017 г., мораторна лихва в размер на 99, 64 лева за периода от 10.11.2017 г. до 11.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението- 26.10.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски в заповедното производство в общ размер на 79, 83 лева- държавна такса от 29, 83 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50 лева.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

            Приети са месечни известия по кредитна карта за периода 16.01.2016 г.- 13.10.2017 г.

            Като писмени доказателства по делото обаче са изключени представените с исковата молба договор за потребителски паричен кредит и приложение към него, застрахователен сертификат и общи условия към него, служебна бележка за клиент и удостоверения за липса на кредитни задължения, поради неизпълнението на ищеца да представи тези документи в оригинал, въпреки задължението му за това.

            При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

            В подадения от ответника отговор е направено изрично искане за задължаване на ищеца да представи в оригинал приложените към исковата молба писмени доказателства, касаещи потребителския кредит. Съдът е уважил това искане и с определението за насрочване на делото от 24.06.2019 г. е задължил ищеца на основание чл. 183 от ГПК да го направи, като му е указал и неблагоприятните последици от неизпълнението- че копията ще бъдат изключени като доказателства по делото. Страната е получила указанията на съда чрез свой пълномощник на 02.07.2019 г., като дори за първото с.з. е депозирала писмено становище и е представила нови писмени доказателства, но не е изпълнила указанията да представи в оригинал приложените такива към исковата молба. В тази връзка в с.з. съдът с изрично определение е изключил като писмени доказателства по делото тези преписи, поради което следва да се приеме, че такива липсват. Т.е., за нуждите на процеса, между страните няма сключен договор за кредит, защото той е изключен като доказателство в процеса. При това положение претенцията се явява без основание, защото тя се базира на облигационно правоотношение между страните, каквото според наличните по делото писмени доказателства не съществува. В този смисъл искът е неоснователен, защото всички твърдения в исковата молба се базират на договор за кредит, какъвто не е представен, а без него не може да се търси вземане, което да произтича от този заем.

            Доколкото не се доказа да съществува присъденото вземане в полза на заявителя, следва да се приеме, че заповедта за изпълнение е била издадена неправилно, защото предявената претенция е неоснователна и като такава тя следва да се остави без уважение.

            Предвид отхвърлянето на установителния иск, са налице условията за произнасяне по предявения при евентуалност осъдителен иск за същите суми. В тази връзка обаче следва да се посочи, че в ТР № 8/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането, като вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание- договорът за кредит. По тези съображения, позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422 ал. 1 от ГПК и правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, както и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.

            С решение № 135/ 26.09.2018 г. по търг. дело № 230/ 2017 г. по описа на ВКС е прието, че уведомяването на длъжника за това, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено в хода на исковото производство- с връчване препис от исковата молба има за последица настъпване на изискуемостта от този момент, но не променя основанието, на което е възникнало вземането и е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение. Разликата между главния и евентуалния иск е само във вида на търсената защита, като въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, е предпоставка за съединяване на осъдителен иск при условията на евентуалност с предявения по реда на чл. 422 от ГПК положителен установителен иск. В случая обаче заявеният спорен предмет е един и същ, т.е. налице е недопустимо съединяване на искове, поради което предявените с исковата молба при условията на евентуалност осъдителни искове се явяват недопустими, без въобще да се разглеждат те по същество и исковата молба в тази част следва да бъде върната.

С оглед изхода на делото, а именно- отхвърляне на исковата претенция в едната й част и прекратяването на производството по отношение на евентуалния осъдителен иск, направените по делото разноски от ищеца си остават за негова сметка, без да се възлагат в тежест на другата страна. Ответникът принципно има право на разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, но той не представя доказателства за направени разходи по делото, които да му бъдат възстановени. Назначеният особен представител на страната вече е поискал издаване на РКО за внесения за него от ищеца депозит за адвокатско възнаграждение, което му искане е уважено, като то не е поставено в зависимост от изхода на спора.

 

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София сг. 14, представлявано от Д.Д.- ****, против Д.Я.И., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 16862/ 2018 г. на ПРС, XI гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9270/ 29.10.2018 г., суми, както следва: сумата от 1 066, 44 лева- главница, представляваща неплатено задължение по договор за револвиращ потребителски кредит № *******, възнаградителна лихва в размер на 325, 27 лева за периода 01.03.2017 г.- 10.11.2017 г., мораторна лихва в размер на 99, 64 лева за периода от 10.11.2017 г. до 11.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението- 26.10.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски в заповедното производство в общ размер на 79, 83 лева.

 

ВРЪЩА исковата молба в частта относно предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София сг. 14, представлявано от Д.Д.- *******, против Д.Я.И., ЕГН: **********,***, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1 066, 44 лева- главница, представляваща неплатено задължение по договор за револвиращ потребителски кредит № *******, възнаградителна лихва в размер на 325, 27 лева за периода 01.03.2017 г.- 10.11.2017 г., мораторна лихва в размер на 99, 64 лева за периода от 10.11.2017 г. до 11.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска- 01.02.2019 г. до окончателното изплащане и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

 

Решението в отхвърлителната му част подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му  на страните, а в частта относно прекратяване на производството- само от ищеца, с частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му .

 

                                                                                   СЪДИЯ :  /п/

 

Вярно с оригинала.

АД