30.06.2023г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на втори юни две хиляди и двадесет и трета
година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№58 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс, и е образувано по жалба, подадена от ЕООД И.
к. – Х. - чрез упълномощения представител адв.А., против Уведомително писмо РГД
06-8542-19.12.2022г. на Директор РДГ Кърджали за отказ издаване на
удостоверение.
С Определение от с.з. 02.06.2023г. е
прекратено производството в частта на оспорване на Мълчалив отказ на Директор
на РГД Кърджали да се произнесе по Заявление вх.№7785 от 18.11.2022г.
В жалба против Уведомително писмо РГД
06-8542-19.12.2022г. се твърди, че заявителят бил предоставил всички изискуеми съгласно чл.58,
ал.1 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии документи. Искането на органа да се предоставят от жалбоподателя
документи за въвеждане в експлоатация и/или за разрешаване на ползването било
несъстоятелно, тъй като те се издавали само за строежи, а процесният имот не
бил застроен. Възражението в тази посока, направено от жалбоподателя, не било
взето предвид от административния орган. Излагат се съображения, че за преместваем
фургон – движима вещ, който не е строеж, не се изисквало разрешение за
поставяне по чл.56 от ЗУТ, а и то не било предвидено в чл.58, ал.3 от
Наредбата. Предвидените документи в разпоредбата се издавали само за строежи,
каквито нямало в процесния терен, който бил незастроен. Исканите от органа
документи били изчерпателно посочени и не можело да се разширяват по усмотрение
на органа. Уведомителното писмо било нищожен акт, неправилен поради нарушение
на закона и съществени административнопроцесуални правила, необоснован и
несъответстващ на целта на закона. Не било подписано с валиден електронен
подпис, а и официалната му дата била 19.12.2022г., когато било изведено от
регистратура. Преди тази дата то било неофициално, тъй като нямало регистърен
номер и дата. Писмото било изпратено на 20.12.2022г. и се върнало непотърсено
на 11.01.2023г., но адресът бил на жилищна сграда с двор, а не било оставяно
съобщение за пощенска пратка. В този смисъл писмото не било и редовно връчено.
Нямало данни за нов адрес на лицето, който да е неизвестен, както нямало данни
лицето да е търсено на адреса или да е правена справка за адреса на нарушителя.
Като било върнато като „непотърсено“, то писмото не можело да бъде прието за
невръчено по вина на жалбоподателя. Не били изпълнени процедурите по чл.18а,
ал.9 и ал.10 от АПК. Нямало надлежни доказателства за връчването, а в акта не
било посочено, че може да се обжалва, пред кой орган и в какъв срок, поради
което следвало да бъде приложим срока за обжалване по чл.140, ал.1 от АПК – два
месеца. Съображенията в акта били необосновани и незаконосъобразни.
Неосигуряването на достъп до системата за видеонаблюдение не било релевантно
основание за постановяване на отказ и не било посочено в законовите разпоредби.
Отказът бил немотивиран и необоснован, тъй като нямало конкретно фактическо и
правно основание и безспорно в обекта имало видеонаблюдение. Границите между
обектите били обозначени на терена с трайни знаци, материализирани с поставени
колове и въже, като в Наредбата нямало изисквания към начина на обозначаване с
трайни знаци, както било в други нормативни актове. Органът бил обсъждал
неотносими към искането обстоятелства. Иска се отмяна на Уведомително
писмо РГД 06-8542-19.12.2022г. на Директор РДГ Кърджали за отказ издаване на удостоверение,
като незаконосъобразно, като бъдат заплатени и направените по делото
разноски.
Ответникът – Директор РГД Кърджали, счита
жалбата за неоснователна, като се претендират и направените по делото разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление №7785 от 18.11.2022г. ЕООД
И. к. – Х., иска издаване на удостоверение по чл.58, ал.3, т.1 от Наредба №1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии за изработване на
производствени марки за обект, находящ се в ***, ПИ 77181.16.237, като се
представя приложение на документ за право на ползване на обекта и за платена
такса, както и уведомително писмо, както и се декларира, че е запознат със
Заповед №110/20.02.2012г.
В представената преписка се установява
Удостоверение от 18.11.2022г. относно това, че изградената от жалбоподателя
система за видеонаблюдение на адреса, посочен в заявлението, отговаря на
изискванията по чл.14а, ал.1 от НКОГТ.
Видно от представения договор за наем от 17.11.2022г. дружеството е
наемател на част от ПИ 77181.16.237, за който има представена и Скица от
30.01.2017г.
Видно от Уведомление №1/17.11.202г.,
подписано от представляващия дружеството, на посочения в заявлението адрес
съществувал вече обект по чл.206 и новият обект щял да функционира по
разпоредбите на чл.58, ал.2, т.4 от Наредба №1/2012г.
Съгласно Констативен протокол №127612 от
23.11.2022г., съставен от инспектор при РГД Кърджали, по заявление
№7785/18.12.2022г. е установено, че към момента не може да се извърши проверка
на видеокамерите, тъй като била забравена паролата от собственика. Складът се
намирал в общ имот с регистрирано дружество – ЕООД Ан Индъстри, а границите на
терена между двата обекта били обозначени с четири метални колчета и опънато
въженце между тях; към подадените документи няма приложен документ за въвеждане
на обекта в експлоатация или за разрешаване на ползването му. Дадени са
препоръки, предписания, разпореждания – до 09.12.2022г. да се представи
документ за въвеждане на обекта в експлоатация или за разрешаване на неговото
ползване. Приложени са снимки в преписката, които не се оспорват от
жалбоподателя /л.24-26/.
С писмо – л.20, дружеството иска да му
се разясни указаното в КП от 23.11.2022г.
С възражение рег.№8002 от 28.11.2022г.
управителят на дружеството сочи, че е подал всички документи, както и посочил,
че обектът ще е нов в имота. В договора за наем било посочено, че имал право да
ползва имота срещу определена цена, поради което бил представил всички
необходими документи.
С Писмо РГД 06-8542-19.12.2022г. на
Директор РДГ Кърджали дружеството е уведомено, че към Заявление №7785 от
18.11.2022г. липсвал документ за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за
разрешаване на неговото ползване съгласно чл.58, ал.2, т.3 от Наредба
№1/2022г., като за липсващия документ дружеството било уведомено чрез
управителя. При извършената теренна проверка на 23.11.2022г. не бил осигурен
достъп до системата за видеонаблюдение – поради забравена парола от управителя,
било установено наличие на обект по чл.206 от ЗГ в същия имот, както и
разположения един преместваем фургон, на който били монтирани камери, които да
обслужват обекта на ЕООД Ан Индъстри и евентуално новия обект. Не били
представени последващо изискания по чл.58, ал.2, т.3 от Наредбата документ,
като в тази насока били дадени указания. Сочи се, че за преместваемия обект в
конкретния имот следвало да се предостави документ на основание чл.56, ал.2 от ЗУТ, в който изрично да се упомене, че в обекта може да се извършват дейности,
свързани с продажба на дървесина. Тъй като не бил представен такъв документ, не
бил осигурен достъп до системата за видеонаблюдение, не била обозначена
границата между двата обекта с трайни знаци, то се отказвало издаването на
удостоверение по чл.58, ал.3, т.1 от НКОГТ за изработване на производствена
марка.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Доколкото по делото няма безспорни
доказателства за надлежно връчване на оспорения акт на законния представител на
търговеца или на негов пълномощник, като не е посочен и срок за обжалване и
пред кой орган, то съдът намира, че срокът за неговото обжалване съобразно чл.140, ал.1 от АПК се удължава на два
месеца. Жалбата като подадена в срок – писмото е от 19.12.2022г., а жалбата е
постъпила в деловодството на съда на 16.01.2023г., от надлежна страна и срещу
подлежащ на оспорване акт, макар и обективиран в писмо, е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Постановеният отказ в оспореното писмо има
белезите на административен акт, доколкото обективира волеизявление на
административен орган във връзка с подадено до него искане за извършване на
административна услуга – издаване на удостоверение, в което да се посочи
серията и поредния номер на производствената горска марка, която заявителят ще
ползва. Извършването на административна услуга е приравнено на издаване на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, който следва да
отговаря на изискванията за компетентност на издателя му, съдържание и форма по
чл.59, ал.2 от АПК, като редът за неговото
обжалване съгласно разпоредбата на пар.8 от ПЗР на АПК е този за обжалване на
административните актове.
Съдът намира, че обжалваният отказ по
чл.58, ал.3, т.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на
горските територии е издаден от компетентен орган – Директорът на РДГ. Съгласно
посочената разпоредба именно Директорът на РГД или оправомощено от него лице
може да издаде мотивиран отказ по заявлението за вписване в регистъра на
производствените марки. Между страните не съществува спор, че лицето, подписало
с ел.подпис оспореното писмо, изпълнява длъжността Директор РДГ Кърджали, поради
което и възражението от жалбоподателя в тази насока следва да бъде счетено за
неоснователно. В акта – макар и кратко, са изложени фактическите и правни
основания за издаването му, което прави възможно изследването му за съответствие
с материалния закон, поради което настоящият състав счита, че не са допуснати
процесуални нарушения. Оспореното писмо е издадено в предвидената от закона
писмена форма, с което е спазено изискването на чл. 59 от АПК. Спазени са
процесуалните правила и доколкото относимите в случая факти са установени при
осъществяване на предвидената в чл.58, ал.7 от Наредбата проверка, за което е
съставен и констативен протокол. Макар да няма изрично посочване, че писмото се
издава на основание чл.58, ал.3, т.2 от Наредбата – като мотивиран отказ, то
няма спор и е изрично посочено неколкократно, че се отказва издаване на
удостоверение по чл.58, ал.3, т.1 от Наредбата. В случая изрично са описани и основанията,
поради които е постановен отказът – непредставяне на документ за въвеждане на
обекта в експлоатация и/или разрешаване на неговото ползване по чл.58, ал.2,
т.3 от Наредбата; неосигурен достъп до системата за видеонаблюдение;
необозначена между двата обекта граница с трайни знаци, който основания са установени
при изтичането на едномесечния срок за произнасяне. В този смисъл изложеното от
жалбоподателя относно наличие на отменително основание по смисъла на чл.146, т.2 от АПК не се споделя, тъй като
фактическата обстановка е изяснена в достатъчна степен и при спазване на
разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК.
Съгласно чл.58 от Наредбата за
вписване в регистъра на производствените марки собствениците и ползвателите на
обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, подават
в РДГ заявление по образец за всеки отделен обект, като към заявлението се
прилагат: 1./ документ за собственост или за ползване на обекта; 2./ данни за
адрес, номер по действащ план, номер на имота по карта на възстановената
собственост или идентификатор на имота по кадастрална карта; 3./ изискуемите по
нормативен акт документи за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за
разрешаване на неговото ползване; 4./ когато в един имот са разположени повече
от един обект по чл.206 от ЗГ,
границите на терена на всеки отделен обект следва да са обозначени с трайни
знаци; 5./ документите по чл.14а, ал.2
и чл.14б, ал.3 и 4 - сертификат или удостоверение за изградена система за постоянно
видеонаблюдение, която отговаря на изискванията по чл.14а, ал.1 от Наредбата –
приложимо в настоящия случай, както и други документи, касаещи товарни превозни средства и мобилни обекти по чл.206 от ЗГ. Преди издаване
на удостоверението, респ. постановяване на отказ, съответната РДГ на основание
чл.58, ал.7 от Наредбата извършва проверка на представените документи по ал.2 и
на обстоятелствата по ал.2, т.4 и 5 от чл.58 от Наредбата, както и относно
функционирането на системите по чл.14а и 14б, за
което се съставя констативен протокол. Именно
с установеното при извършената проверка - Констативен протокол №127612 от
23.11.2022г., се установя необозначената с трайни знаци граница между два
съществуващи обекта в един имот, което не е спорен момент между страните и
което е едно от посочените в отказа основания. Действително няма легално
определение на термина „трайни знаци“, употребен в чл.58, ал.2, т.4 от
Наредбата, но в случая следва да се приеме, че това трябва да бъдат знаци,
поставени в имота, които да разделят двата обекта, които да не се унищожават
лесно, да се виждат добре, да имат висока стабилност и да не са преместваеми,
както и да не се повреждат лесно. Установените на място 4 колчета и въже между
тях не отговарят на изискванията и не могат да бъдат определени като създаващи
разделителна линия между два обекта, обозначена с трайни знаци. Нещо повече –
видно от представения договор за наем между собственика на имота и
жалбоподателя, който е собственик/ползвател на обекта, за който се иска
изработването на производствена марка, няма уговорка за конкретно обособена
част от отдадения под наем имот. В договора е записано неопределено, че се
отдава под наем част от ПИ – п.І, т.1 от договора, поради което и е спорно коя
част от имота се определя като ползвана от обекта на жалбоподателя и коя част е
ползвана от съществуващия вече обект на мястото по чл.206 от ЗГ, доколкото в
договора за наем не се предвижда това да се определя от ползащите обектите по
чл.206 от ЗГ. Другото основание, поради което е постановен отказът, е
неосигурен достъп до системата за видеонаблюдение, което също не е спорен
въпрос между страните и се установява от съставения констативен протокол. Както
наличието на трайни знаци, обозначаващи двата обекта в имота, така и изградената
система за постоянно видеонаблюдение, са обстоятелства, предмет на проверката
по ал.7, чл.58 от Наредбата, а относно системата за видеонаблюдение
проверяващите следва да установят и нейното функциониране. Последното не е
могло да бъде установено при проверката, като причините поради които не е
установено са изцяло в отговорност на заявителя – в случая той не е осигурил
паролата за достъп, за да бъде установено дали системата действително
функционира. В оспорения акт се сочи и трето основание – непредставянето на
документи по чл.58, ал.2, т.3 от Наредбата, като действително ако заявителят ще
поставя преместваем обект, то не е възможно и не е необходимо да представи
разрешение за строеж и/или разрешение за ползване. Но не е ясно и дали
преместваемият обект е на заявителя или той е негов ползвател, или пък
установеният в имота е предназначен за дейността в другия обект, находящ се в същия
имот, както не е изяснено и чия е собствеността на този обект, която може да е
различна от собствеността на наетия имот. При безспорното наличие обаче на
другите две посочени основания – липса на трайни знаци и неустановено
функциониране на видеосистемата, то се явява доказано установените от
проверката липса на обстоятелства /трайни знаци и нефункциониране на
видеосистемата/, поради което и правилно административният орган е счел, че не
може да бъде издадено исканото удостоверение и е отказал. Изводите относно
наличието на тези основания за отказ не се опровергава и в настоящото
производство, тъй като констатациите на проверката не са спорни. Изложените
възражения на жалбоподателя в посока за наличие грешна преценка на наличните
значи, обозначаващи разделянето на два обекта в един имот, не се споделят от
съда.
Поради изложеното жалбата се явява
неоснователна и следва да се отхвърли, тъй като за оспорената заповед липсват
отменителни основания по смисъла на чл.146 АПК.
При този извод относно спора в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на минималния размер
юрк.възнаграждение, предвиден в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ - 100,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕООД И. к. – Х.,
против Уведомително писмо РГД 06-8542-19.12.2022г. на Директор РДГ Кърджали за
отказ издаване на удостоверение по чл.58, ал.3, т.1 от Наредба №1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.
ОСЪЖДА ЕООД И. к. – Х., EИК *********, да заплати на РГД Кърджали направените
по делото разноски сумата от 100 лева, представляващи юрк. възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия: