Р
Е Ш Е Н И Е №73
гр.
Хасково, 12.03.2020г.
Административен
съд – Хасково,
в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: Хайгухи
Бодикян
при
секретаря Ангелина Латунова, като разгледа докладваното от съдия Бодикян административно дело № 1391 по описа на
съда за 2019 година, взе предвид следното:
Производството е
по чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) вр. чл.145 и
сл. от АПК.
Образувано е по
жалба от „ВЕНИ-М-15“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Х.,
представлявано от управителя В.О.Т., срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-913-0042971/11.12.2019г., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване
и забрана за достъп на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се
в с. О., стопанисван от жалбоподателя, за срок от 14 дни.
Жалбоподателят твърди,
че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушение на
административнопроизводствените правила, като същата противоречала на материалноправните
разпоредби и не съответствала с целта на закона. Счита, че нарушението за което
била наложена принудителната мярка не било извършено, съответно не било
установено. Установена била касова разлика, а не неспазване на изискването да
се регистрират и отчитат извършените в търговския обект продажби чрез издаване
на касова бележка от фискално устройство. Наред с изложеното се твърди, че
заповедта е необоснована, поради изложени в акта неверни и непроверени
твърдения, както нереални факти. Изтъкнатият от органа аргумент за налагане на
ПАМ - богат асортимент от стоки в магазина, като предпоставка за реализиране на
големи обороти, бил неоснователен. Отбелязва се, че затвореният обект
представлявал магазин за стоки от първа необходимост и бил единствен по
мащабите си за селото, в което се намирал, както и за районна на близките села.
Поради това затварянето му щяло да лиши населението, предимно възрастни хора,
от най-необходимите продукти. В обекта имало бързоразвалящи се стоки, които
нямало как да се реализират, които дружеството не можело да си позволи да
унищожи. Отделно от това жалбоподателят посочва, че нямало къде да складира
цялата налична към момента стока от магазина, както му било указано със
заповедта - да отстрани наличните в търговския обект стоки, материали и
инструменти в срок до определената дата на запечатване, тъй като в противен
случай органът щял да ги отстрани и да ги разположи пред обекта, без задължение
да ги пази. Поради това щяло да се стигне до изхвърляне на стоката. Освен това,
търговският обект се намирал в къща за гости, която оспорващото дружество
стопанисвало, като отоплението на къщата се осигурявало чрез парна инсталация,
която се намирала в складовата част на магазина. Предвид запечатването му,
нямало как де се осигури достъп до това помещение, съответно къщата нямало как
да се отоплява. На следващо място, като неоснователен се определя и мотивът на
административния орган, че с налагането на ПАМ се цели превенция и
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта. Смята се, че с налагането
на ПАМ щяло да се постигне само до причиняване на значителни вреди на
дружеството, тъй като това щяло да се отрази на заплатите на персонала, да
доведе до загуба на пари от бързоразваляща се стока и до разходи за
унищожаването ѝ. От своя страна нереализирането на доходи щяло да доведе
до нереализиране на продажби, а оттам и до намаляване на дължимите към
държавата налози и осигуровки на служителите. Счита се също, че мотивите за
издаване на заповедта не са подкрепени с доказателства.
По изложените съображения се моли за отмяна на
оспорената заповед. Претендират се разноски по делото.
В писмена защита
жалбата се поддържа, като се изтъква, че оспорената заповед е била издаден
преди издаването на акт за установяване на административно нарушение, като по
този начин жалбоподателят бил лишен от право на защита. Освен това по
преписката бил наличен „Въпросен лист“, който не бил предявен на лицето при
извършване на проверката в обекта.
Ответникът –
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в депозирано чрез
пълномощник писмено становище, на първо място счита, че към настоящия момент
липсва правен интерес от оспорване на заповедта. Запечатването на обета за срок
от 14 дни било извършено на 20.12.2019г. На следващо място счита, че жалбата е
неоснователна, като иска същата да бъде
отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заявява, че при
евентуално предявена претенция в полза на жалбоподателя за адвокатско
възнаграждение, такова следвало да бъде присъдено в минимален размер, предвид
ниската фактическа и правна сложност на делото.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
На 07.12.2019г.
в 12.40ч. контролни органи от отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, в присъствието на С. Д. А., продавач-консултант, извършили проверка на
търговски обект – магазин за хранителни стоки, стопанисван от „ВЕНИ-М-15“ ЕООД,
намираща се в с.О., общ.Х.. Резултатите от проверката са обективирани в
Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА №0042971 от 07.12.2019г. В
протокола е записано, че обектът представлявал сграда с хранителен магазин и
къща за гости. Констатирано,
че в търговския обект не се издават фискални касови бонове за всяка една
извършена продажба, от въведеното в експлоатация и работещо фискално
устройство, или от кочан с ръчни касови бележки. В табличен вид в протокола е
записано, че в книга за дневните финансови отчети и налични парични средства е
установена установила положителна касова разлика в размер на 295.78 лева, като
е отразено, че по данни от фискалното устройство средствата са 193.62 лева, а
фактическата наличност на паричните средства е 421.75 лева. Посочено е, че
разликата е формирана от невъведени във ФУ чрез „служебно въведени“ 300 лева,
неизведени чрез ФУ „служебно извадени суми в размер на 367.65 лева, оборот по
данни от ФУ 193.62 лева, неотразени продажби чрез ФУ 295.78 лева.
По делото, като
част от преписката е представен Въпросен лист за установяване на стокова и
касова наличност в търговски обект в деня на проверката, към Протокол за
извършена проверка (ПИП) серия АА №0042971 от 07.12.2019г. В същия
присъствалото по време на проверката лице, продавач-косултант С. Д. А., е
посочила, че е започнала работния ден с оборотна сума от 300 лева. Отразила, че
367.65 лева са ѝ били дадени като разход на основание стокови разписки.
Отразените като налични парични средства в обекта са в размер на 421.75 лева. В
бланката „Въпросен лист“ е записано под формата на свободен текст „295.78 р-ка
в следствие на отразени продажби чрез фиск устр.“, като под този текст е
положен подпис на присъствалото при
проверката лице С. Д. А..
От представените
по делото стокови разписки (л.69-74) се установява, че от доставчиците „БББ-дистрибуция и логистика“ ЕООД,
„Хлебозавод Тракия“ – Х., „Хлебозавод“
АД – Х. на обет на жалбоподателя в с.О. на 05.06 и 07.12. са били доставени стоки на обща
стойност 219.35 лева (като само на Стокова разписка №********** е изписана
пълна дата 06.12.2019г.). Представена е и стокова разписка за доставена стока
на 07.12. на стойност 110.30 от страна на „Хлебна промишленост“ гр.Х., в която не е отразен обектът, в който се доставя
стоката.
На 11.12.2019г.
е издадена оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № ФК-913-0042971/11.12.2019г., с
която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС е наредено запечатване на търговски
обект – магазин за хранителни стоки,
находящ се в с.О., общ.Х., и е забранен
достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл.186
ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. Прието е, че дружеството в качеството му на лице
по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки
от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, като е посочено, че
в хода на проверката била установена положителна касова разлика в размер на
295.78 лева, между
наличните парични средства в касата – 421.75 лева, и разпечатаната касова
наличност – 193.62 лева, по данни на дневен финансов отчет
№0012707.07.12.2019г., издаден от проверяващите. В ЗППАМ конкретно е посочено,
че с това била нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г., вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС.
ЗППАМ е връчена
на представляващия „ВАЛКО-03“ ЕООД В.О.Т. на 17.12.2019г., видно от положения в
разписка за връчване подпис.
На 12.12.2019г.
на „ВЕНИ-М-15“ ЕООД е бил съставен АУАН № F530919 за нарушение на чл.3 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС, като същия е бил връчен на
дружеството, чрез управителя му, на същата дата.
По делото, по
искане на жалбоподателя, се снеха показанията от свидетеля С. Д. А. – продавач-консултат
в обекта на оспорващото дружество в с.О.
към момента на проверката на контролните органи. Същата заявява, че в магазина
работила по трудов договор. Факта, че в касата имало повече пари си обяснява с
това, че „шефът“ оставил негови пари, тъй като преди това тя била платила на
хлебозавод „Тракия“ три бележки и в касата имало малко пари. Тя нямало с какво
да работи и „шефът“, като видял това оставил парите, но тъй като бързал не ѝ
казал. Посоча, че вечерта, когато привършвали работа, парите били взимани
обратно от управителя. Тези средства по никакъв начин не ги документирала, оставяни
ѝ били за да може да работи.
При така
установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от лице с правен интерес, в
законоустановения преклузивен срок и насочена срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съдът намира, че
оспореният акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно
правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП
и приложената Заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на
НАП. Заповедта е издадена в надлежна писмена форма, при спазване на
процесуалните правила и норми.
Правилно е
приложен и материалният закон.
Нормата
на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до тридесет дни, независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС
при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
се забранява и достъпът до обекта. В случая е безспорно установено, че дружеството
извършва продажби на стоки в обособен самостоятелен търговски обект, поради
което се явява задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18. С
оглед на това то е била длъжно да спазва регламентираните правила и норми и да
осъществява своята дейност.
В
съответствие със законовата регламентация на чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС
Министърът на финансите издава наредба, с която се определят: издаването на
фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат. В изпълнение на тази законова разпоредба
от Министъра на финансите е издадена Наредба Н-18/13.12.2006 г.
Съгласно
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Идентично
задължение се съдържа и в чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., съгласно
който всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби
на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните
системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги.
В
случая не е спорно, че „Вени-М-15+ ЕООД е лице по чл. 3 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г., което е задължено да регистрира и отчита извършваните от
него продажби чрез издаване на фискална касова бележка (ФКБ) от ФУ.
За
нарушения на посочените разпоредби санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от това,
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
предвижда и налагането на ПАМ – "Запечатване на обект за срок до 30
дни", като в конкретния случай е установена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Така
дадената правна квалификация на нарушението съответства и на посочената в
издадения впоследствие АУАН, с който е констатирано нарушение на чл. 3, ал. 1
от Наредба № Н-18/2006 г. вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателя, че липсва извършено нарушение. Безспорно се
установява от отразеното в ПИП, че е установена положителна касова разлика в
размер на 295,78лв. между наличните парични средства в касата- 421,75лв. и
разпечатаната касова наличност- 193,62лв. по данни на дневния финансов отчет №
0012707/ 07.12.2019г.изведен от проверяващите и съгласно приложен опис на
паричните средства в касата към ПИП от същата дата.
Изслушана
като свидетел по делото С. А.- продавач в проверения търговски обект обяснява
версия за наличието на значителна сума в касата, за която не са писмени
представени доказателства- издадени касови бележки , като твърди вероятност
собственикът да ги е оставил в касата.
От
една страна, обстоятелството, че свидетелксата е работник (служител) в
предприятието на дружеството жалбоподател поставя под съмнение, доколко същата
би твърдяла неизгодни обстоятелства, макар и да свидетелства под страх от
наказателна отговорност.
Ето
защо, настоящият състав на съда намира, че е налице вмененото на жалбоподателя
нарушение по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
поради което процесната ПАМ е наложена при наличието
на фактическо основание за целта и съответно оспорената по делото заповед е
издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Настоящият
състав на съда намира, че оспорената заповед е постановена и в съответствие с
изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК,
предвид посочването в заповедта на фактическите и правни основания, послужили
за издаването и, както и редът за нейното оспорване.
Не
се споделя и твърдението, че нарушението не е доказано. При установено по
съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез
издаване на ФКБ, административният орган, действа в условията на обвързана
компетентност и е длъжен да приложи ПАМ. Оперативна самостоятелност е
предоставена на последния единствено при определяне срока на ПАМ.
Съдът
приема, че определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за
достъп до него за същия срок, определен под средата на законово определения,
отговаря на тежестта на нарушението и е съобразен с целта за налагане на ПАМ,
поради което е законосъобразен. Административният орган е изложил съображения
за определената продължителност, при определянето на срока на правното действие
на мярката е отчел характера на извършеното правонарушение и цялостното
поведение на търговеца.
При
проверката е установена разлика в касовата наличност,
което указва на неиздаване на ФБ при приети други плащания за извършени
продажби/услуги и следователно за неинцидентен характер на констатираното от
приходните органи процесно правонарушение. Твърденията в жалбата, че
констатираната в повече касова наличност
се дължи на оставена в касата сума от собственика доказва законова и
документална причината за извършване на това действие. Наличието на разлика в касовата наличност
обосновава извод, че поведение на търговеца е насочено трайно срещу
установената фискална дисциплина, както и че организацията в търговския обект
няма за цел спазването на данъчното законодателство.
Не е
нарушен и принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. Както
беше посочено, при извършената проверка безспорно е установено нарушение на
данъчното законодателство, а обстоятелството, каква е стойността на покупката,
за която не е издадена фискална бележка, е неотносимо към факта на нарушението.
Срокът на мярката от 10 дни кореспондира на установените по делото
обстоятелства, при които то е извършено.
Жалбоподателят
не установи с доказателствени средства по откритото производство по чл.193 от ГПК, че оспореният въпросен лист за установяване на стоковата и касовата наличност
в търговския обект в дена на проверката и приложен към ПИП от 07.12.2019г. е
неистински документ.
Оспорената
заповед е постановена както в съответствие с приложимия материален закон и с
неговата цел. Процесната принудителната мярка съответства на чл. 22 от ЗАНН - има
превантивен характер, като целта й е да осуети възможността на нарушителя да
извърши други подобни противоправни деяния, а от тук да се предотвратят и
вредните последици от тях, като по този начин се осигури защита на утвърдения
ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от лицата продажби,
с цел гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни приходи.
По
изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото, основателно се явява искането на ответника за присъждане
на разноски по делото. Съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК,
във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, настоящият съдебен състав намира претенцията
на ответника за присъждане на разноски по делото - юрисконсултско
възнаграждение, за основателна до размер от 100 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ВЕНИ-М-15“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., представлявано от управителя В.О.Т.,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-913-0042971/11.12.2019г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване и забрана за достъп на
търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в с. О., стопанисван
от жалбоподателя, за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „ВЕНИ-М-15“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., представлявано от управителя В.О.Т. да заплати на Национална агенция за приходите-София сумата
от 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: