№ 2823
гр. Пловдив, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330104271 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 ал. 1 от ГПК.
Ищецът Ю.Р.Я., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, чрез пълномощник адв.
В.Д., е предявил против Н.Н.Г., ЕГН: **********, от ***, иск за признаване на установено,
че ищецът не дължи на ответника поради изтекла давност сумата от общо 1 542, 25 лева, от
която: сумата от 1 000 лева- обезщетение за причинени неимуществени вреди- претърпени
болки, страдания и стрес в резултат на инцидент от 17.05.2015 г., при който ответникът бил
нападнат и ухапан от куче, собственост на ищеца, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното й изплащане; сумата от 142, 25 лева- разноски по
съразмерност пред първоинстанционния съд и сумата от 400 лева- разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция, за които суми е издаден изпълнителен лист от
21.12.2016 г. по решение № 900/ 14.03.2016 г., постановено по гр. дело № 7169/ 2015 г. по
описа на ПРС, XXI гр. с-в и решение № 1642/ 13.12.2016 г., постановено по В. гр. дело №
1967/ 2016 г. по описа на ПОС, VII с-в.
В исковата молба се твърди, че ищецът чрез работодателя си получил ПДИ по
изпълнително дело № ***, въз основа на изпълнителен лист от 21.12.2016 г. (л. 6 от делото),
по силата на който бил осъден да заплати на ответника сумата от общо 1 542, 25 лева, от
която: сумата от 1 000 лева- обезщетение за причинени неимуществени вреди- претърпени
болки, страдания и стрес в резултат на инцидент от 17.05.2015 г., при който ответникът бил
нападнат и ухапан от куче, собственост на ищеца, ведно със законната лихва от датата на
1
увреждането, до окончателното изплащане; сумата от 142, 25 лева- разноски по
съразмерност пред първоинстанционния съд и сумата от 400 лева- разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция. Твърди се, че от деня следващ този на издаване
на изпълнителния лист, в полза на ищеца започнала да тече петгодишна давност, която
изтичала на 14.12.2021 г. Изпълнителното дело обаче било образувано през 2022 г., когато
давността вече била изтекла. В този смисъл се моли за постановяване на решение, с което да
се признае за установено, че сумите по листа не се дължат поради изтекла давност.
Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната чрез пълномощника
си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК пълномощникът на ответника е депозирал писмен отговор,
с който оспорва предявения иск. Посочва се, че в случая давността била петгодишна, като
решението на ПОС влязло в сила на 13.12.2016 г. и давността изтичала на 14.12.2021 г.
Давността обаче спряла да тече по смисъла на чл. 3 ал. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение за периода 13.03.2020 г.- 20.05.2020 г., или за 69 дни,
като при това положение тя следвало да изтича на 21.02.2022 г. Тъй като още на 20.01.2022
г. ответникът подал молба за образуване на изпълнително дело № ***, а в молбата се
посочвал и конкретен изпълнителен способ, то на основание чл. 116 б. „в“ от ЗЗД давността
прекъснала. На 10.02.2022 г. пък взискателят поискал до *** насрочване на опис на
движими вещи и запор на банкови сметки, като и с тези действия давността се считала за
прекъсната. С подаване на отговора, отново давността се прекъсвала. В тази връзка моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски. В съдебно заседание пълномощникът поддържа
отговора, като представя и писмена защита по спора.
Постъпило е и допълнение към отговора, подадено лично от ответника, в което се
посочва, че ищецът не желаел да поеме отговорност за инцидента с кучето, като ответникът
се въздържал да образува изпълнително дело срещу него, защото нямал намерение да си
търси по принудителен ред присъденото обезщетение. В последният момент обаче ищецът
поискал издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски по съразмерност и в
последния ден на давността- 13.12.2021 г. образувал изпълнително дело за сумата от 442, 50
лева. Ищецът обаче не бил съобразил, че през време на извънредното положение по
специалния закон не тече давност. По изпълнителното дело сумата с такси и разноски
надвишила 1 000 лева, но въпреки това ответникът я платил и изпълнителното дело било
прекратено. Ищецът добре обмислил своя „коварен“ план да изчака последния момент за
заявяване на претенциите си, за да не може ответникът да реагира и да бъде поставен в
„цайтнот“. Моли за отхвърляне на иска. В с.з. страната се явява лично и поддържа отговора
си.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
2
С изпълнителен лист № 12230 от 21.12.2016 г. ищецът е осъден да заплати на
ответника по решение № 900/ 14.03.2016 г., постановено по гр. дело № 7169/ 2015 г. по
описа на ПРС, XXI гр. с-в и решение № 1642/ 13.12.2016 г., постановено по В. гр. дело №
1967/ 2016 г. по описа на ПОС, VII с-в., следните суми: сумата от 1 000 лева- обезщетение за
причинени неимуществени вреди- претърпени болки, страдания и стрес в резултат на
инцидент от 17.05.2015 г., при който ответникът бил нападнат и ухапан от куче, собственост
на ищеца, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 17.05.2015 г. до
окончателното й изплащане; сумата от общо 142, 25 лева- разноски по съразмерност пред
първоинстанционния съд и сумата от 400 лева- разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Въз основа на издадения изпълнителен лист с молба от 20.01.2022 г. ответникът е
образувал против ищеца изпълнително дело № ***, за принудително събиране на
присъдените суми. Заверен препис от това изпълнително дело е приложен към настоящото
производство. По това дело са извършени справки от БНБ за банкови сметки, от НАП, от
ТР. С молба от 10.02.2022 г. взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи на
длъжника, за което е внесъл и оказаната му такса, а с друга своя молба от 09.03.2022 г. е
поискал и налагане на запор върху банкови сметки и заплати. *** е изготвил запорни
съобщения до две банки и до работодателя на длъжника, като е връчил на адреса на
длъжника на 18.03.2022 г. и ПДИ. Длъжникът чрез пълномощника си на 25.03.2022 г. е
подал възражение за изтекла давност за вземанията по изпълнителния лист, а в последствие
е представил и издадена по настоящото дело обезпечителна заповед № 95 от 08.04.2022 г.,
въз основа на която *** е спрял изпълнителното дело.
С определение № 3290 от 28.03.2022 г. е допуснато обезпечение на предявения иск,
чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № ***.
С разпореждане на *** по изпълнително дело № ***, ***, образувано против
ответника, производството е приключено, поради пълното погасяване на задължението от
страна на длъжника.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По делото е предявен отрицателен установителен иск- за недължимост на суми по
изпълнителен лист, поради изтекла давност. Институтът на давността принципно не се
прилага служебно, но доколкото само в тази връзка са наведени твърдения в исковата
молба, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото
производство е единствено погасяване на сумите по давност.
Няма спор, че ищецът е длъжник на ответника по изпълнителен лист, който е издаден
въз основа на съдебно решение, влязло в сила на 13.12.2016 г. Доколкото листът
инкорпорира вземане за непозволено увреждане, в случая е приложима общата петгодишна
давност, тъй като деликтът не попада в изключенията по чл. 111 от ЗЗД, предвиждащи
кратката тригодишна давност. При това положение, давността по конкретния изпълнителен
3
лист започва да тече от деня, следващ влизане в сила на решението- 14.12.2016 г. и трябва да
изтича на 14.12.2021 г. Също така обаче за времето, през което е текла давността, тя не
трябва да е била спирана или прекъсвана на друго основание. Ответникът в отговора обаче
навежда доводи за това, че давността тук е спряла на специално основание, базирано на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците. Според нормата на чл. 3 т. 2 от този
закон за периода на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Настоящата хипотеза е приложима точно за конкретния случай- страните по делото са
частноправни субекти, а давностният срок би погасил правата на ответника по
изпълнителния лист, ако изтече. Именно с оглед извънредната ситуация в държавата,
настъпила тогава във връзка с пандемията от COVID- 19 е прието това специално основание
за спиране на давността, извън общите случаи на чл. 115 от ЗЗД. В последствие с нова
законодателна промяна- параграф 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето, е предвидено,
че спрелите да текат срокове по време на извънредното положение продължават да текат
след изтичането на седем дни от обнародването на тази норма в Държавен вестник- 13 май
2020 г. При това положение, за времето от 13.03.2020 г. (началото на извънредното
положение) до 20.05.2020 г. (обявеният му край за случаите на погасителната давност), или
за периода от общо 69 дни, давността за вземането по процесния изпълнителен лист е спряла
да тече. Този срок трябва да бъде добавен след датата 14.12.2021 г., когато по принцип е
следвало да изтече давността, ако нямаше специалното основание за спирането й по време
на извънредното положение, като крайната дата в случая става 21.02.2022 г. Т.е., за
настоящия случай следва да се приеме, че давността по листа изтича на 21.02.2022 г., като за
основателността на иска трябва да се установи, че до тогава взискателят не е предприел
валидни принудителни изпълнителни действия спрямо длъжника.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 10, абзац 3, изречение последно на
ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемане на изпълнителни
действия, насочени пряко към имуществената сфера на длъжника. Молбата за образуване на
изпълнително дело принципно не е такова действие, освен ако тя не съдържа овластяване на
*** на основание чл. 18 ал. 1 от З*** да пристъпи към изпълнение, като в конкретния
случай с молбата на взискателя от 20.01.2022 г. се иска само образуване на изпълнително
дело и извършване на справка за наличие на банкови сметки на длъжника, т.е. няма
насочване към конкретно изпълнение и затова тя не прекъсва давността. Действието обаче, с
което давността е била прекъсната, е молбата на взискателя от 10.02.2022 г., с която е
поискало да се насрочи опис на движимите вещи на длъжника и запор на банковите му
сметки, за което взискателят е внесъл и съответните такси по Тарифата, за да бъдат
извършени съответните действия от ***. С искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ се прекъсва давността, като съдебният изпълнител е длъжен да
приложи поисканият способ, като по този начин нито взискателят, нито *** бездействат, за
да търпи кредитора неблагоприятни последици от своето поведение, от което пък да се
възползва длъжникът. С валидното прекъсване на давността, каквото в случая е налице,
4
започва да тече нова давност, поради което периодът на погасителна давност за вземането на
взискателя по листа не е изтекъл и правото му да иска принудително изпълнение за
вземането не е погасено по давност.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че е неправилно становището на
пълномощника на ищеца, заявено в хода на делото по същество, че погасителната давност за
вземанията за лихва по присъденото обезщетение била изтекла. На първо място, в
изпълнителния лист не е присъдена лихва като самостоятелна претенция, поради което
такова вземане не съществува. На следващо място, законната лихва върху главницата не
представлява отделен иск- тя няма конкретен размер, нито краен период, за който е дължима
и затова се явява само законна последица от уважен осъдителен иск. При това положение не
може да се приеме, че за законната лихва върху присъдената главница е изтекла кратката
тригодишна давност, приложима за лихвите, защото нормата на чл. 111 буква „в“ от ЗЗД
изисква наличие на самостоятелна претенция за лихва, която би могла да бъде погасена по
давност, но в случая това не е така.
Горните съображения водят до извода, че вземането по изпълнителния лист не е
погасено по давност. От една страна тя е спряла да тече за периода на обявеното извънредно
положение в държавата, а от друга- същата е била прекъсната с поисканите от взискателя
изпълнителни действия (запори), насочени пряко към имуществената сфера на длъжника.
Така нито е налице бездействие на кредитора, за да настъпи премепция, нито пък е изтекъл
давностният срок от последното валидно изпълнително действие до датата на предявяване
на иска, поради което искът следва да се отхвърли като изцяло неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на
ответника направените от него разноски в процеса, които се претендират, за тях е представен
и списък по чл. 80 от ГПК, а са налице и доказателства, че са действително заплатени-
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. В хода по същество ищецът чрез
пълномощника си е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ответника. По смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, съдът по искане на другата страна може да присъди и по- нисък размер
на разноските. С оглед фактическата и правна сложност на делото, приключило само в едно
заседание, съдът намира, че са налице предпоставките за намаляване на възнаграждението
на пълномощника на ищеца до предвидения минимален размер според нормата на чл. 7 ал. 2
т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на сумата от 337, 95 лева, колкото следва да присъдят в
полза на страната. По делото не са предявени два отделни иска, а един иск за недължимост
на суми в общ размер, който е оценяем с обща цена от 1 542, 25 лева, на база на която е била
определена и дължимата държавна такса. Направените разноски от страна на ищеца си
остават за негова сметка.
Поради изложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.Р.Я., ЕГН: **********, от ***, със съдебен адрес: ***,
чрез пълномощник адв. В.Д., против Н.Н.Г., ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощника
адв. С.Б., със съд. адрес: *** иск за признаване на установено, че ищецът не дължи на
ответника поради изтекла давност сумата от общо 1 542, 25 лева (хиляда петстотин
четиридесет и два лева и двадесет и пет стотинки), от която: сумата от 1 000 лева (хиляда
лева) - обезщетение за причинени неимуществени вреди- претърпени болки, страдания и
стрес в резултат на инцидент от 17.05.2015 г., при който ответникът бил нападнат и ухапан
от куче, собственост на ищеца, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното й изплащане; сумата от 142, 25 лева (сто четиридесет и два лева и двадесет и
пет стотинки)- разноски по съразмерност пред първоинстанционния съд и сумата от 400
лева (четиристотин лева)- разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция, за които суми е издаден изпълнителен лист № 12230 от 21.12.2016 г. по решение
№ 900/ 14.03.2016 г., постановено по гр. дело № 7169/ 2015 г. по описа на ПРС, XXI гр. с-в и
решение № 1642/ 13.12.2016 г., постановено по В. гр. дело № 1967/ 2016 г. по описа на ПОС,
VII с-в.
ОСЪЖДА Ю.Р.Я., ЕГН: **********, от ***, със съдебен адрес: ***, да заплати на
Н.Н.Г., ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощника адв. С.Б., със съд. адрес: ***,
направените по делото разноски в размер на сумата от 337, 95 лева (триста тридесет и седем
лева и деветдесет и пет стотинки)- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6