Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   …………/………………………  , гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ-ти  състав, в публично заседание на трети август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 986 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Я.В.П. ЕГН ********** ***-0819-006459 от 05.01.2018год. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДП и за нарушаване нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 10лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Същият оспорва фактическата обстановка отразена в акта и НП, сочи че НП било постановено при допуснати съществени нарушения на процес. правила и в нарушение на материалния закон и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание въззивникът не се явява ни не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. К.Л., в който същата излага становище за неоснователност на жалбата. Счита, че нарушенията са доказани, а в хода на адм.наказателното пориз0водство не са били допуснати съществени нарушения на процес. правила. Моли НП да бъде потвърдено като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност отправя искане за определяне на адвокатско възнаграждение на ответната страна в по-нисък размер.

ВРП, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.

На 29.11.2017год. около 16:15ч. въззивникът управлявал л.а. „*“ с ДК№ * по ул. „*“ в гр.Варна в посока от Вятърна мелница към Военна болница. Движението било интензивно. В същото време св. С. като водач на л.а. „*“ с ДК№ 9, движещ се по същата улица и в същата посока на движение, бил спрял на червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището с ул. „д-р *“ (светофара на военна болница). Зад него бил спрял и също изчаквал зелен разрешителен сигнал и друг автомобил – л.а. „*“ с ДК№ *. Приближавайки кръстовището въззивникът не съобразил скоростта си на движение с червения сигнал на светофарната уредба и спрелите и изчакващи в колона на светофара автомобили и ударил с предната част на автомобила си л.а. „*“. От тласъка този автомобил се ударил в спрелият пред него автомобил управляван от св. С.. Произшествието било посетено от екип на сектор ПП в състав свидетелите Г. и М.. Последните видели щетите от произшествието, снели писмени сведения от тримата водачи и извършили рутинните действия по проверка на документите на водачите. В хода на проверката въззивникът не представил КТ към СУМПС. Контролните органи преценили, че вина за ПТП-то има въззивника. На място били съставени протоколи за ПТП, а срещу въззивникът бил съставен АУАН бл. № */29.11.2017год., в който било посочено че е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал.2 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП, тъй като на 29.11.2017год. около 16:15ч. управлявал собственият си л.а.***, по ул. „* в гр.Варна, в посока бул. „*“ и на около 50м. преди кръстовището с ул. „*“, поради несъобразена скорост с пътните условия и интензивността на движението (изчакващи в колона) блъска спрелият пред него л.а ***, в следствие на удара същият се измества напред и и блъска спрелият пред него л.а. ***. ПТП с три автомобила. Водачът не представя КТ към СУМПС.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения.

На 05.01.2018год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.2 от ЗДП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП и му наложил съответните адм. наказания. За първото нарушение – глоба в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДП и за второто нарушение глоба в размер на 10лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушенията вменени във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване, обстоятелствата при които са извършени, както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение в тази насока. Що се касае до изразеното в жалбата становище за съществено нарушение на процес. правила състоящо се в липса на мотиви в НП и цитираното и в жалбата ТР № 4/22.04.2004годс. те са абсолютно неотносими към адм.наказателното производство в частност към производството по установяване и налагане на адм. наказания. ТР касае административните актове, какъвто акт не представлява НП. Последното по своята същност представлява правораздавателен акт издаден след провеждането на опростен състезателен процес като реквизитите на този акт са изчерпателно изброени в нормата на чл. 57 от ЗАНН. В тази връзка следва да се отбележи още, че производството по установяване на адм.нарушения и налагане на адм. наказания е с наказателен характер като правото на защита в тези производства се реализира срещу фактите. В случая е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение, изложените в обст. части на АУАН и НП обстоятелства и факти в достатъчна степен описват вменените нарушения от обективна у субективна страна, поради което и за каквото и да било нарушено право на защита и дума не може да става.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени, че въззивникът е извършил нарушенията за които е санкциониран.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че въззивникът е управлявал МПС-то в светлата част на денонощието при интензивно движение и без да отчете наличието на светофарна уредба и изчакващи в колона автомобили се е блъснал в последният от колоната спрял пред него лек автомобил и от там е последвал удар на този автомобил в автомобила отпред. Очевидно скоростта на движение на въззивника не е била съобразена с пътните условия и интензивността на движението, защото в противен случай ПТП нямаше да има. Ако скоростта на движение на въззивника е била съобразена с горните обстоятелства въззивникът щеше да спре на безопасно разстояние след последният от колоната изчакващи зелен разрешителен сигнал изчакващи автомобили. В тази връзка нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП е налице. Съгласно §6, т.30 от ДР на ЗДП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, поради което и АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение като такова по чл. 179, ал.2 от ЗДП – „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В случая наложената санкция е във фиксирания в закона действащ към датата на нарушението (29.11.2017год.) размер – 200лв., поради което и за съда не съществува правна възможност да я намали. Нещо повече налице е законодателна забрана в тази насока регламентирана в нормата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.

Събраните по делото доказателства сочат и на осъществено от страна на въззивника и нарушение на чл. 100, ал1, т.1 от ЗДП. Съгласно цитираната разпоредба водачът на МПС е длъжен да носи СУМПС и КТ към него. В случая от показанията на св. Г., а и от съдържанието АУАН който се ползва с доказателствена сила съобразно нормата на чл. 189, ал.2 от ЗДП  по време на проверката извършена му непосредствено след произшествието въззивникът не е представил КТ към СУМПС. АНО е дал правилна квалификация и на това нарушение и е наложил на въззивника следващото му се за него адм. наказание което също определил във фиксирания размер – глоба в размер на 10лв.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и  като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото (жалбата се явява неоснователна) направеното от страна на процес. представител на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Такова възнаграждение се дължи на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна не е участвал лично нито в едно съдебно заседание като единствено е представил писмени бележки съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника Я.В.П. в полза на ОД на МВР Варна.

 

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0819-006459/05.01.2018год. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна с което на Я.В.П. ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.179, ал.2 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. за нарушаване нормата на чл. 20, ал.2 от същия закон, както и адм. наказание глоба в размер на 10лв.на основание чл. 183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.

 

ОСЪЖДА Я.В.П. ЕГН ********** с адрес ***  да заплати в полза на ОД на МВР Варна сума в размер на 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: