М О Т И В И
към присъда по НОХД N 611 по описа за 2013 год. на Провадийски районен съд.
На 19.11.2013 год. ПРП е
внесла обвинителен акт по вх. Пр. №214/2011г. по описа на РП-П., ведно с
материалите по ДП №2031/2011г. по описа на РУ“П“-П.,
по което е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимите А.Р.Ж.
за престъпление по чл.194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1,
т.3, вр. с чл.26, ал.1 от НК и А.Р.А. за престъпление
по чл.215, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на ПРП поддържа обвинението така, както
е отразено в обвинителния акт.Предвид обстоятелството, че единия от
подсъдимите-А.Р.А. е нередовно призован не се явява и по отношение на същия са
налице основанията на чл.269, ал.1 от НПК производството по делото да бъде
гледано в негово отсъствие, след като е изпълнена и процедурата по чл.254, ал.4
от НПК, счита, че не са налице пречки делото да бъде гледано в негово
отсъствие.По отношение на наказанията пледира за определяне на наказания при
условията на чл.55 от НК по отношение на подс.А.Ж., а
именно „Пробация“. По отношение на подс. А.Р. пледира за определяне на наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от девет месеца, което да бъде изтърпяно в Затвор при „Строг
режим“, като наред с това бъде приложена и разпоредбата по чл.68 от НК.
От страна на Ф.И.И. бе предявен граждански иск
срещу двамата подсъдими солидарно за сумата от 2220,40 лева за причинените и с
деянието имуществени вреди, както и граждански иск срещи подс.А.Ж.
за сумата 280,00 лева, като същата бе конституирана, като граждански ищец и
частен обвинител.
Подсъдимият А.Р.Ж. се
признава за виновен, като дава обяснения за начина на извършване на деянието. В
последната си дума моли за условна присъда.
Защитниците на подсъдимите
пледират за определяне на минимални наказания.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимите А.Р.Ж. и А.Р.А. живеели със семействата си в гр.Д., обл.В., познавали се и поддържали добри отношения. Към
датата на инкриминираното деяние, подс.А.Ж. бил
непълнолетен. Подс. А.А.
след извършване на деянието напуснал пределите на Р България в посока Р П.,
след това по данни на негови роднини заминал на работа в Г. и тъй като не били
установени адреси за призоваване в чужбина, бил обявен на ОДИ с телеграма
№23260/27.06.1011г. на ГДКП-гр.София, поради което при условията на чл.269,
ал.3, т.4, б.“б“ от НК е приключило досъдебното производство в негово
отсъствие.
В гр.Д., обл.В. живеела пострадалата Ф.И.И. на семейни начала с лицето М. Я. К. Двамата често наемали подс.А.Ж. да работи в дома им срещу заплащане. За периода
от 01.12.2010г. до 06.02.2011г. подс.Ж. няколкократно
ходил да работи в дома на пострадалата, като през този период забелязал, че И.
и К. ползват една от стаите на къщата
на втория етаж и тогава решил да влезе в нея и да провери дали не държат пари,
които впоследствие да открадне. В стаята св.И. съхранявала пари в евро и
български лева, имала и множество златни накити-мъжки златни гривни, дамски
синджир, мъжки и дамски пръстени с различно тегло и изработка. Вещите
съхранявала в гардероб в спалнята, вратата на която не се заключвала. Един ден
на неустановена дата през м. януари 2011г. подс.Ж.
използвал момента когато И. и К. нее били в къщата, влязъл в стаята, проверил всички шкафове и в гардероба
намерил чантичка в която имало пари. Взел сумата от 80,00 лева и напуснал
къщата. В продължение на няколко седмици подс.Ж.
влизал в стаята и вземал от парите, като общата сума на отнетите от него пари
възлизала на 280,00 лева. На 05.02.2011г. вечерта около 19,00 часа подс.Ж. отишъл до дома на св.И., в който по същото време
нямало никой и необезпокояван влязъл в спалнята през незаключената врата с
намерението да открадне още пари, но когато започнал да ги търси в гардероба, не
намерил такива. Тогава подс. Ж. видял, че в едно
портмоне има различни златни накити. Решил да ги вземе и продаде впоследствие,
взел накитите от портмонето-1 бр. мъжки златен ланец с тегло 33 гр., 14 карата
турско злато с три големи елипси и три малки халки вплетени една в друга, мъжка
златна гривна с правоъгълни плочки свързани с мост помежду си турско злато 16
грама 14 карата, дамски синджир усукан турско злато 10 гр. 14 карата, мъжки
пръстен с буква „М“ с три листенца над буквата 5 гр. 14 карата, дамски пръстен
с вълнообразни линии 2 гр. 14 карата, дамски пръстен халка с бели малки
камъчета 2 гр. 14 карата и златно парче-част от мъжка гривна 1 гр. 14 карата и
се прибрал в дома си. Веднага се обадил на подс.А.А. и му обяснил за извършената кражба на златни накити,
поискал да ги остави в дома на последния, тъй като се страхувал да останат в
неговия дом. Подс.А. се съгласил и още същата вечер
двамата се срещнали и подс.Ж. предал отнетите златни
накити на подс.А., който ги скрил в дома и се
уговорили на следващия ден да отидат в гр.П. и да продадат златните накити на
златар. На 06.02.2011г. преди обяд двамата подсъдими се срещнали, наели от
централната част в града автомобил-такси управлявано от св.А.Р.Н. да ги откара до
гр.П., като по пътя двамата подсъдими разговаряли как да намерят златар и
тогава св.Н. им обяснил за златар с прякор „П“-св.Д.м.Д., който живеел до
църквата в града, след което ги отвел до дома на последния, оставил ги и заминал
да изпълнява свои задачи. Подсъдимите се срещнали със св.Д. и предложили да
закупи златните накити, които носели, като подс.Ж.
обяснил, че били негови, след което св.Д. претеглил на своя везна златните
накити и определил цена от 1300,00 лева за 43 грама, но тъй като не разполагал
с толкова голяма сума пари им казал да изчакат известно време докато ги
осигури. Двамата подсъдими изчакали на улицата пред дома на св.Д., като в
същото време пристигнал с автомобила си св.Н. и след като св.Д. платил сумата
от 1300,00 лева на подсъдимите, той ги отвел до центъра на града и ги оставил.
Двамата подсъдими използвали част от парите за кафе, купили дрехи на подс.Ж., след това с неустановен транспорт отишли в гр.Д. Ч, обл.В.,
където посетили питейно заведение, а по-късно отпътували за гр.В. с автомобила
на познат на подс.А., пътували и до гр.Д, където подс.А. се срещнал с приятели и късно вечерта се върнали в
гр.Д. Ч. Отново посетили питейно
заведение и останали до сутринта. На следващия ден приятел на подс.А. *** и подс.А. посетил
казино, където заложил част от парите от продажбата на златните накити.
След като св.И. установила липсата на златните накити на 08.02.2011г.
подала сигнал до Участъка „Полиция“-гр.Д..
Видно от назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза, стойността
на инкриминираните вещи-1 бр. мъжки златен ланец с тегло 33 гр., 14 карата
турско злато с три големи елипси и три малки халки вплетени една в друга, мъжка
златна гривна с правоъгълни плочки свързани с мост помежду си турско злато 16
грама 14 карата, дамски синджир усукан турско злато 10 гр. 14 карата, мъжки
пръстен с буква „М“ с три листенца над буквата 5 гр. 14 карата, дамски пръстен
с вълнообразни линии 2 гр. 14 карата, дамски пръстен халка с бели малки
камъчета 2 гр. 14 карата и златно парче-част от мъжка гривна 1 гр. 14 карата
към датата на инкриминираното деяние възлиза на 2584,40 лева.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Изложените фактически положения
съдът приема за установени въз основа на събраните по делото
доказателства-обясненията на подсъдимия, показания на свидетели, заключението
на вещото лице по възложената съдебно-оценителна експертиза, разписка, както и техните свидетелства за съдимост.
Съдът кредитира дадените от
подсъдимия обяснения, показания на свидетели дадени в хода на досъдебното
производство, тъй като те се припокриват изцяло с доказателствата по делото и
установената фактическа обстановка.
Съдът кредитира изцяло всички
събрани и приложени по делото доказателства, както и доказателствата събрани в
хода на досъдебното производство и преценя, че заедно с обясненията на
подсъдимите са взаимно допълващи се, правдиви и следва да бъдат изцяло
кредитирани.
Видно от материалите по
делото не са налице противоречия между обясненията на подсъдимите, като същите
са взаимно допълващи се, правдиви и логични и кореспондират изцяло с
установената по делото фактическа обстановка.
Съдът кредитира изцяло и
показанията на свидетеля Ф.И.И., А.Р.Н. и Д.М.Д.,
както и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-оценителна
експертиза приета и приобщена към доказателствата по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Авторството на деянието,
съдът намери за доказано съпоставяйки самопризнанията на подсъдимите с другите
доказателства по делото-основно обясненията на подсъдимия, показания на
свидетели, заключението на вещото лице по възложената съдебно-оценителна
експертиза, разписка за върнати вещи, както и техните свидетелства.
По отношение на подс.А.Р.Ж. се доказа, че същият е извършил деянието, като
непълнолетен, след като е разбирал свойството и значението на извършеното и
като е могъл да ръководи постъпките си.
Подсъдимия Ж. е предприел
действия по прекъсване фактическата власт на владелеца върху инкриминираните
вещи с намерение противозаконно да ги присвои, с което е настъпил и визираният
от закона обществено опасен резултат.
Подс.А. е придобил чужди вещи с цел да набави за себе си
имотна облага за които вещи е знаел, че са придобити от подс.Ж.
чрез престъпление.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл от
страна на подсъдимите. Същите са съзнавали обществено опасния характер на
деянието си, предвиждали са настъпването на обществено опасните му последици и
са целели те да настъпят. Съзнавали са, че лишават от фактическа власт
владелеца на чужди вещи, предвиждали са преминаването им в тяхната фактическа
власт и са установили тази власт.
Съдът намира, че по отношение
на подсъдимите е било налице специфичното за този вид престъпление намерение -
противозаконно да се присвоят вещите – предмет на престъплението.
Причина за извършване на
престъплението е незачитането на установения в страната правов ред,
неприкосновеността на чуждата собственост и ниско право съзнание от страна и на
четиримата подсъдими и стремеж към лесно и бързо облагодетелстване.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Изхождайки от гореизложеното, Провадийски районен съд намери подсъдимия А.Р.Ж.
за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал.1, вр.
с чл.26, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като във
вр. с чл.54, ал.1 от НК му определи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което на основание чл. 66, ал.1
от НК отложи с определяне на изпитателен срок от три години.
При определяне на наказанието съдът прецени степента на обществена опасност
на деянието, която определи, като висока, предвид значителния ръст на този вид
престъпления. Наред с това взе предвид и усложнения механизъм на извършване на
деянието, при което са деянието е извършено от подсъдимия при условията на
продължавано престъпление, което е индикация за проявено упорство.Визираните
обстоятелства съдът прецени, като съществено отегчаващи отговорността на
подсъдимия.
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът прецени изразеното, оказаното съдействие за установяване на обективната
истина, както в хода на досъдебното производство, така и в съдебното следствие,
тежкото семейно и имотно състояние на подсъдимия и най-вече доброто му
процесуално поведение и младата му възраст и на-вече чистото съдебно минало.
Предвид наличието на превес на смекчаващи вината обстоятелства съдът счете,
че следва да наложи наказание към минимума в размер на шест месеца „Лишаване от
свобода“, а с оглед ниската му обществена опасност, което е видно от чистото му
съдебно минало, отложи изпълнението на наказанието за срок от три години на
основание чл.66, ал.1 от НК.
Провадийски районен съд намери подсъдимия А.Р.А. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 215, ал.1 от НК, като във вр. с
чл.54, ал.1 от НК му определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година, което на основание чл. основание чл.61, т.2, вр.
с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС подсъдимия да изтърпи при първоначален „Строг“ режим в
затвор.
При определяне на наказанието съдът прецени степента на обществена опасност
на деянието, която определи, като висока, предвид значителния ръст на този вид
престъпления. Наред с това взе предвид и наличието на предишни осъждания на А..Визираните
обстоятелства съдът прецени, като съществено отегчаващи отговорността на
подсъдимия.
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът прецени, тежкото семейно и имотно състояние на подсъдимия, което е
принудило същия да напусне пределите на Р България, където да търси препитание,
както и частичното възстановяване на щетата.
Предвид наличието на превес на смекчаващи вината обстоятелства съдът счете,
че следва да наложи наказание към минимума в размер на една година „Лишаване от
свобода“, а с оглед високата му обществена опасност, което е видно от
свидетелството му за съдимост, съдът определи наказанието да бъде изтърпяно на
основание чл.61, т.2, вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС при
първоначален „Строг“ режим в затвор.
Предвид обстоятелството, че настоящото деяние е извършено в изпитателния
срок на наказанието наложено с присъда по споразумение по НОХД № 3902/2008 г.
по описа на РС В., в сила от 14.08.2008 г., с наложено наказание Лишаване от
свобода за срок от три месеца, на основание чл.68, ал.1 от НК съдът постанови
отложеното наказание да бъде изтърпяно отделно в Затвор при „Строг“ режим.
Съдът осъди подсъдимите А.Р.А. и А.Р.Ж.
да заплатят направените по делото разноски, в размер на по 17.50 лева
(седемнадесет лева и петдесет стотинки) в полза на Държавата, по сметка на ВСС.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Съдът осъди подс. А.Р.А. и А.Р.Ж. да заплатят
солидарно на пострадалата Ф.И.И., сума в размер на
2220.40 лева (две хиляди двеста и двадесет лева и четиридесет стотинки),
представляваща причинени имуществени вреди в резултат от престъплението, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 01.12.2010 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и подс. А.Р.Ж.
да заплати на пострадалата Ф.И.И., сума в размер на
280 лева (двеста и осемдесет лева), представляваща причинени имуществени вреди
в резултат от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 01.12.2010 г., до окончателното изплащане на сумата.
Съдът счита, че предявените граждански искове са основателни и доказани с
оглед самопризнанията на подсъдимия Ж. и оценката на вещото лице по назначената
съдебно-оценителна експертиза, поради което ги уважи в пълен размер до този
определен в оценката по СОЕ.
С оглед на гореизложеното съдът осъди подсъдимия А.Р.А. да заплати държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 88,82 лева в полза
на Държавата по сметка на ВСС и подс.А.Р.Ж. сумата от
138,82 лева представляваща държавна
такса върху уважения размер на гражданските искове в полза на Държавата по
сметка на ВСС.
С така определеното наказание съдът счита, че е изпълнена разпоредбата на
чл.36 от НК по отношение на двамата подсъдими.
Воден от горните съображения Провадийски районен съд постанови съдебния си
акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :