Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260146

 

гр. С., 10.05.2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, I-ви състав, в публично съдебно заседание, проведено на 16.април две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДИ ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №247 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата молба се твърди, че на 25.12.2019г. ищецът Х.И.Г. с ЕГН**********,*** е пътувал в лек автомобил марка „Пежо“ модел 107 с рег.№СО7022ВТ, управляван от В.Б.М.. Автомобилът се движел от центъра на с. О.е посока път III - 811, като в района на мандра „О.“ водачът загубил управление над автомобила, последният се преобърнал и се ударил в тухлена стена. Ищецът Х.И.Г. твърди, че вина за ПТП има водача на лекия автомобил В.Б.М., чиято отговорност била застрахована при ответника З. „Б.И.“ АД с полица №BG/02/119002766205, валидна от 01.10.2019г. до 30.09.2020 година.

В резултат на ПТП ищецът Х.И.Г. получил тежки травматични увреждания, изразяващи се в травма на мускулите и сухожилията на триглавия мускул, в.л.к. пермагна кубити синл кум дефектус олекрани син., лезио тт.мм. трицептис брахин син. Получил и голяма рана на левия лакът (протрит лакът) и главата, скъсано било и сухожилие. Ищецът постъпил в УМБАЛСМ „П.“ по спешност за оперативно лечение и наблюдение, където му бил извършен дебридмант и обилен лаваж - изрязване на некротичната тъкан. Ищецът преминал през обезболяваща терапия с дексофен, венозни вливания, лифурокс и др. Болките му продължавали и понастоящем.

Ето защо ищецът Х.И.Г. предявява осъдителна искова претенция срещу ответника З. „Б.И.“ АД в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност ” на деликвента за заплащане на сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 25.12.2019г. до окончателното изплащане. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът З. „Б.И.” АД оспорва иска, като навежда възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, който бил без поставен обезопасителен колан, а и сам се бил поставил в риск, като се е качил в автомобил, управляван от неправоспособен и употребил алкохол водач. Ответникът релевира при условията на евентуалност доводи за прекомерност на претенцията.

С определение №292/15.06.2020г. по искане на ответника съдът е конституирал водача на автомобила В.Б.М. като трето лице-помагач на страната на ответника З. „Б.И.” АД по предявения от Х.И.Г. срещу З. „Б.И.” АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 40 000 лева и е приел за съвместно разглеждане предявен при условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 КЗ, предявен от З. „Б.И.” АД срещу В.Б.М. за сумата от 26 000 лева, като частичен от 40000,-лв..

Ищецът З. „Б.И.” АД твърди, че ответникът В.Б.М. е бил неправоспособен водач, както и че е управлявал автомобила след употреба на алкохол.

В срока за отговор на обратната искова молба ответникът В.Б.М. оспорва предявения срещу него иск, като твърди, че ПТП е настъпило единствено по вина на първоначалния ищец, който по време на движение на автомобила се намесил в управлението му като безпричинно задействал ръчната спирачка. Твърди, че неправоспособността му като водач не е в причинна връзка е настъпване на произшествието, а употребеното от него количество алкохол било под допустимата по закон норма. При условията на евентуалност поддържа становище за прекомерност на претенцията.

Искът на Х.И.Г. е с правна квалификация чл.432, ал.1, вр. чл.429, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.

Искът на З. „Б.И.“ АД срещу В.Б.М. за сумата от 26 000лв. е с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ.

            Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

                Видно от представения с исковата молба констативен протокол №320/08.01.2019г. за ПТП с пострадали лица на 25.12.2019г. в с.О. в района на мандра О.В.Б.М. е управлявал лек автомобил марка „Пежо“ модел 107 с рег.№СО7022ВТ, с алкохол 0,37 на хиляда като губи управлението върху автомобила, преобръща се и се удря в тухлена ограда на мандра О..

Безспорен между страните е факта, че лек автомобил „Пежо 107“, peг. № CO 7022 ВТ, е застрахован при ответника З. „Б.И.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност” към датата на пътно-транспортното произшествие-25.12.2019г.

            По делото се разпита свидетеля В.С. Атанасов.

Свидетелят А. знае как е станало ПТП-то в О., тъй като е бил в колата - лек автомобил „Пежо“, модел „107“. Станало е на 25.12.2019г. Колата е управлявана В.М.. Движели се по главния път. Били тръгнали от с.О.към с.Б.. В.М. няма СУМПС. Преди да тръгнат били в дома на свидетеля А.  и употребили алкохол. В. пийнал малко алкохол, не знае количеството, пил бира. В автомобила били трима души – В.М., В. А. и Х.Г.. Х. седял вдясно на предната седалка, а свидетелят А. седял отзад. Не знае с каква скорост се е движил автомобила. Там, където станало ПТП-то, е дъга, десен завой. Пътят бил хлъзгав, излезли леко от пътя, за да я избегне бабуна, обаче другото момче Х.Г. дръпнало ръчната и оттам почнало едно въртене. Като излезли от пътя В. опитал да овладее колата, обаче не знае защо Х. дръпнал ръчната и колата започнала да се върти, да се обръща, ударили се в оградата, влачили се някъде седем-осем метра и колата била по таван. Излезли от автомобила всички. Понеже А. бил отзад, В. го издърпал от автомобила, а Х. бил побягнал нагоре. От ПТП-то А. имал нараняване само на ухото, Х. имал някакво нараняване на ръката, на мускула. Директно отишли в „П.“, техен приятел ги закарал. Не изчакали да дойде Пътна полиция. Колата я оставили на място. В. имал вляво на тялото, над хълбока, дълбока рана. Било валяло дъжд и вечерта станало студено и се е заледил пътя. Между 25-ти и 26-ти декември през нощта станало ПТП-то, не знае точно в колко часа.

Х. знаел, че В. няма СУМПС, приятели са, познават се отдавна. До онзи ден бил с Х., той е в перфектно състояние, ръката му е добре, работи с нея. Той е монтьор на коли, не се е оплаквал за болки. Ръчната спирачка се намира по средата между двете предни седалки, Х. рязко я дръпнал. А. седял отзад по средата. Там на пътя е тъмно, няма улично осветление, има неравности по пътя от кърпене на дупки. Не били с обезопасителни колани, нито един от нас.

Х. присъствал, когато В.М. употребил алкохол. Когато Х. дръпнал спирачката колата била напуснала пътя с едната си част, с дясната си част започнала да напуска пътя и той тогава дръпнал ръчната спирачка. Преди да я дръпне автомобилът не се е въртял. Въртенето около оста, започнало след като Х. дръпнал спирачката. Автомобилът се завъртял надясно, но не може да каже точно.

            Установява се по делото, че с молба – претенция от 21.01.2020г., ответникът е уведомен от ищеца Х.И.Г. за процесното ПТП и е претендирал обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С писмо от 07.02.2020г. ответникът З. „Б.и.“ АД намира, че няма основание за заплащане на претендираното застрахователно обезщетение.

                От прието от съда като компетентно и обективно заключение на в.л. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че Х.И.Г. е получил голяма разкъсно-контузна рана в областта на лакътя на лявата ръка. Подлежащо разкъсване на сухожилието на триглавия мускул на лявата мишница.

По повод констатираните травматични увреждания на Х.И.Г. е било приложено оперативно лечение изразяващо се в хирургична обработка на раната и шев на сухожилието. Приложена е и медикаментозна терапия.

В кориците на делото няма друга медицинска документация сочеща усложнения на травмата налагащи лечение. Неявяването на пострадалия на преглед не дава възможност да се определи състоянието на ръката към настоящия момент.

Отсъствието на медицинска документация за лечение на усложнения на травмата сочи, че такива няма и възстановителния процес е приключил благоприятно.

При добре протекло и без усложнения възстановяване на травмата не следва да се наблюдават остатъчни явления. Единствено като видима последица на травмата е големия ръбец от заздравяването на раната, който причиняване загрозяване на крайника.

            В резултат на причинените травматични .увреждания е била налице силна болезненост в първите 10-15 дни от травмата, които впоследствие на намалели до пълното им изчезване в срок от около 1-1,5 месеца.

Констатираните травматични увреждания са получени в резултат на силен директен удар с или върху твърд ръбест предмет, съчетан с тракция с локализация на контакта в задната част на мишницата над лакътя.

Отчитайки конкретния механизъм на пътнотранспортното произшествие е без значения за получаване на конкретните травматични увреждания обстоятелството дали пострадалият е бил или не е бил с поставен обезопасителен колан. Поставянето на предпазен колан не би могъл да предотврати получените увреждания.

По делото е назначена и съдебна-автотехническа експертиза, от заключението на която, се установява че на 25.12.2019г. лек автомобил марка „Пежо“ модел 107 с рег.№СО7022ВТ, управляван от В.Б.М. ***  към третокласен път №811.

От деформациите по автомобила може да се направи извод, че автомобилът се е преобърнал по таван, като се е завъртял само веднъж на 180 градуса около надлъжната си ос (липсват следи от деформации по задната част на автомобила) и така, върху таван е преминал косо през платното за движение, като с челната си лява част е достигнал оградата на мандра О.”. При това, факта за деформациите в областта на дясната предна част на автомобила може да се обясни само с начално отклонение на автомобилът в дясно, преминаване в възходящо наклонено крайпътно пространство, видно на горната снимка, следствие на което автомобилът се преобръща по таван. За всички тези механични движения в гражданското дело липсват конкретни параметри, въз основа на които да може да се изчисли търсената по условие скорост на движение. От друга страна, всяко едно от описаните механични събития е свързано с преобразуване на механична енергия от един вид в друг - кинетична в енергия за деформация, енергия за преодоляване триенето и други. В същото време ПТП е възникнало в зоната на населено място, при което експертизата, като анализира задълбочено казаното до тук, стига до извода, че скоростта на автомобила в зоната, непосредствено преди преминаването му в дясно е била около 50 км/час.

От техническа гледна точка ПТП може да бъде предотвратено, ако водачът на лек автомобил Пежо 107” с регистрационен номер СО 70 22 ВТ - В.Б.М., непрекъснато е контролирал ППС, което управлява. Автомобилът е фабрично оборудван с триточкови колани на всички места.

По делото се разпита свидетелката А. В.Г., майка на ищеца.

Доколкото знае момчето, което е карало, е карало с много силна скорост и оттам става катастрофата. Синът й изхвърча от колата. Не е била в автомобила, не знае как е станала катастрофата. Синът й имал охлузвания на главата, след което го зашили, лявата ръка просто мускулът и връзките били скъсани. Ръката била изтрита  почти до кокал. Правили операция в „П.“. Може би над месец се възстановявал, до края на януари, но все още изпитва болка. Успял да се възстанови в пълен обем, но има още болка. Приемал антибиотици, разни обезболяващи.

Раната на главата му се възстановявала около половин месец, тогава му махнали конците. Ръката му беше поставена в шина, отгоре имаше още една превръзка, с която да бъде обездвижена, до края на януари носил шината и превръзката. Сега от време навреме изпитва болка в лакътя.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай по делото бе установено по несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателства и от заключението по назначената автотехническа експертиза, че на 25.12.2019г. лек автомобил марка „Пежо“ модел 107 с рег.№СО7022ВТ, управляван от В.Б.М. ***  към третокласен път №811. Съдът кредитира показанията на свидетеля В. А., който е бил в автомобила и е възприел станалото пряко и непосредствено. Пътят е бил хлъзгав, излезли леко от пътя в дясно, за да избегне бабуна, когато возещият се на предна дясна седалка  Х.Г. дръпнал ръчната спирачка и оттам започнало завъртане. Ръчната спирачка е въздействала върху задните колела, като при сцепление на левите с асфалта, а десните извън банкета се получава различно сцепление, като автомобилът се завърта по оста си по посока на по-голямото сцепление. Сухото асфалтовото покритие е с по-голямо сцепление, поради което автомобилът следвало да се завърти на дясно, но видно от показанията на свидетеля пътят на 25 декември 2019г. е бил хлъзгав, поради което левите колела са били с по-ниско сцепление и автомобилът се е завъртял на ляво, а оттам довело до преобръщане на автомобила по таван и сблъсъка му с лявата предна част в тухлената ограда на мандрата на с.О. в ляво от пътя.

Доказа се, че водачът В.Б.М. не е правоспособен водач и е управлявал МПС след употреба на алкохол. Съдът намира, че обаче причина за настъпването на ПТП е действието на пострадалия ищец Х.И.Г., който е задействал внезапно и рязко ръчната спирачка, след което автомобилът е станал неуправляем и се е преобърнал. Съдът намира, че до този момент водачът М. е контролирал автомобила и с това си действие Г. е предизвикал настъпването на ПТП и произлезлите от това последици. Водачът М. не е бил длъжен, не е могъл да предвиди и да предотврати едно такова действие от страна на пътника Г., поради което не може да носи отговорност за чужди действия. Липсва и причинно-следствена връзка между управлението на автомобила и настъпването на ПТП и получените увреждания. Ето защо съдът намира, че настъпилите увреждания установени от съдебно-медицинската експертиза са резултат на действията на пострадалия Г., а водачът М. за настъпването на ПТП не е нарушил чл.20 ЗДвП,

„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“.

Съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното и в настоящият случай се доказа, че водачът няма вина за настъпването на ПТП.

Съгласно чл.51 ал.2 ЗЗД, ако пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се намали, като в случая на изцяло предизвикани вреди от пострадалия обезщетение не се дължи.

Ето защо след като водачът не носи вина и отговорност по чл.45 ЗЗД за последиците от настъпилото ПТП, то и застрахователят по застраховка гражданска отговорност не дължи обезщетяване на тези вреди, поради което искът по чл.432 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД е неоснователен. Неоснователен е и аксесорният иск за лихви по чл.497 КЗ върху обезщетението.

Искът по чл.500 КЗ е предявен като евентуален в случай на уважаване на главния иск, поради което съдът не дължи произнасяне.

            С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът Х.И.Г. следва да заплати на ответника З. „Б.И.“ АД направените деловодни разноски в размер на 2600 лева (200 лева за възнаграждение на в.л. по СМЕ и 2400 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство), съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД  и по чл.497 КЗ на Х.И.Г. с ЕГН**********,*** срещу З.„Б.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** да му заплати сумата 40 000 лева (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, възникнало на 25.12.2019г. и наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №BG/02/119002766205, ведно със законната лихва, от деня на увреждането - 25.12.2019г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, Х.И.Г. с ЕГН**********,*** да заплати на З.„Б.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** сумата от 2600,00 лева (две хиляди и шестстотин лева), представляващи съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: