Р Е Ш
Е Н И Е
№ 470/01.08.2018 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на шестнадесети юли две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела
Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1069
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХXVІ от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по иск за развод от В.К.К. с правно основание
чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс СК/ срещу З.В.К..
Ищецът твърди, че с ответницата сключили
граждански брак на 30.09.2012 г. в гр. Хасково, от който имали родено едно малолетно дете – Е.
В. К., родена на *** г. В началото на
2013 г. страните заминали да работят във
Великобритания, като през последните 2-3 години
между тях се появили противоречия, които не можали да
отстранят. В средата на 2016 г. се завърнали и заживяхме в с. В., обл. Х., а в края на 2016 г. окончателно
се разделили,
като ответницата отишла да
живее в с. Я., обл. Х. заедно с малолетното им дете.
Сочи се и че не притежавали семейно жилище по смисъла на § 1 от ДР на СК. Предвид изложеното
се иска от съда да постанови решение, с което бракът на страните да се прекрати
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася
относно вината. Не се възразява упражняването на родителските права върху роденото
от брака малолетно дете Е. В. К. да
се предоставят на майката,
с определен режим на лични отношения
с бащата, който
да заплаща месечна издръжка
за детето в размер на 120 лв.,
до 30-то число на всеки месец, считано от датата на влизане
в сила на съдебното решение, ведно с лихвите за всяка
закъсняла вноска, до настъпване на обективни причини за нейното изменение
или прекратяване.
Ответницата не е подала писмен отговор в едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, а в с.з. на 16.07.2018 г., чрез процесуалния си
представител, изразява становище за основателност на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12
и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна
следното:
От представеното удостоверение за сключен
граждански брак-дубликат, издадено на 14.08.2017 г. от Община Хасково въз
основа на акт за граждански брак № 0279/30.09.2012 г., се установява, че В.К.К. и З.В. Т. са сключили
граждански брак на 30.09.2012 г. в гр. Хасково, като
след брака съпругата е приела да носи фамилното име К..
От заверено
копие на удостоверение за раждане № **********, издадено на 15.10.2014 г. от Община Димитровград
въз основа на акт № 0266/15.10.2014 г., се
установява, че страните са родители на Е. В. К., родена на *** г.
От писмо изх. № ПР/Д-Х/95-001/04.07.2018 г. от
Д”СП” – Димитровград се установява, че не е изготвен социален доклад за детето
на страните, тъй като то заедно с ответницата и нейните родители живеят в
Англия.
В представена от процесуалния й представител
декларация ответницата е заявила, че настоящият й адрес е в с. Д., общ. Н., В..
От показанията на свидетеля А. С. А. се
установяват описаните в исковата молба и посочени по-горе факти от живота на съпрузите,
причинили дълбокото разстройство на брака им, поради което
не е необходимо отново да се преповтарят,
а ще бъдат обсъдени при преценката
на наведените от ищцата правни доводи,
основани на тях.
Съдът
счита, че следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел, доколкото са логични и последователни, в резултат на
непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени
доказателства и не се опровергават от други такива.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Най-напред е необходимо да се
отбележи, че българският съд разполага с международна
компетентност да разгледа и да се произнесе по иск
за развод
между български граждани, един от
които е с обичайно местопребиваване в чужбина, но ако
от брака си те имат непълнолетно
дете, чието обичайно местопребиваване е на територията на друга държава членка, той не е компетентен
по споровете за родителска отговорност
и издръжка на детето, ако не са
налице условията по чл. 9, 10, 12
или 15 Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета
от 27.11.2003 г., съотв. чл. 3, б. „г“ или чл. 5 Регламент (ЕО) № 4/2009 г. на
Съвета от 18.12.2008
18.12.2008 г. Съгласно чл. 8 Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. по споровете за родителска
отговорност е компетентен съдът на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето, а съгласно чл. 3,
б. „а“ и б. „б“ Регламент (ЕО) № 4/2009 г. спорът за издръжката е подведомствен на
съда по обичайното местопребиваване на взискателя или на ответника. В тази връзка следва да се има предвид, че в
Определение на Съда на Европейския съюз от 16.01.2018 г. по дело № С-604/17
е прието, че
Съд на държава членка, който е компетентен да се произнесе по молба
за развод съгласно чл. 3, § 1, б. „б“ не е компетентен
да се произнесе относно правото на лични отношения с детето на съпрузите, ако същото има
към момента на сезирането му обичайно
местопребиваване в друга държава - членка и не са изпълнени
условията за предоставяне на компетентност по чл. 9, 10, 12 или 15 Регламент (ЕО) № 2201/2003
г. Този съд не е компетентен и по иска за
издръжка, съгласно Регламент (ЕО) № 4/2009 г. г. на Съвета
от 18.12.2008 г. С оглед
разпоредбата на чл. 267, § 1, б. „б“ ДФЕС
по този въпрос не може да бъде дадено
тълкуване, различно от това на Съда
на Европейския съюз. Освен това, регламентите са
актове с общо приложение във всички държави – членки и разпоредбите им имат приоритет
пред нормите от българското законодателство, които задължават съда при иск за
развод и наличие на ненавършили пълнолетие деца служебно да
се произнесе по родителските права, мерките на лични отношения и издръжката. Поради това не
може да се обоснове компетентност на настоящия съд да разреши
споровете за родителска отговорност "по силата на привличането"
и с аргументи от разпоредби, съдържащи се в СК и
ГПК. В този смисъл са Определение № 61 от 07.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5026/2017 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 53 от 31.01.2018 г. по
ч. гр. д. № 3801/2017 г. на ВКС, IV г. о. и др.
В настоящия случай не се спори, а и
от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че детето на страните по делото
има обичайно местопребиваване в Кралство Великобритания и по изложените по-горе съображения българският съд не е компетентен по
въпросите за родителска отговорност
и издръжка му. Поради това съдът не следва служебно да се произнася по упражняването на родителските права над детето Е.В. К., мерките за лични отношения и неговата издръжка.
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може
да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
В настоящия случай не се спори, а и от събраните
по делото гласни доказателства безспорно се установява съществуването на факти
и обстоятелства, обуславящи състоянието на дълбоко и непоправимо разстройство
на брака на страните. Между тях е налице фактическа раздяла oт повече от година, като взаимоотношенията
им са били влошени още преди това, поради което продължаването на това
състояние действително е неоправдано. Прекъсната е духовната връзка на
взаимност, любов, доверие и разбирателство помежду им, присъща за едно здраво
семейство. Липсват отношения на близост и взаимопомощ. Никой от съпрузите не
споделя живота на другия и двамата не полагат общи грижи за благополучието на
семейството. Всичко това се е отразило пагубно върху брачната им връзка и я е
разрушило, тя съществува само формално и е изпразнена от следващото се от
закона и морала съдържание. Разстройството на брака не може да бъде преодоляно,
тъй като не съществува обща воля у съпрузите да полагат усилия за това. В този
смисъл продължаването на брачният им съюз не би могло да бъде от полза нито за
самите тях, нито за обществото.
Ето защо съдът счита, че предявеният иск по чл. 49,
ал. 1 СК е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи и бракът им
бъде прекратен поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК при
допускане на развода съдът се произнася относно вината за разстройството на
брака, само ако някой от съпрузите е поискал това и за разлика от чл. 99, ал. 2 СК /отм./ не следва служебно да разглежда и да взема отношение по този въпрос.
В случая и двете страни са се възползвали от новата уредба, поради което съдът
не следва да обсъжда въпроса за вината.
По отношение на фамилното име на ответницата трябва
да се има предвид, че разпоредбата на чл. 53 СК също предвижда по-различна
уредба в сравнение с отменения СК от 1985 г. С оглед направеното изрично искане
от нейна страна за запазване на брачното й фамилно име и съобразно чл. 326 ГПК
съдът следва да постанови с решението си след прекратяване на брака тя да
продължи да носи фамилното
име К..
По отношение на семейното жилище на страните се установява, че те всъщност нямат такова по смисъла на § 1 от СК, поради което съдът не дължи произнасяне
и по този въпрос.
На основание чл. 6, т. 2 Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
държавна такса за решаване на делото в размер на 50,00 лв., която следва
да се поеме по равно и от
двете страни с оглед неговия изход
и по аргумент от чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК, а разноските остават
в тежест на всяка една от тях
така, както са ги направили,
поради което не следва да
им се присъждат такива.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД
сключения на 30.09.2012 г. в гр. Хасково граждански
брак между В.К.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Й. Й., и З.В.К., ЕГН **********
***, съдебен адрес:*** - адв. С. Й., поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака З.В.К., ЕГН **********, да продължи да носи брачното си фамилно име – К..
ОСЪЖДА
В.К.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Й. Й., да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата
от 25,00 лв., представляваща дължима държавна такса по делото, както и сумата от 5,00 лв. за държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
ОСЪЖДА
З.В.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. С. Й., да
заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 25,00
лв., представляваща дължима държавна такса по делото, както и
сумата от 5,00 лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете.
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.