МОТИВИ към НОХД №2710/2008 г.:

Обвинението е против подсъдимия З.М. *** за престъпление по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК,

Подсъдимият се обвинява в това, че на 07.06.2008 г. в с.О. е причинил средна телесна повреда на В.К.П. ***,  изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Против подсъдимия З.М.К. е предявен и приет за съвместно заглеждане граждански иск от пострадалата В.К.П. в размер на 10 000 лева, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 07.06.2008 г. до окончателното й изплащане на сумата.

В.К.П. е конституирана в качеството на граждански ищец.

Пострадалата В.К.П. е конституирана като частен обвинител на основание чл.76 от НПК.

В съдебно заседание подсъдимият не се признава за виновен по предявеното му обвинение.Дава подробни обяснения за фактическата обстановка.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

На 07.06.2008 г. подсъдимият З.К., заедно със съпругата си – свидетелката Ф.К., зет си С.А. ***. На сватбата присъствали и свидетелите Х.Д., Ю.М., Б.С., В.С., Н.С., П.С., Г.Й., С.Я., А.С.,***, братовчеди на подсъдимия К.. Около 19.00-20.00 часа по телефона на подсъдимия К. се обадила неговата майка – свидетелката В.К. и му казала, че е била заплашвана от свидетелката В.П. и нейни роднини. След известно време подсъдимият и неговите роднини се качили на три леки автомобила и отишли в с.Огняново. Паркирали на известно разстояние от дома на свидетелката В.П. и се насочили натам. Когато стигнали до къщата, започнали да  хвърлят камъни и бутилки. Свидетелката В.П., нейната сестра свидетелката Н.П. и брат й свидетелят Е.П. излезли да видят какво се случва. Тогава подсъдимият З.К., който носел лопата, ударил свидетелката В.П. с металната й остра част по главата в областта на челото. От удара П. паднала на земята неподвижна, подсъдимият К. й нанесъл още два удара с лопатата, в теменната област на главата. Свидетелката П. изпаднала в безсъзнателно състояние – не реагирала и не мърдала. Докато била на земята по тялото на свидетелката нанесли удари бащата на подсъдимия – свидетелят М.К. и вуйчото на подсъдимия – свидетеля В.С.. Виждайки състоянието на сестра си свидетелката Н.П., ударила с пластмасовата дръжка на метлата подсъдимия К., при което също била ударена от подсъдимия по главата с лопатата.

В последствие свидетелката В.П. била натоварена на лек автомобил и откарана в МБАЛ гр.Пазарджик.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза на свидетелката В.П. са били причинени: контузия  на главата със сътресение на мозъка, две разкъсно-контузни рани на главата – една в теменната област с дължина 4 см и една в челната област над носа с дължина около 6 см; кръвонасядане в дясната поясна област с размери 6х5 см; кръвонасядания по кожата на двете бедра и двете подбедрици с размери 8х5 см и 5х3 см.  

Нараняванията на главата съответстват да са получени от нанесените удари с металната част на лопата, а нараняванията по тялото  - от удари и ръгане със сап и арматурно желязо.

Експерта дава заключение, че при кредитиране на показанията на свидетелите, близки до пострадалата, тя е изпаднала в безсъзнателно състояние и контузия на главата със сътресение на мозъка, протекло със загуба на съзнание, което представлява разстройство на здравето временно опасно за живота.

Другият извод на експертизата е, че при кредитиране на показанията на В.К., пострадалата не е изпадала в безсъзнание, тогава контузията на главата с мозъчно сътресение е протекло със зашеметяване, обърканост, сънливост, но без загуба на съзнание и е причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота. 

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Х.Д., Ю.М., В.С., Н.С., Г.Б., С.Я., А.С., Б.С., П.С., Н.П., Е.П., К. Пачов, В.К., Ф.К., С.С., С.А., Я.К., М.К., В.П., Н.Ш., И.Т., Петър Кацаров, Б.Р., Д.Й., показанията на свидетелите Х.Д., А.С., П.С., К.П., Я.К., Н.К., депозирани на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.289, ал.3 във връзка с ал.1, т.1 от НПК, показанията на свидетелите Н.П., дадени на досъдебното произвоство пред съдия и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК, проведените очни ставки между свидетелката Н.П. и подсъдимия К., между свидетелите Н.П. и В.С., между подсъдимия З.К. и свидетеля Е.П., между свидетелите Н.П. и К.П., между свидетелите Н.П. и В.К., между свидетелите С.А. и Е.П., между свидетелите М.К. и Е.П., между свидетелите М.К. и Н.П., между свидетелката В.П. и подсъдимия К., между свидетелите В.П. и С.К., заключенията на единичната, допълнителната и тройната съдебно-медицински експертизи, както и писмените доказателства приложени по делото.

Относно обстоятелствата свързани с начина и авторството на подсъдимия за извършване на деянието в процеса на делото се оформиха две групи от доказателства, възпроизведени чрез устни доказателствени средства – от една страна свидетелите В.П., Н.П., Е.П., С.С., депозиращи показанията в подкрепа на обвинението и от друга страна показанията на свидетелите В.К., В.С., С.А. и обясненията на подсъдимия, подкрепящи тезата на защитата.

Подсъдимият дава обяснения, че при пристигането си от с.Семчиново, бил посрещнат от свидетелите В., Н. Панчеви, които заедно с група от други хора, стояли пред неговата къща, държейки дървени и железни предмети. Тази група, влязла в сбиване с групата пристигнала заедно с него.

Подсъдимият категорично отрича де е удрял по какъвто и да било начин свидетелката В.П., тъй като в ръцете си нямал нищо. Той дори се опитал да спре братовчедите си

Тези обяснения са израз на защитната позиция на подсъдимия. Но като източник на доказателства съдът не им дава вяра, тъй като са нелогични, вътрешно противоречиви и се разминават категорично, както с показанията на свидетелите В., Н. и Е. Панчеви, поддържащи тезата на обвинението, с показанията на свидетеля Я.К., първи братовчед на подсъдимия, така и със заключенията на основната и допълнителната медицинските експертизи.

В подкрепа на тезата на подсъдимия са показанията на свидетелите В.С., В.К. и С.А..

Останалите свидетели, склонни и заинтересовани да оневинят подсъдимия и себе си, като негови братовчеди дават показания, че наистина при пристигането им са заварили на улицата група от хора, подготвени за сбиване, държащи в ръцете си „прътове и железа”. Техните показания обаче, освен че не сочат сред тази група да са присъствали свидетелите Панчеви, са объркани, взаимно противоречащи си и хаотични.

Свидетелят Х.Д. в показанията си дадени на съдебното следствие заявява, че пристигнал с един от трите автомобила, който бил спрян на около 20 м от къщата на подсъдимия, заедно с В.С., Б. и П. С.. Той самият останал през цялото време в автомобила, от където поради наличието на друга улица н се виждало ясно, но пък видял как тяхната група се бие с друга група хора пред къщата на подсъдимия.

Докато на досъдебното производство в показанията си твърди, че хората които стояли и ги чакали пред къщата на подсъдимия, който той не познавал, с „дървета и железа”. Всички слезли от автомобилите и дори отишли да се скрият в къщата. В тези си показания свидетелят е категоричен, че никой от хората от Ихтиман не е посягал на никого, не е хвърлял камъни и не е участвал в конфликт.

От своя страна пък, в противоречие с горните показания свидетелите Ю.М., В.С., Н.С., С.Я., П.С.,*** заявяват, че когато другата група от хора започнали да хвърлят по тях камъни, те също започнали да хвърлят камъни и шишета, които взели от къщата на подсъдимия. А свидетелите Я. и Б.С. дават показания, че някой от тях взели лопати, дръжки от лопати и тръгнали към конфликта.

Тези така неясни, взаимно противоречащи си, объркани и в този смисъл неубедителни показанията на свидетелите се компрометират от показанията на свидетеля Я.К. дадени на досъдебното производство и в тази част повторени на съдебното следствие. Свидетелят дава показания, че се намирал в дома си, когато чул силен шум на улицата. Излязъл и видял роднини на подсъдимия К. от И., които тръгнали към къщата на свидетелките В. и Н. П.. Последните обаче свидетелят не видял.

От другата страна, напълно в противоположен смисъл са показанията на пострадалата В.П. и свидетелите очевидци Н.П., Е.П., С.С. и Н.К..

Всички тези свидетели категорично и непротиворечиво дават показания за причината на пристигане на свидетелката В.П. в България, а именно получените от Н.П. неприлични СМС от телефона на подсъдимия К.. Дават показания, които напълно съвпадат за отиването по този повод на В., Н., Е. П. и техния баща К.П. в дома на подсъдимия, който в този момент бил  на сватба в с.С. и конфликта между В.П. и В.К.. По нататък логично, последователно и убедително обясняват заниманията си при прибирането им в къщи до пристигането след около 2 часа в дома им на групата, водена от подсъдимия и нанасянето на три удара с лопата от последния в главата на свидетелката В.П..

Показанията на свидетелите Н.П., Е.П. и С.С. напълно съвпадат, както по отношение на състоянието на В.П. в резултата на получените от подсъдимия удари /падане на земята, състояние на неподвижност и липса на реакции/, така и по отношение на нанесените й при падането на земята удари от страна на М.К.-баща на подсъдимия и В.С. – вуйчо на подсъдимия удари по тялото, съответно с желязо и дърво. 

Тези и показанията си, че свидетелят С.А. покрил с тялото си свидетелката В.П. и по този начин и с думи се опитал да я предпази, свидетелите Н. и Е. Панчеви поддържат убедително и при проведените със свидетелите М.К., В.С. и подсъдимия очни ставки.

При преценката за достоверността на показанията на тези свидетели, съдът прецени тяхната убедителност, последователност, непротиворечивост и обективност. Както и обстоятелствата, които в своя вреда свидетелката Н.П. отбелязва, потвърдено от показанията на свидетеля Я.К. и обясненията на подсъдимия, а именно че два дни преди инцидента провокирана от неприличните съобщения на подсъдимия, свидетелката се скарала и ударила подсъдимия, както и че го е ударила по време на инцидента.  

Освен това за достоверността на показанията на свидетелката Н.П. съдът съди и от обстоятелството за нанесени и на нея удари по главата от страна на подсъдимия, като реакция на нейния удар с пластмасова дръжка на метла. Тези показания се подкрепят от издаденото медицинско удостоверение при преглед, след указаната й в инкриминирана вечер медицинска помощ. От същото е видно, че при прегледа на Н.П. са установени хирургически обработени рани в областта на главата, кръвонасядания на дясното рамо и дясното коляно.

Следва да се отбележи, че показанията на свидетелите Н. и Е. П. за начина на причиняване на уврежданията на пострадалата В.П. и механизма на действие на подсъдимия, а именно удари нанесени с острата част на метална лопата в областта на челото и темето на главата се потвърждават от заключенията на медицинските експертизи.

Като се вземат предвид изключително близките приятелски отношения между свидетелката В.П. и подсъдимия преди конфликта, които последният не отрича, желанието на П. да изясни причината за съобщенията изпращани на сестра й, изразявайки първоначално дори недоверие към обясненията на последната и времето около 2 часа от посещението на свидетелката и нейните роднини  в дома на подсъдимия до възникването на инцидента, обясненията на подсъдимия и свидетелите на защитата, че са били причакани и нападнати от пострадалата и нейни познати звучат изключително неубедително и нелогично. За часа на инцидента съдът съди, както по показанията на свидетеля К.П., така и от извлечението от книгата на МБАЛ АД гр.Пазарджик за приети болни. Видно е от нея, че В.П. и Н.П. са били отбелязани в журнала под №607 и 608 с час на постъпване 22,35 часа.

Не на последно място обясненията на подсъдимия, че не е нанесъл ударите, причинили установените увреждания на свидетелката В. П. бяха компрометирани от неговия отговор и поведение при проведената между двамата очно ставка. След потвърждение от страна на свидетелката на показанията й, че именно подсъдимият й е нанесъл ударите в главата, от които тя е загубила съзнание и апела на същата към подсъдимия да каже истината, подсъдимият вместо отговоро заяви: „Ти си си виновна за състоянието ти в момента! Кое те накара да дойдеш у нас да ме биеш?”.

Относно състоянието на пострадалата П. след нанесените от подсъдимия удари, като точни, ясни и взаимнопокрепящи се съдът цени показанията на свидетелите Н.П., Е.П., С.С., Н.К. и Н.Ш.. Свидетелите независимо един от друг, последната пристигнала на мястото и участвала едва при преместването на пострадала в автомобила, откарал я в медицинското заведение дават показания, че дълго време след падането на земята в следствие на ударите, свидетелката В.П. останала неподвижна, била отпусната, нереагирала и приличала на „умряла”. Така останала и по време на транспортирането до гр.Пазарджик, когато все пак конвулсивно мръднала, но пак се отпуснала.

Тези показания залегнали в първоначалната медицинска експертиза, поддържана в съдебно заседание, дават основание на вещото лице да напарви заключение, че заключение, че В.П. е изпаднала в безсъзнателно състояние и контузия на главата със сътресение на мозъка, протекло със загуба на съзнание, което представлява разстройство на здравето временно опасно за живота, което по юридическите критерии се определя, като средна телесна повреда.

В съдебно заседание вещото лице П. разясни, че безсъзнателното състояние става в много кратък период от време след нанасянето на травмата, какъвто е бил и конкретния случай. В случая са нанесени няколко удара, като един от тях е бил достатъчно силен, за да предизвика нарушаване на кръвообращението на мозъка, което води до временно безсъзнание. При мозъчното сътресение се губи връзка с околния свят, пострадалата заема отпуснато лежащо положение, най-често със затворени очи, без движение, няма рефлекси които да показват активност. Това дава основание на свидетелите да описват пострадалата, като „умряла”. Вещото лице обяснява, че е много трудна да се симулира подобно състояние.

Това заключение, за причинена на пострадалата разстройство на здравето временно опасно за живота е подкрепено от д-р М., част от екипа изготвили тройната медицинска експертиза. В съдебно заседание експерта заяви, че от медицинската документация с която подробно се е запознал става ясно, че на пострадалата са прилагани освен обезболяващи средства и противооточни такива, което сочи, че същата е осъществявала и е имала клиника на смущение на мозъчното кръвообращение, проявено с мозъчен оток. Поради това въпреки, че в медицинската документация съществува диагноза за лека степен на мозъчно сътресение, следва да се приеме, че случая се касае за разстройство на здравето, временно опасно за живота, което поради това, че тя е била адекватно лекувана не се е реализирало,като непосредствена опасност.

Във връзка с тези обстоятелства е разпитан свидетелят Кацаров, приел пострадалата в нощта на инкриминираната дата и извършил първоначалния преглед. Свидетелят не внася допълнителна яснота относно състоянието на пострадалата и не променя заключението на медицинската експертиза. Дава показания, че не си спомня подробности от конкретния случай, но ако пострадалата е била приета в безсъзнание, то това е следвало да бъде отразено от него в журнала. Той бил изготвил представеното по делото медицинско досие за пациент преминал през СО, в което е посочена диагноза контузия на главата, но не е посочено къде точно. Свидетелят заявява, че не може да каже кой е направил допълнителния запис „Не съобщава за загуба на съзнание”.

По повод на допълните наранявания на пострадалата, произтичащи от основното и поради оспорване на допълнителната медицинска експертиза е приета по делото тройна медицинска експертиза

От заключението, поддържано и подробно защитено в съдебно заседание се установи, че констатираните при прегледа на вещите лица цикатрикса ръбци по кожата на главата, разположени в окосмената част и част от дясната теменна област и по кожата на челото в средната му част, са изход от зарастването на разкъсно-контузните рани, които пострадалата е получила и които са били обработени хирургично. Експертите дават заключение, че тези ръбци безспорно водят до загрозяване, но в конкретния случай то не е от такава степен, че да води до решителна промяна на външния вид на пострадалата, което да е свързано със сериозни последици за личността й. Тези увреждания, вещите лица преценяват, като разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.

Съдът не обсъжда показанията на свидетелите Н., Р. и Й., тъй като същите не са заварили на мястото на инцидента пострадалата, което се потвърждава от показанията на свидетеля Е.П. и не са имали възможност да възприемат състоянието й.

При така направения анализ на събраните доказателства по отделно и в съпоставка по между им, съдът стигна до категоричния извод, че подсъдимият  З.М.К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, като на 07.06.2008 г. в с.Огняново е причинил средна телесна повреда на В.К.П. ***,  изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Оформеното намерение за саморазправа, мотивът и средството което е носел, сочещи на намерение за нанасяне на телесна повреда са обективирани от действията на подсъдимия. Същият ядосан от конфликта на свидетелката В.П. с неговата майка е тръгнал към дома на пострадалата в с.О., повеждайки със себе си група от мотивирани от него пияни мъже. Същите обмислено, с цел изненада, са паркирали автомобилите на разстояние от дома на пострадалата. След това въоръжени с лопати, железа и  дървени колове са проникнали в дома на В.П..

От събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод, че подсъдимият З.К. е автор на престъпното деяние, изразяващо се нанасяне на телесна повреда на свидетелката В.П..

От начина и броя на ударите, съдът направи извода, че подсъдимият е съзнавал общественоопасните последици на деянието. Предвиждали са общественоопасни последици, а именно причиняване на телесна повреда, като се има предвид обстановката и позицията на П., неподготвена и невъоръжена в дома си и в последствие паднала на земята е искал настъпването на същите.

В този смисъл съдът прие, че при извършване на престъплението подсъдимият е действал при пряк умисъл.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на всеки от подсъдимия съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на телесната повреда, която е висока. Престъплението е систематизирано в Глава втора на НК “Престъпления против личността”, раздел ІІ “Телесни повреди” и засяга ценно благо, от което зависи обществената значимост на индивида – телесната неприкосновеност  на личността. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, като висока, като се имат предвид мотивите за извършване и бруталността на действията. 

При определяне обществената опасност на подсъдимия съдът взе предвид характеристичните данни за същия, които са негативни.  

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия, а като отегчаващи – негативните характеристични данни, придружаващите телесни увреждания и тежките последици и въздействие върху пострадалата.

Като даде превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимия З.М.К. за извършеното престъпление в размер на ЕДНА ГОДИНА И СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед данните за личността на подсъдимия и чистото съдебно минало, съдът прие че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи реално.

Затова на основание чл.66 от НК отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ.

Съдът възложи възпитателната работа по отношение на З.К. на Наблюдателната комисия при Община Пазарджик.

Предявения граждански иск против подсъдимия, съдът счете за доказан по основание, тъй като вредите са причинени на гражданския ищец от престъплението на подсъдимия и представляват негово парично задължение към него.

Като отчете тежестта и трайността на телесното увреждане, съпроводено с множество леки наранявания отразили се на самочувствието, физическия и психически комфорт на пострадалата, с оглед заключението на първоначалната и тройната съдебно-медицински експертизи, причинени на пострадалата В.П., при съобразяване разпоредбите на чл.52 във връзка с чл.45 от ЗЗД, съдът прие, че следва иска да бъде уважен в размер на 5 000 лева, като за разликата от 5 000 лв. до 10 000 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определи по справедливост към момента на постановяване на съдебния акт, като съдът взе предвид всички обстоятелства и доказателства, очертаващи действителните болки и страдания на пострадалата.

Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на това задължение подсъдимия дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.  И тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, те се дължат от деня на увреждането, от когато длъжникът изпада в забава, ако не ги плати тогава, без да е необходима покана за плащането.         

Съдът прие, че сумата от 5 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, ще възмезди пострадалата за нанесените й неимуществени вреди в резултат на претърпени болки и страдания.

Затова съдът осъди подсъдимия З.М.К. да заплати на В.К.П. сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 07.06.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛИ гражданския иск за разликата от 5 000 лв. до 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2008 г. до окончателното изплащане на сумата.

Във връзка с горното и с оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият З.К. бе осъден да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в размер на 435 лева, както и Държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 200 лева.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в незачитането на неприкосновеност на личността и желание за уреждане на спорни въпроси извън  установения правов ред в страната.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: