Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1882 08.06.2017 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и шести
април през две хиляди и седемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа
докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело
номер 18002 по описа за 2016 година.
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „В и К” ЕООД – гр. Пловдив твърди, че е
извършил доставка на питейни и отвеждане на канални води в имот, собственост на
ответницата С.К.,***. Доставките били извършени за времето от 03.08.2012г. до
07.09.2016 г., като за този период дължимата сума възлизала на 725,64 лева.
Поддържа се, че за периода от 03.08 2012г. до 03.06.2014г. количеството на
изразходвана вода било определено на месечна база съгласно чл.23, ал.5 от
Общите условия на дружеството, защото водомерът в имота не отговарял на
нормативните изисквания. След 03.06.2014г. до 07.09.2016 г. водомерът бил
сменен и изразходваните количества вода в жилището на ответницата били отчитани
по неговите показания. Тъй като задълженията на ответницата по издадените фактури
не били заплатени в определения срок, тя била изпаднала в забава и дължала
обезщетение в размер на законната лихва за времето от 31.10.2012 г. до
31.08.2016г., което възлизало общо на 144,26 лева. Относно дължимите суми за
главница и лихви ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което била
издадена заповед за изпълнение, срещу която ответницата възразила. Предвид това
се прави искане да бъде установено съществуването на вземането по заповедта за
изпълнение.
Ответницата С.М.К. счита, че искът е неоснователен.
Поддържа, че предоставената от дружеството ищец услуга е за периодични
плащания. Тъй като тези вземания били изискуеми още на 03.08.2012г., те се били
погасили по давност поради изтекъл период по-дълъг от 3 години. Това се
отнасяло както за вземанията за главница, така и за обезщетения за забава. В
отговора си ответницата не отрича обстоятелството, че е абонат и е ползвала
вода в посочения имот.
Съдът намери за установено следното:
По делото не е спорно и се установява от представените
писмени доказателства, че ответницата К. е ползвател на водоснабдителни услуги,
осъществявани от дружеството ищец за жилище, находящо се в гр.
П.***************, за което е открит абонатен № ************* /лист 8 и 9 от
делото/.
Установява се от показанията на свидетелката Е.Г., че
в периода от 2012 до 2016 г. тя е работила в дружеството ищец като изпълнявала
длъжността на „*********”. В задълженията й влизало отчитане на водомерите в
жилищния блок, където се намира апартамента на ответницата. По това време К.
живеела в жилището заедно със своя внук, като водомерът бил развален и
количествата се начислявали на база по 5 кубика на човек, като след изтичане на
3-месечен период базата се завишавала с по 1 кубик на човек. Свидетелката
поддържа, че във времето между 2014 и 2015 г. водомерът бил сменен и тя
започнала да извършва отчетите по неговите показания. Често при извършване на
проверките ответницата отсъствала и в жилището се намирало само детето, неин
внук. В тези случаи свидетелката вписвала само показанията и посочвала в
забележка, че е присъствало дете. Когато ответницата била в жилището, тя се
подписвала срещу данните в карнета.
Показанията на свидетелката досежно начина на отчитане
се потвърждават от приложеното копие на водения за имота на К. карнет, от който
е видно, че във времето от 03.06.2012г. до 01.11.2013г. количествата вода са
били отчитани на месечна база.
На 28.09.2016г. дружеството ищец подало против
ответницата заявление по чл.410 ГПК. По същото било образувано ЧГД №
12858/2016г. на Пловдивския районен съд и по него била издадена заповед за
изпълнение за сумите 725,64 лв. питейна и отведена канална вода за периода
03.08.2012г. – 07.09.2016г., 144,26 лв. обезщетение за забава за периода от
31.10.2012г. – 31.08.2016г., както и законната лихва върху главницата считано
от 28.09.2016г. На 07.11.2016г. ответницата К. възразила срещу издадената
заповед за изпълнение.
Съгласно заключението на съдебно-икономическата
експертиза за периода от 03.08.2012г. до 07.09.2016г. на ответницата са
начислени задължения за доставена вода по фактури в общ размер 725,64 лева.
Тези суми съвпадат с данните от приложените по делото карнети за жилището на
К.. Върху задълженията по фактурите се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за времето от 31.10.2012г. до 31.08.2016г., което възлиза на
144,26 лева. В периода от 03.08.2012г. до 07.09.2016г. счетоводството на дружеството ищец е водено
редовно като в него няма отразени плащания на посочените по-горе задължения.
Ответницата е осъществявала плащане на задължения за лихви по фактури,
предхождащи процесния период.
При така установеното се
налагат следните правни изводи:
Безспорно е, че ищецът е
дружество, извършващо водоснабдителни услуги, чийто абонат за посочения в исковата
молба имот е ответницата по делото. Доставката на вода и отвеждането на отпадни
води, за процесния период се установява от представените писмени доказателства
и по същество не се оспорва от ответницата. Доколкото в случая вземанията за
ищеца са за периодични плащания, като падежът на всяко от тях е определяем
според общите условия, при незаплащане на сумите за всеки отчетен период, К. е
изпаднала в забава. Предвид това дължи освен главниците и обезщетение за
забавата в размер на законната лихва, считано от падежа на всяко отделно
задължение до подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Предвид основателността
на предявените искове, съдът намира, че следва да разгледа възражението на
ответницата относно погасяване по давност на претенциите на ищеца.
Според чл.111, б. „в“ ЗЗД с тригодишна давност са погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. Вземанията на водоснабдителното дружество ищец имат
характер на периодични плащания, в който смисъл е и Тълкувателно решение
№3/2011г. ОСГТК на ВКС. Следователно тези вземания се погасяват с кратката
тригодишна давност. Тъй като падежът на всяко отделно периодично задължение е
определен изначално между страните, които са сключили договора при общи
условия, в отношенията им се прилага чл.114, ал.1 ЗЗД – давността започва да
тече от момента в който вземането е станало изискуемо. Според общите условия –
чл.33, ал.2 потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
ВиК услуги в 30 дневен срок от датата на фактуриране. От това следва, че
изискуемостта на вземането по всяка фактура е настъпила в срок от 30 дни след
датата на издаване на съответната фактура. С оглед датата на която е подадено
заявлението по чл.410 ГПК – 28.09.2016г. тригодишния давностен срок е изтекъл
за част от претендираните с него вземания за периода от 03.08.2015г. до
27.09.2013г., които възлизат на 318,73 лева. Непогасени по давност са
вземанията за главница за времето от 28.09.2013 г. до завеждане на иска които
възлизат на 406,91 лв.
По отношение на
обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се има предвид, че лихви се дължат
за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава. Когато искът е
предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви,
не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди
тригодишния срок от предявяване на иска - / в този смисъл Решение № 24 от 17.02.2009
г. на ВКС по т. д. № 574/2008 г., I т. о., ТК/. Предвид това вземането на ищеца за мораторни лихви
върху начислените суми за периода от 28.09.2013г. до 28.09.2016г. възлизащо на
133,28 лева не е погасено по давност и се дължи.
С оглед изложеното
възражението на ответницата е частично основателно, поради което предявените
искове следва да бъдат уважени за сумите 406,91 лв. главница и 133,28 лв.
законна лихва, като се отхвърлят в останалата си част до претендираните с
исковата молба величини като погасени по давност.
По разноските:
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответницата дължи на ищеца
суми за деловодни разноски както следва: по настоящото исково дело -229,40
лева, а за производството по ч.гр.дело № 12858/2016 г. на ПРС – 77,50 лева.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК и съобразно отхвърлената част
от исковете, ищецът следва да заплати на ответницата разноски в размер на 76
лева, направени в настоящото производство.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
съществуването на вземането на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Шести
септември” № 250 против С.М.К., ЕГН: **********, с адрес: *** за сумите: 406,91
лв./четиристотин и шест лева и 91 ст./ – главница, представляваща стойността на
водоснабдителни услуги за имот находящ се на адрес гр. П.************* за
времето от 28.09.2013 г. до 28.09.2016 г.; сумата 133,28 лв./сто тридесет и три
лева и 28 ст./, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
времето от 28.09.2013г. до 28.09.2016г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 28.09.2016 г. до окончателното изплащане, за което вземане е
издадена заповед № 7338/30.09.2016 г. по ч.гр.дело № 12858/2016 г. на
Пловдивски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ
исковете в останалата им част както следва: до размера на претендираните 725,64
лева, представляващи главница и до размера на претендираните 144,26 лева, лихва
за забава върху главницата, като погасени по давност.
ОСЪЖДА С.М.К. да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 229,40 лв./ двеста двадесет
и девет лева и 40 ст./ деловодни разноски по настоящото исково производство,
както и сумата 77,50 лв. /седемдесет и седем лева и 50ст./, представляваща
разноски, сторени в производството по ч.гр.дело № 12858/2016 г. по описа на
Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД да
заплати на С.М.К., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 76 лв./ седемдесет и шест
лева/ деловодни разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД