Р Е Ш Е Н
И Е
София, 21.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на десети февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д. № 15077/16 г.,
за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от С.Е.Т.,
ЕГН **********, чрез адв. П.К., съдебен адрес: ***0
против З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление:***,,
с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, за следните суми: 400 000
лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП и 65, 14 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, претендирано
пряко от застрахователя, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
– 08.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и сторените разноски, вкл.
адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че на 08.06.2015 г. около
20,05 ч. на второкласен път ІІ-35 /Плевен-Ловеч/, км. 03+777 в посока с. Гривица
се движил л.а. БМВ 740 с рег.№ *******, управляван от водача Н.В.А., който
нарушил правилата за движение по пътищата, като предприел забранена маневра –
завой за завиване в обратна посока през повдигнат и затревен разделителен остров
на пътното платно. Когато бил върху разделителния остров, внезапно потеглил на
заден ход, затворил пътната лента и отнел предимството на движещият се в посока
с. Гривица мотоциклет Хонда ЦБ-600Ф-Хорнет с рег. № *******,
собственост и управляван от ищеца С.Т., при което реализирал удар с него. В
резултата на удара мотоциклетистът изхвърчал от мотора и паднал на пътното
платно, вследствие на което получил телесни увреждания.
По случая е образувано ДП № 1256/2015 г. по описа на І
РУП – Плевен, което към момента не е приключило с окончателен съдебен акт.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищецът твърди да
е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество
по з.п. № 22115000697576/2015 г. със срок на валидност една година, считано от
04.03.2015 г. до 03.03.2016 г.
В тази връзка е предявил
настоящия иск срещу З. „Л.И.“, АД с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени и имуществени вреди в посочения размер, със законните последици –
законната лихва и сторените разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства, поискал е
ангажиране на гласни такива и експертизи.
В хода по същество поддържа предявения иск с разноски по
списък.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва предявените
искове изцяло по основание и размер. Претендира разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.
На първо място счита иска за недопустим, тъй като,
съгласно чл. 380 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г./,
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция и само ако застрахователят
не му плати в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение, само тогава същото има право да сезира съда с претенция. В
настоящият случай ищецът С.Т. не е предявил извънсъдебна претенция и не е
представил банкова сметка.
***ние на водача Н.А. по причина на което да е настъпило процесното ПТП, както и липсата на причинно-следствена
връзка между механизма на ПТП и претендираните
неимуществени вреди.
Оспорва механизма на ПТП.
Счита, че причина за настъпване на процесното
ПТП са действията на ищеца Т., който е управлявал мотоциклета с превишена
скорост, без поставена защитна каска, както и поради факта, че не е спазил
нужната дистанция от движещото се пред него МПС. Отделно от това твърди, че
ищецът не е бил правоспособен да управлява МПС от посочената категория, както и
е бил под влияние на алкохол. В тази връзка прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
На самостоятелно основание твърди, че ищецът е нарушил
общата забрана и е управлявал МПС за което няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
Оспорва твърдението, че в резултат на ПТП за ищеца са
настъпили описаните като вид и характер увреждания.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондиращ с принципа за
справедливост, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи, както и
искането за присъждане на законна лихва върху нея.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, оспорва
същата по основание и размер, както и искането за присъждане на законна лихва върху
нея.
Възразява срещу искането на ищеца за разноски, поради
заявено искане от освобождаване от заплащане на ДТ и разноски.
Оспорва размера на адвокатското възнаграждение, в случай,
че същият не се претендира по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Представил е писмени
доказателства, поискал е ангажиране на гласни такива е експертизи.
Претендира присъждане на разноски по списък.
По делото е конституиран като
трето лице – помагач на ответника
водачът
на л.а., причинил
катастрофата, Н.В.А., ЕГН **********,***, който оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен и твърди, че няма вина за станалото ПТП.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл.
45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер 400 000 лв. И имуществени
такива в размер 65, 14 лв. ведно със законна лихва, считано от датата
на увреждането – 08.06.2015 г., до окончателното изплащане и сторените по делото разноски,
По делото
безспорно се доказа наличието на застрахователно правоотношение с ответното
дружество по отношение на автомобила, чиито водач е причинил ПТП, по з.п. №
22115000697576/2015 г. със срок на валидност една година, считано от 04.03.2015
г. до 03.03.2016 г.
Не се спори, а и това се установява от доказателствата,
събрани в хода на настоящото производство, че на 08.06.2015 г. около 20,05 ч. на второкласен
път ІІ-35 /Плевен-Ловеч/, км. 03+777 в посока с. Гривица се движил л.а. БМВ 740
с рег.№ *******, управляван от водача Н.В.А., който нарушил правилата за
движение по пътищата, като предприел забранена маневра – завой за завиване в
обратна посока през повдигнат и затревен разделителен остров на пътното платно.
Когато бил върху разделителния остров, внезапно потеглил на заден ход, затворил
пътната лента и отнел предимството на движещият се в посока с. Гривица
мотоциклет Хонда ЦБ-600Ф-Хорнет с рег. № *******,
собственост и управляван от ищеца С.Т., при което реализирал удар с него.
В резултата на удара
мотоциклетистът изхвърчал от мотора и паднал на пътното платно, вследствие на
което получил телесни увреждания.
За станалото ПТП е образувано н.о.х.д. № 1080/2016 г. по
описа на Районен съд, Плевен, по което с присъда № 245/24.11.2016 г., влйзла в сила на 17.06.2017 г. Н.В.А. – водачът на л.а.
БМВ, Рег. № ******* е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, вр.чл. 342, ал. 1 НК, и на основание посочените
текстове, вр. чл. 54 НК е осъден на една година и
шест месеца лишаване от свобода, като, на основание чл. 66, ал. 1 НК,
изпълнението е отложено за срок от три години.
Във връзка с доказване механизма на катастрофата и възраженията
на ответната страна за наличие на съпричиняване, както
и за получените от пострадалия ищец травми, по делото бе изслушана и приета комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
В
заключението си вещите лица посочват следния механизъм на ПТП: На 08.06.2015 г. около 20 ч. л. а. марка „BMV” модел 740, Рer. № *******, управляван от Н.А.,*** с посока на движение гр.
Плевен - гр. Русе, към с. Коиловци. Пътната настилка е била асфалтова, суха.
Пътен участък прав хоризонтален. Време ясно, светло, видимост добра. Лекият
автомобил се е движел в дясната лента. Скорост на движение около 40 км/ч. След като преминал покрай табелата обозначаваща край на населено място /в случая/ Плевен и стигнал до намиращите се в дясно автокъщи, застигнал малък бус, и преминал
в лявата лента, като продължил да се движи с ниска скорост. В даден
момент, лекият автомобил се отклонил от лявата лента и навлязъл в тревната площ
на разделителната площ между двете полуплатна, след
което се върнал в лявата лента за движение посока с. Гривица, като скоростта му
е намаляла до 10-15 км/ч. В същото време по лявата лента зад лекия авомобил се движел мотоциклет „Хонда” модел
„ЦБ 600 Ф”ы Рer. № *******, управляван от С.Т.. Скорост на движение значително по-висока от тази на
л.а. БМВ - 110-120 км/ч. С тази голяма разлика в скоростите, мотоциклетът бързо
се е приближавал към лекия автомобил. При завиването на автомобила надясно,
мотоциклетистът реагирал за аварийно спиране, но, поради
малкото разстояние между двете превозни средства, не успял да спре и се ударил
в задната дясна част на лекия автомобил. В резултат на удара мотоциклетът се отклонил
надясно, паднал на платното за движение и
продължил, плъзгайки се по него напред и надясно, като се установил на около 28 м. след
мерната ориентирна линия или на около 81 м. след
ориентира, на границата между дясната лента и банкета. Мотоциклетистът С.Т. излетял от
мотоциклета напред и нагоре и, описвайки параболични траектория, паднал на
пътното платно, установявайки се на около 49 м.етра след ориентирната
мерна линия, получавайки описаните увреждания.
Лекият автомобил спрял в
лявата лента на около 41 м. след ориентирната мерна
линия.
Вещото лице – автоексперт
заявява, че следи на лекия автомобил по тревната разделителна площ не са
описани в протокола за оглед, поради което отклоняването на автомобила БМВ в
тревната площ е определено на база свидетелски показания.
Съгласно протокола за оглед,
пътната обстановка по време на произшествието е била следната: Прав и
хоризонтален пътен участък за дупосочно движение с
две самостоятелни пътни платна разделени с разделителна ивица с ширина 2,5
метра.Разделителната ивица е тревна площ без дървета и храсти. Южното платно,за
посоката на движение на двете превозни средства, е с ширина 8,20 метра, с
единична прекъсната линия M3 от ЗДВП. Банкета в дясно /южния/ е затревен,
необработен, непроходим. Пътни знаци няма. Според фотоалбума,краищата на южното
платно са очертани с единична непрекъсната линия Ml.
Дребнозърнеста асфалтова
настилка, суха. Липсва пътна маркировка за временна организация на движението в
участъка. Има констатирани следи - следа от протриване на гума, следи от
задиране на асфалта, следи от течност, косо разположени, като в началото е
по-плътна, след което се разсейва под формата на капки. По платното за движение
са установени и изпаднали предмети от мотоциклета, както и петно червена
течност. Разположението на предметите, следите и превозните средства е дадено в
изготвената мащабна скица Ml :200, която е приложена към експертизата.
Отклонението надясно на мотоциклета не може да бъде определено със
сигурност, дали е от употребата на спирачката система или е съчетано и с опит
за отклоняване на мотоциклета от водача му. Мястото на удара е непосредствено в
края на следата от протриване или на около 1,0 след мерната ориентирна
линия и по широчина около прекъснатата единична линия.
Според вещите лица, причината за настъпилото произшествие са:
- движение на лекия автомобил БМВ в лявата лента с ниска
скорост на движение, при наличие на обективна възможност за движение с
по-висока скорост и - напускане на платното за движение в ляво, след което
внезапно завръщане в него без водача на л.а. да се увери, че няма да пречи на
останалите участници в движението.
Съгласно посочения по-горе механизъм на ПТП,
траекторията на движение на увреждащия лек автомобил БМВ е била движение в
дясната лента на път II-35 към с. Коиловци, преминаване в лявата лента, напускане на лявата лента и
навлизане в разделителната тревна площ. Следва връщане в лявата лента за
движение. Непосредствено преди настъпване на ПТП е извършена така наречената S - образна маневра „смяна на лентата за движение” - преминаване от
разделителната тревна площ в лявата лента за движение.
Скоростта на движение на
мотоциклета, непосредствено преди началото на следата от протриване е била не
по-ниска от 97 км/ч.
Тъй като гласните доказателства са за скорост
110 -120 км/ч. приемам да работя със скорост на движение 110-120 км/ч. Тази
скорост не може да бъде опроверана по технически път.
Технически е напълно възможно от скорост 110 -120км/ч скоростта да бъде
намалена до 97 км/ч без по платното за движение да бъдат оставени следи от
блокиране на колелата на мотоциклета. Опасната зона за спиране на мотоциклета «Хонда» за конкретните пътни условия при скорост при скорост
110 км/ч е била около 136 м., при скорост 120 км/ч около 158 метра, а при
скорост на движение 90 км/ч - 97-98 м. мотоциклетиста не е разполагал с
техническа възможност да предотврати удара в лекия автомобил. При движение с 90
км/ч - опасна зона за спиране 97-98 м, ударът също не е бил предотвратим от
техническа гледна точка.
С оглед получените травматични увреждания и
свидетелски показания, според вещите лица ищецът е бил с поставена предпазна
каска.
Деформациите по лекия
автомобил, според огледния протокол,
са:”...Деформирана задна дясна ъглова част. Разрушен десен стоп. Липсва
декоративна лайсна/спойлер/ под задна броня. Перфорация на задна
броня...Деформиран заден капак...Задната броня е преместена спрямо задния
калник и е разкачена от него. Задирания по заден
десен калник...” Тези деформации показват, че ударът по лекия автомобил е настъпил в задната му
дясна част.
Направен е извод, че, ако водачът на л.а. беше запазил
първоначалното си направление на движението, и беше извърщил
S - образната маневра / преминаване от разделителната тревна площ в лявата
лента/ след преминаването на мотоциклета, не би настъпило произшествието. Водачът
на л.а. „БМВ” е разполагал с техническа
възможност да не допусне ПТП при следните условия: А/ Ако не се движил в лявата
лента с ниска скорост на движение, при наличие на обективна възможност за
движение с по-висока скорост и Б/ Ако след напускането на платното за движение
в ляво, е изчакал преминаването на мотоциклета и тогава е направил опит за
завръщане в лявата лента за движение.
В медицинската част на
заключението вещите лица посочват, че при станалата катастрофа ищецът е получил
следните травматични увреждания: - Генерализирана контузия на тялото довела до
травматичен шок, - Мозъчно сътресение със загуба на съзнание (потвърдена от
свидетели на ПТП-то), - Счупване на бодилковия
израстък на 6-ти шиен прешлен (костен израстък, изхождащ от най-изпъкналата назад
част на дъгата на прешлена), - Счупване
на лявата ключица, - Счупване на II-ро ребро в ляво съпроводено с левостранен
пневмоторакс (наличие на въздух в гръдната клетка), -
Разкъсване на слезката (далака), - Счупване на таза -
диасхиза (раздалечаване) на симфизата
(лонното съчленение),
счупване на горното и долно рамо на дясната срамна кост, луксация
на лявата сакро-илиачна става. Описаните травматични увреждания представляват всяко едно от тях разстройство
на здравето, временно опасно за живота. Лечението е било протрахирано, съпроводено с множество усложнения по време
на болничния престой и е продължило за период от около година, като с Експертно
решение на ТЕЖ към УМБАЛ „Д-р Г. Странски” Плевен
№4189/01.12.15г., на С.Е.Т. са определени 52% трайно намалена работоспособност
до 01.12.2016 г.
Във връзка с
травмите му е приложено следното лечение: -
а/ Медикаментозното лечение
включва антибиотици, антикоагулант, имуностимуланти, кръвопреливане и плазмопреливане,
вливания на водно- еолеви разтвори, инхибитори на панкреасната секреция,
инхалация, физиотерапия, б/ Оперативно лечение: - Торакоцентеза
с поставяне на гръден дрен в ляво - 08.06.2015 г., - Спленектомия
(оперативно отстраняване на слезката) 08/09.06.2015 г., - Трахеостомия, - Фибробронхоскопия - 17.06.2015г.; 02.07.2015 г., - Релапаротомия
(повторно отваряне на коремната кухина) с евакуация на абсцес в областта на
опашката на панкреаса (задстомашната жлеза) с
евакуация на 250 мл. кафеникава гнойна материя и некректомия
(отстраняване на мъртва тъкан) на опашката на панкреаса.
За период от около два месеца ищецът се е нуждаел от
чужда помощ с оглед тежките травматични увреди, тяхното лечение и усложненията
по време на тяхното лечение.
В хода на лечението на ищеца има
множество настъпили усложнения: - Двустранен хидроторакс
(наличие на течност в гръдната клетка), - Ателектаза
(неразгъване) на белия дроб в ляво върхово, - Бронхопневмония на десния бял дроб, - Абсцес в областта на опашката на панкреаса и некроза (мъртви тъкани) на опашката на панкреаса.
Описаните усложнения са довели до забавяне на
оздравителния процес. С оглед
увредите получени в областта на опашката на задстомашната
жлеза е необходимо спазване на диетичен режим, както и при нужда прием на
медикаменти съдържащи панкреасни ензими. В областта
на оперативния белег на корема от срединната лапаротомия, над пъпа се оформя дефект на предната коремна
стена с дължина около 4 см., който може да се отстрани само оперативно. Има
дефект от изведените дренове в мускулатурата в ляво
над таза, но на този етап не се налага оперативна интервенция.
Вещите лица са извършили проверка на представените
документи за извършени разходи - фактури и касови бонове и са заявили, че те са
били необходими и са във връзка с проведеното лечение.
В допълнителна експертиза,
изготвена отново след личен преглед, вещото лице
– лекар твърди, че от
представените допълнително рентгенови снимки, не може да се даде точно
заключение за броя на счупените ребра на ищеца. Направеният скенер по време на престоя му в Първа хирургична клиника при УМ БАЛ „Д-р Г. Странски" Плевен с История на заболяването
№20307/08.06.15г. - 13.08.15r., дава данни за
счупване от първо до пето ребра в ляво. Според
експертизата, се касае за
фрактура на I-V ребра в ляво, което е довело до трайно
затруднение в движенията на снагата за повече от 30 дни, а именно за около 45 дни.Налице е скъсяване на левия крак с 2 см., което води
до накуцваща походка и нужда от носене на специализирана обувка с по-висок ток
или подложки, за да бъде компенсирано това скъсяване. По
принцип промяната в походката с накуцване води до по-голямо
натоварване в тазобедрената
става, а може да доведе и до
да доведе до
компенсаторно изкривяване в гръбначния стълб.
1.
По
делото е изслушана и приета и съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо
лице – уролог, който заявява, че, пред вид факта, че ищецът е претърпял политравма със засягане на множество органи и системи след процесното ПТП, независимо от липсата на убедителни данни
за травматични увреди на органите от отделителната система от проведените
образни изследвания непосредствено след хоспитализацията, наличието на кръв в
урината е белег на потенциална лезия. Причината за
наличието на кръв в урината след травми може да варира от тежки и животозаетрашаващи увреждания до лекостепенни
такива, при които не се установява нарушение в анатомичната структура на
органите. В конкретния случай наличието на счупване на тазовите кости насочва
към лезия на долните пикочни пътища -пикочен мехур
или пикочен канал. Част от долните пикочни пътища е и сфинктерният
механизъм отговарящ за затварянето на пикочния канал и предотвратяващ
произволното изтичане на урина. Той има водеща роля в осигуряване на континентността /задържането/ на урина. За увредата му говори и установеното при цистоскопията
в УМЛАЛ „Св. Марина“ невъзможност за затваряне на волевия сфинктер,
отразено в Амбулаторен лист №000136/09-03-2018г. от КДБ на УМБАЛ „Света
Марина“, гр. Плевен. Като се имат предвид естеството на травмата, най-вероятната
причина за незадържането на урина е непълна лезия
на пикочния канал и уретралният сфинктер,
като резултат от получените травми. За лечението на това състояние могат да се имат пред вид
физиотерапевтични процедури и упражнения, насочени към повишаване на тонуса на
тазовото дъно, както и медикаменти, намаляващи тонуса на пикочния мехур. Тези
лечебни процедури са продължителни, с несигурен ефект. Това превръща
незадържането на урината в хронично страдание, влошаващо качеството на живот и
обуславящо разходи за лечение - хигиенни принадлежности и
медикаменти.
Отново, за
прецизиране на получените от ищеца, в резултат на станалото ПТП, множество
увреждания, по делото е изслушано и прието заключение на вещо лице – съдебна медицина. Експертът е извършил и личен преглед
на Т.. Според него, от изследваната медицинска документация след ПТП се
установява, че на С.Т. са поставени следните диагнози: остър травматичен панкреатит с некроза на опашката
на панкреаса; абсцес в областта на опашката на панкреаса; Травматично
разкъсване на далака; травматичен шок; счупване на таза, лявата ключица и бодилестия прешлен(на единия от скенерите е описан 5
шиен прешлен не само бодилестия израстък, но и
тялото) ; счупване на И-ро ляво ребро(в един от
скенерите е описано счупване на ребра от първо до пето в ляво); хематом в
областта на таза; излив на въздух в лявата гръдна
кухина; травматичен пулмонит; сътресение на мозъка;
обща контузия на тялото.
Придружаващи заболявания и
усложнения: фистула на панкреаса и десностранна
бронхопневмония. Описани са и охлузвания на колената.
Разкъсването на далака, наложило оперативното му
изваждане по своята медикобиологична характеристика
представлява загуба на слезка, Независимо че в конкретния случай не е описан излив
на кръв в коремната кухина, поради сраствания и бързо извършена оперативна
интервенция при излив на кръв в корема имаме живото
застрашаващо състояние.
Травматичният шок, травматичният панкреатит,
контузията на белите дробове, изливът на въздух в
гръдната кухина и белодробната пневмония - всяко
едно поотделно реализира признака разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
При тези данни при
пострадалия е съществувала реална опасност за живота му.
От счупването на таза са настъпили урологични
усложнения описани в урологичната експертиза, както и
скъсяване на левия долен крайник 2.2 см. описано в предходна експертиза. Т. се
оплаква и от болка при промяна на времето и натоварване в областта на таза,
което се среща при такива увреждания, Оплаква се и от болка в гърба, което може
да бъде свързано както със счупването на шиен прешлен, така и евентуални
сраствания от прекараните възпалителни промени в белите дробове.
С изваден далак пациент може да живее. Оперативното
отстраняване на далака води до намален имунитет, като пациенти с такива
операции са по-податливи на инфекции. Счита се и, че след изваден далак при
пациенти извършващи тежък физически труд се намалява работоспособността с 40 %.
При пострадалия са установени ръбци-белези
от проведени оперативни интервенции в областта на корема, които имат траен
постоянен характер и ще останат за цял живот, като с времето ще избледнеят.
Т. има подутина от херния в дясната срамна област.
В приложена делото епикриза
към ИЗ № 6309/30.10.17 г. по повод заклещена херния в срамната област в дясно е
отразено, че в дясната срамна област е имал подутина от 2
години от операция за слабинна херния. При тези
данни не може да се направи причинно-следствена връзка между тази херния и
уврежданията
За установяване
на претърпените неимуществени вреди от
ищеца съдът допусна до разпит свидетелката
Светла Иванова Т., леля на ищеца. В показанията си тя заяви, че е отишла на
другия ден след катастрофата в болницата, където, по думите на лекаря, е бил
докаран „в насипно състояние“. Видяла го е в края на месеца. В реанимацията е
бил почти 45 дни. Лекарите казали, че това бил първият моторист, излязъл жив от
Реанимацията в Плевен, чак след месец казали на близките, че има шанс да
оживее, те се готвели за най – лошото, не можел да говори, дишал през дупка в
гърлото.. След реанимация го изписали във Вътрешно отделение, където престоял
до средата на август и близките му го посещавали. Изписали го от болницата на
количка, майка му останала при него 10 дни, след това се върнала в Испания и за
него се грижела свидетелката почти година. През месец октомври – ноември е
започнал да сяда поне мъничко, изписали го първоначално с дренаж на накреаса и с катетър. Започнал да се движи през декември,
някъде към Нова година – с проходилка, с нея три –
четири месеца се е разхождал из апартамента си. След това започнал да си служи
с патерица. Кракът му се скъси и в момента, въпреки че няма патерица, куца.
Приспособил е нещо за да повдигне крака, тъй като не можел да свикне с ортопедичине обувки. Оплаква се от болки навсякъде, боли го
тазът при продължително стоене. Може да стои не повече от два часа, вече не
кара мотор. Пикочната му система е нарушена и се изпуска, ходи с памперс. Има
камиони, може да шофира, но избягва. Всичко това много се отразило на психиката
му, особено фактът, че не може да бъде самостоятелен. Прекъснал връзките с
жените, В момента при него живее баща му.
.Свидетелят И. Л.Б., приятел на Т. е разпитан във
връзка с изясняване механизма на катастрофата, Той заяви, че знае за
катастрофата, пътували са заедно – свидетелят с колата си, в която била и
съпругата му и ищецът – с мотора. Катастрофата е станала извън Плевен, когато
подминали табелата и Т. го изпреварил отляво, карал с около 90 – 100 км/ч и
продължил в лявата лента. В това време кола, подобна на тази, причинила ПТП-то,
тръгнала да излиза през тревната площ между двете платна, да отива в платното
за насрещно движение и може би след 3 -4 – 5 секунди върнала назад и излязла
със задницата на платното, де факто в лявата лента, в която ще движел ищецът с
мотора. На мястото не е имало отбивка за наляво.
Тогава видял С. и разбрал, че няма да може да спре, задницата му поднесла и се
опитал да изправи мотора, но се ударил в задната част на БМВ-то. Изхнърчал на 15 м., моторът се завъртял, направил салто.
Ищецът паднал по очил, бил в безсъзнание, с много
травми по цялото тяло, хрипал е. Бил е с каска, която
свидетелят махнал. Било е светло, слънчево, с добра видимост, на права отсечка,
към 8 часа вечерта. Ищецът носел шлем – цяла каска със стъкло с каишка и
подбрадник. Свидетелят е видял удара от
около 50 м., самият той карал със 70 км/ч.
Отново във връзка с получените
увреждания и тяхното отражение при ищеца, по негово искане бе допуснато и приети
и заключение на експерт - психолог. Вещото лице заяви, че продължителният
болничен престой, намалените физически възможности за независим живот и
намалената способност за продуктивна концентрация на вниманието са се отразили
негативно върху психиката на Т. и са повлияли негативно върху качеството на
живота му след катастрофата. Към датата
на провеждане на изследването вещото лице констатира при ищеца намалена
способност за продуктивна концентрация на вниманието, нарушено качество на съня
и намална физическа издръжливост, корелиращи
с хиподепресивна симптоматика. Тези оплаквания са
резултат от претърпяното ПТП, получените увреждания и продължителното лечение,
но е направен изводът, че сами по себе си не са достатъчни за обсъждане на
наличието на посттравматично стресово разстройство, което представлява силно инвалидизиращо пациента страдание.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД е за изплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 08.06.2015 г. ПТП
пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.
В хода на
настоящото производство съдът прие за безспорно доказано наличието на застрахователно правоотношение с ответното
дружество по отношение на автомобила, чиито водач е причинил ПТП, по з.п. №
22115000697576/2015 г. със срок на валидност една година, считано от 04.03.2015
г. до 03.03.2016 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на същия текст, при всички случай
на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна
от ищцата.
В настоящия случай по безспорен начин се установи
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Доказа се,
че, в резултат на станалото ПТП, ищецът е понесъл изключително сериозни неимуществени
вреди – във връзка с причинените му от катастрофата множество увреждания,
които, в своята съвкупност, са представлявали сериозна опасност за живота му,
дългия възстановителен период и обстоятелството, че при ищеца пълно
възстановяване няма да настъпи, а презумпцията за вина на водача на лекия
автомобил не бе опровергана.
Съдът счита, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът
на причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищеца – неговата възраст, и
прогнозите за възстановяването му, както и икономическите условия в страната
както към момента на ПТП, така и към настоящия момент.
По
изложените съображения, съобразявайки посочените по – горе критерии, съдът
намира, че като обезщетение за
претърпените от Т. вреди следва да му бъде присъдена сумата 300 000 лв., като в останалата част за разликата до претендирания в настоящото производство размер 400 000
лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Предявената
претенция за заплащане на имуществени вреди в размер 65, 14 лв. е изцяло
основателна и доказана и следва да се уважи, със законните последици – лихва от
увреждането.
По
отношение на претендираната
законна лихва върху цитираното обезщетение,
същата следва да се присъди така, както е поискана – от
датата на увреждането – 08.06.2015 г. до
окончателното изплащане.
Пред вид изхода на спора на адвоката – повереник на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер 9 530 лв. с ДДС.
С частичното отхвърляне на иска, на ответника следва да
бъдат присъдени разноски по компенсация: ю.к. възнаграждение на основание чл.,
78, ал. 8 ГПК в размер 830 лв. и разноски – за депозит и удостоверение – 39 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС д.т. по уважената част от иска 12 000 лв.
Следва да бъде вписано в диспоцитива
на рещението, че то е постановено при участие на
трето лице – помагач на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Е.Т., ЕГН **********,
чрез адв. П.К., съдебен адрес: ***0, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
следните суми: - 300 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП и - 65, 14 лв. – обезщетение за претърпени имуществени
вреди, претендирано пряко от застрахователя,
ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането – 08.06.2015
г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до 400 000
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД да заплати на адв.
П.К., съдебен адрес: ***0, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в
размер 9 530 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА С.Е.Т. да заплати на З. „Л.И.“ АД разноски по
компенсация: ю.к. възнаграждение на основание чл., 78, ал. 8 ГПК в размер 830
лв. и разноски – за депозит и удостоверение – 39 лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД да заплати по сметка на СГС д.т. по уважената част от иска 12 000 лв.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участие на трето лице – помагач на ответника Н.В.А.,
ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: