Р Е
Ш Е Н
И Е
12.01.2015 година, град Монтана
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV
– ти граждански състав, в ОТКРИТО СЪДЕБНО заседание от 11.12.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при
секретаря Р.М. и с участието на прокурора
......................................................................., като
разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 70406 по описа за 2014
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.135 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът К.Л.И., чрез процесуалния си
представител адвокат Р.В.Б.,xxx, твърди, че е кредитор на Т.А.Т. - по изпълнителен
лист издаден по ч.гр.д. № 80950/ 2011 г. на РС Монтана в полза на доверителя му,
като са му присъдени суми в общ размер на около 25000 лв. (главница и разноски).
Ответникът Т.А.Т. е син на втория ответник С.Д.Т..
За събиране дължимите на доверителя му
суми по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 80950/2011 г. на РС Монтана,
след преобразуване по реда на чл. 427, ал. 1 от ГПК, е образувано изп.д. № 2/ 2014
г. на ЧСИ АНИ ВАСИЛЕВА ЯНАКИЕВА с рег. № 747 в КЧСИ и район : ОС Монтана, като
към настоящия момент вземането на доверителя му не е погасено.
С договор за покупко - продажба,
обективиран в НА № 44 от 14.03.2014 г. на Нотариус Валерия Тодорова с район РС
Монтана, вписан в СВп. Монтана акт 58, том 4, № 1414 от вх. рег., № 1358 от дв.вх.
рег., ответника Т.А.Т. е продал на ответницата и негова майка -С.Д.Т., за
сумата от 4100 лв. : Поземлен имот, пл.№ - 128035 , площ по док. - 13.302 дка, с. xxxx , местност -Друма, обл. МОНТАНА, общ. МОНТАНА, с.
xxxx ; Поземлен имот, пл.№ - 130001 , площ по док. - 6.400
дка, с. xxxx , местност - ДРУМА, обл.
МОНТАНА, общ. МОНТАНА, с. xxxx ; Поземлен имот,
пл.№ - 028012, площ по док. - 7.700 дка, с. xxxx , местност - Паланското, обл. МОНТАНА, общ.
МОНТАНА, с. xxxx , Поземлен имот, пл.№ -
126018, площ по док. - 4.000 дка, с. xxxx , местност -Ненкиното, обл. МОНТАНА, общ. МОНТАНА,
с. xxxx .
За да бъде уважен иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД следва
да са налице следните предпоставки :
Ищеца да притежава вземане срещу длъжника (по
изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 80950/ 2011 г. на РС Монтана в полза на
доверителя му са присъдени суми в общ размер на около 25 000 лв. (главница и
разноски));
Ищецът да е увреден
кредитор (с договор за покупко - продажба, обективиран в НА № 44/14.03.2014
г. на Нотариус Валерия Тодорова с район РС Монтана, вписан в СВп. Монтана акт 58,
том 4, № 1414 от вх. рег., № 1358 от дв.вх. рег., ответника Т.А.Т., ЕГН xxxxxxxxxx, е продал на ответницата и
негова майка
- С.Д.Т., ЕГН xxxxxxxxxx, за сумата от 4100 лв. посочените по-горе имоти. Освен
това увреждане на кредитора е налице винаги в случаите, когато е намалена
възможността на кредитора за удовлетворяване от имуществото на длъжника, когато
действието има за последица намаляване на имуществото на длъжника.
Наличие на субективен елемент - наличие на
знание /представа/ у длъжника, че извършвайки определено правно действие с имуществото
си, уврежда свой кредитор (длъжника е получавал книжа по изпълнителното дело).
В съдебната практика се приема, че не е
необходимо намерение за увреждане, т. е. умишлено предприето намаляване на активите,
а е достатъчно простото знание у длъжника, че той има кредитори, които биха
могли да се удовлетворят от имуществото му (чл. 133 от ЗЗД), ако не изпълни
задълженията си към тях, и че вследствие на съответната сделка се увреждат техните
интереси. Без значение за спора по чл. 135 от ЗЗД е дали длъжникът е имал ясна представа за точния
размера на кредиторовото вземане -
релевантно е знанието за неговото съществуване (подписал е запис на заповед, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 80950/ 2011 г. на РС Монтана).
Наличие на субективен елемент - наличие на
знание у купувача, че уврежда кредитора на продавача, купувайки от длъжника процесиите
имоти (в случая е налице
презумпцията на чл. 135, ал. 2, пр. З от ЗЗД - длъжника продавач е син на купувача),
Счита, че са налице всички от
елементите на състава на чл.135 ал.1 ЗЗД, поради което моли съда да постанови
решение, с което се обяви за недействителен по отношение на К.Л.И., ЕГН xxxxxxxxxx
Договор за покупко-продажба, сключен на 14.03.2014 г. с НА № 44/ 14.03.2014 г. на
Нотариус Валерия
Тодорова с район РС Монтана, вписан в СВп. Монтана акт 58, том 4, № 1414 от вх. рег., № 1358 от
дв.вх. рег., по силата на който Т.А.Т. с ЕГН xxxxxxxxxx е продал на С.Д.Т. с ЕГН xxxxxxxxxx :
Поземлен имот, пл.№ - 128035 , площ по док. -13.302 дка, с. xxxx , местност - Друма, обл. МОНТАНА, общ.
МОНТАНА, с. xxxx ; Поземлен имот, пл.№
- 130001 , площ по док. - 6.400 дка, с. xxxx , местност - ДРУМА, обл. МОНТАНА, общ.
МОНТАНА, с. xxxx ; Поземлен имот, пл.№ -
028012, площ по док. - 7.700 дка, с. xxxx ,
местност - Паланското, обл. МОНТАНА, общ. МОНТАНА, с. xxxx ,
Поземлен имот, пл.№ - 126018, площ по док. - 4.000 дка, с. xxxx , местност - Ненкиното, обл. Монтана, като му се
присъдят направените в хода съдебни и деловодни разноски.
Ответникът Т.А.Т.
взема становище по иска, чрез процесуалния си представител адвокат Н.Б.,xxx.
Счита, че иска е допустим, но
е неоснователен.
Не оспорва, че ищецът му е
кредитор и действително по ч.гр.д.№ 80950/2011 г. е издаден срещу него
изпълнителен лист. За събиране на дължимата сума е образувано в СИС Монтана
изпълнително дело № 2-68 от 2011 година, по което пред 2011 година са наложени запори
върху банковите му сметки.
Повече от две години ищецът не е предприемал никакви действия по
изпълнителното дело.
Не оспорва, че на 14.03.2014
година е продал на С.Д.Т. посочените имоти за сумата от 4 100.00 лв.,
която получил в брой и това е действително уговорената сума на сделката. Не е
имал намерение с продажбата на имота да увреди ищеца, а с получената сума да
погаси част от задължението си.
За изп.дело № 2/2014 година
разбрал, когато получил призовката за принудително изпълнение, с която бил
известен, че изп.д.№ 2-68/2011 г. е прехвърлено при ЧСИ, който е наложил
възбрана на имотите и насрочил опис на същите.
Ответникът, С.Д.Т.,xxx, чрез
процесуалния си представител адвокат Н.Б.,xxx, взема становище по иска.
Счита, че иска е допустим, но
е неоснователен.
Не отрича, че е купувач на
посочените в исковата молба недвижими имоти, като действителната сума по
сделката е от 4 100.00 лв. и продавачът с тези средства е искал да
използва, за да погаси част от задължението си към ищеца. С покупката на
процесните имоти не са увредени интересите на ответника. Освен това сочи, че имотите
са обременени с тежест – учредена ипотека.
Доказателствата по делото са
писмени.
Допусканата е и назначена
съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице В.Р., приета от съда
и не оспорена от страните.
Изискано е и приложено частно
гражданско дело № 80950 по описа за 2011 година на Районен съд Монтана.
Изискано е и приложено заверено
копие от изпълнително дело № 2/2014 година по описа на ЧСИ Ани Василева, с
рег.№ 747 в КЧСИ, замествана от Георги Борисов, с рег.№ 722 в КЧСИ, с адрес на
кантората: град Монтана, ул. xxxx 4,
етаж 3.
На основание чл.28 ал.3 от
Закона за нотариусите и нотариалната дейност е допуснато РАЗКРИВАНЕ СВЕДЕНИЯ и
представяне заверени копия от съдържащите се в нотариално дело по НА № 44, том
ІІ, рег.№ 2068, дело № 100 от 14.03.2014 година документи от Архива на нотариус
Валерия Тодорова – съдебен район Монтана, вписан под № 596 в Нотариалната
камара.
Съдът, след като прецени доводите на страните,
доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК, приема за установени
следните обстоятелства:
Предявен е иск за обявяване за недействителен
по отношение
на К.Л.И., ЕГН xxxxxxxxxx договор за покупко - продажба, сключен на 14.03.2014 г.
с НА № 44/ 14.03.2014 г. на Нотариус Валерия Тодорова с район Районен съд Монтана,
вписан в СВп. Монтана акт 58, том 4, № 1414 от вх. рег., № 1358 от дв.вх. рег., по силата
на който Т.А.Т., ЕГН xxxxxxxxxx е продал на С.Д.Т., ЕГН xxxxxxxxxx следните имоти: Поземлен имот,
пл.№ - 128035 , площ по док. -13.302 дка, с. xxxx , местност - Друма, обл. МОНТАНА, общ.
МОНТАНА, с. xxxx ; Поземлен имот, пл.№ -
130001 , площ по док. - 6.400 дка, с. xxxx , местност - ДРУМА, обл. МОНТАНА, общ.
МОНТАНА, с. xxxx ; Поземлен имот, пл.№ -
028012, площ по док. - 7.700 дка, с. xxxx ,
местност - Паланското, обл. МОНТАНА, общ. МОНТАНА, с. xxxx ,
Поземлен имот, пл.№ - 126018, площ по док. - 4.000 дка, с. xxxx , местност - Ненкиното, обл. МОНТАНА, общ. МОНТАНА, с.
xxxx , като се сочи, че ответниците са
съответно Т.А., в качеството му на продавач, който е син на купувача –
ответника С.Д., негова майка.
Няма спор относно обстоятелството, че по
ч.гр.д.№ 80950/2011 година на Районен съд Монтана е издаден изпълнителен лист
срещу Т.А.Т., който е осъден да заплати на К.Л.И. сумата от 23 000 лв. главница,
законна лихва, считано от 17.05.2011 година до окончателното изплащане, 466.00
лв. разноски в производството и 400.00 лв. адвокатски хонорар.
Спорен е въпросът, с процесната сделка увреден
ли е кредиторът и основателен ли е иска за обявяване недействителността на продажбата
на земеделските недвижими имоти.
Съгласно разпоредбата на
чл.135 ЗЗД кредиторът
може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането,
а когато действието е възмездно - лицето, с което длъжникът е договарял, трябва
също да е знаело за увреждането. Ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ,
брат или сестра на длъжника, знанието се предполага до доказване на противното.
С иска по чл.135 ЗЗД може да си служи
всеки кредитор - носител на парично или непарично вземане.
С разпоредбата на чл.135 ЗЗД се допуска,
по искане на кредитора съдът да обяви за недействителни спрямо него тези
действия на длъжника, с които последният го е увредил. В тази разпоредба, под
“действия на длъжника”, законодателят е имал предвид извършените от длъжника
ПРАВНИ СДЕЛКИ. Този извод се налага от употребата в текста на изрази като
“договарял”, “придобил”, “възмездно”, с които се описват възможните действия на
длъжника, които могат да бъдат атакувани с Павловия иск. Очевидна е волята на
закона да обхване само извършените с трети лица в ущърб на кредитора правни
сделки с имуществени права на длъжника, а не по принцип всички негови правни
действия. Респективно пасивно легитимирани да отговарят заедно с длъжника по
иска като необходими другари, са само третите лица, които са договаряли с
длъжника.
Искът по чл.135 ЗЗД е предоставен за защита на лицата, чиито интереси
са увредени от действията или сделките на техен длъжник. В тяхна полза
законодателят е предвидил възможността, при доказано увреждане и знание у
третото лице за такова увреждане спрямо кредиторът, имотът, предмет на сделката, да се върне в
патримониума на длъжника, за да може кредиторът да реализира правата си.
Кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или
непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска
обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е
предпоставено от наличието на действително вземане - вземане, което може да не
е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от
установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск не
може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като
кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. С иска по чл.135 ЗЗД не се засяга и обвързващата сила на увреждащата сделка в отношенията между
сключилите я страни - те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след
уважаването на този иск, а увреждащата сделка се смята несъществуваща
единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово
качество.
Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който
се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата
на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг,
обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.
Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че
действието му уврежда правата на кредитора. Когато увреждащото действие е
безвъзмездно, правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е договарял е
знаело за увреждането.
Увреденият има интерес от Павловия иск, когато в резултат на
предявяването му ще бъде променено действителното правно положение - когато с
прогласяването на недействителност на увреждащата сделка се променя правната
сфера на ответника по иска. Увреденият кредитор няма интерес от Павловия иск и
той е недопустим, когато правната промяна вече е настъпила на друго основание -
бракът е прекратен поради смърт или непротивопоставимостта на сделката следва
от поредността на вписванията в нотариалните книги и пр. Павловият иск е
недопустим и когато действителното правно положение съвпада с целената правна
промяна, т.е. когато увреждащата сделка е непротивопоставима на друго
основание.
За
успешното провеждане на иска с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, вземането на
увреденото лице, /кредитор/, не е необходимо да е изискуемо и ликвидно
/установено по размер/.
А
в конкретния случай, освен че е установено вземането по размер, дължимо от Т.А.Т.,
ответник в настоящия процес, на К.Л.И., ищец, ответниците навеждат доводи в
насока, освен че не е налице умишлено увреждане интересите на ищеца, предвид
обстоятелството, не е налице субективния елемент – знание и намерение на
ответниците да увредят ищеца, а така също и че чрез договора за
покупко-продажба на недвижимите имоти, със сумата, която е получил продавача, в
лицето на първия ответник, е имал намерението да погаси част от задължението си,
за което ищецът се е снабдил с изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 80950/2011 година
по описа на Районен съд Монтана.
Видно от
представените и приети писмени доказателства е извършена покупко-продажба на
земеделски имоти на 14.03.2014 година, собственост на Т.Т., за което е съставен
и нотариален акт. Видът на
сделката се определя от нейното съдържание - действителната обща воля на
страните, а не от това, как е наименована от тях. Тълкуването се извършва по
критериите на чл. 20 ЗЗД - отделните уговорки трябва да се ценят във връзка
едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора, обичаите и практиката и добросъвестността.
Няма пречка страните, доколкото не нарушават
императивни правни норми, да уговорят насрещни престации според желанието и
интереса си. Ако клаузите са валидни, правата и задълженията на съконтрахентите
се уреждат според уговореното. По общо правило, дори някоя от клаузите да е нищожна,
това не влече нищожност на цялата сделка. Няма спор между страните, че е
реализирана възмездна сделка и първият ищец се е разпоредил със свои недвижими
имоти, като ги е прехвърлил на втората ответница за договорена сума.
За уважаване на предявения иск с
правно основание чл. 135 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже, че е кредитор на
ответника; че със сделката, която иска да бъде обявена за недействителна,
същият е увреден и, в случай че сделката е възмездна, че приобретателят по тази
сделка е знаел за увреждането.
Знанието за увреждането се предполага
до доказване на противното при наличието на близко родство - съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра, между третото лице и длъжника. Безспорно е
установено, че ответниците, страни по договора за покупко-продажба от
14.03.2014 година са в близки родствени отношения – купувачът е възходящ на
продавача, това са съответно син и майка.
Съгласно чл. 133 ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на неговите кредитори. Длъжникът отговаря с всичките си имуществени
права, на които е титуляр по време на принудителното изпълнение. В този смисъл,
той отговаря и с бъдещите си имоти, а това се тези имоти, които е придобил след
възникване на задължението му, стига те да са включени в състава на
имуществените му права в деня на принудителното изпълнение.
В разглеждания случай, задължението,
произхождащо от Договор за заем, сключен между К.Л.И. и Т.А.Т. на 28.01.2011
година, с нотариална заверка на подписите, за сумата от 23 000.00 лв. е
възникнало на 28.01.2011 година. Договорът за заем, находящ се на л.5 от
ч.гр.д.№ 80950 по описа за 2011 година на Районен съд Монтана и от него безспорно
се установява, а и не се оспори от ответниците, че Т.А.Т., в качеството му на
заемател е получил от заемодателя К.Л.И. сумата от 23 000.00 лв., за срок
от два месеца, считано от датата на подписване на договора. Страните по този
договор от 28.01.2011 година не са договорили заплащане на лихва върху
предоставената в заем сума.
С
подадено заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, вх.№ 2425
от 17.05.2011 година, заявителят К.Л.И. е поискал издаване разпореждане по този
ред и начин, предвиден в ГПК, като заповедно производство, на база приложения
договор за заем на парични средства, с нотариална заверка на подписите на
заемодател и заемател и съответно договорените клаузи. Съдът е разпоредил
издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на 20.05.2011
година и е видно, от л.9 от цитираното частно гражданско производство, че заявителят
е получил заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 27.05.2011 година.
Имотите - предмет на иска по чл. 135 ЗЗД, към
месец май 2011 година са били в
патримониума на длъжника Т.А.Т..
Договорът
за продажбата на недвижимите имоти е от 14.03.2014 година и това е безспорно,
тъй като сделката е материализирана с НА за покупко-продажба № 44, том ІІ, рег.
№ 2068, дело № 100 от 14.03.2014 година на нотариус Валерия Тодорова, с район
на действие Районен съд Монтана, вписана под № 596 в Нотариалната камара.
Участници в сделката са: Т.А.Т., като продавач и купувач – С.Д.Т.. Договорената
цена за продадените четири земеделски имота е от 4 100.00 лв., изплатена
изцяло от купувача на продавача при подписването на договора. Това
обстоятелство не бе оспорено от ответниците, за които е установено също безспорно,
че са син и майка./ за пълнота на изложението, предвид възмездния характер на
сделката, от представените писмени доказателства, след допуснатото разкриване
сведения и изнасяне документи по цитираното нотариално дело, на л.167 от
настоящото дело, е видно, че ответницата С.Т. е вдовица от 2011 година, т.е.
при закупуването на имотите тя е придобила собствеността изключително изцяло за
себе си, а не в режим на съпружеска имуществена общност/.
Съгласно чл. 133 ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на неговите кредитори. Длъжникът отговаря с всичките си имуществени
права, на които е титуляр по време на принудителното изпълнение. В случая,
образуваното изпълнително дело е от 01.06.2011 година, и от този момент са
предприети принудителни действия по събирането на дължимото или с други думи,
за тези имоти е съществувала сигурността, че ще бъдат внесени в патримониума на
ответника Т., за да послужат като имущество, от което следва да се удовлетвори
кредитора.
Кредиторът
следва да докаже основанието и размера на вземането си, а оспорващият да докаже
своите възражения. Важи принципът, че лицето, което претендира едно право, не е
длъжно да изчерпи всички факти, с които може да обоснове своето право, докато
ответникът следва да изчерпи всичките си възражения. Ако последният не направи
това, възраженията му се считат преклудирани и то независимо от обстоятелството
дали са му били известни или не.
За да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно:
ищеца да има качеството на кредитор, длъжникът да е знаел за увреждането при
продажбата на имота на третото лице и последното да е знаело също за
увреждането на кредитора, тъй като се касае за възмездна сделка. Към март 2014
година е налице знание и у двамата ответници, че е налице задължение, което
следва да бъде погасено. Знанието се предполага до доказване на противното само
при наличието на близка родствена връзка. Във всички останали случаи, знанието
подлежи на доказване, а от изнесените факти може да се обоснове наличие и несъмненото
знание у купувача по договора за
покупко-продажба на недвижимите имоти, като майка на длъжника, че се уврежда
кредитора, тъй като към онзи момент е налице паричното задължение по договор за
заем от 28.01.2011 година, и са били предприети принудителни действия от страна
на кредитора по удовлетворяване на вземането си с предвидените принудителни
способи.
По
своята същност отменителният иск, наречен още Павлов иск, е средство за защита
на кредитора срещу увреждащите го действия на неговия длъжник. Общото правило
е, че този иск не принадлежи на онзи кредитор, чието вземане е възникнало след
сключването на атакуваната с него сделка. Кредиторът може да атакува сделката,
само ако тя е сключена, след като той е придобил качеството кредитор, а
конкретния случай е такъв и това е безспорно. На разположение на кредитора
срещу увреждащите го действия на длъжника е поставен на разположение един иск -
отменителният иск по чл. 135 от ЗЗД, като в хипотезата на алинея трета в тежест
на кредитора - ищец, който цели уважаване на претенцията, е да докаже наличието
на още една кумулативна предпоставка - това, че длъжникът и третото лице са
сключили сделката единствено с цел да го увредят. Липсата на която и да е от
горепосочените кумулативни предпоставки обосновава извод за неоснователност на
претенцията.
Когато
действието, увреждащо кредитора, е извършено преди възникване на вземането,
/вземането за връщане възниква със сключването на Договора за заем и той е
28.01.2011 г./, то е недействително, само ако е било предназначено от длъжника
и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
Елементите от фактическия състав на
Павловия иск са: вземане на ищеца; действие на длъжника - ответник; действието
да е причинило увреждане на кредитора, /да е довело до намаляване имуществото
на длъжника/; това увреждане трябва да е било известно на длъжника, /това
обстоятелство именно съставлява специфичната измама при този иск/. Тази измама
се различава от измамата, която е основание за унищожаване на един договор по чл. 29 от ЗЗД - не е насочена към съконтрахента
и не се състои във въвеждане в заблуждение, а е знание за наличието на кредитор
и за увреждащия характер на извършваното действие. Измама е налице, когато
длъжникът се старае да избегне последствията с една сделка, като направи
невъзможно преследване от страна на кредитора. Намерението за увреждане е
желанието на длъжника да прикрие своя актив от кредитора.
Общият принцип в отношенията между длъжник и
кредитор е, че кредиторите се смятат за правоимащи, а не за трети лица.
Сделките, които длъжникът сключва за сметка на своето имущество, могат да се
противопоставят на кредиторите. Длъжникът представлява кредиторите си, само
когато длъжникът действа добросъвестно. Ако той извърши измама, ако се старае
да прикрие своя актив, за да избегне изпълнението на задълженията си, длъжникът
престава да представлява кредиторите си и сделките, чрез които се е разпоредил
с имуществото си, не могат да им се противопоставят. А в случая, продажбата на
недвижимите имоти, е направена на 14.03.2014 година, а задължението за плащане
на сумата от 23 000.00 лв., ведно със законната лихва върху нея от
17.05.2011 година, вече е съществувало и то от 28.01.2011 г., като безспорно се
установи, че сумата от 23 000.00 лв. не е върната в двумесечния срок, за
който е предоставена в заем.
Доказателствата по делото безспорно
установяват квалификацията на ищеца като кредитор по отношение на ответниците,
предвид наличието на правоотношение пораждащо тази зависимост към 28.01.2011
година. Самостоятелното правоотношение "длъжник - кредитор", е съществувало по време на сключването на
договора за покупко-продажба, осъществен като страни по сделката от сина, в
качеството му на продавач и майката, в качеството и на купувач на имотите.
Страните по договора за покупко-продажба са обвързани от правоотношения, които
поставят ищеца в положението на кредитор спрямо ответниците относно процесните
имоти.
За да се уважи така наречения
Павлов иск - чл. 135 ЗЗД, необходимо е извършване на действия, които водят до
увреждане на кредитора. Всяко отчуждаване на имот обективно води до намаляване
на имуществото на длъжника и с това се затруднява изпълнението на задължението.
Освен това е необходимо и знание за увреждането, което се предполага до
доказване на противното /чл.135 ал.2 ЗЗД/. В процесния случай е налице
осъществяване на фактическия състав на чл. 135 ЗЗД от обективна и субективна
страна - защото към момента на извършване на продажбата, ответникът Т. е бил
длъжник на кредитора К.Л.И., и той е такъв не от момента, от който вземането на
кредитора е било съдебно признато, а от момента, в който е възникнала облигационната
връзка между тях. Това е моментът на сключването на договора за заем от
28.01.2011 година. Именно защото е бил длъжник и не е изпълнил доброволно задължението
си да върне в двумесечния срок дадената му в заем сума, както е било
договорено, той е бил осъден по ч. гр. д. № 80950/2011 г. на Районен съд
Монтана да заплати задължението си. Това налага извода на съда да приеме, че е налице увреждане и предявения иск е основателен и следва да
бъде уважен. Искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на
кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго
действие/, с която длъжникът го уврежда. Увреждане има винаги когато се
извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато
възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се
намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който
се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата
на кредитора спрямо длъжника. Правноирелевантно е дали длъжникът след
разпореждането притежава имущество и на каква стойност.
Не без значение и
обстоятелството, че пазарната стойност на продадените имоти е определена от
вещото лице на 20 635.00 лв., която не бе оспорена от ответниците. Съдът
приема заключението на вещото лице изцяло, като дадено компетентно,
безпристрастно и без да е заинтересовано от изхода по делото и от тези
констатации, съобразени с вида и категорията на земеделските земи, може да се
направи обоснован извод, че договорената между ответниците цена, която не бе
оспорена да е изплатена от страна на купувача на продавача при реализираната
помежду им сделка, и то в размер, който е по-малък от представената данъчна
оценка при сключването на договора, а именно: 4 178.74 лв., съгласно
Удостоверение № Д0000769 от 14.03.2014 година на Община Монтана, около пет пъти
е по-малка от реалната стойност на имотите и това обстоятелство отново налага извода за увреждане на кредитора
– ищец в процеса.
При този изход на делото,
ответниците следва да заплатят изцяло направените от ищеца разноски в процеса.
Смисълът на чл.80 ГПК създава
улеснение за страните и за съда, като при представянето на списък с разноските,
страната, която ги претендира, конкретизира претенцията си за тях, а другата
страна има процесуалната възможност да поиска прилагането на чл.78 ал.5 ГПК за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. При проявена небрежност
от страна на претендиращият разноски да посочи точно какви са те, той е лишен
от правото да атакува определения от съда размер на разноските, в случай, че
съдът е допуснал грешка при изчисляването им. Непредставянето на списък по чл.80 ГПК и то най-късно до приключване на
последното заседание, в случая първоинстанционната инстанция, го лишава от
възможността да иска изменение решението в частта му за разноските, т.е.
последицата е липсата на процесуална възможност да се оспорва законосъобразността
на изводите на съда по искането.
И двете страни съответно са
представили списък за разноските, съгласно разпоредбата на чл.80 ГПК - ищецът –
л.188 от делото, ответниците – на л.189.
Съдът намира възражението на
процесуалния представител на ответниците за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, изплатено от ищеца, за неоснователно. Ищецът, още с депозирането си на исковата молба е
представил Договор за правна помощ и съдействие № 0061248 от 31.07.2014 година
и пълномощно, л.2 от делото, от които е видно, че е договорен и изплатен хонорар на адв.Р.Б. изцяло и в размер на 1 000.00
лв. Същият е направил своевременно искане за присъждане на разноски за
производството – в съдебно заседание на 11.12.2014 г., като е представил и
списък на разноските. Удостоверено е, че към момента на подписване на договора за
правна защита и съдействие възнаграждението е изплатено изцяло. Списъкът е
представен в съдебното заседание, с оглед на което съдът приема, че списъкът е
представен в срока по чл.80 ГПК. По делото са проведени две открити съдебни
заседания.
Съгласно чл.78 ал.5 ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В
настоящия случай са предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД, с цена в размер
на 4 178.74 лв. С нарочна молба,
вх. № 3944 от 08.08.2014 година, на основание чл.389 ал.1 ГПК е направено
искане от страна на ищеца и с определение на съда от същата дата е допуснато обезпечение на предявения иск, като е наложена
възбрана върху процесните имоти, предмет на сделката, чието обявяване за
недействителна се претендира. Размерът на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение от 1 000 лева е по-висок от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за
размерите на минималните адвокатски възнаграждения размер, но по-нисък от двукратния
размер на това възнаграждение, съгласно нормата на параграф 2 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 1/2004 г. на ВАС, предвид изменението и допълнението в
бр.28 на ДВ от 2014 година. С оглед на това и като съобразява правната и
фактическата сложност на делото, докладчикът по делото намира, че заплатеното
възнаграждение не е прекомерно.
Съгласно чл.78 ал.5 ГПК заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено от съда, ако
възнаграждението е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. В случая съдът съобразява разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 и
ал.5 от Наредба № 1 от 2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид допълнението и изменението им с ДВ брой 28 от 2014
година, както и с постановките на т. 3
на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащото на присъждане
адвокатско възнаграждение поради прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК, съдът не
е обвързан от предвиденото в Параграф 2 от Наредба № 1/2004 година ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в наредбата минимален размер. С оглед на
извършената преценка за фактическа и правна сложност на делото, а тя не е
малка, съобразено с основанието на предявения Павлов иск,с направено искане за
допускане обезпечение по предявения иск, намерена за основателно и предвид
проведените две открити съдебни заседания, съдът намира, че не следва да редуцира договорения
и изплатен адвокатски хонорар на процесуалния представител на ищеца и с
оглед изхода на делото, направените разноски се присъждат така, както
са заявени в хода на първоинстанционното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА
за недействителен по отношение на К.Л.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.Манафски 9, /адвокат
Р.Б./, на основание чл.135 ЗЗД Договор
за покупко-продажба на недвижим имот от
14.03.2014 г., сключен под формата на Нотариален акт № 44, том ІІ, рег.№ 2068,
дело № 100 от 14.03.2014 година на нотариус Валерия Тодорова, съдебен район –
Районен съд Монтана, вписан под № 596 в Нотариалната Камара, който нотариален
акт е вписан в Служба по вписванията Монтана с Акт 58, том 4, дело № 428/2014
г., вх.рег. № 1385 от 14.03.2014 година на Съдия по вписванията Монтана, по
силата на който: Т.А.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ул. „ xxxx "3/ е прехвърлил собствеността на С.Д.Т., ЕГН xxxxxxxxxx xxx З, като и е продал следните
недвижими имоти:
1. Поземлен имот, пл. № 126018, с площ от 4.000 дка, трета категория, в местността Ненкиното, обл. МОНТАНА, общ. МОНТАНА, с. xxxx
, при граници и съседи: № 126019 нива на
община Монтана; № 126008 нива на насл. на Петко Сандов Янев; № 126007 нива на
Въла Иванова Гоцова, № 126017 нива на Даниела Иванова Боровска, № 000150 полски
път на Община Монтана.
2. Поземлен имот, пл. № 130001, с площ от 6.400 дка, трета категория,
находящ се в местността ДРУМА, обл. МОНТАНА, общ. МОНТАНА, с. xxxx ; при граници и съседи: № 000149 полски път на
Община Монтана, № 000152 полски път на Община Монтана, № 130012 нива на насл.
на Цена Стоянова Г., № 130002 нива на Борис И. Маринов;
3. Поземлен имот, пл. № 128035, с площ от 13.302 дка, трета категория, находящ
се в местността Друма, обл. МОНТАНА, общ. МОНТАНА, с. xxxx ; при граници и съседи: имот № 128036 нива на
Иван димитров Георгиев, № 128016 нива на насл. на Димитър Александров Димитров;
№ 128015 нива на насл. на Качо Младенов И. и др.; № 128045 нива на Мария
Благоева Такова; № 000143 полски път на община Монтана;
4. Поземлен имот, пл.№ 028012, с площ от 7.700 дка, четвърта категория, в местността
Паланското, обл. МОНТАНА, общ. МОНТАНА, с. xxxx , при граници и съседи: № 028022 нива на Антон
Тодоров Т., № 028016 нива на Ангел Лазаров Първанов, № 028011 нива на
„Росагрофонд” ООД, № 000187 полски път на община Монтана; за сумата от
4 100.00 лв.
ОСЪЖДА Т.А.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ул. „ xxxx "3/ е прехвърлил собствеността на С.Д.Т., ЕГН xxxxxxxxxx xxx З, ДА ЗАПЛАТЯТ на К.Л.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.Манафски 9, /адвокат Р.Б./,
направените в хода на процеса разноски, в размер на 1 368.47 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: