№ 36771
гр. София, 17.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110119099 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу И. Б. Т., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 67433/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 2291,59лв. - цена
на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019г.-30.04.2021г., ведно със законната
лихва от 09.12.2022г. до изплащане на вземането, 388,17лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.- 31.08.2022г., 59,86лв. - цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.11.2019г.-30.04.2021г., ведно със
законната лихва от 09.12.2022г. до изплащане на вземането, и 13,84лв. - мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2019г.-29.11.2022г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в
/населено място/ аб. № ***, топлинна енергия на претендираната стойност, която не е
заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на услугата
дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните
вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който се
оспорват предявените искове. Прави възражение за прихващане с насрещно вземане в
размер от 20 000лв., представляващо дължимо от страна на ищцовото дружество
обезщетение (цена) за ползване на изградените от етажните собственици енергийни обекти и
съоръжения, които не са изкупени, но се ползват от него. Посочва, че баща му – Б. Т.
закупил правото на строеж върху ап. № 3 в сградата на /населено място/ през 1994г., като
същият починал на 27.12.2017г. и оставил за единствен наследник И. Т., която се явява
правоприемник на всички негови права и задължения. Твърди, че абонатната станция и
външният топлопровод в сградата са изградени със средства на собствениците, като
ответникът притежава ¼ идеална част от общите части, включително от съоръженията.
Поддържа, че договор за прехвърляне на съоръженията на ищцовото дружество не е
сключван, въпреки отправено искане на 01.02.2008г. от етажните собственици към
дружеството.
1
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и възражение за прихващане с
насрещни вземания с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 137,
ал. 2 ЗЕ вр. пар. 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, разпределението на доказателствената
тежест по предявените искове е както следва:
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
факти: 1/ по иска за главници – че за процесния период между страните е съществувало
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия (че ответникът е собственик
или вещен ползвател на имота, който е топлоснабден, или че има нарочно сключен договор
за продажба на топлинна енергия); обема на доставената до процесния имот топлинна
енергия, както и нейната стойност; че е извършена услугата дялово разпределение и нейната
стойност 2/ по исковете за обезщетение за забавено плащане на главниците – че главното
парично задължение е възникнало, че е настъпил неговия падеж, както и размера на
обезщетението за забава.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му.
По възражението за прихващане:
В тежест на ответника е да докаже, че наследодателят му и впоследствие самият
ответник са били собственици през сочения период на съоръженията за присъединяване и
абонатната станация в сградата на /населено място/, за които претендира заплащането на
обезщетение за ползването, в това число, че процесните съоръжения са изградени със
средства на ищеца/наследодателя му след съгласуване с топлопреносното предприятие и са
въведени в експлоатация; че ответникът е ползвал процесните съоръжения през процесния
период и дължи обезщетение за ползването, респ. наемна цена съгласно методика,
определена от КЕВР, в претендирания размер.
В тежест на ищоцовото дружество е да докаже, че е придобил собствеността върху
процесните съоръжения и през процесния период именно той е бил техен собственик или е
имало необоснован отказ от страна на ответника и наследодателя му за придобиването им,
както и че е заплатил дължимото обезщетение/наемна цена за ползването, като съдът му
указва, че не сочи доказателства за никое от посочените обстоятелства.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в отношенията им, че до
27.12.2017г. Б. Т. е бил собственик на ап. № 3, находящ се в сградата на /населено място/ в
гр. София, която е присъединена към топлофикационната мрежа, като след неговата смърт
негов законен наследник се явява И. Т., която от този момент е придобила по наследствено
правоприемство собствеността върху имота.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради
което следва да бъдат приети.
Съдът намира, че за изясняване на релевантните за спора обстоятелства, които
изискват специални знания, следва да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, която
да отговори на поставените от ищеца въпроси, като по отношение на задачите, поставени от
ответника, същите следва да бъдат прецизирани от съда.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде оставено без
уважение, тъй като такава не се явява необходима.
Съдът намира, че с оглед пределите на силата на пресъдено нещо по чл. 298 ГПК, бе
извършена служебна проверка за наличие на влезли в сила съдебни решения по спорове с
идентичен характер между страните, която установи наличието на такива по гр. д. №
47757/2015г. по описа на СРС, 73-ти състав, 55846/2018г. по описа на СРС, 50-ти състав, и
гр. д. № 22784/2021г. по описа на СРС, 38-ми състав.
С исковата молба е направено искане да бъде конституирано като трето лице –
2
помагач на страната на ищеца – „фирма“ ЕООД. При преценка на изложените в молбата за
привличане обстоятелства съдът намира, че е налице правен интерес от привличането на
трето лице - помагач, тъй като е налице връзка между евентуален неблагоприятен изход от
делото и правоотношенията между ищеца и третото лице. Предвид изложеното следва да
бъде допуснато привличането на третото лице – помагач на страната на ищеца. Същото
следва да бъде задължено да представи протоколите за отчет за имота през процесния
период, както и издадените изравнителни сметки.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА „фирма“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА третото лице – помагач да представи всички документи, касаещи
отчитането и разпределянето на топлинна енергия в имота за процесния период,
включително издадените изравнителни сметки.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.11.2023г. от
10:00ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора
на исковата молба документи.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба задачи, както и на следните задачи: Какъв е размерът на
средната пазарна цена за ползването на процесните топлопровод, съоръженията към
него и абонатната станция за периода 08.09.2006г.-07.05.2018г. съгласно чл. 137, ал. 2 ЗЕ
и какъв е размерът на наемната цена за ползването на същите обекти за периода
08.05.2018г.-05.09.2023г. според методиката, определена от КЕВР, в зависимост от типа
и мощността на съоръжението съгласно пар. 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ, като вещото лице
направи разбивка за наемната цена и отделно за периодите 05.09.2020г.-05.09.2023г. и
05.09.2018г.-05.09.2023г.?
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Т. Т..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 750лв., вносими поравно от
страните в едноседмичен срок от уведомяването.
ДА СЕ ИЗИСКАТ по гр. д. № 47757/2015г. по описа на СРС, 73-ти състав, гр. д. №
55846/2018г. по описа на СРС, 50-ти състав, и гр. д. № 22784/2021г. по описа на СРС, 38-ми
състав, преписи от окончателните (крайните) съдебни актове, като в случай че същите са
влезли в сила, следва да бъде удостоверена датата на влизането им в сила.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3