Решение по дело №446/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство се развива след отмяната на решение №479 от 08.10.2009г. по в.гр.д.№747/2009г. на Благоевградския окръжен съд с решение №204 от 23.07.2012г. по гр.д.№80/2010г. на ВКС. В последното са дадени указания при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция същата да остави исковата молба без движение и да изиска и даде възможност на ищцата да посочи надлежния ответник по иска, както и да внесе съответните съдържателни уточнения.

В настоящото въззивно производство е представена поправена искова молба срещу надлежния ответник по исковете, съгласно Тълкувателно решение №1/2010 от 30.03.2010г. по т.д.№1/2010г. на ОСГК на ВКС. Като такъв е посочен Обединени Д. З. - гр. Я., поради което настоящият състав е приел, че горната нередовност на ИМ е отстранена.

По поправената искова молба от надлежния ответник Обединени Д. З. - гр. Я. е депозиран отговор, в който се излагат възражения за недопустимост и за неоснователност на исковете.

В настоящата инстанция са повторени процесуалните действия по събиране на гласни доказателства и по допускане и изслушване на комплексна съдебно - счетоводна експертиза.

Въз основа на събрания в първоинстанционното и в настоящото въззивно производство доказателствен материал, окръжният съд приема за установено от фактическа страна следното :

На основание трудов договор от 31.10.2007г. ищцата В. Я. П. е заемала длъжността директор на ОДЗ - гр. Я.. Договорът е бил сключен като срочен на осн. чл. 68, ал.1, т.4 от КТ до провеждане на конкурс за същата длъжност. Това трудово правоотношение е било прекратено с обжалваната в настоящото производство заповед №157/11.11.2008г. , издадена от кмета на О. Я. на осн. чл. 328, ал.1, т.5 от КТ.

Със заповед №54 от 31.03.2008г. на кмета на О. Я. на осн. чл. 28, ал.1 и ал.2 от Закона за общинските бюджети и във вр. с Наредбата за съставянето, изпълнението и отчитането на общинския бюджет в общината е определен директорът на ОДЗ - гр. Я. като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.

Видно е от представения списък образец №2 на Обединени Д. З. - гр. Я. за учебната година 2008/2009 от 15.09.2008г. , че такъв е бил утвърден от директора П. и съгласуван с началника на Р. - Б..

Преди изготвянето на този образец е било направено предложение от кмета на О. Я. до общински съвет - Я. за броя на групите в ОДЗ, а с решение №91 по протокол от заседание на общинския съвет от 05.09.2008г. е бил утвърден броят на групите в ОДЗ.

От разпитаната по делото свидетелка Х., работеща като гл.счетоводител в О. Я. се установява, че през 2008г. в ОДЗ са събирали таксите, които се заплащали от родителите на децата в яслите и детските градини и са ги харчели, вместо да ги превеждат по сметка на общината в частта “Общински такси”, след което общината да ги превежда на ОДЗ. Сочи, че за да бъдат преведени събраните суми по сметка на общината, освен главният счетоводител, съгласие под формата на подпис следва да бъде даден и от директора на ОДЗ, така наречения “двоен подпис” по Закона за счетоводството. От показанията й се изяснява, че П. е искала писмено доказателство от кмета, че преведените суми ще й бъдат върнати в бюджета на ОДЗ и поради това е отказвала сумите да се превеждат по сметка на общината. Свидетелката поддържа, че през 2008г. бюджетът на ОДЗ не е бил делегиран .

Според свидетеля К. ищцата не е изготвяла и представяла за одобряване списък - образец №2 съгласно уредбата в Закона за народната просвета и правилника за неговото прилагане. Същият е категоричен, че бюджетът на детските градини в общината не е делегиран, поради което задължително образец 2 трябва да се завери от общината. Затова няколко пъти е водил разговори с нея по този повод, но така и не е предоставила образеца в общината. Сочи, че проблем в работата й е било, че е изплащала компенсации на служители в ОДЗ като допълнителни отпуски. Изложеното според него се е случвало, защото П. е смятала, че детските градини са на делегиран бюджет и тя като директор може да се разпорежда с бройките, с групите, с децата.

От приетото по делото експретно заключение се установява, че в касовия отчет към 30.09.2008г. са отчетени разходи за работни заплати и осигуровки от местна дейност. Това според вещото лице означава, че от приходите от месечните такси за посещение от децата са плащани работни заплати и осигуровки на служителите в ОДЗ - Я..

Експретите са направили извод, че в изпълнение на заповед №54/31.03.2008г. на кмета на О. Я., директорът на ОДЗ - Я. е организирал дейностите в детското заведение в условията на делегиран бюджет до м. октомври 2008г. Сочат, че средствата определени за ОДЗ от държавния бюджет за периода 01.01.2008г. - 31.10.2008г. се припокриват с отпуснатите такива от О. Я..

С протоколно определение от 11.12.2012г. на основание чл. 146, ал.1, т.4 от ГПК, настоящият съдебен състав е приел за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че В. Я. П. е заемала длъжността, за която е прекратено трудовото й правоотношение по срочно такова, че след прекратяване на същото е проведен конкурс и към настоящия момент мястото е заето.

Въз основа на изложените факти, съдът приема следните правни изводи :

По иска с правно основание чл. 344, ал.1,т.1 от КТ :

Уволнителната заповед №157/11.11.2008г. на кмета на О. Я. е издадена на осн. чл. 328, ал.1, т.5 от КТ. Това уволнително основание предполага посочване на професионални знания, умения или навици, които са необходими за изпълнение на съответните трудови функции, които служителят не е притежавал. Такова конкретно изброяване в процесната заповед липсва. Не е посочено дори и едно качество, умение или способност които П. не е притежавала и липсата на което й е пречело да изпълнява качествено възложената й работа. Предвид това заповедта е лишена от фактическо основание за издаването й.

Не може да се приемат като указание за липсващи качества и умения за изпълнение на възложената работа изброените в горната заповед нарушения на правни норми от П. при изпълнение на длъжността й. Изброените неизпълнения на законови изисквания от П. не съдържат констатациии или оценки за липса на професионални качества и умения у същата. Заедно с изложеното, не е направена оценка с какво конкретните качества и умения, които П. не притежава, според работодателя, са довели до невъзможност тя да изпълнява трудовите си функции с необходимото качество, количество и срочност.

Предвид изложеното, въззивният състав приема, че посоченото правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата не е подкрепено с фактически твърдения и правни съображения в заповедта. Ето защо, тя е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

За пълнота на разсъжденията следва да се отбележи, че съдът не споделя констатациите на кмета на О. Я., че служителката е нарушила сочените от него правни норми в уволнителната заповед. В с.з. вещото лице Д. сочи, че в Закона за държавния бюджет е указано за образователни институции, които работят при условия на делегиран бюджет, че се предвижда те да са второстепенни разпоредители с бюджетните и държавните бюджетни кредити и те сами да определят числеността на персонала, преподавателската норма, броя на децата и самите групи. Предвид това и обстоятелството, че кмета на общината е издал заповед №54/31.03.2008г., с която определя ОДЗ като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, тя е осъществявала законосъобразно трудовите си функции.

Производството пред РРС е проведено по нередовна искова молба, с която е конституиран ненадлежен ответник по иска. Поради това, след отстраняването на тази нередовност въззивната инстанция при второто разглеждане на въззивната жалба срещу решение №1717/29.05.2009г. по гр.д.№10/2009г. по описа на Районен съд - Разлог следва да обезсили последното и да постанови ново по същество, с което да признае уволнението за незаконно и да отмени заповед №157/11.11.2008г. на кмета на О. Я., с която е прекратено трудовото правоотношение на В. Я. П. като директор на ОДЗ - гр. Я..

По иска с правно основание чл. 344, ал.1,т.2 от КТ :

Пред настоящата въззивна инстанция пълномощникът на ищцата е направил отказ от този иск, поради което обжалваното решение в частта, с която е възстановена ищцата на заеманата преди уволнението й длъжност директор на ОДЗ - гр. Я. следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази част прекратено.

Съдът счита, че с оглед изхода от въззивната проверка на първоинстанционното решение, на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за касационното обжалване и за настоящото въззивно производство. Относно размера на тези разноски е направено възражение за прекомерност от пълномощника на ответника, което съдът приема за основателно. Съгласно чл. 7, ал.1, т.1 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ . В случая МРЗ е била 290лв., поради което на основание пар.2 от ДР на наредбата присъденото възнаграждение не може да бъде по - малко от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба, а именно не може да бъде по - малко от 870лв. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата по 870лв. разноски за касационната и за въззивната инстанция.

С оглед прекратяването на производството по единия от двата съединени иска, на ответника също следва да бъдат присъдени разноски по съразмерност в размер на 255лв.

Следва да бъде оставено без уважение искането на адв. Богоева ищцата за бъде осъдена да заплати всички разноски направени от ненадлежния ответник в производството - О. Я.. Последната след отстраняването на нередовностите на исковата молба не е страна в производството, тъй като по посочения процесуален способ беше заменена от надлежната страна ОДЗ - гр. Я.. По отношение на ненадлежния ответник производството по делото не се прекратява и на основание чл. 78, ал.4 от ГПК не може да му се присъдят разноски. Това е недопустимо и поради обстоятелството, че като не е страна по отношение на него не може да бъде постановяван съдебен акт, с какъвто само се присъждат разноски. Ето защо това искане следва да бъде оставено без разглеждане и тъй като касае разноските, съдът не следва да постановява диспозитив в решението по него.

Водим от изложените мотиви, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №1717/29.05.2009г. по гр.д.№10/2009г. по описа на Районен съд - Разлог и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на В. Я. П., ЕГН *, извършено със заповед №157 от 11.11.2008г. на кмета на О. Я. и ОТМЕНЯ същата заповед.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по иска за възстановяване на В. Я. П., ЕГН * на заеманата преди уволнението дължност директор на ОДЗ - гр. Я..

ОСЪЖДА ОДЗ - гр. Я., представлявано от директора на същото да заплати на В. Я. П., ЕГН * разноски за касационната и за въззивната инстанция в размер общо на 1740(хиляда седемстотин и четиридесет) лева.

ОСЪЖДА В. Я. П., ЕГН * да заплати на ОДЗ - гр. Я., представлявано от директора на същото разноски за настоящата инстанция в размер на 255(двеста петдесет и пет)лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1 - месечен срок, а в прекратителната част, която има характер на определение, в 2 - седмичен срок, считан от датата, на която е постановено, че ще бъде обявено - 19.03.2013г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :