№ 306
гр. Ловеч, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20214310101450 по описа за 2021 година
Отрицателен установителен иск с правно основание по чл.439 от ГПК вр.чл.124, ал.1
от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
АНТ. Д. АТ., с пост.адрес: с.Л. чрез адв. С.Л. от ЛАК, със съдебен адрес: ГР. Л. срещу ДП
„НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“,със седалище и
адрес на управление: гр. С., представлявано от К.Х.П. – управител.
Ищцата излага в исковата молба, че с молба вх.№ 16310/30.07.2015 г. Ии въз основа
на изп.лист от 19.06.2015 г., издаден по влязло в законна сила на 14.05.2015 г. Решение
№6/08.01.2015 г. По гр.д.№2101/2013 г. По описа на ЛРС, е образувано изп.дело №
20158790400926 по описа на ЧСИ Велиислав Петров с рег. № 879, с район на действие ОК –
Ловеч, със следните странии: взиискател ДП»Национална компания Железопътна
инфраструктура» и длъжник АНТ. Д. АТ.. Длъжникът А.А. е получила ПДИ на 31.08.2015 г.,
като с последваща молба вх. № 18099/31.08.2015 г. По изпдело № 926/2015 г. е поискала в
срока за доброволно изпълнение да се извърши прихващане на насрещно изискуемо
задължение на ДП «Национална компания Железопътна инфраструктура» към нея, в общ
размер на главницата по 2 броя изпълнителни листа 298.88 лв., за което е образувано
изп.дело № 1010/2015 г. По описа на ЧСИ Велислав Петров. Твърди се, че прихващането е
иизвършено на 03.09.2015 г. от ЧСИ В.Петров, което е отразено в Проотокол за прихващане
от същата дата. Изрично е записано в протокола, че след прихващането оставащата дължима
сума към взискателя ДП «Национална компания Железопътна инфраструктура» от длъжника
А.А. е в размер на 619.14 лв. Към дата 02.09.2015 г. Дължима е и сума в размер на 144.77
1
лв. С ДДС за такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от А.А..
Наведени са твърдения, че на 03.09.2015 г. длъжникът А.А. е получила уведомление
с изх. № 11359/03.09.2015 г., че след прихващането оставащата дължима сума към
взискателя е в горепосочения размер.
Твърди се, че остатъкът по задъължението в общ размер на 763.91 лв. Е платен от
длъжника съгласно вносна бележка от 09.09.2015 г. по банковата сметка на ЧСИ Велислав
Петров, с посочено основание: погасяване на задължение по изп.дело № 926/2015 г.
Ищцата сочи, че с молба от 10.09.2015 г. взискателят чрез процесуалния сии
представител по делото, твърди, че е останало непогасено юрисконсултско възнаграждение
в изп.производство в минимален размер на 350 лв., за което ЧСИ следвало да предприеме
необходимите действия за събиране на тези разноски. С молба от 02.10.2015 г. длъжникът
А.А. е възразила срещу неговата дължимост, именно защото е заплатила всичко в срока за
доброволно изпълнение и че такова юрисконсултско възнаграждение не е било
претендирано. Акцентира, че тези разноски не са били своевременно поискани от
взискателя, какт и че не са част от изпълнителния титул, за да се търсят и събират по
принудителен ред. Изтъква, че нито с молбата за образуване на изп.дело, нито при
прихващане на сумите и тяхното погасяване са били своевременно искани и включени къъм
задължението на длъжника и едва слез като вземането е погасено изцяло се искат от
юрисконсулта на взискателя. Намира за показателно, че в нито едно пиисмо от ЧСИ не е
било указано на длъжника, че такова вземане се дължи. Така, изпълнителното дело е
продължила за търсенето на сумата в размер на 350 лв. Юрисконсултско възнаграждение и
следващото изпълнително действие по делото е предприето с молба от 26.04.2018 г. от
взискателя с искане да бъде наложена възбрана и с вписване на възбрана с изх. №
11319/29.05.2018 г. до СВ – Ловеч.
Посочва се, че с молба вх. № 50540/16.11.2020 г. и молба вх.№ 17929/10.05.2021 г.
длъжникът е поискал изпълнителното дело да се прекрати, тъй като за времето от 10.09.2015
г. до 29.05.2018 г., когато е вписана възбрана с изх. № 11319/29.05.2018 г. са изминали
повече от 2 години и делото се е прекратило по право още на 10.09.2017 г. на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради перемция. С Постановление от 31.03.2021 г. изп.дело №
926/2015 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГК.
Твърди се, че с молба вх.№ 14343/09.04.2021 г. от ДП «Национална компания
Железопъътна инфраструктура» е поискано на основание изпълнителен лист по изп.дело
№926/2015 г., което е перемирано, да бъде образувано ново изп.дело с нов номер и да бъдат
продължени предприетите изпълнителни действия по изп.дело № 926/2015 г. за събиране на
актуалното несъбрано задължение в размер на 350 лв. Вследствие на тази молба е
образувано и новото изп.дело № 716/2021 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров с рег. № 879.
Ищцата излага, че съгласно удостоверение с изх. № 12739/01.06.2021 г. по изп.дело
№ 926/2015 г., издадено от ЧСИ Велислав Петров, е посочено, че към взискателя е изплатена
2
сума в размер на 1 366.02 лв. от общо претендирано вземане в размер на 1 716.02 лв. Т.е.
претендираният остатък от взескателя възлиза на 350.00лв, които ищцата счита за
недължми, тъй като са погасени по давност.
Счита, че в конкретния случай изп. Дело № 926/2015 г. по описа на ЧСИ В.Петров се
е прекратило по право още на 10.09.2017 г., като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, като такова
действие съставлява извършеното плащане на сумата в общ размер на 763.91 лв. от
длъъжника с вносна бележка от 09.09.2020 . по банковата сметка на ЧСИ В. Петров. Според
ищцата новата погасителна давност за вземанията е започнала да тече от 10.09.2015 г. и е
изтекла на 10.09.2020 г. за главниците. Твърди, че за времето от 10.09.2015 г. до следващото
изпълнително действие по делото – молба вф. № 15480/26.04.2018 г. от взискателя с искане
да бъде наложена възбрана – са изминали повече от 2 години и делото се е прекратило по
право още на 10.09.2017 г. на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК / перемция/, тъй ктоо не са
били предприети никакви изпълнителни действия и е изтекъл предвидения двугодишен
срос. Новата погасителна давност е започнала да тече от 10.09.2015 г. и е изтекла на
10.09.2020 г. Счита, че материалното право на кредитора е погасено с 5 – годишна давност,
тъй като вземанията по изплнителен лист от 19.06.2015 г., издаден по влязло в сила на
14.05.2015 г. Решениие № 6/08.01.2015 г. по гр.д.№ 2101/2013 г. по описа на ЛРС произтичат
от съдебно решение, която давност е 5 – годишна поо арг. на чл.110 от ЗЗД. Излага
съображения, че в случай, че принудителното изпълнение е започнато въз основа на
изпълнителен лист, издаден след съдебно решение, давността е винаги петгодишна. Счита,
че от последното по делото предприето изпълнително действие 10.09.2015 г. е започнал да
тече новият давностен срок, който е 5 – годишен за главниците и е изтекъл на 10.09.2020 г.
Смята, че второто по ред образувано изпълнително дело № 716/2021 г. по описа на ЧСИ
В.Петров следва да бъде прекратено поради давност. Позовава се на разясненията, дадени в
т.10 и т.14 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК.
В петитумната част на ИМ е отправено ИСКАНЕ съдът да постанови решение,с
което да признае за установено, на основание чл.439, ал.2, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че
АНТ. Д. АТ. не дължи на ДП „НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ сумата от 350 лева, претендирана като остатъчно несъбрано и
неизплатено задължение по изпълнителен лист от 19.06.2015 г., издаден по влязло в законна
сила на 14.05.2015 г. Решение № 6/08.01.2015 г. по гр.дело № 2101/2013 г. по описа на ЛРС,
въз основа на който е образувано и висящо изп.дело № 716/2021 г. по описа на ЧСИ
Велислав Петров, с рег. № 879, с район на действие Окръжен съд – Ловеч, поради
погасяването й по давност.
Претендирани са и сторените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и
приложенията към нея ответникът ДП „Национална компания Железопътна
инфраструктура“ – гр. София не е депозирал писмен отговор.
В хода на процеса ищцата взема лично участие, като се явява с процесуален
3
представител – адв. С. Л., който поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен.
Подробни фактически и правни доводи са развити в хода на устните състезания..
Ответникът ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ – гр. София,
редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Депозирано е писмено
становище, с което моли установителния иск, предявен от АНТ. Д. АТ., да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От приобщеното към материалите по делото изп.дело № 926/2015 г. по описа на
ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879 и район на действие ОС – Ловеч се установява, че същото
е образувано по молба вх.№ 1631/30.07.2015 г. от взискателя ДП „Национална компания
Железопътна инфраструктура“, на основание приложен Изпълнителен лист от 19.06.2015 г.,
издаден въз основа на Решение № 6/08.01.2015 г. по гр.дело № 2101/2013 г. по описа на
ЛРС, влязло в законна сила на 14.05.2015 г. срещу длъжника АНТ. Д. АТ.. Видно е, че с
молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е възложил на ЧСИ
Велислав Петров всички правомощия по чл.18 от ЗЧСИ, вкл. и определяне на начина на
изпълнение, като едновременно с това е отправено искане да бъдат събрани и всички
разноски по изпълнителното дело.
До длъжника А.А. е изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. №
10100/31.07.2015г., с която на основание чл.428, ал.1 от ГПК е поканена в двуседмичен срок
от връчването й да изпълни доброволно задължението си, в противен случай ще се пристъпи
към принудително изпълнение по реда на ГПК.
В срока за доброволно изпълнение длъжникът А.А. е подала молба с вх.№
18099/31.08.2015 г., с която е заявила искане да се извърши прихващане на насрещното
изискуемо задължение на ДП „ Национална компания Железопътна инфраструктура“ към
нея, в общ размер на главницата по 2 бр. изпълнителни листи от 298.88 лв., за което е
образувано изп.делоо Д 1010/2015 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, ведно с дължимите
разноски по същото дело, включващи адвокатско възнаграждение и такса за образуване на
изп.дело. Длъжникът е заявил, че възнамерява след извършване на прихващането да довнесе
дължимата разлика от дълга, като е помоли да не бъдат изпращани запорни съобщения до
различни банки с цел запориране на нейни вземания, за да не се натрупват допълнителни
разходи по изпълнителното производство.
На 03.09.2015 г. ЧСИ Велислав Петров е съставил Протокол за прихващане на
насрещни вземания, като е извършено прихващане на насрещните вземания до размера на
по-малката от сумите, като оставащата дължима сума към взискателя ДП“Национална
компания Железопътна инфраструктура“ от длъжника АНТ. Д. АТ. е в размер на 619.14 лв.
към дата 02.09.2015. Посочено е, че А. дължи и сума в размер на 144.77 лв. с ДДС такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ.
4
До длъжника АНТ. Д. АТ. е изпратено уведомление с изх.№ 11359/03.09.2015 г., с
което същата е уведомена, че след направеното прихващане на насрещни вземания по
образуваните по описа на ЧСИ Велислав Петров изп.дело № 926/2015 г. с взискател
ДП“Национална компания Железопътна инфраструктура“ и длъжник 0 А.А., по което
размера на задължението е 1 366,02 лв. и изп.дело №1919/2015 г. с взискател АНТ. Д. АТ. и
длъжника – ДП „ Национална компания Железопътна инфраструктура“, по което размерът
на задължението е 746.88 лв. оставащата дължима сума към взискателя е в размер на 619.14
лв., ведно със следващата се такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЧСИ,
която е в размер на 144.77лв.
Установява се, че посоченият остатък от задължението в размер на 763.91 лв. е
заплатен от длъжника АНТ. Д. АТ. по банковата сметка на ЧСИ Велислав Петров, с вносна
бележка от09.09.2015 г., в която като основание на превода е посочено: погасяване на
задължение по ИД 926/2015 г.
С молба вх.№18628/ 10.09.2015 г. взискателят ДП“Национална компания
Железопътна инфраструктура“, чрез пълномощника Поля Томова е отправил искане да
бъдат предприети необходимите действия за събиране и на разноските за юрисконсултско
възнаграждение в изпълнителното производство в минимален размер на 350.00 лв. Посочил
е, че при извършеното прихващане са взети предвид само дължимите куми по изпълнителен
лист и внесените авансово такси за изпълнителното производство. Върху молбата е
поставена резолюция от ЧСИ В. Петров – „Да се присъди и юрк. Възнаграждение“.
Със своя молба вх.№ 19597/02.10.2015 г. длъжникът А.А. е възразила срещу
присъждането на юрисконсултско възнаграждение, като е отбелязала, че е заплатила в срока
за доброволно изпълнение всички дължими суми съгласно ПДИ, вкл. и чрез прихващане на
насрещно задължение, като е посочила, че до този момент взискателят не е претендирал
юрисконсултско възнаграждение и тя не е била уведомявана, че дължи такова. Във връзка с
молбата на длъжника ЧСИ Велислав Петров е изискал становището на взискателя, като след
съобразяването му, отхвърлил молбата на А.. По този начин изпъълнителното производство
е продължило за събиране на сумата от 350.00 лв. юрисконсултско възнаглаждение.
От данните по приложеното копие на изп.дело № 926/2015 г. се установява, че
следващото изпълнително действие по принудително изпълнение е предприето с молба от
взискателя с вх. №15480/26.04.2018 г., с която е поискал да бъдат продължени
изпълнителните действия за събиране на сумата от 350.00лв. юрисконсултско
възнаграждение и да бъде наложена възбрана върху поземлен имот в с. Владиня, общ.
Ловеч. Възбраната е наложена въз основа на искане за вписване на възбрана с изх.
№11319/2018 г. с.до Службата по вписвания, където е вписана с вх. Рег.№ 2530/20.05.2018,
т. I, №175.
С молба вх.№ 50540/16.11.2020 г. длъжникът А.А. е поискала прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като взискателят не е
поискал изпълнителни действия повече от 2 години в периода от 10.09.2015 г. до 29.05.2018
г., като перемпцията е настъпила още на 10.09.2017 г. по силата на закона и е следвало да се
5
прекрати делото към този момент.
С постановление от 31.03.2021 г. ЧСИ Велислав Петров е съобразил, че е изминал
двугодишен период без извършване на изпълнително действие и на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК е постановил изпълнителното производство по изп.дело № 926/2015 г. за
прекратено.
С молба вх.№14386/09.04.2021 г. взискателят ДП „Национална компания
Железопътна инфраструктура“ е поискал изп.дело № 926 по описа на ЧСИ Велислав Петров
за 2015 г. да бъде преобразувано, поради перемирането му и да бъдат продължение
предприетите изпълнителни действия за събиране на сумата от 350.00лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно удостоверение с Изх.№ 12739/01.06.2021 г по изп.дело № 926/2015 г. по
описа на ЧСИ Велислав Петров, длъжниикът А.Д. Атанасоова е заплатила по делото сума в
общ размер на 1 510.79 лв., от които: 746.88 лв. – извършено прихващане на насрещни
вземания с протокол от 03.09.2015 г., 619.14 лв. – плащане към взискателя и 144.77 лв. –
платени за следващата се такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Към взискателя е изплатена сума
в размер на 1 366.02 лв. от общо претендираното вземане в размер на 1 716.02лв.
Установява се, че по молба вх.№ 14343/09.04.2021 г., с която ДП „Национална
компания Железопътна инфраструктура“ е поискало преобразуване на перемираното
изп.дело № 926/2015 г., на основание изпълнителния лист от 19.06.2015 г. е образувано
изп.дело № 716/2021 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров за събиране на несъбраното
задължение в размер на 350.00лв.
С Определение № 584 от 23.07.2021 г. по настоящото дело съдът е допуснал
обезпечение по отрицателния установителен иск, предявен от АНТ. Д. АТ. против
„Национална компания Железопътна инфраструктура“, чрез спиране изпълнението по
изп.дело № 716 по описа на ЧСИ Нелислав Петров, с рег.№ 879, до приключване на дделото
с влязъл в сила съдебен акт.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл.439 от
ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК – за установяване по отношение на ответника „Национална
компания Железопътна инфраструктура“, че ищцата АНТ. Д. АТ., не дължи сумата от
350.00лв., претендирана като остатъчно задължение по изпълнителен лист от 19.06.2015 г.
по гр.д.№2101/2013 г. по описа на ЛРС, въз основа на който е образувано и висящо изп.дело
№ 716/2021 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, с рег.№ 879, с район на действие ОС-
Ловеч, поради погасяването й по давност.
Разпоредбата на чл.439 от ГПК урежда защитата на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание,
като законодателят е предвидил, че защитата на длъжника може да се основава единствено
6
на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В настоящия случай, за успешното провеждане на иска
ищецът следва да докаже възраженията си за липса на търсеното задължение, поради
погасяването му по давност, настъпила след влизане в сила на решението в сила. Налице е
висящ изпълнителен процес за събиране на вземането, като е установено безспорно, че по
молба на взискателя е образувано изп.дело № 716/2015 г. за продължаване на изп.действия
от ЧСИ Велислав Петров рег. № 879 при КЧСИ, което като към настоящия момент е висящо
за събиране на процесното вземане. Горното се явява достатъчно основание за пораждане
на правен интерес у ищцата, от предявяване на иска по чл.439 от ГПК, която твърди, че
задължението, което е предмет на висящото изпълнително дело, е погасено поради изтекла
погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда нов срок. Според разпоредбата
на чл.116, б.”в” от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение, като нормата на чл.117 от ЗЗД предвижда, че от прекъсване на давността
започва да тече нова давност.
В мотивите на т.10 на Тълкувателно решение №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18,
ал.1 от ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителни действия,
прекъсващи давността, в т.ч. и насочването на изпълнението чрез налагане на запор и
вписване на възбрана. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др, назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
С цитираното ТР №2/2013 г. е обявено за изгубило силата си Постановление №
3/18.11.1980 г. по гр.д.№ 3/80 г. на Пленума на ВС, според което погасителната давност не
тече, докато трае изпълнителния процес относно вземането. Дадено е разрешение, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.
1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Наред с
това, е възприето разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. "перемпция" настъпва по силата на закона. Съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти, като този акт има само
7
декларативно действие, но не и конститутивно такова Законовата последица от
прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е, че всички
процесуални действия, извършвани от взискателя и от съдебния изпълнител в това число
несъщински и същински изпълнителни действия, които принципно биха довели до
прекъсване на погасителната давност, няма да бъдат валидни, те се обезсилват по право и
губят с обратна сила своето процесуално и материално значение. В този смисъл Решение №
42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о. на ВКС; Решение № 325 от 13.01.2015 г.
по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о. на ВКС.
От приложеното копие на изп.дело № 926/2015 г. по описа на СИС при РС - Ловеч се
установява, че същото е образувано на 30.07.2015 г. по молба на „Национална компания
Железопътна инфраструктура“, към която е приложен изпълнителния лист от 19.06.2015 г,
издаден по гр.д.№ 2101/2013 г. Самото образуване на изп.дело, изискването на справки и
самото им осъществяване не съставляват действия по изпълнението и не прекъсват
давността, доколкото нямат характера на действия, изграждащи конкретен изпълнителен
способ по смисъла на ТР №№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. На 31.07.2015 г. до длъжника е
изпратена Покана за доброволно изпълнение, което на свой ред също не съставлява
изпълнително действие и не прекъсва давността съгласно разясненията на цитираното
тълкувателно решение.
В настоящия случай последното предприето валидно изпълнително действие по
изпълнителното дело е на 09.09.2015 г., когато с вносна бележка длъжникът АНТ. Д. АТ. е
превела по банков път по сметка на ЧСИ Велислав Петров сума в общ размер на 763.91 лв.
Следователно, считано от 10.09.2015 г. е започнал да тече двугодишния срок по чл.433, ал.1
т.8 от ГПК. Този срок е изтекъл на 10.09.2017 г., като видно от материалите по
изпълнителното дело, няма данни в този срок да са били извършвани изпълнителни действия
по прилагане на конкретен изпълнителен способ. При това положение изпълнителното
производство е било прекратено поради перемпция на 10.09.2017 г., като прекратяването е
настъпило ex lege при осъществено основание по чл.433, ал. І, т.8 от ГПК , а именно:
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. Изрично прогласеното прекратяване на производството с нарочен акт -
Постановление на ЧСИ Велислав Петров от 31.03.2021 г. в случая няма конститутивен
ефект, а има единствено декларативно действие. Подаването на молби от взискателя след
настъпилата на 10.07.2017 г. перемпция с посочване на изпълнителни способи, както и
извършването на последващи действия от съдебния изпълнител са ирелевантни и не са
породили правни последици. Процесуални действия могат да се извършват валидно само по
едно висящо изпълнително производство, а в случая производството е прекратено като
перемирано, с оглед на което съдът приема, че предприетите по изп.дело действия след
горепосочената дата не почиват на съществуващо и валидно правоотношение с органа по
принудително изпълнение, поради което не са довели до прекъсване на давността. Поради
това молба с вх. №15480/26.04.2018 г. за налагане на възбрана, подадена от взискателя след
прекратяване на изп. Дело № 926/2015 г. по перемция не е довела до прекъсване на
8
давността. Това действие е предприето по едно вече прекратено изпълнително
производство, с оглед на което не съставлява валидно изпълнително действие.
Съдът споделя доводите на ищеца, че материалното право на кредитора е погасено с 5
– годишна давност по арг. на чл.11- от ЗЗД, доколкото вземанията по изп.лист от 19.06.2015
г., издаден по влязло в сила на 14.05.2015 г. Решение № 6/08.01.2015 г. по гр.д.№ 2101/2013
г. по описа на ЛРС произтичат от съдебно решение. В случая изпълнителният лист е издаден
въз основа на съдебно решение, поради което приложима е общата погасителна давност. В
настоящия казус последното предприето валидно изпълнително действие е на 09.09.2015 г. с
оглед на което новата погасителна давност за вземанията предмет на изпълнителния лист от
19.06.2015 г. е започнала да тече от 10.09.2015 г. и е изтекла на 10.09.2020 г. Тъй като
рамките на този срок не са били извършени валидни изпълнителни действия, които да
прекъснат давността, новото изпълнително дело № 716/2021 г., по което са поискани и
предприети изпълнителни действия спрямо длъжника, се явява образувано след изтичането
на 5-годишната давност. Делото е образувано на 09.04.2021 г., а както съдът е отбелязал по-
горе в мотивите, погасителната давност е изтекла на 10.09.2020 г., т.е. преди сезирането на
ЧСИ Велислав Петров.
Съобразявайки всичко изложено дотук, съдът счита, че предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, за недължимост
на описаното в исковата молба вземане от 350.00лв., претендиирано като остатъъчно
несъбрано задлжение по изпълнителен лист от 19.06.2015 г., се явяват основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът ще следва
да заплати на ищцата направените разноски по делото, съгласно представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК, а именно: 50.00 лв. - внесена държавна такса и 300.00 лв. –
адвокатски хонорар съгласно Договор за правна защита и съдействие от 20.07.2021 г.
Предвид изхода на процеса, следва да бъде отхвърлено искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от АНТ. Д. АТ., с ЕГН
**********, с пост.адрес: с. Лисец, общ. Ловеч, ул.“Розова Долина“№4, чрез адв. С.Л. от
ЛАК, със съдебен адрес: гр. Ловеч, пл.“Тодор Кирков“№1, к-с „Драката“, вх.Б, ет.1, ап.4,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК,
че АНТ. Д. АТ., с горните данни, НЕ ДЪЛЖИ на ДП“НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ
ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С. представлявано от инж. К.П. –управител, сумата от 350.00 лв. /триста и
9
петдесет лева/, претендирана като остатъчно несъбрано и неизплатено задължение по
изпълнителен лист от 19.06.2015 г., издаден по влязло в законна сила на 14.05.2015 г.
Решение № 6/08.01.2015 г. по гр.д.№ 2101/2013 г. по описа на ЛРС, въз основа на който е
образувано и висящо изпълнително дело № 20218790400716 по описа на ЧСИ Велислав
Петров, с рег.№ 879, с район на действие Окръжен съд – Ловеч, поради погасяването й по
давност.
ОСЪЖДА ДП “НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУ
РА“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ГР.С., представлявано от инж.
К.П. –управител, сумата от 350.00 лв. / триста и петдесет/лева, представляваща разноски по
делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на ДП “НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, с горните данни, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните по делото.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10