Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание
на девети юли през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря Ваня Гаджева и в
присъствието на прокурора Русалина Михайлова, като разгледа докладваното от
съдия Крънчева ВНОХД
№ 2027
по описа за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С
присъда от 24.01.2019 г., постановена по НОХД № 3409/2018 г., Софийският
районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 130-ти състав, е признал
подсъдимия Г.А.С. за невиновен в
това, че на 25.01.2013 г., около 18.00 часа, в гр. София, на бул. „******, на
строителен обект – търговски център „МОЛ Парадайз“, е
причинил на Г. К.М., работещ на трудов договор № 192/04.01.2013 г. в „С.“ ООД, тежка телесна повреда – разкъсване
на слезката, звездовидно разкъсване на капсулата по
единия ръб и множество кръвоизливи в паренхима с последващо оперативно отстраняване, което е реализирало
медико – биологичния признак „загуба на слезката“,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност – в качеството си на служител на „А.К.“ ООД –
подизпълнител на строително – монтажни работи на строителен обект търговски център
„МОЛ Парадайз“ (за направа на отвори за въздуховоди съгласно конструктивния план, представляващи
отвори в плочите на етажите с размери 80х80 см. на строителния обект), работещ
на трудов договор на длъжност „експерт здравословни и безопасни условия на
работа“ – код по НКПД 22636005 и по длъжностна характеристика към трудовия
договор не е обезопасил чрез парапети, ограждения или
здраво покритие, което да понесе съответно натоварване направения в пода на
етаж +1 отвор за въздуховод с размери 80х80 см. и не
означил или сигнализирал отвора по подходящ начин, в резултат на което Г. К.М.
е паднал от височина 6 метра, с което е нарушил чл. 40 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи, в сила от 06.11.2014 г. –
„Отворите в строителни и конструктивни
елементи (стени, етажни плочи, покриви и др.), които създават опасност за
падане от височина: 1. се обезопасяват чрез парапети, ограждения
или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване; 2. се означават
и/или сигнализират по подходящ начин“, поради което и на основание чл. 304
от НПК, подс. С. е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 134,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 128, ал. 2, пр. 7, вр. ал. 1 от НК.
Срещу
така постановения съдебен акт е постъпил протест от К. В.– прокурор при СРП. С
така подадения протест се изтъква, че първоинстанционната
присъда е неправилна и необоснована. Сочи се, че подс.
С. е оправдан за извършване на горепосоченото престъпление при положение, че са
събрани и проверени в хода на съдебното производство всички възможни и
необходими доказателства, въз основа на които е изяснена в пълнота обективната
фактическа обстановка. Изтъква се, че не се налага събирането на нов доказателствен материал, тъй като делото е изяснено от
фактическа страна, но направените от СРС изводи въз основа на събраните доказателствени източници, се явяват необосновани, тъй като
при наличните доказателства и доказателствени
средства, първостепенният съд е формирал погрешни правни съждения. Отправя се
искане атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова такава,
с която подс. С. да бъде признат за виновен и осъден по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1, вр. чл. 128, ал. 2, пр. 7, вр.
ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание, представителят на СГП не поддържа протеста. Пледира
присъдата на СРС да бъде потвърдена като правилна, обоснована и
законосъобразна. Намира, че мотивите на съда са обективни, изчерпателни и
обосновани, и изцяло кореспондират с установената по делото фактическа
обстановка и събраните доказателства. Акцентира, че първият съд правилно е
приел, че инкриминираното деяние не осъществява състав на престъпление по чл.
134 от НК, тъй като подсъдимият, като служител на „А.К.“ ЕООД, на длъжност
„експерт ЗБУТ“ не е адресат на задълженията, визирани в Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи, и не ги е нарушил. Намира,
че не са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила при
постановяване на атакувания съдебен акт.
Защитата
на подс. Г.С. – адв. А. –
от САК, моли присъдата на първоинстанционния съд да
бъде потвърдена. Изтъква, че съдът е събрал всички необходими доказателствени средства и въз основа на тях правилно е
приел, че подсъдимият не е лицето, което отговаря за спазването на съответните
норми, посочени в обвинителния акт и е невинен по обвинението.
Подсъдимият
Г.А.С., при упражняване на правото си на лична защита и в последната си дума,
моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Съдът,
като прецени изложените в протеста доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си, първоинстанционният
съдебен състав е събрал, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, и обсъдил обясненията на подс. С., снети в о.с.з. на 13.09.2018 г.; показанията на
свидетелите Г. К.М.(т. 1, л. 24 – 25 и л. 26 – 27 от досъд.
п-во), И.Г.И.(т. 1, л. 28 и 34 – 35 от досъд. п.во), К.П.А.(т. 1, л. 32
– 33, л. 36 и л. 115 от досъд. п-во),
А.Й.А. (т 1, л. 37 и л. 57 от досъд. п-во), О.Б.О.(т. 1, л. 39 от досъд.
п-во), А.А.К.(т. 1 л. 43,
л. 66 и л. 111 от досъд. п-во),
А.Х.Р.(т. 1, л. 52 от досъд. п-во),
В.Г.А.(т. 1, л. 67 и л. 116 от досъд. п-во), И.И.Б.(т. 1, л. 106 – 107 от
досъд. п-во), С.П.П.(т. 1, л. 108 от досъд. п-во), М.С.К.(т. 1, л. 190 от досъд.
п-во), П.Р.Г.(т. 1, л. 121 от досъд.
п-во) – всички те депозирани в хода на досъдебното
производство и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 283 от НПК;
протокол
за оглед на местопроизшествие от 25.01.2013 г. (т. 1, л. 12 – 13 от досъд. п-во); 2 (два) броя епикризи на Г. К.М., издадени от ВМА (т. 1, л. 29 и л. 30
от досъд. п-во); протокол
за доброволно предаване от 25.07.2013 г., ведно с приложения (т. 1, л. 58 – 62
от досъд. п-во); протокол
за доброволно предаване от 25.01.2013 г., ведно с приложение – книга за
инструктаж по безопасност и здраве при работа (т. 1, л. 92 – 93 от досъд. п-во); незаверен препис на
трудов договор № 37/22.07.2010 г., сключен между „С.К.“ ЕООД и А.Й.А. (т. 1, л.
130 от досъд. п-во);
заверени преписи на трудов договор от 16.11.2011 г., сключен между „А.К.“ ЕООД
и Г.А.С. (т. 1, л. 131 от досъд. п-во)
и длъжностна характеристика на длъжността „експерт ЗБУТ“ при „А.К.“ ЕООД (т. 1,
л. 132 – 133 от досъд. п-во);
протокол за доброволно предаване от 21.01.2015 г. (т. 1, л. 200 от досъд. п-во); протокол №
18/07.03.2013 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката,
станала на 25.01.2013 г. с Г. К.М., изготвен от служители на НОИ – СУСО, ведно
с приложения (т. 2, л. 16 – 34 от досъд. п-во); заверени копия на договор за извършване на
строително – мотажни работи на обект „Парадайз център
София“, сключен между „К.“ ООД и „С.К.“ ЕООД (т. 2, л. 35 – 41 от досъд. п-во); заверени копия на
извлечение от книга за инструктаж, водена при „С.К.“ ЕООД (т. 2, л. 42 – 43 от досъд. п-во); трудов договор №
192/04.01.2013 г., сключен между „С.К.“ ЕООД и Г. К.М., справка от НАП,
длъжностна характеристика на длъжността „работник, строителството“ в „С.К.“
ЕООД и служебна бележка за проведен начален инструктаж по БЗУТ на Г. К.М.(т. 2,
л. 42 – 48 от досъд. п-во);
заверени копия на програма за провеждане на инструктаж в „С.К.“ ЕООД и заповед
за провеждане на инструктаж от 15.08.2011 г. (т. 2, л. 56 – 66 от досъд. п-во); споразумение за
съвместно осигуряване на ЗБУТ и пожарна безопасност при едновременна работа на
строителен обект „Парадайз център“ – София от 01.01.2012 г., сключено между „К.“ ООД и „С.К.“ ЕООД (т. 2, л.
67 от досъд. п-во);
заверени копия на лист за история на болестта на Г. К.М.в КАРИЛ и Клиника по
ортопедия и травматология при ВМА (т. 2, л. 69 – 112 от досъд.
п-во); писмо от НОИ – РУСО – гр. Варна, изх. №
2098/6/27.03.2013 г., ведно със заверени копия на документи, съдържащи се в
досие за трудова злополука № 17/2013 г. (т. 2, л. 113 – 158 от досъд. п-во); писмо от Дирекция
„Инспекция по труда“ – София при ИА „ГИТ“, изх. № ИТ-3848/29.03.2013 г., ведно
с документи от проверка, извършена в „С.К.“ ЕООД (т. 2, л. 159 – 193 от досъд. п-во); писмо – справка от
„К.“ ООД, вх. № 1071127/17.10.2018 г. по описа на СРС, ведно със заверено копие
на Заповед № 369-с/11.01.2011 г. на представляващия дружеството за определяне
на технически ръководител на обекта и на договор за извършване на ел.
механичната част – вентилация, слаботокова част и ВиК,
сключен между „К.“ ООД и „А.К.“ ЕООД (л. 46 – 65 от съд. п-во);
писмо – справка от „К.“ ООД, вх. № 1085717/07.12.2018 г. по описа на СРС (л. 81
от съд. п-во); писмо от „А.К.“ ООД, вх. №
1002674/15.01.2019 г., ведно със заверено копие на длъжностна характеристика на
длъжността „технически ръководител“ (л. 90 – 95 от съд. п-во);
справка за съдимост на подс. С. (т. 1, л. 145 от досъд. п-во);
както
и заключенията на назначените и изготвени съдебномедицинска експертиза по
писмени данни (т. 1, л. 70 – 74 от досъд. п-во) и допълнителна съдебномедицинска експертиза по
писмени данни (т. 1, л. 192 – 197 от досъд. п-во); приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 283 от НПК; съдебно – техническа експертиза (т. 1, л. 75 – 87 от досъд.
п-во) и допълнителна съдебно – техническа експертиза
(л. 67 – 71 от съд. п-во), и разясненията на в.л. М.в
съдебно заседание, както и веществените доказателства по делото – фотоснимки
към протокол за оглед на местопроизшествие от 25.01.2013 г. (т. 1, л. 172 – 174
от досъд. п-во и л. 103 –
126 от съд. п-во) и оптични носители на информация.
При изграждане на
свободното си вътрешносъдийско убеждение относно
фактите и обстоятелствата, относими към предмета на
доказване по делото, съдът е кредитирал в основни линии така събраните по
делото гласни и писмени доказателствени средства.
Съдът не е дал вяра единствено на обясненията на подс.
С. и показанията на св. В.А., в смисъл, че направените отвори за въздуховоди на обекта са били обезопасени, както и че
отворът, през който е паднал св. М., е бил направен три дни преди инцидента,
като е преценил, че в тази им част така събраните гласни доказателствени
средства се оборват от показанията на св. М.и отразеното в протокола за оглед
на местопроизшествие, и са предназначени да формират защитна версия на подсъдимия
по повдигнатото му обвинение. Първият съд не е кредитирал с доверие и
показанията на св. Р., в смисъл, че отворите не са били направени от работници
на „А.К.“ ЕООД, а са били част от строителната дейност на обекта. Останалите,
събрани по делото, писмени доказателствени средства и
заключенията на вещите лице, изготвили посочените по-горе експертизи, съдът е
кредитирал изцяло, като е приел, че са единни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и относими към предмета на доказване в
производството.
Въз основа на така събрания доказателствен материал, съдът е приел за установено, от
фактическа страна, че подс. Г.А.С. е роден на *** ***,
ЕГН – **********, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, с висше
образование – специалност „Кинезитерапия“, работи в „А.К.“
ЕООД, живущ ***. Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
На
05.08.2011 г. между „К.“ ООД, в качеството на възложител, и „С.К.“ ЕООД, в
качеството на изпълнител, бил сключен договор, по силата на който на
изпълнителя било възложено извършването на бояджийски строително – монтажни
работи на обект „Парадайз център София“, бул. „Черни
връх“, гр. София.
На
04.01.2013 г., между „С.К.“ ЕООД и Г. К.М. бил сключен трудов договор, по
силата на който на М.било възложено да изпълнява длъжността „работник в
строителството“ с код по ПКПД 93120003 и месторабота „Обект МОЛ София“.
На
07.11.2011 г. между „К.“ ООД, в качеството на възложител, и „А.К.“ ЕООД, в
качеството на изпълнител, бил сключен договор, с който на изпълнителя било
възложено да изпълни определени в допълнителни документи дейности по част
„Електро – механична“ на обект търговски център „Парадайз“,
с административен адрес гр. София, бул. „******. Съгласно чл. 33b от договора, при всички случаи
изпълнителят осигурявал всички необходими мерки, оборудване и мероприятия по
безопасност на труда, а съгласно чл. 36 поемал отговорност по ЗЗБУТ за
правилно, сигурно и безопасно изпълнение на възложените дейности по обекта.
Същият следвало да назначи координатор по безопасни и здравословни условия на
труд, който да осъществява функции по смисъла на чл. 18, ал. 2 от Наредба №
2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи. Съгласно чл. 47 от
договора, изпълнителят се задължавал да обезопаси строителната площадка и
вътрешността на обекта.
С
трудов договор от 16.11.2011 г., подс. Г.А.С. бил
назначен в дружеството „А.К.“ ЕООД на длъжност „експерт здравословни и
безопасни условия на работа“ с код по ПКПД 22636005 и същият заемал тази
длъжност и към 25.01.2013 г.
На
25.03.2013 г., св. Г. К.М. бил на работа на обект „Парадайз
център“ – София. Около 16,00 часа с разрешение на прекия си ръководител – св. К.П.А.(бригадир),
св. М.напуснал обекта, за да си закупи мобилен телефон. Същият се върнал след
около час и виждайки, че неговият колега – О.Б.О., приключвал работата си за
деня, започнал да прибира инструментите. На св. М.се приходило
по малка нужда и същият решил за целта да ползва една от залите, находяща се на етаж +1 на обекта. Свидетелят М.знаел, че в
залата няма осветление и включил в коридора фенерчето на мобилния си телефон,
след което влязъл в залата. Залата била отделена от останалото пространство
посредством врата, която не била заключена. След като влязъл в залата,
свидетелят успял да направи две – три крачки и паднал през отвор, направен от
служители на „А.К.“ ЕООД, предназначен за въздуховоди
от височина 6 м на ниво нулев етаж.
Направеният
от служители на „А.К.“ ООД отвор не бил обезопасен в съответствие с
изискванията на чл. 40 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, в сила от 06.11.2004 г., а именно – чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат
съответното натоварване, нито бил обозначен или сигнализиран по подходящ начин,
за да бъде избегната опасността от падане на хора или предмети от височина.
Вследствие
на падането на св. М.през необезопасения отвор от височина 6 м, на същия били
причинени следните телесни увреждания: множествена травма, сътресение на
главния мозък, което е реализирало медико-биологичния признак „разстройство на
здравето, неопасно за живота“; контузия на главата, контузия на поясната област, контузия на гръдния кош, реализирала
медико-биологичния признак „разстройство на здравето, неопасно за живота“;
счупване на ребра – от 5-то до 11-то, реализирало медико-биологичния признак
„трайно затруднение движението на снагата“ за срок по-дълъг от 30 дни от датата
на травмата; навлизане на кръв и въздух в лявата плеврална
кухина, кръвоизлив в задперитонеалното пространство,
реализирали в съвкупност медико-биологичния признак „разстройство на здравето,
временно опасно за живота“; разкъсване на слезката,
звездовидно разкъсване на капсулата по единия ръб и множество кръвоизливи в паренхима с последващо оперативно
отстраняване, което е реализирало медико – биологичния признак „загуба на слезката“; увеличени лимфни възли на чреводържателя,
многофрагментно счупване на костите на дясната подбедрица, реализирало медико-биологичния признак „трайно
затруднение движението на десния долен крайник“ за срок по-дълъг от 30 дни от
датата на травмата; счупване на лявата бедрена кост в дисталната
част, реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение движението на
левия долен крайник“ за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата; счупване
на таза – срамна кост, седалищна кост и кръстна кост, реализирало
медико-биологичния признак „трайно затруднение движението на десния долен
крайник“ за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата; навяхване на левите раменно-лопатъчна става и китково-лъчева
става, причинили на М.временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
охлузвания по лявата гръдна половина, които са причинили на пострадалия болка.
На
място бил извикан екип на Център за спешна помощ, а пострадалият бил
транспортиран за лечение във ВМА, където поради полученото звездовидно
разкъсване на капсулата на единия ръб на слезката и
множество кръвоизливи в паренхима, слезката била оперативно отстранена, с цел предотвратяване
на смъртоносни усложнения.
При така установената фактическа
обстановка, съдът е приел, че с деянието си, подсъдимият С. не е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на престъплението по чл. 134, ал.
1, т. 1, вр. чл. 128, ал. 2, пр. 7, вр. ал. 1 от НК, като е преценил, че подсъдимият, заемайки
длъжността „експерт здравословни и безопасни условия на работа“ като служител
на „А.К.“ ЕООД към датата на инцидента – 25.01.2013 г., не е и обективно не е
могъл да бъде адресат на инкриминираните разпоредби от Наредба № 2/22.03.2004
г., вменени му от обвинението, поради което и обективно не е нарушил тези
разпоредби.
Ето
защо е признал подсъдимия Г.А.С. за невиновен в това, че на 25.01.2013 г.,
около 18.00 часа, в гр. София, на бул. „******, на строителен обект – търговски
център „МОЛ Парадайз“, е причинил на Г. К.М., работещ
на трудов договор № 192/04.01.2013 г. в
„С.“ ООД, тежка телесна повреда – разкъсване на слезката,
звездовидно разкъсване на капсулата по единия ръб и множество кръвоизливи в паренхима с последващо оперативно
отстраняване, което е реализирало медико – биологичния признак „загуба на слезката“, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – в
качеството си на служител на „А.К.“ ООД – подизпълнител на строително –
монтажни работи на строителен обект търговски център „МОЛ Парадайз“
(за направа на отвори за въздуховоди съгласно
конструктивния план, представляващи отвори в плочите на етажите с размери 80х80
см. на строителния обект), работещ на трудов договор на длъжност „експерт
здравословни и безопасни условия на работа“ – код по НКПД 22636005 и по
длъжностна характеристика към трудовия договор не е обезопасил чрез парапети, ограждения или здраво покритие, което да понесе съответно
натоварване направения в пода на етаж +1 отвор за въздуховод
с размери 80х80 см. и не означил или сигнализирал отвора по подходящ начин, в
резултат на което Г. К.М. е паднал от височина 6 метра, с което е нарушил чл.
40 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, в
сила от 06.11.2014 г. – „Отворите в строителни и конструктивни елементи (стени,
етажни плочи, покриви и др.), които създават опасност за падане от височина: 1.
се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво
покритие, които да понесат съответното натоварване; 2. се означават и/или
сигнализират по подходящ начин“, поради което и на основание чл. 304 от НПК, го
е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 134, ал. 1, т.
1, вр. чл. 128, ал. 2, пр. 7, вр.
ал. 1 от НК.
Пред
настоящата инстанция нови гласни или писмени доказателствени
средства не са ангажирани. Въззивният съд изгради
изводите си по фактите изцяло въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателствени
източници, като прецени същите за достатъчни, за да позволят формиране на
еднозначни фактически изводи.
Настоящият въззивен
състав, след цялостна проверка на доказателствената
съвкупност по делото, споделя изцяло както фактическите констатации, така и
правните изводи на първоинстанционния съд. Правилно
СРС е приел, че събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства са в основни линии непротиворечиви, логични и обсъдени в своята
взаимовръзка, установяват по несъмнен и категоричен начин фактите и
обстоятелствата по отношение на инкриминираното деяние.
Така,
на първо място, въззивният съд възприе изцяло
изводите на първостепенния съд, относими към
личността на подсъдимия С., неговата трудова заетост към датата на извършване
на инкриминираното деяние и предходната му съдимост. Същите са формирани на
базата на правилен и задълбочен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, и в частност – обясненията на подс. С., справка за съдимост на същия и приобщените в
качеството им на писмени доказателствени средства по
делото заверени преписи на трудов договор от
16.11.2011 г., сключен между „А.К.“ ЕООД и Г.А.С. (т. 1, л. 131 от досъд. п-во) и длъжностна
характеристика на длъжността „експерт ЗБУТ“ при „А.К.“ ЕООД (т. 1, л. 132 – 133
от досъд. п-во). Въз основа
на приложената и приета в качеството й на писмено доказателствено
средство длъжностна характеристика на подсъдимия, инстанциите по същество
установиха основните длъжностни задължения на същия за етапа на изпълнение на
строителството, а именно: координира осъществяването на общите принципи за
превантивност, съгласно ЗЗБУТ и другите нормативни актове в тази област;
координира изпълнението на изискванията, определени с плана за безопасност и
здраве при работа и с другите нормативни документи в тази област, от
строителите и лицата, самостоятелно упражняващи трудовата дейност; актуализира
плана за безопасност и здраве при работа и предаваната на възложителя
информация в зависимост от настъпилите изменения в хода на строителството;
организира съвместната работа между всички строители, независимо от етапа на
включването им в работата на строителната площадка; координира контрола по
правилното извършване на строителните и монтажните работи; предприема
необходимите мерки за допускане на строителната площадка само на лицата,
свързани с осъществяване на строителството.
Обосновани и съответни на доказателствената
съвкупност са и изводите на решаващия първоинстанционен
съд по отношение на сключения на 05.08.2011 г. договор за изпълнение на бояджийски
строително – монтажни работи между „К.“ ООД, в качеството му на възложител, и „С.К.“
ЕООД, в качеството му на изпълнител, както и съдържанието на правата и
задълженията на страните по договора. В тази връзка по делото са събрани
показанията на св. А.К.– управител на „К.“ ЕООД, и А.А.
– управител на „С.К.“ ЕООД, както и заверен препис на договор за извършване на
строително – мотажни работи на обект „Парадайз център
София“, сключен между „К.“ ООД и „С.К.“ ЕООД (т. 2, л. 35 – 41 от досъд. п-во), които са напълно
единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и
непротиворечиви. Настоящата инстанция се съгласява с доводите на решаващия първоинстанционен съд, че св. Костурков
и св. А. не са възприели факти и обстоятелства, свързани с механизма на
настъпване на инкриминирания инцидент, макар да са били информирани за същия,
поради което и показанията им не могат да послужат като източници на доказателственорелевантни факти в тази насока.
Настоящата
инстанция изцяло споделя и изводите на решаващия първоинстанционен
съд по отношение на наличието на трудовоправни
отношения между „С.К.“ ЕООД и пострадалия св. М., считано от 04.01.2013 г. В
тази насока са както показанията на св. А.А., Г. М., И.И.и К.А., още и писмените доказателства по делото – трудов
договор № 192/04.01.2013 г., сключен между „С.К.“ ЕООД и Г. К.М., справка от
НАП, длъжностна характеристика на длъжността „работник, строителството“ в „С.“
ЕООД. Прави впечатление, че св. М.и И.съобщават пред водещия разследването, че
са започнали работа на строителния обект още през м. ноември 2012 г., докато
трудовите договори между тях и „С.К.“ ЕООД са били подписани едва на 04.01.2013
г. Настоящата инстанция намира, че няма пречка да се довери на показанията на
свидетелите в тази връзка, като не констатира каквито и да било индиции за недобросъвестност или субективизъм при
депозиране на показанията им в хода на досъдебното производство.
Правилни
и доказателствено обезпечени са изводите на решаващия
първоинстанционен съд в насока, че на работниците на
„С.К.“ ЕООД не е провеждан ежедневен инструктаж, а само ежемесечен такъв. В
тази насока са както показанията на св. М., И.и О., така и заключението на СТЕ,
изготвена в хода на досъдебното производство и приета като доказателство по
делото (по задача трета), които са напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви. Показанията на св. К.А.
в противния смисъл, депозирани пред водещия разследването на 04.04.2013 г. (т. 1, л. 36 от досъд.
п-во) съдът не кредитира, като прецени, че същите
освен, че се разколебават от останалите, събрани по делото гласни доказателствени средства – посочените по-горе, противоречат
и на съобщеното от него при разпита му на 25.01.2013 г. в смисъл, че не е бил
извършван реално инструктаж, а работниците единствено са полагали подпис във
водената от него книга. Като причини за соченото противоречие между показанията
на св. А.и останалите, събрани по делото доказателствени
източници, съдът прецени стремежът на А.да неглижира
неизпълнението на правилата за безопасни условия на работа, за които сам е
отговарял.
СГС
в този си състав, изцяло споделя и изводите на решаващия първоинстанционен
съд по отношение на сключения на 07.11.2011 г. договор за изпълнение на
строително – монтажни работи между „К.“ ООД, в качеството му на възложител, и „А.К.“
ЕООД, в качеството му на изпълнител, както и съдържанието на правата и
задълженията на страните по договора. В тази връзка по делото са събрани
показанията на св. А.К.– управител на „К.“ ЕООД, А.Р. – управител на „А.К.“
ЕООД и В.А.– ръководител офис „А.К.“ ЕООД, и обясненията на подсъдимото лице,
както и писмените доказателствени средства – заверен
препис на договор за извършване на строително – монтажни работи на обект „Парадайз център
София“, сключен между „К.“ ООД и „А.К.“ ЕООД и Заповед № 369-с/11.01.2011 г. на
представляващия дружеството за определяне на технически ръководител на обекта и
на договор за извършване на ел. механичната част – вентилация, слаботокова част
и ВиК, сключен между „К.“ ООД и „А.К.“ ЕООД, които са
напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и
непротиворечиви. Правилно СРС е приел, че съгласно чл. 33b от договора, при
всички случаи изпълнителят осигурявал всички необходими мерки, оборудване и
мероприятия по безопасност на труда, а съгласно чл. 36 от същия, поемал
отговорност по ЗЗБУТ за правилно, сигурно и безопасно изпълнение на възложените
дейности по обекта.
Въз
основа на заключението на назначената и изготвена допълнителна СТЕ, обясненията
на подсъдимия и показанията на св. Г.и К., инстанциите по същество установяват
наличието на съгласуваност между „К.“ ООД и „А.К.“ ЕООД по отношение на
осигуряването на ЗБУТ при едновременна работа на строителния обект. Така
събраните по делото доказателствени източници са
напълно единни и взаимно кореспондиращи си, поради което и за съда не възникна
съмнение, че гласните доказателствени средства са
депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, а заключението на СТЕ е
компетентно, ясно, пълно, изчерпателно и допринася за изясняване на предмета на
доказване.
Правилни
и обосновани са и изводите на СРС относно механизма на причиняване на телесните
увреждания на св. М.. По отношение на това обстоятелство, по делото са събрани
показанията на единствения свидетел – очевидец – св. М., но настоящата
инстанция, също както и първостепенния съд, намира, че няма основание да
дискредитира същите, като прецени, че са вътрешно непротиворечиви, логични,
кореспондират със съобщеното от св. И., О., А.и К., които пресъздават
възприятията си от момента, в който видели св. М.паднал върху тръбно скеле и
съобщеното от него относно механизма на настъпване на инцидента, както и със
заключението на основната съдебно – техническа експертиза (т. 1, л. 75 – 87 от досъд. п-во), поради което следва
да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно.
Допълнителен аргумент в тази насока е обстоятелството, че св. М.съобщава и за
неизгодни за него факти, а именно, че е отишъл на етаж +1, за да използва
помещението, в което към онзи момент не се работело, за да отиде по малка
нужда.
Не
се нуждаят от ревизия и изводите на решаващия първоинстанционен
съд по отношение на причината за падането на св. М.на кота
0 на строителния обект, от височина от 6,0 м, а именно – наличието на
необезопасен отвор за въздуховод, направен от
работници на „А.К.“ ЕООД в изпълнение на договора между това дружество и „К.“
ООД за извършване на строително – ремонтни дейности по част „Електро –
механична“ на строителния обект. Правилно първият съд е отчел, че по отношение
на обстоятелството, дали именно работници от „А.К.“ ЕООД са изпълнили отвора, по
делото са събрани две групи доказателствени
източници, противоречиви помежду си: от една страна, това са показанията на св.
А.Р. – управител на „А.К.“ ЕООД, в смисъл, че отворите не са били изпълнени от
работници на дружеството, а са били част от строителната дейност; от друга –
това са показанията на св. К.А., П.Г.и В.А.и обясненията на подсъдимия, в
смисъл, че отворите са изпълнени именно от работници на това дружество. По
отношение на това обстоятелство правилно първият съд се е доверил на
показанията на тази втора група свидетели и на обясненията на подсъдимия, като
е преценил, че същите са напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи
се и непротиворечиви, поради което и следва да се приеме, че са депозирани
обективно, безпристрастно и добросъвестно. Първият съд обосновано не се е
доверил на показанията на св. Р. в посочения по-горе смисъл, като е приел, че
като управител на процесното дружество същият е
безспорно заинтересован от изхода на делото и поради това се стреми да неглижира участието на работниците, за чиято дейност
отговаря, в инцидента и да снеме евентуална отговорност от дружеството за вреди
и за нарушаване правилата по ЗБУТ.
Противоречиви
са и събраните по делото гласни доказателствени
източници по въпроса – дали направените отвори за въздуховоди
в помещението на ниво +1 на обекта, в което е отишъл св. М., са били
обезопасени в съответствие с императивните правила за това. Така, в обясненията
си, депозирани пред решаващия първоинстанционен съд, подс. С. сочи, че отворите са били изградени три дни преди
датата на настъпване на злополуката и са били надлежно обезопасени; в този
смисъл са и показанията на св. В.А.– ръководител офис „А.К.“ ЕООД, който
излага, че отворите за въздуховоди, направени от
работници на дружеството, са били изготвени в съответствие с конструктивния
план и „…са били обезопасени посредством затапване и ограждане с лента с табела „Внимание, отвор!“
(вж. показанията на този свидетел, депозирани на л. 67, т. 1 от досъд. п-во). Същевременно, св. М.,
в показанията си, в които пресъздава механизма на настъпване на злополуката,
сочи, че предишния ден, в който посетил същото помещение, не забелязал отвори
на пода (свидетелят сочи: „Предният ден –
24 януари, минах през същата зала, но пода й си беше там“ (вж. показанията
му, депозирани на л. 27, т. 1 от досъд. п-во), като е категоричен, че е паднал „като в пропаст“. По отношение на това
обстоятелство, въззивният съд, също както и първоинстанционният, намира, че следва да се довери на
показанията на пострадалото лице, а обясненията на подсъдимия и показанията на
св. А.да дискредитира, като прецени, от една страна, че в случай, че отворът,
през който е паднал пострадалият, е бил изграден три дни по-рано, то това
обстоятелство е щяло да бъде възприето от св. М.при предходното му посещение на
помещението, а в случай, че беше обезопасен по надлежния ред, то не би се
достигнало до инцидента въобще. За да кредитира показанията на св. М.в тази насока,
съдът взе предвид и отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие от
25.01.2013 г. и фотоалбума към него, видно от които отворите в пода на процесното помещение не са били обезопасени. Съдът намира,
че няма пречка да кредитира изцяло така съставения протокол за оглед на
местопроизшествие, като прецени, че същият е изготвен от компетентен орган,
съдържа всички изискуеми по закон – чл. 129 от НПК, реквизити, поради което и
следва да се приеме, че е годно писмено доказателствено
средство за извършеното действие по разследването, реда по който е извършено и
резултатите от същото. Що се отнася до обясненията на подсъдимия в противния
смисъл, то следва да се приеме, че същите не отразяват вярно и обективно
фактическата обстановка, и са депозирани от подсъдимия с цел подкрепа на
защитната му версия по повдигнатото му обвинение, а показанията на св. А.са
депозирани принципно, без свидетелят да се позовава на конкретни свои
възприятия към инкриминираните дата и място, и поради това не могат да послужат
като източник на доказателственорелевантни факти и
обстоятелства.
В обобщение, настоящата инстанция
намира, че за да формира изводите си досежно
механизма на настъпване на злополуката и непосредствената причина за настъпване
на обществено-опасните последици, първият съд правилно и законосъобразно се е
позовал на показанията на св. М., които е преценил за напълно обективни,
безпристрастно и добросъвестно депозирани, и на заключението на съдебно –
техническата експертиза, назначена и изготвена в хода на досъдебното
производство по задачи първа и втора), което е преценил за обективно,
компетентно, ясно, точно и кореспондиращо с доказателствените
източници. Правилно СРС не е взел под внимание отговорът на вещото лице,
изготвило СТЕ по задача четвърта, като е преценил, че същият изисква правни, а
не друг вид експертни познания.
Не
се нуждаят от ревизия и изводите на първия съд досежно
оплакванията на пострадалия непосредствено сред падането му и оказаната спешна
медицинска помощ. По отношение на тези факти и обстоятелства по делото са
събрани освен показанията на св. М., още и тези на св. И., О. и Ангелов, които
са напълно единни, еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и взаимнодопълващи
се, поради което и представляват сигурна доказателствена
опора за формиране на изводите на съда по фактите.
Настоящата
инстанция не намира за необходимо да ревизира изводите на първия съд и досежно получените от св. М.телесни увреждания, в резултат
на падането му през необезопасения отвор от височина 6 м, и тяхната медикобиологична характеристика, тъй като същите са
изградени на обстоен и задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателствени средства,
и в частност – въз основа на показанията на св. М., медицинската документация,
приложена по делото и заключенията на назначените и изготвени основна и
допълнителна съдебномедицински експертизи по писмени данни, които дават
заключение досежно характера на причинените на
пострадалия телесни увреждания. Същите съдът изцяло кредитира като прецени, че
са обективни, компетентни, ясни, пълни и точни, и относими
към предмета на доказване.
Фактите и обстоятелствата, свързани с
извършената проверка от служители на ТП на НОИ – София град по повод
констатираната трудова злополука с пострадалия св. М.и резултатите от нея,
инстанциите по същество установиха по нужния несъмнен и категоричен начин въз
основа на показанията на св. Богданов и Петров, и приобщените в качеството им
на писмени доказателствени средства протокол №
18/07.03.2013 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката,
станала на 25.01.2013 г. с Г. К.М., изготвен от служители на НОИ – СУСО, ведно
с приложенията към него (т. 2, л. 16 – 34 от досъд. п-во), които са напълно единни, еднопосочни, вътрешно
непротиворечиви и взаимнодопълващи се, поради което и
следва да се приеме, че са обективни и няма пречка да бъдат поставени в
основата на изводите на съдилищата от фактическа страна.
При този анализ на доказателствените
източници, събрани от първоинстанционният съдебен
състав, настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка по делото е
правилно изяснена, поради което и изцяло се споделя от въззивния
съд. Не е допуснато твърдяното от представителя на СРП превратно тълкуване на доказателствената съвкупност. Напротив, изводите на първия
съд по фактите са формирани въз основа на правилен и задълбочен анализ на
всички, събрани по делото доказателствени източници,
преценени както поотделно, с оглед собственото им иформационно
съдържание, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Не е допуснато и
нарушение на формалната логика при обсъждане на събраните по делото доказателствени източници.
При този анализ на доказателствената
съвкупност, настоящият въззивен състав изцяло се
солидаризира с правните изводи на решаващия първоинстанционен
съд, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му престъпно посегателство по чл. 134, ал. 1, т. 1, вр. чл. 128, ал. 2, пр. 7, вр.
ал. 1 от НК.
Съставът
на престъплението с горепосочената правна квалификация ще бъде осъществен,
когато наказателно-отговорно лице причини другиму тежка или средна телесна
повреда, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга
правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност.
От
обективна страна, предмет на посегателство по този законов текст е друг жив
човешки организъм, върху когото деецът упражнява такова отрицателно
въздействие, което е от естество да му причини телесни увреждания, съответстващи
по своята медико – биологична характеристика на средна или тежка телесна
повреда, по смисъла на чл. 128, ал. 2 или чл. 129, ал. 2 от НК. Изпълнителното
деяние на престъплението следователно е причиняване на съответната по степен
телесна повреда, като с настъпването й престъплението бива довършено.
Спецификата
на разглежданото престъпно посегателство е, че изпълнителното деяние, което
може да се осъществи чрез действие или бездействие, или чрез съчетание от
действие или бездействие, непременно трябва да е елемент от упражняването на
правно регламентирано занятие или дейност, представляващи източник на повишена
опасност.
Под
„правно регламентирано занятие или дейност“ се разбира такова, за упражняването
на което се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт,
проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има
специално разрешение. Субекти на престъплението по чл. 134 от НК могат да бъдат
не само преките извършители на правно регламентирано занятие или дейност, но и
лицата, които имат нормативни задължения във връзка с организацията,
ръководството и контрола на тази дейност. Разграничителният критерий между
хипотезите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 134 от НК е притежаването на специални
знания. Извършването на занятие или друга правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, от лице, което няма право за
това, при която настъпи съставомерен резултат,
съставлява престъпление по чл. 134, ал. 2 от НК (вж. ППВС
№ 6/7.10.1969 г., т. 8 и 9, решение № 297/19.07.2012 г. по н. д.
№ 935/2012 г., ІІІ н. о. и други).
Съставът
на престъплението по обсъждания законов текст се характеризира с бланкетна диспозиция, като по отношение на конкретните
правила за изпълнение на занятието или правно-регламентираната дейност,
представляващи източник на повишена опасност, които са били немарливо
изпълнени, НК препраща към специалното законодателство или подзаконовите
нормативни актове по прилагането му
От
субективна страна престъплението по чл. 134 от НК може да бъде извършено
само по непредпазливост в двете й форми, независимо дали нарушенията
на съответните правила за извършване на дейността, представляваща източник на
повишена опасност, са извършени умишлено или по непредпазливост, щом като
деецът не е искал или не е допускал настъпването на противоправния
резултат.
При
така установената и изложена по-горе фактическа обстановка по делото, съдът
прецени, че с деянието си, подс. С. не е осъществил
от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав с
горепосочената правна квалификация.
Решаващо
за съда в този смисъл се яви това, че подсъдимият
не е възможен субект на задълженията, произтичащи от разпоредбата на чл. 40
от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, в
сила от 06.11.2014 г. – „Отворите в
строителни и конструктивни елементи (стени, етажни плочи, покриви и др.), които
създават опасност за падане от височина: 1. се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат
съответното натоварване; 2. се означават и/или сигнализират по подходящ начин“,
чието неизпълнение е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия
обществено-опасен резултат.
Действително,
по делото е установено по нужния несъмнен и категоричен начин, че работници към
дружеството „А.К.“ ЕООД са изпълнили отвори за въздухопроводи на строителния
обект „МОЛ Парадайз център – София“, съгласно
конструктивния план, един от които, с размери 80 х 80 см, бил изпълнен в
помещение на ниво +1 на обекта.
Установява
се и това, че на инкриминираната по делото дата – 25.01.2013 г., в края на
работното време, около 17,30 ч. – 18,00 часа, при преминаване през помещението,
находящо се на ниво +1, св. М.паднал през отвора с
размери 80 х 80 см на ниво 0, като в резултат на падането му от височина 6 м
получил описаните по-горе телесни увреждания, които по своята медико –
биологична характеристика съответстват на тежка телесна повреда, поради загуба
на слезката на пострадалия.
За
инстанциите по същество е несъмнено, че след изпълнението на отворите – на
25.01.2013 г., същите не били обезопасени, което се явило в нарушение на
изискванията, произтичащи от разпоредбата на чл. 40 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи, в сила от 06.11.2014 г.
Между бездействието по служба, изразяващо се в необезопасяване на отворите за въздуховоди, и причинения съставомерен
резултат, е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
Същевременно,
не се установява разпоредбата на чл. 40
от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, в
сила от 06.11.2014 г., да е вменявала
конкретни задължения на подс. С., в качеството му
на служител на „А.К.“ ООД, заемащ длъжността „експерт здравословни и безопасни
условия на работа“ – код по НКПД 22636005, да
предприема действия по обезопасяване на отворите в строителни и конструктивни
елементи (стени, етажни плочи, покриви и др.), които създават опасност за
падане от височина по предписания в наредбата начин.
Съгласно
длъжностната характеристика на подсъдимия за заеманата от него длъжност, за
етапа на изпълнение на строителството същият е имал задължения да координира
осъществяването на общите принципи за превантивност, съгласно ЗЗБУТ и другите
нормативни актове в тази област; координира изпълнението на изискванията,
определени с плана за безопасност и здраве при работа и с другите нормативни
документи в тази област, от строителите и лицата, самостоятелно упражняващи
трудовата дейност; актуализира плана за безопасност и здраве при работа и
предаваната на възложителя информация в зависимост от настъпилите изменения в
хода на строителството; организира съвместната работа между всички строители,
независимо от етапа на включването им в работата на строителната площадка;
координира контрола по правилното извършване на строителните и монтажните
работи; предприема необходимите мерки за допускане на строителната площадка
само на лицата, свързани с осъществяване на строителството. Задълженията на
подсъдимия в основни линии съответстват на тези на координаторът по безопасност
и здраве за етапа на изпълнение на строежа, визирани в чл. 11 от Наредбата.
Съгласно
разпоредбите на чл. 26 и чл. 27 от Наредбата, обаче, не координаторът по безопасност и здраве, а техническият ръководител е натоварен със
задължения да изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ, а
бригадирът на производственото звено (бригада) отговаря и следи за спазването
на изискванията за ЗБУТ от работещите от производственото звено (бригада), като
в отсъствие на техническия ръководител разпорежда спиране на работата при
заплаха за здравето или живота на работещите. По отношение на тези лица
координаторът по безопасност и здраве има само координационни функции, но
същият не може самостоятелно да предприема действия по обезопасяване на
строителната площадка. При това следва да се приеме, че подсъдимият не е задължено лице по отношение на изпълнението на
императивната законова разпоредба по чл. 40 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, в сила от 06.11.2014 г. – „Отворите в строителни и конструктивни
елементи (стени, етажни плочи, покриви и др.), които създават опасност за
падане от височина: 1. се обезопасяват чрез парапети, ограждения
или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване; 2. се означават
и/или сигнализират по подходящ начин“.
При
това правилно първият съд е приел, че с деянието си подс.
С. не е осъществил изпълнителното деяние от съставът на вмененото му престъпно посегателство, запълнен в бланкетната му част с нормата на чл. 40 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи, в сила от 06.11.2014 г.
Предвид
горното съдът намери, че от липсата на който и да е признак от обективна страна
на деянието, инкриминирано по чл. 134, ал. 1 от НК, в случая – неговото
изпълнително деяние, следва и несъставомерността на
деянието от обективна страна по този законов текст. Ето защо и съдът намери, че
с деянието си, подс. С. не е осъществил
престъплението с горепосочената правна квалификация от обективна страна.
Доколкото
за съставомерността на деянието е необходимо същото
да съответства пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден
вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то по аргумент на противното,
неосъществяването на който и да е от признаците – в случая неговото
изпълнително деяние, означава, че не е извършено престъпление по този законов
текст. Поради това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това
дали с деянието си подсъдимият е осъществил от субективна страна престъпния
състав с горепосочената правна квалификация и неговите квалифицирани признаци.
Ето
защо и като е оправдал подсъдимия С. по така повдигнатото му обвинение за
осъществен състав на престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 128, ал. 2, пр. 7, вр. ал. 1 от НК, СРС, НО, 130-ти
състав е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да
бъде потвърден. Възраженията в противния смисъл, залегнали в протеста,
настоящият съдебен състав намира за изцяло неоснователни.
Настоящият
съдебен състав намира, че първият съд е пропуснал да се произнесе по сторените
по делото разноски, но намира, че този пропуск следва да бъде отстранен от СРС
по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, а не в производството пред настоящата
инстанция, тъй като последното би препятствало възможността на страните да
упражнят двуинстанционен съдебен контрол върху волята на решаващия съд.
Тъй като при цялостната служебна
проверка на присъдата, въззивният съд не констатира
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или
непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на
атакувания съдебен акт, то съдът счете, че същият следва да бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 24.01.2019 г. постановена
от Софийският районен съд, Наказателно отделение, 130-ти състав, по НОХД № 3409/2018
г. по описа на СРС – НО.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/