№ 5252
гр. София, 31.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110113514 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „.“ АД, чрез адв. Н.,
срещу М. С. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 10а,
ал. 1 ЗЗП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира осъждането на ответника за сумата
в общ размер на 1821,78 лева, представляваща стойност на непогасените задължения
по сключен между страните договор за потребителски кредит „Violeta” от 08.04.2022
г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 08.03.2024 г. до
окончателното изплащане на дълга.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
08.04.2022 г. сключил с ответника договор за кредит „Violeta”, под формата на
кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница
до стойността на одобрения кредитен лимит в размер на 1000 лева. Ответникът усвоил
заемната сума от 1000 лева, която се задължил да върне в срок до 30 дни. По искане на
кредитополучателя бил заявен за ползване допълнителен пакет от услуги „VIP
обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативните последици от
просрочие. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1, срокът на процесния договор изтекъл на
08.04.2023 г., като общата стойност на непогасените задължения по кредита била в
размер на 1821,78 лева, формирана, както следва: 1000 лева – главница, 121,72 лева –
договорна лихва, дължима на основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора, начислена за
периода от 08.06.2022 г. до 08.04.2023 г., 207,25 лева – такса ангажимент за фиксиран
лихвен процент, дължима на основание чл. 4, ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3 от договора,
начислена за периода от 08.06.2022 г. до 08.04.2023 г., 49,35 лева – неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес,
съгласно чл. 15, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от договора, начислена за периода от 08.06.2022 г.
до 08.04.2023 г., 49,35 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на удостоверения за липса на задължения, съгласно чл. 15, ал. 4, ал. 5 и
ал. 6 от договора, начислена за периода от 08.06.2022 г. до 08.04.2023 г., 195,92 лева –
неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит, съгласно чл. 15, ал. 1, ал.
2 и ал. 3 от договора, начислена за периода от 08.06.2022 г. до 08.04.2023 г., 150 лева –
такси за ограничаване на негативните последици при просрочие, дължими на
основание чл. 20, ал. 4 от договора, за периода от 08.07.2022 г. до 08.04.2023 г., 28,44
лева – законна лихва за забава върху просрочени текущи задължения, дължима в края
на всеки тридесетдневен период за заплащане на текущо задължение по кредита, на
1
основание чл. 20, ал. 3 от договора, начислена за периода от 08.07.2023 г. до 08.04.2023
г., както и мораторно обезщетение в размер на 119,76 лева, начислено върху
стойността на главницата за периода от 08.04.2023 г. до 08.03.2024 г. С оглед
наличието на непогасени изискуеми вземания по договора, ищецът претендира
осъждането на ответника за заплащането на процесните задължения, в общ размер на
1821,78 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на дълга. Обективира искане за присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адв.
К., е подал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца по процесния
договор, усвояването на заемната сума, както и ползването на твърдените услуги от
дружеството. Излага доводи относно недействителността на процесния договор за
потребителски кредит. Сочи, че не са спазени изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределението на доказателствената
тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието
на валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит, сключен с
ответника, при посочените в исковата молба параметри, по силата на който е
предоставил в полза на ответника сумата от 1000 лева срещу поетото от него
задължение за връщане на заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва,
настъпил падеж на процесните вземания, както и техния размер.
По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца
е да докаже по делото пълно и главно наличието на валидно уговорени неустоечни
клаузи, основанията за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на
претендираните акцесорни вземания, както и техния размер.
По исковете с правно основание чл. 10а, ал. 1 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно уговорени клаузи по договора относно предоставянето на
допълнителни услуги, съответно вида, размера и действието, за което се събират
претендираните такси, както и предоставянето им в полза на кредитополучателя.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
наличието на факти, които имат за последица правоизключване на отговорността му за
погасяване на процесните вземания.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
С исковата молба са представени писмени документи, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен
спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Следва да
бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по
делото, тъй като същото има за цел установяването на правнорелевантни факти по
правия спор.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 31.03.2025 г. от 09.50 ч., за която
2
дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по
делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада
по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищеца
– и препис от отговора на ответника и приложенията към него.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да даде отговор на въпросите, формулирани в исковата молба, както и на
въпроса: Какви начисления са взети предвид при формиране на ГПР по процесния
договор за потребителски кредит?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 350 лв.,
платим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д., която да се призове след представяне на
доказателства за внесения депозит.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3