РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на седемнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Георгиева
при участието на секретаря Ирена С. Стоянова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Административно
наказателно дело № 20241880200136 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР, във вр. с чл. 145 - чл.
178 АПК.
Образувано е по постъпила жалба от А. Д. И., ЕГН: **********, чрез
адв. К. Ч., против Заповед за задържане рег. № ... от 01.11.2024 г., издадена от
Р. П. Е., на длъжност „Командир“ на отделение „Охрана на обществения ред“
при РУ – Своге, с която А. Д. И. е задържан за срок до 24 часа на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, постановена в
противоречие с процесуалния закон, при липса на мотиви, а наложената
принудителна административна мярка е непропорционална. Претендират се
сторените разноски.
Административният орган - Р. П. Е., на длъжност „Командир“ на
отделение „Охрана на обществения ред“ при РУ – Своге, оспорва жалбата
като неоснователна.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна:
На 01.11.2024 г., жалбоподателят А. Д. И. е бил задържан за срок до 24
часа от Р. П. Е., изпълняващ длъжността „Командир“ на отделение „Охрана на
обществения ред“ при РУ – Своге. За задържането Е. издал Заповед за
задържане рег. № ... от 01.11.2024 г., в която било посочено, че на 01.11.2024 г.,
в с. Б., общ. С., обл. С., с посока от път ... към с. Б., жалбоподателят управлява
лек автомобил, марка „...“, модел „...“, с рег. № ...., като при извършена
проверка с техническо средство „Drug Test 5000“ се установява, че водача
управлява автомобила след употреба на наркотично вещество – канабис 25.
1
Като основание за издаване на процесната заповед е посочено и във връзка с
чл. 343б, ал. 3 НК и образувано ДП № 140/ 01.11.2024 г. В заповедта били
посочени трите имена, ЕГН и адрес на жалбоподателя. Копие от процесната
заповед за задържане било връчено на жалбоподателя, за което той положил
подпис.
Видно от отразеното в заповедта жалбоподателят А. Д. И. е задържан в
14:30 часа на 01.11.2024 г., а видно от представената разписка (л. 20) е
освободен на 02.11.2024 г. в 06:30 часа.
При задържането е била представена от полицейските органи и
подписана от задържания Декларация за правата на задържаното лице, като в
част 2-ра от нея изрично е посочено, че задържаният не желае адвокатска
защита, нито по негов избор и за негова сметка, нито служебен защитник. В
част 1-ва от горецитираната декларация задържаният е запознат и с правото си
да се откаже от защитник, както и с последиците от него. Не са декларирани
здравословни проблеми.
Видно от постъпилото и прието по делото заверено копие от досъдебно
производство № 140/2024 г. по описа на РУ –Своге, пр. пр. № 2623/2024 г. по
описа на РП – Костинброд, ТО – Своге, за деянието, във връзка с което е
издадена процесната заповед за задържане е било образувано горецитираното
досъдебно производство, а именно: за това, че на 01.11.2024 г., около 14:25
часа, на около 300 метра преди центъра на с. Б., общ. С., е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил, марка „...“, модел „....“, с рег. № ...., с
посока на движение от път ... към с. Б., общ. С., след употреба на наркотични
вещества – канабис 25, установено с техническо средство Drager Drug Test
5000 ARSF-0028 – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
доказана въз основа на събраните писмени доказателства: Заповед за
задържане рег. № .... от 01.11.2024 г.; Декларация за правата на задържаното
лице; както и всички писмени материали, съдържащи се в приложената
административнонаказателна преписка, изготвена във връзка с обжалваната
Заповед за задържане рег. № ....... от 01.11.2024 г. В тази насока са и
материалите по приетото от съда заверено копие от досъдебно производство
№ 140/2024 г. по описа на РУ –Своге, пр. пр. № 2623/2024 г. по описа на РП –
Костинброд, ТО – Своге, които съдът кредитира като достоверни, относими
към предмета на доказване и взаимно допълващи се.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на самостоятелен контрол по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
2
по чл. 146 от АПК.
За да е законосъобразна Заповедта за задържане следва същата да е
издадена от компетентен орган в писмена форма. Необходимо е също така да
съдържа предвидените в чл. 74, ал. 2 ЗМВР задължителни реквизити: името,
длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта;
фактическите и правните основания за задържането; данни,
индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането;
ограничаването на правата на лицето по чл. 73, както и правото му: да
обжалва пред съда законността на задържането; на адвокатска защита от
момента на задържането; на медицинска помощ; на телефонно обаждане, с
което да съобщи за своето задържане; да се свърже с консулските власти на
съответната държава, в случай че не е български гражданин; да ползва
преводач, в случай че не разбира български език. Съгласно чл. 74, ал. 3 ЗМВР,
задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за
намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви
"б" - "е". Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице,
като копие от същата се връчва на задържаното лице срещу подпис.
В конкретния случай, оспорената заповед е издадена от полицейски
орган в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
компетентност. Спазена е и предвидената от закона форма, така както
предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за
задържане, връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните
реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно:
вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал
заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице - трите
имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени
са правата на задържаното лице по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 ЗМВР, за
което задържаното лице се е подписало в заповедта за задържане, като му е
предоставено копие от заповедта срещу подпис.
Съдът счита, че е спазено и изискването, предвидено в чл. 74, ал. 2, т. 2
от ЗМВР - заповедта да съдържа фактическите и правните основания за
задържането на лицето.
По правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка
по смисъла на чл. 22 ЗАНН, административно разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може
да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило
противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна
мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие, да
извърши престъпление и спрямо него да може да бъде проведено разследване.
Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с
разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова.
За прилагането на процесната принудителна административна мярка
3
законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило
престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител
на престъплението, което дава право на административния орган, при
условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Въпросът дали
конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от
него виновно, подлежи на пълно, всестранно и обективно разследване в
рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на
чл. 72 от ЗМВР е достатъчно да бъде посочено конкретното престъпление и на
задържаното лице да му бъде ясно по несъмнен начин по каква причина е
ограничена свободата му. Наличието на данни за осъществяване на
престъпление от общ характер към момента на задържането на лицето,
какъвто е настоящият случай, води до извод за законосъобразност на
наложената мярка. Това е така, понеже към момента на задържането е имало
обосновано предположение за осъществяване на престъпление по чл. 343б, ал.
3 от НК, тъй като при извършената проверка на жалбоподателя с техническо
средство „Drug Test 5000“, са събрани данни, че същият е управлявал МПС
след употреба на наркотично вещество – канабис, създаващи обосновано
предположение за причастност на А. Д. И. към извършване на престъпление
по чл. 343б, ал. 3 НК, за което е било образувано и ДП № 140/ 2024 г. по описа
на РУ - Своге. Обстоятелството как е приключило досъдебното производство
е ирелевантно, доколкото преценката за законосъобразност на заповедта и
предпоставките за издаването й се преценяват към момента на издаването й.
Със задържането правата и законните интереси на жалбоподателя не са
засегнати в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за
която се издава административният акт, а именно - при обосновано
подозрение за извършване на престъпление, за да се предотврати извършване
на престъпление или укриване след извършване на престъпление. Съдът счита
за неоснователно и възражението за нарушаване на основни човешки права.
Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи. След прогласяването на
основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват
хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо.
Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Чл. 5 § 1
изисква на първо място задържането да е законосъобразно, което включва
условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез
изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към
националното право. Задържането е извършено на законово основание по
националното право, предвидено в нормативен акт - закон и в този смисъл не
може да се приеме, че ограничението на свободата на жалбоподателя е
необосновано и е в нарушение на принципите за законоустановеност на
основанията за ограничаване на свободата на движение по ЕКПЧ.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да
задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че
са извършили престъпление, какъвто е именно процесният случай, доколкото
са били събрани данни за извършено от жалбоподателя А. Д. И. престъпление
по чл. 343б, ал. 3 НК.
4
Не са допуснати и нарушения на правото на информация в наказателното
производство, както и на правото на защита. Жалбоподателят към момента на
задържането е пълнолетен и сам може да ръководи действията и постъпките
си. При задържането на жалбоподателя са разяснени правата му по чл. 72, ал.
4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР и чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР. Декларирал е, че е
запознат с правата си, като не е поискал адвокатска защита.
Административнопроизводствените правила са спазени.
При преценката на законността на задържането съдът съобрази Решение
на СЕС от 25 май 2023 г. по дело С-608/21 г., съгласно което член 6, параграф 2
от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията
за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на
престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те
възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си.
Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти,
известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и
място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица
в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна
квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното
производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване.
Със сходен смисъл е и Решение от 24.06.2014 г. по жалби № .../08 и
№.../095 "..." на ЕСПЧ, където е посочено, че не е достатъчно заповедта за
задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без
посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице,
релевиращи съпричастност към престъпно деяние.
В конкретния случай, в процесната заповед за задържане се съдържат в
достатъчен обем данни, въз основа на които задържаното лице е могло да
разбере причините, поради които се налага задържането му – посочени са
датата и мястото на извършване на обосновано предполаганото от органите на
полицията към момента на задържането престъпление, както и че се касае за
управление на моторно превозно средство след употреба на наркотично
вещество „канабис“, за което е образувано ДП № 140/ 01.11.2024 г. по описа на
РУ – Своге, като е отразена и правната квалификация на деянието по чл. 343б,
ал. 3 НК. Същевременно, препис от заповедта е бил връчен на жалбоподателя
срещу подпис. С оглед гореизложеното, жалбоподателят е бил запознат с
фактическите и правните основания за задържането му. В тази връзка са
неоснователни доводите на жалбоподателя за нарушено право на справедлив
процес, поради липса на посочване на фактическите основания за
задържането на лицето /в този смисъл Решение № 919 от 03.07.2025 г. на
Административен съд – София област по к.а.н.д. № 422/2025 г.; Решение
№ 796 от 11.06.2025 г. на Административен съд – София област по к.а.н.д.
№ 411/2025 г.; Решение № 398 от 25.03.2025 г. на Административен съд –
София област по к.а.н.д. № 76/2025 г.; Решение № 669 от 23.05.2024 г. на
Административен съд – София област по к.а.н.д. № 309/2024 г.; Решение
№ 1324 от 20.12.2021 г. на Административен съд – София област по
к.а.н.д. № 955/2021 г. и др./
Съдът счита, че е спазен и принципът за съразмерност при
упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата
на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат
5
да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото
за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от
АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано
от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с
необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на
принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е
оправдано, защото в случая са били налице конкретни данни, че задържането е
извършено с оглед на обществения интерес за разкриване на извършител на
престъпление, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от
практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по
прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от ЕКПЧ съотнесени към настоящия случай,
водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно
данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес,
който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.
Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона – да се предотврати и
разкрие престъпление, като временно се ограничават правата на лице, за което
има данни, че е извършило престъпление, в това число и правото му свободно
да се придвижва в пространството. Предвид гореизложеното съдът счита, че
не е допуснато нарушение на приложимите правни норми на вътрешното и
наднационалното законодателство, вкл. и на нормите на чл. 5 от ЕКПЧ. В този
смисъл съдът приема, че издадената заповед съответства и на целта на закона,
който извод кореспондира изцяло и с константната съдебната практика на
Върховния административен съд на Република България, напр. с Решение №
6138 от 20.05.2016 година, постановено по административно дело №
13194 по описа за 2015 година на ВАС, V отделение, Решение № 2825 от
6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2480/2017 г., V отделение и др.
По изложените съображения жалбата на А. Д. И., ЕГН: **********
против Заповед за задържане рег. № ... от 01.11.2024 г., издадена от Р. П. Е., на
длъжност КО ООР при РУ – Своге, следва да се остави без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на делото, то право на разноски се е породило в полза на
административния орган. Доколкото същият не е направил искане за
присъждане на разноски в настоящото производство, то съдът не дължи по-
нататъшно обсъждане на този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр.
чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А. Д. И., ЕГН: **********
против Заповед за задържане рег. № .... от 01.11.2024 г., издадена от Р. П. Е., на
длъжност „Командир“ на отделение „Охрана на обществения ред“ при РУ –
Своге, с която А. Д. И. е задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14- дневен срок от съобщаването му
6
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
7